№ 94
гр. Перник, 27.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
При секретаря А.М.
и прокурор Моника Любомирова, като разгледа, докладваното от съдия Михаил
Малчев КАНД № 86/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Е.Б.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв. И.М. ***, против
Решение № 260110/08.03.2021 г., постановено АНД № 1607/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1158-000836/19.03.2020 г., издадено от началника на сектор ПП при ОДМВР –
Перник.
Касаторът излага
съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че
административнонаказателното производство е опорочено още при образуването му,
тъй като АУАН е съставен срещу лице, което не е могло да бъде субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като не е имало качеството „водач на
МПС, трамвай или самоходна машина“. Искането към касационния състав е да отмени
обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв.
И.М. ***, която поддържа жалбата и доводите в нея. Представя писмени бележки.
Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Перник, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
– Перник, чрез прокурор Моника Любомирова, дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния състав да остави в сила
обжалваното съдебно решение.
Административен съд
– Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното
решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
След извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен
състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
С Наказателно
постановление № 20-1158-000836/19.03.2020 г., издадено от началника на сектор
ПП при ОДМВР – Перник, на Е.Б.Г., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За да отмени
наказателното постановление Районен съд – Перник е приел, че на 16.02.2020 г.,
в 18:30 ч., в гр. Перник, кв. Бела вода, на ПП I-6, Е.Б.Г., като водач на
МПС – лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВМ, е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване алкохол в кръвта Алкотест Дрегер
7510, ARBB-0017,
и не е изпълнил издаденото му предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. За установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, свидетелят Н.П.Й– мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник,
съставил АУАН № 214902/16.02.2020 г., въз основа на който е издадено
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол.
При така
установеното от фактическа страна, Районен съд – Перник е отхвърлил като
неоснователни оплакванията на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, че не е извършил административното нарушение, тъй като не той
е управлявал автомобила. След подробно обсъждане на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че на процесните
дата и час именно Г. е управлявал спреният за проверка лек автомобил „***“ с
рег. № РК *** ВМ и като водач на същия е отказал да бъде изпробван с Алкотест
Дрегер и да бъде изследван за наличие на алкохол в кръвта. Приел е за
недостоверни показанията на свидетелите В.Г.Р.и В.Е.Б., като е счел, че те
обслужват защитната теза на жалбоподателя, но не кореспондират на останалия
доказателствен материал. С оглед на тези съображения съдът е потвърдил
наказателното постановление.
Административен съд
– Перник не споделя решаващия извод на Районен съд – Перник.
В административнонаказателното
производство, следва да се установи: има ли административно нарушение;
извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината,
при която е извършено и т.н. Трябва да бъдат спазени и всички изисквания
относно процедурата по издаване на акта и наказателното постановление.
Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Първоинстанционният
съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел, че
административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е
образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и
материалния закон. Приел е, че Г. е извършил виновно описаното нарушение, за
което правилно и в съответствие с предписанията на закона му е наложено
административно наказание глоба в установения размер.
Настоящата
инстанция намира не споделя тези изводи.
Действително и АУАН
и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на предоставената им
компетентност. Постановени са в писмена форма и формално съдържат реквизитите
по чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Деянието е описано със съставомерните му
признаци и същото изпълва съдържанието на сочената за нарушена разпоредба на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По делото не се спори,
че на посочените дата, място и час, контролни органи от сектор ПП при ОДМВР –
Перник са спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВМ, както и че
са поискали да направят проверка за употреба на алкохол на касационния
жалбоподател. Спори се дали последният е бил водач на въпросното МПС и дали е
субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка Г. е ангажирал
гласни доказателства, събрани чрез разпитите на двама свидетели – В.Г.Р.и В.Е.Б..
Първият твърди, че именно той е управлявал лекия автомобил при подаването на
сигнала за спиране. Притеснил се от това, тъй като в този момент нямал
документи. Е.Г., който бил полегнал на задната седалка, защото не се чувствал
добре, излязъл и отишъл при автоконтрольорите, а след това се качил в патрулния
автомобил и се обадил на приятеля си Райчев след около половин час като му
обяснил, че е възникнал проблем.
В подкрепа на
горните твърдения, пред настоящата инстанция касаторът е представил писмени
доказателства, събрани в хода на образувано срещу него дисциплинарно
производство – обяснения от Зорница Сашова Георгиева, писмено обяснение от
Виргиния Емилова Бориславова, Писмо рег. № 7859Р-6372/24.07.2020 г. на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР, Покана за даване на писмени обяснения рег. №
560200-108/15.05.2020 г. до Е.Б.Г., обяснения от Валентин Райчев. Всички те,
съпоставени с останалия доказателствен материал, разколебават извода на АНО, че
именно Г. е управлявал моторното превозно средство – л.а. с рег. № РК *** ВМ,
на посочените в АУАН и НП дата и час.
Според разпоредбата
на чл. 14, ал. 2 от НПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. В този смисъл, в съдебното производство
констатациите на АНО също нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се
преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Съдът
е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички
допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е
вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е
станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия. Това не е
направено от първата инстанция.
В процесния случай
противоречията в свидетелските показания създават съмнение относно авторството
на описаното нарушение, а същевременно поддържаната от жалбоподателя теза се
подкрепя убедително от горепосочените доказателства. Презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП досежно
извършването на нарушението следва да се преценява в контекста на всички
събрани по делото доказателства и след оценка на същите се налага извода, че
обвинението срещу Г. не е доказано по категоричен начин.
След като
констатациите на актосъставителя и изводите на АНО не са защитени по убедителен
начин, поддържаното в производството възражение от страна на касатора, че не е
извършил вмененото му нарушение, не може да бъде игнорирано. Законовата
презумпция по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е оборена.
Предвид всичко
изложено, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира
наказателното постановление, предмет на съдебен контрол за незаконосъобразно.
Като е стигнал до друг извод, Районен съд – Перник
е приложил неправилно закона, поради което е налице касационно основание чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
за отмяна на постановеното от него решение.
На основание чл. 222, ал. 1 от АПК
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постанови друго,
с което да се отмени наказателното постановление.
С оглед на така
формирания извод, съдът намира за основателна претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Същите са в
размер на 300,00 лв. /триста лева/ и представляват платено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2021 г.,
сключен между Е.Б.Г. и адв. И.М..
Мотивиран от
изложеното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260110/08.03.2021 г., постановено АНД № 1607/2020 г. по описа на Районен съд –
Перник и Наказателно
постановление № 20-1158-000836/19.03.2020 г., издадено от началника на сектор
ПП при ОДМВР – Перник.
ОСЪЖДА
ОДМВР
– Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Самоков, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Г. с ЕГН ********** и
съдебен адрес: ***, направените по делото разноски в
размер на 300,00 лв. /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО Е
ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/