№ 309
гр. Б., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Диана К. А.
Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500284 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
900601/02.06.2023г., подадена от Ц. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„Л.“, 983, вх. „Г“, ет. 2, ап. 84 и Н. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„И.“ № 10, ет. 4, чрез адв. И. Н., против Решение № 900129/21.04.2023 г. по
гр.д.№1243/2020г. по описа на Районен съд С.. Жалбата не се поддържа по
отношение на М.М. Х., ЕГН **********, с. П., общ. С., ул. „Х.Б.“ № 8, тъй
като същата е починала след приключване на делото пред първата инстанция.
С тази жалба решението, имащо характер на определение, се атакува в частта,
с която производството по делото е прекратено по отношение на ответника В.
П. Х..
Видно от удостоверение за наследници изх. № ГСР-1663/05.06.2023г.
жалбоподателката М.М. Х. е починала на 28.05.2023г. /след приключване на
делото пред първата инстанция/ и като наследници е оставила – Ц. Д. А. и Н.
Д. Х., които участват по делото като страни, поради което не се е налагало
конституиране на нови страни.
Подадена е и въззивна жалба с вх. № 900623/09.06.2023г. от Н. Д. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „И.“ №10, ет.4 и Ц. Д. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ж.к. „Л.“, 983, вх.“Г“, ет.2, ап.84, чрез адв. И. Н.,
против Решение № 900129/21.04.2023 г. по гр.д.№1243/2020г. по описа на РС-
С. частта, с която исковете са отхвърлени по отношение на останалите
ответници.
1
Пред настоящата съдебна инстанция е постъпил писмен отговор по
жалбите единствено от ответника В. П. Х., чрез адв. М. У..
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно,
поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради
което я е оставил без движение, като са дадени указания на ищците в следната
насока: да посочат кои лица и на какво основание са собственици на имот
УПИ 1 - 331, кои лица и на какво основание са собственици на съседния имот
- имот пл. № 323, УПИ II – 323.; да обосноват правния си интерес от
предявяване на иска срещу деветимата посочени ответниците, вкл. и срещу В.
Х., за когото се твърди че е съсобственик с ищците; да посочат актуалния
статут на двата съседи имота, по кой КП е допусната твърдяната грешка, да
посочат на скица /вкл. ползвайки и тази на вещото лице/ коя част от техния
имот, неправилно е заснета към имота на ответниците.
Извън определения от съда срок ищците са представили поправена
искова молба. Доколкото поправената искова молба е подадена, преди съдът
да прекрати производството и да обезсили решението /съдебният акт е тази
насока е отменен от Апелативен съд С./ ще следва поправената искова молба
да се зачете и въз основа на нея да се постанови съдебния акт.
Отговор по поправената искова молба е подаден единствено от
ответника В. Х., от останалите страни отговори по чл. 131 ГПК не са
депозирани.
В поправената искова молба ищците Ц. Д. А. и Н. Д. Х. сочат, че с
първия ответник В. П. Х./ са съсобственици на следния недвижим имот,
находящ се в с. П., община С., а именно: Урегулиран поземлен имот 1-331
/първи - планоснимачен номер триста тридесет и едно/, в квартал 31 /тридесет
и първи/ по плана на с. П., целият с площ от 990,00 /деветстотин и деветдесет/
квадратни метра, при съседи: от две страни улици, УПИ II и УПИ XII.
Съсобственици на описания УПИ са при квоти 1/2 идеална част за ищците и
1/2 идеална част за първия ответник. Ищците сочат, че правото на собственост
върху 1/2 идеална част са придобили на основание деривативен способ -
покупко-продажба, обективирана в договор № 243-05/25.06.2015 г., вписан в
регистрите на СВ - гр. С., като акт № 167, т.6, дело № 551 от 03.07.2015 г., с
който община С. им прехвърля 1/2 идеална част от описания по-горе
недвижим имот.
Първият ответник също е придобил правото на собственост върху 1/ 2
идеална част на основание деривативен способ - покупко-продажба,
обективирана в договор № 392- 05/11.12.2015 г., вписан в регистрите на СВ -
гр. С., като акт № 8, т.1, дело №17 от 12.01.2016 г. , с който община С. е
прехвърлила правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижимия
имот.
Сочи се, че е инициирано делбено производство между ищците и
ответника Х., по което с влязло в сила решене е допусната делба на
2
съсобствения им УПИ при квоти 1/2 идеална част за ищците и 1/2 идеална
част за ответника.
Във втората фаза на делбата пред Районен съд С., при изследването на
въпроса относно допустимостта на делбата на процесния УПИ е назначена
СТЕ относно изследване възможността за обособяване на два самостоятелни
УПИ и след даване становище в тази насока от главния архитект на община
гр. С.. Вещото лице по допусната експертиза при извършените измервания на
място и справка в техническата служба на община гр. С., установило наличие
на явна фактическа грешка в кадастралната основа на УПИ 1-331, в кв. 31.
