Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260010
Гр.ДОБРИЧ 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№31/2020г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по по подадена
от И.Д.Л., ЕГН ********** *** срещу АД „Застрахователно дружество Евроинс“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1592, район Искър, бул.„Христофор
Колумб“ №43 искова молба, с която се претендира ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 30 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие
настъпило на 23.11.2018г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***А.В.Г., ЕГН **********, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № BG/07/118001939458,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2020г. до
окончателното й изплащане. Прави се и искане за присъждане и на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Обстоятелствата, на които се основават исковите
претенции: На 23.11.2018г. около 14.30 часа по второстепенен път II – 97 – Околовръстен път на гр.Добрич между кръговото
кръстовище на изхода за гр.Генерал Тошево и пътния възел „Детелина“, в посока
към гр.Добрич се е движел лек автомобил, марка „ Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“,
с рег.№ ***, с водач А.В.Г., ЕГН ********** ***. В същото време, в дясно от
платното за движение в посока гр.Добрич, пред бившото КПП, е бил спрян товарен
автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“
с рег.№ ***, управляван от И.Д.Л., ЕГН ********** ***. Водачът Л., след като се
е качил в автомобила си е потеглил и е предприел маневра обратен завой, с цел
да продължи движението си в посока гр.Генерал Тошево. При създалата се
ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на
двата автомобила, е настъпил удар между предната дясна част на лек автомобил марка
„ Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег.№ ***и предната лява странична част на
товарен автомобил, марка „Пежо“, модел
„Партнер“ с рег.№ ***. Пътната настилка е била асфалтова, суха, нововъзстановена,
без неравности и повреди по нея, хоризонтална в участъка на произшествието. Произшествието
е настъпило през светлата част на денонощието, при добра метеорологична
видимост.
Поради несъобразена скорост на движение с конкретните
пътни условия, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с
рег.№ ***- А.В.Г., ЕГН **********, въпреки,
че е имал възможност да възприеме предприетата от водача на товарен автомобил, марка „Пежо“, модел
„Партнер“ с рег.№ *** маневра обратен завой, не е предприел спиране, вследствие
на което управлявания от него лек автомобил се блъска в товарния автомобил.
За събитието е образувано ДП № 1167/23.11.2018г. по
описа на Първо РУ “Полиция“ при ОД на
МВР-Добрич. По описа на Районна прокуратура, гр.Добрич е образувана пр.преписка
№ 2465/2018г., приключила с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от
28.10.2019г.
Според ищеца, причината за настъпване на ПТП се корени
във субективните възприятия на водача на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ Ц 220 ЦДИ“, с рег.№ ***- А.В.Г., ЕГН **********, който с действията си
е допуснал виновно нарушение на чл.20, ал.1
и ал.2 от ЗДвП. В резултат на тези неправомерни действия настъпва ПТП, при
което на ищеца са причинени комоцио, фрактура
на прешлени и разкъсни рани по главата, както и счупване на лява ключица, довела
до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за период от около 1,5-2
месеца. Непосредствено след ПТП И.Л. ***, където е останал под наблюдение от
постъпването си на 23.11.2018г. до 26.11.2018г., когато е изписан. В следващите
месеци на ищеца е провеждано назначено лечение, като той е бил зависим от
помощта на близките си, тъй като не е можел да става от леглото и не е бил в
състояние да се обслужва сам. Безспорно травматичните увреждания и трудностите,
които е имал пострадалия ищец са дали негативно отражение на общото му
физическо и душевно състояние. Психическата травма от преживяната катастрофа се
е отразила на ежедневието и бита на И.Л., който вследствие на преживения стрес
страда от безсъние и тревожност.
Лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег.№ ***, с водач А.В.Г., ЕГН **********,***,
при управлението на който виновно е
причинено ПТП е застрахован по риска
„ГО на автомобилистите“ в
ответното дружество по силата на полица № BG/07/118001939458, с начална дата на покритие
07.07.2018г. и крайна дата на покритие 06.07.2019г.
Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ ищецът е предявил към
застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за претърпени от описаното
деяние неимуществени вреди. Въз основа на заведената претенция при ответното
дружество е образувана щета №**********, по която е постановен отказ.
Изложената фактическа обстановка обуславя правния
интерес на ищеца от предявяване по съдебен ред на иск по чл.432 от КЗ за
обезщетяване от страна на застрахователя на претърпените неимуществени вреди.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор на исковата молба с вх.рег.№ 3105/04.06.2020г. ответникът, чрез
пълномощника си – юрисконсулт Йордан Славов, намира иска за недопустим, предвид
това, че досъдебното производство е било прекратено на основание чл.343, ал.2
от НК.
