РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500770 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба от А. К. М. с ЕГН ********** – длъжник по
изп. дело № 20208210400051 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821,
район на действие – ПОС, против Разпределения по посоченото изпълнително
дело, изготвени на 20,01,2022 г., предявени с протокол от 04,02,2022 г.
Жалбоподателят счита обжалвания акт на съдебния изпълнител за
незаконосъобразен по следните съображения:
- разпределенията са извършени месеци след постъпване на сумите
по изпълнителното дело, което увеличило размера на дълга с натрупани през
този период лихви;
- заплатените с разпределените суми вземания на взискателя били
вече погасени чрез прихващане с насрещни вземания на длъжника – предмет
на други дела помежду им;
- незаконосъобразно като привилегировани по чл. 136 ал. 1 т. 1 от
1
ЗЗД са предвидени за погасяване в първи ред вземания за разноски, които не
се ползват с право на предпочтително удовлетворяване;
Въз основа на изложеното от съда се иска да отмени обжалваното
разпределение.
Взискателят „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********;
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Присъединеният взискател Държавата чрез ТД на НАП Пловдив; не
заявява становища по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Като взе предвид данните по делото във връзка с доводите в
жалбата, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице (длъжник в
изпълнителното производство), в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
По същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по изп. дело № 20208210400051 по описа на ЧСИ
Петко Илиев с рег. № 821, район на действие – ПОС, е образувано по молба
на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; и изпълнителен
лист, издаден на 07,01,2020 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6244/06,07,2018 г. по ч. гр. д. № 111164/2018 г. на РС Пловдив.
Предмет на изпълнение са парични задължения, възникнали на основание
договор за кредит.
По искане на взискателя принудителното изпълнение е насочено
срещу движими вещи и вземания на длъжника.
Със запорно съобщение изх. № 23779/13,07,2021 г. е наложен запор
на вземания на длъжника като взискател по изпълнително дело №
20219240400517 на ЧСИ Галин Костов. Вземанията са признати и в
изпълнение на наложения запор задълженото лице – ЧСИ Костов е превел по
настоящото изпълнително дело сумата от 1388,47 лв. (на 30,07,2021 г.); както
и сумата от 1416,35 лв. (на 03,12,2021 г.). Тези суми са предмет на
обжалваните разпределения, извършени на 20,01,2022 г. (вж. л. 338-339 и л.
В производството е присъединен по право като взискател Държавата
2
чрез ТД на НАП Пловдив – за вземания в общ размер 8440,12 в., съгласно
удостоверение изх. № 160372104177144/22,12,2021 г. (л. 312-324).
Разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, се
извършва в случай, че събраната сума по изпълнението е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. В случая посочените основания за извършване на
разпределение са налице – постъпилите по делото суми не са достатъчни за
удовлетворяване на всички взискатели.
При извършената проверка не се установява с изготвените от
съдебния изпълнител разпределения да е нарушен редът на предпочтително
удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Напротив,
постъпилите суми са разпределени именно по този ред, като са отделени
първо суми за изплащане на вземанията за разноски по принудителното
изпълнение (чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД); след това – за изплащане вземанията на
държавата (чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД), Като вземания от трети ред (за
погасяване на които не са останали средства) са посочени тези на
първоначалния взискател и на съдебния изпълнител. Вземанията, приети за
привилегировани, са индивидуализирани подробно по основание и размер и
са посочени в тяхната поредност, при спазване разпоредбата на чл. 136 от
ЗЗД.
Конкретните оплаквания в жалбата са неоснователни:
1/ На първо място – извън предмета на проверка от страна на съда в
производството по жалба против разпределение е оплакването за изминал
продължителен период от време между постъпване на събраните суми и
разпределянето им. Отделно от това – оплакването е несъстоятелно,
доколкото причина за това сумите да не са разпределени при постъпването
им, а едва няколко месеца, са процесуалните действия на длъжника по
обжалване и възражения срещу наложения запор и извършените във връзка с
него действия.
2/ Неоснователно е и възражението, че заплатените с разпределените
суми вземания на взискателя били вече погасени чрез прихващане с насрещни
3
вземания на длъжника – предмет на други дела помежду им. Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който се разглеждат следните въпроси: Кои
са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на
удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и каква е
привилегията, с която се ползва всяко от тях, респ. кои вземания са
хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и каква сума
се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях. При
определяне кръга на взискателите съдебният изпълнител е длъжен да зачете
съдебно признатите вземания, установени със съответните документи –
изпълнителен лист или удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК, но няма
правомощия да преценява съществуването на съдебно признато вземане. При
извършване на разпределението той следва да се съобрази с вземанията,
установени със съответните документи – изпълнителен лист или
удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК. Предявените възражения срещу
материални права стоят вън от преценката на съдебния изпълнител при
извършване на разпределението. При наличие на материалноправен спор
относно съществуването на вземането на някой от кредиторите, редът за
разрешаването му е чрез специалния иск по чл. 464 от ГПК, но не и в
настоящото производство.
3/ Неоснователно е оплакването, че като привилегировани по чл. 136
т. 1 от ЗЗД се удовлетворяват вземания за разноски, които не са дължими за
приложение изпълнителен способ и не се ползват с привилегия по т. 1 на чл.
136 от ЗЗД. Разноските са подробно описани по размер и по основание, като
последното е конкретизирано чрез посочване съответната точка от Тарифата,
предвиждаща дължимостта му. Посочени поотделно са авансово внесените
(които следва да се възстановят на взискателя) и неплатените авансово (които
следва да се преведат по см. на ЧСИ). Видно от конкретното изброяване на
заплатените такси, същите са именно разходи във връзка с осъществяване на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, и следва да се
ползват с привилегията по т. 1 на чл. 136 от ЗЗД.
Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 2/26,06,2015 г. по тълк. д.
№ 2 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК, в първия ред на специалните привилегии
влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ - такси за налагането на запор
4
върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за
извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за
възнаграждение на пазача, включително при необходима смяна на пазача и
др. Погасените с обжалваното разпределение разноски са напълно съобразени
със задължителното тълкуване на закона в посоченото решение.
Неоснователно е и възражението, че неправилно са изчислени
разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ, част от които са погасени като
непривилегировано вземане от трети ред. Съгласно цитираната разпоредба от
тарифата към ЗЧС, за изпълнение на парично вземане се събира
пропорционална такса върху събраната сума, в зависимост от размера на
вземането, съгласно таблица. В случая, като се вземат предвид размерите на
изпълняваните вземания по изпълнителния лист и включеното в предмета на
изпълнението вземане за разноски на взискателя, таксата по т. 26 от Тарифата
следва да се определи по б. „в“ на посочената разпоредба, както е постъпил и
съдебният изпълнител. Това се отнася и за таксата по т. 26, б. „в“ от
Тарифата, дължима за присъединените за събиране вземания на държавата,
съобразно посоченото по-горе удостоверение.
По изложените съображения жалбата следва да се приеме за
неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от А. К. М. с ЕГН ********** –
длъжник по изп. дело № 20208210400051 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.
№ 821, район на действие – ПОС, против Разпределения по посоченото
изпълнително дело, изготвени на 20,01,2022 г., предявени с протокол от
04,02,2022 г.
Решението може да бъде обжалвано пред ПАС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5