Сочи се, че имотната граница между двата имота с пл. № 331 и пл. №
323 /по КП/ е материализирана на място и има частично изградена трайна
масивна ограда в продължение на около 20м., а след това до края на имота има
изградена ажурна ограда. Тази ограда се намира там повече от 50 години и не
е променяна във времето. При това положение имота на ищците и първия
ответник УПИ 1-331, в кв. 31 по плана на с. П., е показан в КП от 1976 г
неправилно в лицевата му част по ул. „Н.П.”, като регулационната линия
между УПИ 1-331 и УПИ II-323 е заснета като намираща се на 2.06 м. от
жилищната сграда в североизточната част на УПИ I, вместо на 3.00 м. от
същата сграда, като по този начин и квадратурата на УПИ I се намалява с
34.60 кв.м., които винаги са се владяли от ищците и първия ответник и са
принадлежали към съсобствения им УПИ I.
Поради явната фактическа грешка в кадастралния план е допусната и
грешка в регулационния план, като регулационната линия между двата УПИ е
показана, като съвпадаща с имотната граница.
Ответниците И. А. Б., С. А. Б., С. А. Ц., К. А. Т., Я. А. В., Д. А. Т., С. А.
С. и Г. А. Г. са собственици на УПИ 11-323, в кв. 31 по плана на с. П. и са
записани като такива по разписния лист към плана.
Във връзка с така установената явна фактическа грешка в КП на с. П.,
между двата съседни УПИ I и УПИ II, във втората фаза на делбата по гр.д. №
1060/2016 г. по описа на Районен съд С. ищците поискали да я отстранят по
административен ред. Със заповед на кмета на община гр. С. е отказано
отразяване на непълнотите и грешките в кадастралния план на имот пл. № 331
и имот пл. № 323, по плана на с. П., общ. С.. Като мотив за издаването на
заповедта е, че присъствалите заинтересовани лица В. П. Х. и И. А. Б. са
отказали да подпишат акта за непълноти и грешки в КП, като същите лица не
са направили други възражения.
С оглед на това е направено искане да се признае за установено по
отношение на ответниците, че е налице явна фактическа грешка в
кадастралния план на с. П., общ. С. по отношение вярното отразяване на
имотната граница между ПИ с пл. № 331 и ПИ с пл. № 323, в кв. 31 по плана
на с. П., от 1976 г, състояща се в отразяване в по-малко на 0.94 м. лице по ул.
7
„Н.П.' от ПИ пл. № 331, към ПИ с пл. № 323, в кв. 31 и по цялата дължина от
36,80 м на двата ПИ и площа от 34,60 кв.м. принадлежи към ПИ 331, УПИ III,
в кв. 31, по плана на с. П., общ. С., която площ съгласно приложената скица на
в.л. К., е показана като заключена между зелената линия и черната имотна
3
граница.
Да се признае, че ищците са собственици на 34,60 кв.м. площ, заключена
между сега показаната имотна граница между имот пл. № 331 и пл. № 323 и
действително съществуващата на място имотна граница, отстояща на 3.00 м.
от жилищната сграда построена в североизточната част на УПИ 1-331, към
УПИ П-323, в кв.31 по плана на с. П., материализирана на място с частично
изградена трайна масивна и ажурна ограда.
Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства и е
изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице С. К., която не е оспорена от
страните по делото.
От писмените доказателства се установява, че ищците и първия
ответник са закупили през 2015г. процесния имот от община С., като с влязло
в сила решение по първа фаза на делбата е допусната делба при квоти 1/2 ид.
част за ищците и 1/2 ид. част за ответника. Няма данни делбата да е
приключила във втората си фаза. Установява се и това, че ищците са
инициирали пред Община С. процедура по поправка на грешка в КП.
Съставен е акт за непълноти и грешки в одобрения КП на с. П.. общ. С. за
имоти пл. № 323 и имот пл. № 331, кв. 31 по плана на с. П., но до
финализиране на процедурата не се е стигнало поради отказ на
заинтересованите лица. Представени са скици на процесния имот и на
съседния, по различните кадастрални и регулационни планове. От тях се
установява, че действащият ПУП е одобрен със Заповед № 80/16.01.1976г., а
преди това е действал КРП от 1927г.
Според в.л. К. по КРП от 1976г. /последния и действащ/ имотната
граница между ПИ с пл. № 331 и пл. № 323 не е нанесена в цялост. Тази
имотна граница не е отразена в цялост и по КРП от 1927г. В заключението си
вещото лице проследява статута на имота по различните КРП /от 1927г. и от
1976г./, както и посочва материализираната на място граница, както и
съществуващата денивелация между двата имота.
Районен съд С. е прекратил производството по делото по отношение на
ответника В. Х. и е отхвърлил иска по отношение на другите ответници.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съдебният акт в частта, с
която производството по делото е прекратено по отношение на ответника В.
Х. е правилно. Искът срещу него е недопустим поради липса на правен
интерес. Това е така, доколкото видно от твърденията в исковата молба и
ангажираните по делото доказателства ищците и първия ответник са
съсобствници на УПИ 1-331. За същия имот се сочи наличие на грешка в КП,
като част от този имот е заснет към съседния имот, за който се твърди, че е
съсобствен между другите ответници. След като ищците са съсобственици на
процесния имот те могат да искат установяване правото на собственост върху
спорната площ и наличието на грешка при заснемането на границата между
двата съседни имота. При положение, че някои от съсобствениците не е
съгласен да предяви такъв иск /очевидно това е ответникът Х., което се
установява и от отговора по чл. 131 ГПК/, а съсобственици са необходими, но
не задължителни другари, всеки от тях може да води иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
4
за целия имот по отношение на трети лица – съседите. При положение, че
искът е основателен постановеното решение ще ползва и останалите
съсобственици по начин, по който биха се ползвали и от акта по чл. 54, ал. 1
ЗКИР при липса на спор за материално право.
В обобщение следва да се посочи, че един съсобственик, респ. част от
съсобствениците, какъвто е настоящия случай, могат да предявят иск по чл.
54, ал. 2 ЗКИР, но същият следва да е насочен спрямо собствениците на
съседния имот, като съсобственика на ищците не е пасивно легитимиран да
отговаря по такъв иск, доколкото евентуално положително за него решение би
било в негова полза. Това е така, доколкото ако съдът установи, че при
нанасяне на имота в КП е допусната грешка, следва да се постанови
диспозитив за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не по
отношение само на идеална част от него, притежавана от ищците.
С оглед на изложеното по - горе правилно районният съд е прекратил
производството по делото по отношение на съсобственика на ищците В. Х..
По отношение на останалите ответници искът е отхвърлен. Решението в
отхвърлителната му част е правилно поради следните съображения:
На първо място по делото липсват доказателства за това, че ответниците,
срещу които искът е отхвърлен, са действителните собственици на съседния
имот. Първоинстанционният съд е дал указания на ищците за доказването на
това обстоятелство, но липсват конкретни доказателства за установяване
правото на собственост на ответниците. Последното следва да бъде доказано,
за да се приеме, че същите са процесуално легитимирани да отговарят по
претенцията за кадастрална грешка. Пред първата инстанция има данни, че
този имот е записан на лицата А. Б. и Ж. Г., но липсват данни за връзката им с
ответниците.
Обстоятелство, че същите са посочени от община С. при провеждане на
процедурата по отразяване на непълнотите и грешките в КП не сочи на
категоричния извод, че тези лица са пасивно легитимирани да отговарят по
предявения иск.
На следващо място ищците не доказват правото си на собственост на
процесната реална част от 34,60 кв., заснета според тях към имота на
ответниците. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
ищците през 2015г. са закупили от Община С. 1/2 от УПИ 1-331, в кв. 31 по
плана на с. П., другата 1/2 ид. част е закупена от ответника В. Х. също през
2015г., като целият имот е с площ 990 кв.м.
Видно от заключението на вещото лице К., а и от приложените пред
първата инстанция скици, се установява, че при закупуването на имота
процесната реална част не попада в УПИ, предмет на продажбата. Т.е тази част
не е закупена ищците. Липсват данни претендираната площ да е придобита от
ищците по давност, въпреки че в исковата молба се сочи, че тази част винаги
се е владяла от тях. Освен това дори и да е владяна от тях /а за това липсват
доказателства/ имотът е закупен през 2015г., а искът е предявен пред 2020г.,
поради което не е изтекла необходимата десетгодишна давност.
Отделно от това по делото липсват данни за завземане на тази част от
5
ищците, както и за заплащане на обезщетение за евентуално придаваемите
части.
Дори и да се приеме, че имотът е закупен от ищците с процесната реална
част и те са собственици на основание покупко-продажба, то те не биха били
собственици на посочената реална част, а на 1/2 ид. част от нея. Това е така,
доколкото те не са изключителни собственици на УПИ, а само на 1/2 ид. част
от тази реална част, останалата 1/2 ид. част принадлежи на първия ответник.
Въпреки това е направено искане да се признае за установено, че ищците са
собственици на цялата част.
С оглед на всичко изложено по-горе ще следва решението на първата
инстанция да бъде потвърдено в неговата цялост.
Разноски по делото не следва да се присъждат, доколкото не са поискани
и не са направени такива.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 900129/21.04.2023г., постановено
по гр.д. № 1243/2020г. по описа на Районен съд С..
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6