По същество искът се оспорва изцяло, по основание и
размер. От своя страна ответникът претендира разноски по делото, вкл.юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът не спори следните факти: Настъпването на
процесното ПТП на 23.11.2018г.; Сключената застрахователна полица за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ Ц
220 ЦДИ“, с рег.№ ***; Предявяването от страна на ищеца на 30.10.2018г. на
извънсъдебна претенция за плащане на застрахователно обезщетение, във връзка с
която е образувана щета № *********.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм
на настъпилото ПТП. Твърди, че вината за ПТП е изцяло на ищеца, който е
потеглил внезапно, без да се огледа и без да подаде светлинен или друг сигнал, вследствие
на което е пресякъл траекторията на
лекия автомобил „Мерцедес“, навлязъл е в опасната му зона за спиране и не му е
оставил възможност да избегне удара. С действията си И.Д.Л. е нарушил
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 и на чл.26 от ЗДвП. Освен това, маневрата
обратен завой е предприета от ищеца на непозволено за целта място. Също така, там
са забранени спирането и престоя.
В случай, че по делото се установи, че вина за ПТП има
водачът на лек автомобил „Мерцедес“, ответникът навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че
неговия принос е значително по-голям и
следва да се определи на поне 90%. Освен това твърди, че ищецът е бил без
предпазен колан, което е довело до получаването на повече и по-сериозни травми.
Ответникът оспорва и всички твърдения на ищеца за получени травми, както и връзката им с ПТП. Категорично
се противопоставя и на твърденията за негативно въздействие върху физическото и
психическо състояние на ищеца. На ищеца не са извършвани намествания, операции
или други болезнени медицински манипулации. Оздравяването е завършило гладко и
без усложнения. Няма причина за негативни последици и върху психиката на ищеца,
като по делото липсват доказателства за това. Ищецът се е възстановил бързо, като
няма нищо странно в това, че близките са му помагали. Според ответника размерът
на претенцията е изключително завишен.
По гореизложените съображения, се моли искът да бъде
изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът намери
иска за основателен, се претендира на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД размера на
претенцията да се редуцира с приноса на
ищеца.
В допълнителна искова молба с вх.рег.№3694/23.06.2020г.
ищецът излага, че счита за неоснователни изложените в отговора възражения по
недопустимостта на иска. Направените от ищеца в наказателното производство
изявления касаят само и единствено прекратяването на досъдебното производство и
не съдържат изявление за отказ от имуществени и неимуществени претенции към
водача А.В.Г., каквито твърдения навежда ответника. Неоснователни са и
твърденията на ответната страна, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй
като не е използвал обезопасителен колан
по смисъла на чл.137а от ЗДвП. Поддържа се изложеното в исковата молба относно
механизма на ПТП, както и относно негативното въздействие на възникналото ПТП
върху физическото и психическо състояние на ищеца, като се изразява становище, че
обезщетение в посочения в исковата молба размер кореспондира с критерия за
справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД.
В допълнителен отговор с вх.рег.№4305/15.07.2020г. ответникът
поддържа изцяло отговора на исковата молба и възраженията, направени с него.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, т. 3
и 4 ГПК е
признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лек автомобил марка „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ *** е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица № BG/07/118001939458, с начална дата на покритие 07.07.2018г. и крайна дата на покритие 06.07.2019г.
По делото не се спори възникването на ПТП на 23.11.2018г. Всички останали релевантни за спора
обстоятелства са спорни.
Поради липса на произнасяне на наказателен съд и на
влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно изчерпателно
посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, тези обстоятелства следва да бъдат
установени в настоящото производство.
Във връзка с установяване механизма на настъпилото ПТП
ищецът представя с исковата си молба и по делото е приет като доказателство Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №240079/27.11.2018г. /л.7/. В същия в
качеството на участници в произшествието са вписани ППС с рег.№***, управлявано
от водача И.Д.Л. като участник 1 и участник 2 ППС с рег.№***, управляван от
водача А.В.Г.. Липсват посочени в протокола обстоятелства и причини за ПТП.
Отразени са пострадали пътниците от ППС: И.Д.Л.: комоцио, фрактура на прешлени,
разкъсни рани по главата и А.В.Г.: травма на гръден кош.
Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
Образуваното
за ПТП досъдебно производство №1167/2018г. по описа на 01 РУ на МВР Добрич е прекратено с
постановление на Районна прокуратура Добрич от 28.10.2019г. Установява се, че в
качеството на обвиняем е бил привлечен А.В.Г. за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Производството е прекратено на
основание чл.343, ал.2, т.2 от НК, тъй като пострадалият И.Д.Л. е поискал това.
За установява механизма на ПТП по искане на страните
по делото е назначена авто-техническа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и е кредитирано от съда като обосновано и мотивирано. От
същото се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 23.11.2018г. около
14.30 часа по II – 97, в посока от кръстовището
с кръгово движение на изхода на гр.Добрич
за гр.Генерал Тошево, към гр.Добрич се е движел лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***. Лекият автомобил е бил управляван от А.В.Г.,
като на предната дясна седалка на автомобила е пътувал Васил Костадинов
Костадинов. Пътната настилка е била асфалтова, суха, нововъзстановена, без
неравности и повреди по нея, хоризонтална, прав участък от пътя в района на
произшествието. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието,
при ясно време и добра метеорологична видимост. При извършения оглед на кормилния
механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната
система на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“
с рег.№***не са установени неизправности, които да са съществували преди
произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
Установените повреди по кормилния механизъм и окачването на предния мост на
лекия автомобил са настъпили при удара с товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6
HDI„ с рег.№***. Наближавайки мястото на
произшествието лекият авгтомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***се е движел със скорост около 68,04
км./ч., при която му скорост на движение опасната му зона на спиране имала
дължина около 50,14 м.
В същото време, в дясно от платното за движение в
посока гр.Добрич, пред бившето КПП е бил спрял товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6
HDI„ с рег.№***. Водачът му И.Д.Л. след
като се качил в автомобила си е потеглил и е предприел извършване на маневра
обратен завой в ляво с цел да продължи движението си в посока гр.Генерал
Тошево. В момента в който товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№*** при извършването на маневра обратен завой
в ляво е навлязъл в платното за движение на път II – 97, лекият автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***се е намирал на отстояние 69,68 кв.м.
преди мястото на удара.
При съсздалата се ситуация, в резултат на взаимното
пресичане на траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар между
предната дясна част на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***и предната лява странична част на товарния
автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№***.
Мястото на удара се намира на около 69,80м. преди ОР1 и на около 5,70 м. в ляво
от десния край на платното за движение по посока гп.Добрич. В резултат на
скоростите на движение на двата автомобила, тяхната посока на движение, маса и
вида на удара, лекият автомобил „MERCEDES C 220 CDI“
с рег.№***се отклонява в дясно и се придвижва на разстояние около 36 м. след
удара, където се установява в покой върху десния банкет. В същото време поради
същите причини, товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№*** се завърта под ъгъл 330 градуса по посока
на часовниковата стрелка, след което се придвижва в посоката в която се е
насочил при това завъртане на разстояние около 15.00м. В резултат на
настъпилото ПТП са нанесени материални щети по двата автомобила. Ударът се е
осъществил между предната дясна част на лекия автомобил и предната лява
странична част на товарния автомобил.
Причината за настъпване на ПТП от технически характер
е пресичането на траекторията на движение на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***от товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6
HDI„ с рег.№*** вследствие на навлизането
на втория автомобил в коридора на движение на първия автомобил и закъснялата реакция на водача на
лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ при предприемане на аварийното спиране.
Според вещото лице поведението на водача на товарния
автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№***
не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, тъй като извършвайки
маневра обратен завой в ляво той е навлязъл в платното за движение по път II – 97, по който път в посока гр.Добрич в този момент
се е движел лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“.
Поведението на водача на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ също не е било съобразено с конкретната пътна
обстановка, тъй като той не е реагирал своевременно и не е предприел спиране на
автомобила си в момента, в който товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ при извършването на маневра обратен завой е навлязъл
в платното за движение по път II – 97.
Ако водача на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ е реагирал своевременно и е предприел спиране в
момента, в който товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ при извършването на маневра обратен завой е навлязъл
в платното за движение по път II – 97, той е
имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила
преди мястото на удара.
Водачът на товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6
HDI„ е имал техническа възможност да
предотврати удара с лекия автомобил, а по този начин да предотврати
настъпването на ПТП ако преди извършването на маневра обратен завой в ляво и
преди да навлезе в платното за движение по път II – 97 бе пропуснал движещия се по този път в този
момент лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“.
Предприетата маневра от водача на товарния автомобил – навлизане в платното за
движение по път II – 97 е в пряка връзка с
последвалия удар между двата автомобила и настъпването на ПТП. Водачът на
товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ е имал
техническа възможност да възприеме движещия се по път II – 97 в посока гр.Добрич лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ преди да навлезе в платното за движение по същия
път.
Съгласно данните, съдържащи се в протокола за оглед на
ПТП от 23.11.2018г. в района на мястото, където е настъпило същото към момента
на извършване на огледа не е имало поставена маркировка върху платното за
движение.
Поради несъобразена скорост на движение с конкретните
пътни условия, водачът на лек автомобил марка „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ ***, въпреки, че е имал възможност да
възприеме предприетата от водача на товарен автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ *** маневра обратен завой, не е предприел
спиране, вследствие на което управлявания от него лек автомобил се блъска в
товарния автомобил.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите за
ищеца травматични увреждания е назначена съдебно-медицинската експертиза, чието заключение като
обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира. След преглед
на представените по делото медицински документи вещото лице докладва, че ищецът е получил следните телесни увреждания: счупване на
лява ключица, множество кръвонасядания и разкъсно контузни рани на меки черепни
обвивки. Механизмът на получаване на телесните увреждания на ищеца И.Л.
отговаря на травма в купето на автомобила, като уврежданията са резултат на
сравнително силен удар с или върху твърд, тъп предмет с голяма маса. Счупването
на лявата ключица е в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет в
областта на лявото рамо, в посока от ляво на дясно. Натискът е осъществен по
индиректен механизъм, по надлъжната ос на ключицата в детайли от вътрешната
повърхност на предната лява врата. Налице
е пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от Л.
травматични увреждания.
Вещото лице по СМЕ сочи, че при така установения механизъм на настъпване на
произшествието – страничен удар с посока от ляво на дясно за пострадалия, по
тялото на същия не би следвало и не са установени увреждания, типични за
поставен предпазен колан. В конкретния случай не са установени увреждания по
тялото и крайниците на Л. вследствие на свободно движение на тялото в купето на
автомобила, каквито би следвало да настъпят, ако не е бил с поставен предпазен
колан. Като при тези данни вещото лице приема, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан.
Страните не
спорят и по делото се установява, че на 30.10.2019г. е входирана в ответното
дружество с вх.№13202 застрахователна претенция на ищеца И.Д.Л. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от същия вследствие на ПТП от 23.11.2018г. вреди.
По делото са
събрани и гласни доказателства с показанията на свидетеля А.В.Г. – водачът на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***. Свидетелят Г. излага, че той е
управлявал по правия път, като при наближаването на другия автомобил се е
опитал да отбие в ляво и да спре. Според него катастрофата е била неизбежна. На
въпрос на какво разстояние е видял, че другия автомобил потегля и навлиза в
пътното платно, Г. излага, че не го е видял, тъй като гледал напред в платното,
в което е нямало никой.
Ищецът е ангажирал по
делото гласни доказателства с показанията на свидетеля Добромир Г. Радев (без родство с ищеца). Свидетелят излага, че е посетил ищеца в болницата в гр.Добрич в деня на
ПТП. Ищецът бил на носилка, „ни жив, ни умрял“. От лекар свидетелят разбрал, че
ищецът е със счупена ключица и разцепена глава. Свидетелят всеки ден ходел в
болницата при ищеца да му носи храна и да му помага при ходене до тоалетна.
Ищецът не можел да става, гадело му се. След изписването на ищеца от болницата,
свидетелят продължил да го посещава в дома му, за да му помага, тъй като той все
още не можел да става. Два месеца след изписването от болницата ищецът имал
проблем, който продължава и понастоящем – „наболява го рамото“. Продължава да
приема обезболяващи медикаменти. Около два месеца ищецът не можел да работи. След
ПТП ищецът е подтиснат и уплашен. Отслабнал е.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на
вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеците на валиден застрахователен договор; настъпило по
време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск; противоправност
на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и размера им;
причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените
вреди.
Предявеният иск е допустим съгласно разпоредбите на
чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по
чл.380 от КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответника, чрез пълномощник
на 30.10.2019г. Към момента на подаване на исковата молба - 06.03.2020г. срокът
по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено обезщетение на
пострадалия или пък да е бил даден от застрахователя мотивиран отговор на
предявената претенция, което обосновава правния интерес от завеждане на
настоящото дело.
Възражението на ответника за недопустимост на иска, поради
прекратяването на основание чл.343, ал.2 от НК на досъдебното производство е
неоснователно, доколкото с изявлението за прекратяване ищецът не се е отказал и
от претенцията за обезщетяване на причинените му от водача А.В.Г. в резултат на
процесното ПТП неимуществени вреди.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищецът установява наличието на всички елементи от
фактическия състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид събраните доказателства,
се установява извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС - лек
автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***.
Установява се, че на 23.11.2018г. около 14.30 часа по II – 97, в посока от кръстовището с кръгово движение на
изхода на гр.Добрич за гр.Генерал Тошево
към гр.Добрич се е движел лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***, управляван от А.В.Г.. Наближавайки
мястото на произшествието лекият авгтомобил
„MERCEDES
C 220 CDI“ с рег.№***се е движел със
скорост около 68,04 км./ч., при която му скорост на движение опасната му зона
на спиране имала дължина около 50,14 м. В същото време, в дясно от платното за
движение в посока гр.Добрич, пред бившето КПП е бил спрял товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6
HDI„ с рег.№***. Водачът му И.Д.Л. след
като се качил в автомобила си е потеглил и е предприел извършване на маневра
обратен завой в ляво с цел да продължи движението си в посока гр.Генерал
Тошево. В момента в който товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№*** при извършването на маневра обратен завой
в ляво е навлязъл в платното за движение на път II – 97, лекият автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***се е намирал на отстояние 69,68 кв.м.
преди мястото на удара. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното
пресичане на траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар между
предната дясна част на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***и предната лява странична част на товарния
автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№***.
Причината за настъпване на ПТП от технически характер е пресичането на
траекторията на движение на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***от товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6
HDI„ с рег.№*** вследствие на навлизането
на втория автомобил в коридора на движение на първия автомобил и закъснялата реакция на водача на
лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ при предприемане на аварийното спиране. Според вещото лице поведението на водача на
товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№***
не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, тъй като извършвайки
маневра обратен завой в ляво той е навлязъл в платното за движение по път II – 97, по който път в посока гр.Добрич в този момент
се е движел лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“.
Поведението на водача на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ също не е било съобразено с конкретната пътна
обстановка, тъй като той не е реагирал своевременно и не е предприел спиране на
автомобила си в момента, в който товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ при извършването на маневра обратен завой е навлязъл
в платното за движение по път II – 97.
Установява се, че с поведението си водачът на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Не е налице случайно деяние.
Случайно деяние, което изключва противоправността,
е възможно, когато водачът е направил всичко възможно, за да избегне
опасността, реагирал е своевременно и адекватно, но вредоносния резултат е
настъпил по независещи от него причини. От изслушаната САТЕ, която съдът цени
като обективна и компетентно дадена, се установява, че водачът на лекия автомобил
„MERCEDES
C 220 CDI“ е имал техническата възможност
да предотврати произшествието, спирайки автомобила преди мястото на удара. Тоест същият
не е реагирал своевременно и адекватно и не е направил възможното, за да
избегне процесното ПТП. При това в случая ПТП е настъпило през светлата част на
денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. Съответно пътната
настилка е била асфалтова, суха, нововъзстановена, без неравности и повреди по
нея, хоризонтална, на прав участък от пътя.
Съответно се установява по делото,
че с поведението си ищецът - водач на товарния
автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ е създал предпоставките за настъпването на
процесното ПТП. Причината за сблъсъка е и виновното
поведение на ищеца - водача на товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„,
който е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.38, ал.2
от ЗДвП: „ При завиване в обратна посока водачът
пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства“.
Налице е хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Доказва се наличието на валиден
договор за застраховка "ГО" през периода, в който е реализирано ПТП -
07.07.2018 г. до 06.07.2019г. между собственика на
причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ застраховани лица са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Съгласно задължителните за
съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. №
2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен
еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат
изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на
дължимото по чл. 52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай ищецът е мъж в трудоспособна възраст. Към
момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически здрав. В
резултат на процесното ПТП е получил счупване на лява ключица, множество кръвонасядания и
разкъсно контузни рани на меки черепни обвивки. Няма данни за настъпили
усложнения в здравословното състояние на пострадалия, поради което следва да се
приеме, че е дифинитивно излекуван. Липсват данни (както от
СМЕ, така и от гласните доказателства) получените
от ищеца увреждания да са
били придружени със силни болки и дисконфорт. Установява се, че претърпяното ПТП е внесло промяна в ежедневните навици
и начин на живот на
ищеца. Същият се е нуждаел от помощ от
близки ограничено за период от около два месеца, тъй като не е можел да се
обслужва сам. За същия период ищецът не е могъл
да полага труд. Продължават
болките, за което
приема обезболяващи медикаменти. Ищецът след инцидента е подтиснат и уплашен.
Анализираните по-горе писмени и
гласни доказателства установяват средна по
степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 12 000 лева (11 000
лв. за счупената ключица и 1000 лв. за множество
кръвонасядания и разкъсно контузни рани на меки черепни обвивки).
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване,
обосновано с твърдения, че с действията си ищецът И.Д.Л. е нарушил разпоредбите
на чл.25, ал.1 и ал.2 и на чл.26 от ЗДвП. Маневрата обратен завой е предприета
от ищеца на непозволено за целта място. Също така, там са забранени спирането и
престоя. Също се твърди, че ищецът е бил без предпазен колан, което е довело до
получаването на повече и по-сериозни травми.
При разглеждането на възражението съдът следва
да извърши
преценка доколко поведението на пострадалия ищец е
способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би
се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. (така Р №
169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС,
ІІ ТО).
Както вече бе посочено, от
събраните доказателства се установява, че предприетото от ищеца действие
съставлява нарушение на правилата на ЗДвП. Именно ищецът е създал предпоставките за настъпването на
процесното ПТП,
предприемайки извършването на
маневра обратен завой, при което е навлязъл в
платното за движение по път II –
97, без да пропусне
насрещно движещото се пътно превозно средство
„MERCEDES C 220 CDI“. Така ищецът е нарушил разпоредбата на
чл.38, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която при завиване в
обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.
Не се установяват
другите твърдяни от ответника нарушения. В случая съпричиняване вследствие на липсата на
поставен предпазен колан от ищеца в колата също не
е доказано. От приетата по делото СМЕ се установява, че в конкретния случай не са
установени увреждания по тялото и крайниците на Л. вследствие на свободно движение
на тялото в купето на автомобила, каквито би следвало да настъпят, ако не е бил
с поставен предпазен колан. Като при тези данни вещото лице приема, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
С оглед на това, процесното ПТП е настъпило поради действията
и на двамата водачи, поради което е налице съпричиняване от страна на ищеца И.Л.,
което съдът определя на 70% от вредоносния резултат.
С оглед на всичко гореизложено,
така предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 3600,
00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а за
разликата над 3600 лева до първоначално претендирания
размер от 30 000 лева отхвърлен.
С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение съобразно искането от предявяване на исковата молба – 06.03.2020г. до
окончателното заплащане.
По разноските:
Съобразно
на уважената част от иска се дължат сторените от
ищеца
съдебно-деловодни разноски. Ищецът е сторил разноски в размер
на 481 лв. (300 лв. – депозит за САТЕ, 150
лв. – депозит за СМЕ и 3 лв. разноски за банковия им превод; 5 лв.- държавна
такса за издаване на удостоверение; 20 лв. – разноски за издаване на преписи от
документи и 5 лв. разноски за банковия им превод). Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 57,72 лв.
Представени
са доказателства по делото, че процесуалният представител на ищеца – адм.М.Д.Я. му е
указал безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се
определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по
делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно на уважената част от иска се дължи на адв.М.Я. адвокатско възнаграждение в размер на 578,40 лв.
с включен ДДС, тъй като
адвокатът е данъчно регистрирано лице.
Ответникът е сторил
разноски в размер на 450 лв. (300 лв. – депозит по САТЕ, 150 лв. – депозит по СМЕ). Направено
е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на 300,00
лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Определен по този начин, общият
размер на разноските в настоящото производство е 750
лв. От тях
съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 660
лв., на основание ч. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищецът е бил освободен от
внасяне на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 144 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху размера на уважената част от иска.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА АД
„Застрахователно дружество Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43 да заплати
на И.Д.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 3600.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие
настъпило на 23.11.2018г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№***А.В.Г., ЕГН **********, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № BG/07/118001939458,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.03.2020г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3600.00 лв. до
претендирания размер от 30000.00 лв.
ОСЪЖДА АД
„Застрахователно дружество Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43 да заплати
на И.Д.Л., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 57,72 лв.
ОСЪЖДА АД
„Застрахователно дружество Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43 да заплати
на адв.М.Д.Я. сумата от 578,40 лв. представляваща
дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Л., ЕГН ********** *** да заплати на АД
„Застрахователно дружество Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43 сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 660 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА АД
„Застрахователно дружество Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43 да заплати
по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от
144 лв. - дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: