О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/………………2025г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на 29.09.2025 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ К. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 718 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са
предявени искове по реда на чл. 422 ГПК против длъжниците В.Г.Н. и С.Г..
С Определение №
260209/17.06.2025г. производството по делото е възобновено и спряно за втори
път, но на осн. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, поради настъпила в хода на процеса
смърт на единия ответник В.Г.Н.. На ищеца са дадени съответните указания, в
изпълнение на които е постъпила молба вх. № 26604/18.09.2025г.
С оглед горната
констатация, настоящото производство следва да бъде отново възобновено поради
отпадане на пречките по движението му. На самостоятелно основание като единствен
наследник по закон на починалия ответник В.Г.Н. следва да бъде конституирана
неговата преживяла съпруга С.Г.Н., доколкото по отношение на останалите
наследници е заявен и вписан надлежен отказ от наследство.
При
служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявеният иск е допустим.
Производството
по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство
по търговски спорове”.
С оглед
извършената надлежна размяна на книжа, съдът намира, че на основание чл. 267 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
Писмените
доказателства, представени от страните ще се приемат като допустими и относими
към предметните предели на спора.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в о. с. з.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА, на основание
чл. 230, ал. 1 ГПК, производството по търг. дело № 718/2018г. по описа на ВОС, спряно с Определение № 260209/17.06.2025г.,
поради отпадане на пречките по чл. 230, ал. 2 ГПК.
КОНСТИТУИРА като
самостоятелна страна – съответник в производството С.Г.Н., в качеството й на
единствен наследник по закон (преживяла съпруга) на другия ответник В.Г.Н..
ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка за
призоваване в САС – Съдебно деловодство, В.Г.Н..
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова
молба на „Юробанк България“ АД, с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане против ответниците по издадена
Заповед № 9422/14.11.2917г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч. гр. дело № 17210/2017г. по описа на ВРС, както следва:
1. 64 413,29лв.
– присъдена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.11.2017г. до окончателното изплащане;
2. 12 934,07лв.
– присъдена договорна лихва върху главницата за периода от 02.01.2016г. до
19.09.2017г.;
3. 1 593,07лв.
– наказателна лихва, на осн. чл. 4 ал.4 от договора за периода от 02.01.2016г.
до 29.10.2017г.;
4. 270,05лв.
– такси за периода от 02.01.2016г. до 29.10.2017г.;
5. 132лв.
– нотариални такси,
всички дължими по Договор за кредит
за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г., изменен и
допълнен с Допълнително споразумение от 10.07.2009г., Допълнително споразумение
от 29.06.2010г., Допълнително споразумение от 07.07.2011г., Допълнително
споразумение от 02.08.2012г., Допълнително споразумение от 21.03.2014г., Допълнително
споразумение от 14.10.2014г. и Допълнително споразумение от 27.05.2017г.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените
от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждането на
СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по
която вещото лице след като се запознае с представените по делото писмени
доказателства, извърши справка в счетоводството на ищеца за движението по
сметката, по която се отчита процесния договор за кредит, ведно с
допълнителните споразумения, да отговори на следните въпроси:
1. Да
определи към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК редовно ли е обслужвано задължението и
имало ли е забавяния в плащанията на месечните погасителни вноски?
2. Каква е общата сума на заплатените от ответниците
суми по процесния договор за кредит и допълнителни споразумения към него по
дати и как е отнесена за погасяване на главници, лихви, такси, комисионни?
3. Има ли платени и ако да - каква част от платените
от ответниците към 10.11.2017 г. възнаградителни лихви и капитализирани
лихви за периода 02.01.2016г. до 19.09.2017г. са събрани от банката въз основа на клаузите
и споразуменията, обявени за нищожни с влязлото в сила Решение на СРС по гр.д.
№ 29031/2016 г., а именно – чл. 4 ал.2, и ал. 6 от Договор за кредит за
рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г., клаузите на
чл. 4, ал. 2, чл. 5 ал. 1 и ал. 10 от Допълнителното споразумение от
02.08.2012г. към него, Допълнително споразумение от 14.10.2014 г. и
Допълнително споразумение от 27.05.2015 г.
4. Да
определи размера на дължимите (претенцирани) по договора за кредит и анексите
към него суми по пера към 10.11.2017г. вкл. (датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК в съда) като се посочи какъв би бил размерът на дълга като се
приспаднат платени суми по т.3 както и сумите, които са начислени от банката и
се претендират по недействителните клаузи и споразумения.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
на експертизата в размер на 800 лв.,
платими по равно (по 400 лева) от ищеца и ответницата в тридневен срок от
съобщаването, по сметка на ВОС и с представяне на доказателства за това в същия
срок по делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М.П.,
която да се уведоми след доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице
да представи заключението си в границите на срока по чл. 199 ГПК.
УКАЗВА на страните
възможността, в срок до първо съдебно заседание, да поставят допълнителни
въпроси към ССЕ, ако преценяват за необходимо, с оглед влязлото в сила решение
на СРС по гр.д. № 29031/2016 г.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че
медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в
медиация страните могат да се обърнат към координатора на ВОС: Н. В. - ет. 4,
стая 419, тел. 052 623 362, e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че
за да се постигнат благоприятните последици от доброволно уреждане на спора,
предвидени в чл. 78, ал. 9 ГПК, а именно връщане на половината от внесената
държавна такса на ищеца, следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета
на спора, която да е обективирана и подписана от представителите на страните в
протокола от насроченото открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда
на чл. 234 ГПК.
НАСРОЧВА производството
по делото в открито съдебно заседание на
10.11.2025г. от 14.30ч, за която дата и час да се призоват страните
като им се връчи копие от настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните
следния проекто-доклад:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са
предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на
вземане против длъжниците В.Г.Н. и С.Г.Н. по издадена Заповед №
9422/14.11.2917г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч.
гр. дело № 17210/2017г. по описа на ВРС.
Ищцовата страна
твърди, че по силата на сключения договор за кредит за рефинансиране и ремонт
на недвижим имот № HL
10957/21.06.2006г. предоставил на кредитополучателите (солидарни длъжници) В.Г.Н.
и С.Г.Н. паричен кредит в размер на 75 330лв., обезпечен с договорна
ипотека. Към договора за кредит били сключени и седем допълнителни
споразумения, както следва: от 10.07.2009г., 29.06.2010г., 07.07.2011г.,
02.08.2012г., 21.03.2014г., 14.10.2014г. и от 27.05.2017г. С първото
допълнително споразумение било заменено обезпечението по кредита. С останалите
били уговаряни гратисни периоди за облекчено плащане на дълга и промяна в
дължимите главници и лихви, а към допълнителното споразумение от 21.03.2014г. е
приложена и Методология за определяне на референтния лихвен процент (РЛП) Прайм. С последните две
допълнителни споразумения било уговорено, че РЛП ще се определя от шестмесечния
Софибор. Индивидуализира по основание и размер всяка една от заявените
претенции. Твърди още, че въпреки многократно предоговаряните месечни плащания
по кредита, кредитополучателите не са заплащали на банката дължимите месечни
вноски по кредита, за периода, посочен в извлечението от счетоводните книги,
като считано от 02.01.2016г. са изпаднали в забава. С нотариална покана,
връчена на 19.09.2017г. в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, всички вземания на
банката по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми. До
обявяването на кредита за предсрочно изискуем непогасени били 22 вноски по
главницата и лихвата. Независимо от това, кредиторът предоставил нова възможност
на длъжниците доброволно да погасят задълженията си, изпращайки ново
уведомление чрез ЧСИ, но и тя била безуспешна. На 10.11.2017г. банката подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК.
Ответниците В.Г.Н.
и С.Г.Н. са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок. Не
оспорват твърдението на ищеца, че между страните по делото е сключен договор за
кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г. и
допълнителните споразумения към него, но оспорват тяхната валидност. Твърдят,
че разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 6 от договора за кредит са нищожни на
осн. чл. 26 ЗЗД вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗП, чл. 143, т. 10 и т. 12, предл. второ от
ЗЗП и чл. 58, ал. 2 ЗКИ, поради противоречие с морала и добрите нрави, както и
липса на съгласие. Цитираните разпоредби не са били индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146 ЗЗП, тъй като същите били изготвени предварително от банката
и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. В
обобщение излагат, че цитираните клаузи от договора за кредит са едновременно
неясни и създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителите. Считат, че без посочването на обективни критерии за
промяна на лихвения процент, на банката е дадено изключителното право да го
променя, без възможност за контрол. Нищожни са и допълнителните споразумения
(изрично цитирани в отговора) с твърдения, че след изтичане на периода на
фиксирана лихва, годишния лихвен процент е бил увеличен от страна на банката без да са налице
основания за това, което направило невъзможно обслужването на кредита. Това принудило
длъжниците да сключват допълнителни споразумения, чрез които положението им се
влошило значително, както по отношение на размера на главницата по кредита,
така и на заплащаната лихва, като включително се стигнало и до анатоцизъм.
Споразуменията са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като чрез тях банката
се опитва да получи съгласие по отношение на действия, които се основават на
нищожни клаузи. Посочват конкретни клаузи от допълнителните споразумения, които
се отнасят основно до предоговаряне на лихвите, съответно размера на месечните
погасителни вноски. Оспорват се и твърденията на ищеца за редовно връчване на
нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че
са допуснати нарушения в процедурата по залепване на уведомление, вкл. за
недопустимост на връчването чрез ЧСИ. Правят възражение и за изтекла
погасителна давност на вземанията, предмет на иска.
В подадена в
срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба ищецът счита възраженията на ответниците
за нищожност на процесния договор за кредит за неоснователни. Не счита, че чл.
4, ал. 2 и чл. 4, ал. 6 от договора са нищожни поради противоречи със закона, с
добрите нрави или поради липса на съгласие. Не счита също, че е налице неяснота
или неопределеност при изчисляването на договорния лихвен процент. Не е вярно,
че липсва методология за определяне на БЛП. Неоснователни са и възраженията на
ответниците за нищожност на допълнителните споразумения. Неоснователни са и
твърденията им, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради
нередовност на връчването. Неоснователно е и възражението им за изтекла
давност.
В подадения в
срока по чл. 373 ГПК отговор на допълнителната искова молба ответниците
поддържа изложените първоначално аргументи.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването на Договор за
кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г., изменен и
допълнен с Допълнително споразумение от 10.07.2009г., Допълнително споразумение
от 29.06.2010г., Допълнително споразумение от 07.07.2011г., Допълнително
споразумение от 02.08.2012г., Допълнително споразумение от 21.03.2014г., Допълнително
споразумение от 14.10.2014г. и Допълнително споразумение от 27.05.2017г.
На основание чл. 155 ГПК,
съдът указва на страните служебно известния факт, че с Решение № 446878/09.07.2018 г. на СРС по
гр.д. № 29031/2016 г., и постановените в хода на инстанционната проверка
Решение № 260692/04.05.2023 г. по възз.гр.д. № 6910/2019 г. на СГС и Решение №
127/08.05.2025г., постановено по к. търг. дело № 195/2024г. по описа на ВКС, в
сила от 08.05.2025 г. са признати за недействителни като неравноправни, на осн.
чл. 26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 146 ал.1, вр. чл. 143 от ЗЗП клаузите на
чл. 4, ал. 2 и ал. 6 от Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим
имот № HL
10957/21.06.2006г., клаузите на чл. 4, ал. 2, чл. 5 ал. 1 и ал. 10 от
Допълнителното споразумение от 02.08.2012г. към него, Допълнително споразумение
от 14.10.2014 г. и Допълнително споразумение от 27.05.2015 г. и съдът зачита
влязлото в сила решение, на осн. чл. 299 от ГПК.
Доказателствена тежест:
Ищецът при
условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по процесния договор за кредит,
предоставянето на кредита на ответниците в качеството им на кредитополучатели и
размера на усвоената сума; уговорените срокове за погасяване на задължението;
наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита и последващото
му обявяване преди 10.11.2017г., както и основанията и размера на вземанията по
отделни пера.
Ответницата не следва
да доказва възраженията си за недействителност на клаузи от договора и
сключените допълнителни споразумения към него от 02.08.2012 г., 14.10.2014 г. и
27.05.2015 г., на сочените основания,
предвид влязлото в сила решение на СРС.
Да се връчи препис от проекто-доклада на страните за
запознаване и становище в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
СЪДИ
ПРИ ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА: