Решение по дело №3161/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260044
Дата: 14 януари 2022 г.
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20171100903161
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. София, 14.01.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                 СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

и при участието на секретаря Ели Гигова като разгледа търговско дело 3161 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „З. ООД, ЕИК: ********, чрез процесуалния му представител адвокат Н.П., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание  чл.254 ГПК /отм./ , вр. с чл.97, ал.1 ГПК /отм./ /сега чл.124, ал.1 ГПК/ и чл.108 ЗС срещу „А.-В.“ ЕООД, ЕИК ********, „С.с.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК:********и И.Х.Н., с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „З.– Ф“ ООД е собственик по силата на четири броя нотариални актове на четири поземлени имота, а именно: 1. празно, неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1372, с площ 4 149 кв.м., кв. 20, по плана на гр.София, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ-2126, ПИ 1373, улица, имот пл.н. № 1339, имот пл. № 305; 2. празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1373, с площ от 4076 кв.м. по плана на гр.София, кв. 20, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ № 1372, улица , ПИ № 289, ПИ № 290, ПИ № 1142, ПИ № 1527, ПИ № 1528; 3. празно, неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1482, с площ от 2693 кв.м., по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници : ПИ № 1519, ПИ № 1422, улица ПИ № 1385, ПИ № 1466; 4. празно, неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1422, с площ от 2 923 кв.м. по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници: ПИ № 1385, ПИ № 95, ПИ № 94 , ПИ № 93, ПИ № 1948, ПИ № 1947, улица ПИ № 614, ПИ № 1482.

Твърди се, че на 01.06.2007г. съдружникът и управител на дружеството, И. З., е починал, като впоследствие неговите законни наследници случайно установили, че по партидата на дружеството „З.Ф“ ООД с решение № 4 от 26.06.2007г. на СГС, Фирмено отделение, са вписани промени, а именно: заличен е управителят И. З., като на негово място е вписан нов управител – И.Х.Х., и седалището на дружеството е променено с ново такова в гр. София, район ********Твърди се, че на  19.07.2007г. И.Х., действащ в качеството си на управител на „З.– Ф“ ООД, сключва едновременно четири предварителни договора за покупко- продажба на описаните имоти с купувач „А.-В.“ ЕООД, ответник в настоящото производство, като наред с това задължил ищцовото дружество да плати неустойка на купувача, в случай на неизпълнение на договорите в уговорените кратки срокове. За обезпечаване вземането за неустойката в случай на неизпълнение, продавачът „З.– Ф“ ООД, чрез нововписания си управител, издал четири броя записи на заповед на 19.07.2007г. с падеж по всеки от тях на 27.07.2007г. , съответно за сумите от 134  650 лева, 150 000 лева, 456 390 лева и 448 360 лева.

Въз основа на четирите записа на заповед, купувачът „А.-В.“ ЕООД се снабдил с изпълнителни листове срещу дружеството – ищец , съответно по гр.дело №22735/2007 година по описа на СРС, 68 състав, гр.дело № 17869/2007 година по описа на СРС, 59 състав, гр.дело № 22736/2007 година по описа на СРС, 58 състав, гр.дело № 17867/2007 година по описа на СРС, 68 състав и образувал изпълнителни производства по дела №№ 324, 345, 411, 427 по описа за 2007г. на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ. Твърди се, че по изпълнителните дела били извършени публични продани на гореописаните имоти, като с постановления за възлагане от 12.12.2007 година за ПИ № 1373, влязло в сила на 28.12.2007 година, за цена от 620 000 лева, постановление от 03.01.2008 година за ПИ № 1372 , влязло в сила на 16.01.2008 година, за цена от 623 000 лева, постановление  от 21.02.2008 година за ПИ № 1482, влязло в сила на 29.02.2008 година за цена от 375 000 лева и постановление от 14.02.2008 година за ПИ № 1422, влязло в сила на 26.02.2008 година за цена от 425 000 лева, имотите били възложени на купувача „Е.“ ЕООД, ЕИК:********, понастоящем заличен търговец.

Сочи, че от своя страна, „Е.“ ЕООД сключило договори за покупко- продажба във формата на нотариален акт № 121, том ІІ, рег.№ 18006, дело № 289/2009 г. по описа на нотариус Р.Р., вписана в регистъра на НК под № 104 за поземлен имот № 1482 и поземлен имот № 1422 с ответника „С.с.“ ЕООД – в ликвидация, и нотариален акт № 67, том ІІ, рег.№ 15363, дело № 239/2009 г. по описа на нотариус Р.Р., вписана в регистъра на НК под № 104 за поземлен имот № 1372 и поземлен имот № 1373 със „С.“ ЕООД, впоследствие преименувано като „С.Е.“ ЕООД, представлявано от ответника И.Х.Н., като ищецът сочи, че двете дружества – купувачи са с регистрирани с един и същ седалище и адрес на управление.

Посочва се, че след сключването на договора за покупко - продажба „С.Е.“ ЕООД било обявено в ликвидация, като за ликвидатор на дружеството бил определен управителя И.Х.Н.. Видно от доклада на ликвидатора, последният си разпределил собствеността върху собствените на дружеството поземлени имоти № 1372 и № 1373, закупени от „Е.“ ЕООД, което според ищеца обуславя процесуалната му легитимация по делото в качество на ответник по иска за собственост.

С договорите за покупко-продажба на гореописаните поземлени имоти, купувачите „С.с.“ ЕООД – в ликвидация и „С.Е.“ ЕООД – заличен търговец, се задължили пред „Е.“ ЕООД да преведат цялата продажна цена по всеки от договорите по банков път в шестмесечен срок от деня на сключване на договора, като ищецът няма данни преводите да са били извършени съгласно уговореното.

Сочи, че след като установили вписването в търговския регистър на тези обстоятелства по партидата на „З.– Ф“ ООД, наследниците на починалия съдружник предявили иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, по което било образувано ф.д.№ 291/2008 година по по описа на СГС, ФО, 7 състав, приключило с постановено решение от 11.12.2009 година, влязло в сила на 05.01.2010 година, с което било прието за установено, че вписаните по партидата на ищцовото дружество обстоятелства - промяна на седалището, адреса на управление и управителя, са несъществуващи към датата на постановяването на решението за вписването им – 26.06.2007г.

Наред с това се твърди, че наследници на И. З. подали сигнал в прокуратурата, вследствие на което било повдигнато обвинение на И.Х. за престъпления по чл. 220 и чл. 314 НК и образувано н.о.х.д.№ 20533/2012 по описа на СРС, 105 състав, и на Б.В.Т.– за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 НК като е образувано н.о.х.д.№ 12095/2017 година по описа на СРС, 135 състав, като пострадало лице в двете производства е ищцовото дружество „З.Ф“ООД.

С оглед изложеното, ищецът счита, че действията, извършени от И.Х., в качеството му на управител на „З.– Ф“ ООД, до датата на влизане в сила на решението, с което вписването на новия управител и новия адрес е било прието за вписване на несъществуващо обстоятелство, не обвързват дружеството.

Оспорва волеизявленията на издателя на записите на заповед, като счита същите за недействителни, поради факта че с влязло в сила решение е признато за установено че вписаното обстоятелството досежно управителя, който ги е подписал, е несъществуващо обстоятелство. Поддържа, че той не е имал право да задължава дружеството, поради което записите на заповед не са произвели присъщия им менителничен ефект. Оспорва наличието на задължение във връзка с каузалната сделка, за обезпечаване на която са издадени записите на заповед.

Излага, че липсата на дълг произтича и от нищожността на предварителните договори и съответно на записите на заповед, служещи за обезпечение  на неустойката по тези договори като основанията за нищожност поддържа в условията на евентуалност.

Излага, че предварителните договори от 19.07.2007 година, сключени от „ новоизбрания управител“ И.Х. с „А.-В.“ ЕООД, са нищожни тъй като са абсолютно симулативни сделки/страните не са желали последиците, изключително кратък срок  за изповядване на сделката и снабдяване с документи, неуточняване на час и място на сключване  и непредвиждане на начин, по който да се доуточни , къде, при кого и в колко часа на 26.07.2007 година ще бъде сключен окончателен договор, като страните не са прикрили друга сделка/, които са използвани единствено като основание за издаване на записите на заповед, въз основа на които е образувано принудителното изпълнение.

Освен това, счита предварителните договори за противоречащи на добрите нрави, с оглед голямата разлика между продажна и пазарна цена на имотите, предмет на договора, към датата на сключването му. Сочи, че купувачът „А.-В.“ ЕООД е трето недобросъвестно лице, като именно поради това счита, че заличаването на вписания управител, поради обявяване на това обстоятелство за несъществуващо, засяга правата, придобити от него и те не могат да бъдат противопоставени на дружеството ищец. С оглед на тази недобросъвестност у третото лице, смята също, че предварителните договори са нищожни като сключени от представителя във вреда на представлявания/уговаряне на много ниска цена и непосилна по размер неустойка в размер на 50% от продажната цена/, със съдействието на това трето лице.

С оглед недействителността на договорите, счита за такива и клаузите, относно дължимото обезщетение при неизпълнение, както и на записите на заповед, издадени във връзка с него. Според ищеца И.Х. не е имал правомощие да задължава дружеството, поради което оспорва действителността им, с оглед волеизявлението на издателя им.

Моли съда да постанови решение, с което

1.Да признае за установено по отношение на „А.“ ЕООД, че „З.Ф“ ООД не дължи сумите по издадени на 19.07.2007 година  четири записи на заповед с падеж по всеки от тях на 27.07.2007г. , съответно за сумите от 134  650 лева, 150 000 лева, 456 390 лева и 448 360 лева и че в полза на взискателя „А.В.“ ЕООД по  изп.дело № 324/2007 година, 427/2007 година, изп.дело № 411/2007 година и изп.дело № 345/2007 година на ЧСИ М.К. не е съществувало изпълняемо право.

2. Да признае за установено по отношение на ответника „С.с.“ ЕООД – в ликвидация, че поради липса на изпълняемо право и недействителност на публичната продан ищецът е собственик на                         1/ Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1482, с площ от 2693 кв.м., по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници: ПИ № 1519, ПИ № 1422, улица ПИ № 1385, ПИ № 1466; и 2/ Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1422, с площ от 2 923 кв.м. по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници: ПИ № 1385, ПИ № 95, ПИ № 94 , ПИ № 93, ПИ № 1948, ПИ № 1947, улица ПИ № 614, ПИ № 1482 и да го осъди да му предаде владението им.

3. Да признае за установено по отношение на ответника  И.Х.Н., че поради липса на изпълняемо право и недействителност на публичната продан ищецът  е собственик на 1/Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1372, с площ 4 149 кв.м., кв. 20, по плана на гр.София, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ-2126, ПИ 1373, улица, имот пл.н. № 1339, имот пл. № 305; и 2/ Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1373, с площ от 4076 кв.м. по плана на гр.София, кв. 20, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ № 1372, улица, ПИ № 289, ПИ № 290, ПИ № 1142, ПИ № 1527, ПИ № 1528 и да го осъди да му предаде владението им.

Претендира за осъждането на ответниците да му заплатят направените по делото разноски.

Представени са доказателства. Направени са доказателствени искания.

 

В срок е постъпил отговор от ответника И.Н., с който изразява становище, че предявеният иск с правна квалификация чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Наред с това, ответникът счита, че ищецът не излага факти, които следва да се субсумират под хипотезата на чл. 439, ал. 2 ГПК. Не се счита за пасивно лигитимиран по иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, доколкото с исковата молба не били представени доказателства, че той е придобил право на собственост върху поземлени имоти № 1372 и № 1373, и доколкото разпределянето на имуществото на дружество, в рамките на процедурата по ликвидация, не било придобивно основание съгласно закона. В случай, че съдът приеме обратното, заявява, че е придобил имотите по давност, в качеството си на добросъвестен владелец.

По същество оспорва основателността на ревандикационния иск, доколкото към момента на сключване на предварителните договори в търговски регистър не са били вписани ограничения в представителната власт на управителя на „З.– Ф“ ООД. Според ответника, страните са свободни да договарят съдържанието на договорите помежду им. Наред с това, ответникът Н. не счита, че е налице порок в последващите публичната продан договори за покупко-продажба, доколкото постановлението за възлагане в полза на „Е.“ ЕООД е влязло в сила.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от ответника „С.с.“ ЕООД – в ликвидация, чрез законния му представител А.А.. В отговора си ответникът поддържа недопустимост на иска по чл. 439 ГПК и неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. Според него, собствеността върху процесните имоти е придобита от „Е.“ ЕООД на извършените публични продани, доколкото постановлението за възлагане не е отменяно. С оглед на това, счита, че е придобил надлежно собствеността върху два от имотите (ПИ №1482 и № 1422) и не дължи предаване на владението, като прави евентуално възражение за изтекла придобивна давност в негова полза относно собствеността върху имотите.

Оспорва доказателствените искания на ищеца с аргументи, че наказателното производство, водено срещу лицето И.Х. е без значение за настоящото дело, както и  навежда твърдения за липса на основание за проверка на сметките на физическото лице – ликвидатор, което не се явява правно легитимирана страна по спора.

Ответникът „А.-В.“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, не депозира отговор по предявените искове.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

 

Предявените отрицателни установителни искове са с правно основание чл. 254 ГПК /отм./, сега чл.124, ал.1 ГПК-установяване на несъществуване на изпълняемо право, удостоверено с извънсъдебно изпълнително основание. Длъжникът –ищец в настоящото производство има правен интерес да обори материалноправните предпоставки на изпълнителния процес и да предяви искове, че не дължи сумите, произтичащи от несъдебно изпълнително основание /чл.237 ГПК отм.//така решение № 33 от 06.03.201 3 година на ВКС по т.д.№ 1178/2011г. ,ІІ ТО, ТК/ като предмет на този иск е оспорване на самото изпълняемо право, а не само несъществуване на изпълнителното основание./така решение № 41 от 22.04.2010 година на ВКС по т.д.№ 575/2009 г , ІІ ТО, ТК/.

В настоящия случай ищецът твърди, че действията, извършени от управителя И.Х. не са обвързали „З.-Ф“ ЕООД в отношенията му с купувача по предварителните договори „А.В.“ ЕООД, тъй като представителят на последното е знаел, че вписването на И.Х. като управител на дружеството-продавач „З.-Ф“ ЕООД е неистинско обстоятелство.

Според разпоредбата на чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. От доказателствата по делото не се установява твърдяната недобросъвестност на „А.В.” ЕООД. По делото не са налице доказателства за соченото от ищеца знание у „А.“ ЕООД относно вписването на несъществуващото обстоятелство. Следователно не може да се заключи, че разпоредбата на  чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ не е приложима, вкл. предвид текста на чл. 8 от същия закон, според който заличаването на управителя има действие занапред. Следователно следва да се приеме, че вписаният в търговския регистър по партидата на дружеството управител И.Х. е можел да представлява и задължава „З.Ф“ ЕООД пред „А.В.“ ЕООД  към датата на сключване на предварителните договори и да издаде записи на заповед за тяхното обезпечаване в това си качество.

 

Ищцовото дружество е навело и допълнителни основания за липса на изпълняемо право в условията на евентуалност, а именно че предварителните договори са сключени при осъществена хипотеза на абсолютна симулация , при накърняване на добрите нрави и като сключени от представителя във вреда на представлявания.

Установяването на симулацията като основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД  не се състои в пълно и главно доказване на всички елементи на прикритата сделка, а е достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за симулация. Това предпоставя, че страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор. В конкретния случай абсолютна симулация би била налице, ако и две страни са сключили предварителните договори за продажба на недвижим имот, без да желаят да се прехвърли право на собственост, нито да се заплати цената. В чл. 3 на предварителните договори е посочено, че е платено капаро в размер на 5% от продажната цена и че предварителният договор служи за разписка за получаването на тази сума от продавача.

По делото няма доказателства, от които да се направи извод, че представляващият „З.-Ф“ ЕООД И.Х. действително не е искал и целял да продаде на „А.В.“ ЕООД недвижимите имоти, т.е. че предварителните договори не са сключени за постигане на характерната им цел.

Не се установи наличието на съглашение между страните, различно от обективираните волеизявления в предварителните договори. Твърдението, че предварителните договори са сключени единствено, за да се създаде каузална сделка, за обезпечаване на дълг по която да бъде издаден запис на заповед, не беше доказано в настоящото производство. Обстоятелството, че е определен висок размер на неустойката, в случай на неизпълнение от страна на продавача, не е обстоятелство, което само по себе си води до извод за симулативност на предварителните договори за покупко-продажба на имот.

По делото бяха наведени доводи и представени данни за образувани наказателни производства срещу управителя И.Х. (НОХД №20533/12г., 105 с-в., СРС) и срещу Б.Т.(НОХД №12095/17г., 135 с-в., СРС)- за когото се твърди в исковата молба от ищеца, позовавайки се на протоколи за разпит на И.Х., че  е убедил последния „да го направят управител“ на дружеството ищец.

Представено е съдебно удостоверение, издадено от СРС, според което в регистрите на съда е установено, че НОХД 20533/12г., НО, 105 с-в, СРС, образувано срещу  И.Х., е изпратено към СРП на 22.08.2013г. . От извършена от съда служебна проверка в електронната страница на Висшия съдебен съвет (https://legalacts.justice.bg) се установява, че по НОХД №20533/12г., 105 с-в., СРС) е била постановена присъда от 13.01.2013г., с която И.Х. е признат за виновен по повдигнатите обвинения, която впоследствие е била отменена от СГС с решение по в.н.о.х.д.№ 1201/2013 година и делото е върнато за ново разглеждане на СРП.  

Влезли в сила съдебни актове във връзка с  посочените по-горе наказателни производства, не бяха представени на съда до приключване на устните състезания.

Не може да бъде приложена санкцията по чл.176, ал.3  ГПК, с оглед неявяване на управителя на дружеството ответник „А.В.“ ООД за даване на обяснения по делото, доколкото същият е вписан като управител в търговския регистър на 21.05.2009 година и не е участвал при сключването на предварителните договори през 2007 година и образуване на изпълнителните производства.

 

Относно въведеното основание за липса на изпълняемо право поради нищожност на предварителните договори като сключени в нарушение на добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания.

 

Добрите нрави са граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД, и с оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сделки, сключени при нееквивалентност на престациите, са нищожни.

Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици.

Съгласно сключените четири предварителни договора продажната цена на имотите е, както следва: за ПИ 1372 -  912 780 лева, за ПИ 1482 – 269 300 лева, за ПИ 1373 – 896 920 лева и за ПИ 1422- 300 000 лева. Определената пазарна стойност, съгласно приетата по делото съдебно-оценителна експертиза от в.л.Р.К. за същите имоти към м.юли 2007 година е съответно: за ПИ 1372 – 1 669 900 лева, за ПИ 1482 – 546 200 лева, за ПИ 1373 – 1 476 500 лева и за ПИ 1422 – 584 200  лева.

Следователно се установява, че уговорената продажна цена по предварителните договори е почти два пъти по- ниска от действителните пазарни цени на тези имоти към момента на сключване на договорите. Това обстоятелство не е изолирано и не е израз на свободата на договаряне, тъй като е в логическа връзка с начина по който е сключена сделката -  И.Х., сключил тези сделки, не е имал нормално присъщите за управителя цели да полага дължимата грижа за защита на интересите на представляваното от него дружество“ З.-Ф“ ЕООД и е направил волеизявление увреждащо продавача, който представлява, знаейки, че вписването му като управител е несъществуващо обстоятелство, т.е. представителят на „З.-Ф“ ЕООД е действал с опорочена воля, а не за удовлетворяване на допустим от закона интерес.

При съвкупната преценка на всички изложени обстоятелства и доказателства по делото, настоящият съдебен състав счита, че така сключените от управителя на „З.Ф“ ЕООД четири предварителни договора от 19.07.2007г. накърняват добрите нрави и като такива са нищожни.

Сделките и съпътстващите други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права и засягане на правната сфера на продавача. При така установените обстоятелства по сключване на договорите, то те накърняват добрите нрави „в степен на нравствена нетърпимост“ /в този смисъл Определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр.д. № 970/2009 г. на ВКС/.

Проф.В.Т.в „Гражданско право на НРБ“ приема, че „може да се разглежда като противоречие с правилата на социалистическото общежитие и тази сделка, която накърнява изискванията за еквивалентност и от условията за сключването й става ясно, че са били налице някои други субективни предпоставки, които обуславят нейната необичайност“.

В контекста на посоченото за опорочената воля на представителя на „А.В.“ ЕООД и в допълнение на изложеното, следва да се има предвид следното:

Нормата на чл. 40 от ЗЗД предвижда вид недействителност на сключения от представлявания чрез представител договор при установяване на споразумение, което е във вреда на представлявания.

Както се посочва в Решение № 178/12.03.2020 година, постановено по т.д. № 1991/18г., ТК, II ТО, ВКС, при сделка и действие на управителя на дружество с ограничена отговорност, дружеството е обвързано от действията и сделките, извършени от управителя, но само при нормално развитие на отношенията в съответствие с добросъвестността. Това не се отнася за сделките, при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е могъл да не знае, че при договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му нанася вреда на търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец. На основание чл. 288 от ТЗ за неуредените от този закон случаи се прилагат правилата на ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че съответно се прилагат правилата на чл. 40 от ЗЗД и по отношение на органното представителство.

В конкретния случай, изразената от И.Х. воля от името на „З.-Ф“ ЕООД като продавач по предварителните договори, не е насочена към защита на интересите на дружеството, а във негова вреда , което се установява от значителната разлика между пазарната и договорена цена на имотите, сравнително краткия (7-дневен) срок за изповядване на окончателната сделка, предвиждането на неустойка в тежест на продавача при неизпълнение на задължението да прехвърли собствеността в този твърде кратък срок, както и високият размер на санкцията. Освен това за всеки от четирите недвижими имота е сключен отделен предварителен договор и по всеки от договорите срокът за сключване на окончателен договор изтича в един и същи ден, като от текста на договорите се извежда, че страните още не разполагат с документите за производството по сключване на нотариалния акт.

Съгласно горепосоченото решение на ВКС, за вреда следва да се приеме всяка сигурна възможност, установима към сключване на договора, че вреда ще настъпи за лицето, от чието име се извършва представителство, като вредата може да настъпи веднага или да е сигурно нейното бъдещо настъпване и вредата следва да не е незначителна.

С оглед изложеното се установява се, че освен управителят на „З.Ф“ ЕООД и управителят на „А.В.“ ЕООД е действал при груба небрежност спрямо задължението му като контрагент да действа добросъвестно към момента на сключване на договора, пренебрегвайки правата на продавача, което е довело до тяхното засягане. При наличието на всички тези договорки (ниска продажна цена, кратък срок за продажба на имотите с окончателен договор и висока неустойка при неспазване от продавача на този срок) следва да се заключи, че „А.В.“ ЕООД, чрез управителя си Х.П.не е могъл да не допусне и да не знае, че е много вероятно да настъпи вреда за продавача З.-Ф ЕООД от сключените предварителни договори за покупко-продажба на процесните имоти при грубо нарушаване на дължимата грижа на добрия търговец.

Изложеното описва характеристиките на договор, сключен във вреда на представлявания, като в този случай предвидената правна възможност на основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 40 от ЗЗД да се установи недействителността е учредена само на увреденото лице, както изрично е посочено в т. 3 от Тълкувателно решение 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Тъй като от нищожните предварителни договори не произтичат задължения за страните, то издадените записи на заповед не обезпечават валиден дълг. Абстрактният характер на менителничните сделки не следва да се абсолютизира и след като между страните е безспорно, че вземането на кредитора по записа на заповед съвпада с вземането му за неустойка по каузалното правоотношение, липсата на последното изключва вземането и по записа на заповед. Издадените изпълнителни листове срещу „З.-Ф ЕООД” на извънсъдебно основание (записите на заповед) не обективират изпълняемо право.

Поради изложеното, предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

 

Относно предявените искове по чл.108 от Закона за собствеността.

Съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:

В производството по тези искове, ищецът следва да докаже правото си на собственост върху процесните имоти и фактът на владение от страна на всеки от ответниците.

Установи се в настоящото производство, че не съществува изпълняемо право в полза на „А.В.“ ЕООД, респ. това дружество е привиден кредитор на „З.Ф“ ООД.

Четирите имота, предмет на делото, са били закупени от участник в публичната продан, различен от кредитора- взискател, а именно от дружество „Е.“ ООД /заличен търговец/. От заключението на ССчЕ се установява, че получената цена от публичната продан е заплатена и преведена от ЧСИ по сметката на взискателя „А.В.” ЕООД. На взискателя „А.В.” ЕООД е изплатена цената от публичната продан, а правото на собственост върху продаваните имоти е придобито от трето за правоотношенията взискател- длъжник лице („Е.” ООД). Към датите на влизане в сила на постановленията за възлагане не е било установено нито вписването на несъществуващото обстоятелство относно избора на И.Х. за управител, нито са били предявени исковете за несъществуване на изпълняемо право. В отношенията кредитор- взискател и длъжника по вземането, е реализирано разместване на имуществени блага, но не и между правните сфери на длъжника („З.-Ф“ ЕООД) и лицето последващ приобретател (в случая „С.С.“ ЕООД и С. ЕООД). Ако имотът, предмет на публичната продан, се намира в патримониума на кредитора-взискател, то поради несъществуващото изпълнително основание имотът може се счита собственост на длъжника, защото всяка страна дължи да върне полученото. Законодателят предоставя възможността за възстановяване на правното положение само между  длъжника и кредитора- взискател, а когато имотът не е бил възложен на него –се дължи обезщетение.

След като към момента на публичната продан ищецът е бил собственик на процесните недвижими имоти, а изпълняемото право е било удостоверено от съда въз основа на извънсъдебно изпълнително основание и издаден въз основа на него изпълнителен лист, и към момента на разпоредителните сделки в полза на ответниците наличието на изпълняемо право и годно изпълнително основание не е било оспорено, то не може да се заличи настъпилият вещноправен ефект в полза на третото лице. Установяването на липса на годно изпълнително основание в спора за собственост, не може да засегне последиците на стабилизираната публична продан от гледна точка на настъпилия вещно-правен ефект в патримониума на купувача, който не е взискател. Разпоредбата на чл. 88 ал.2 ЗЗД визира именно хипотезата на запазване вещните права, придобити от трети лица, когато това придобиване е станало преди основанието, на които са придобити същите права, да е отпаднало по съдебен ред.

Следва да се заключи, че по отношение на купувача „Е.“ ЕООД продажбата на имотите на публична продан е имала вещнотранслативен ефект. Въпреки че, привидният взискател „А.“ ЕООД дължи връщане на полученото без основание на длъжника по изпълнителното дело  /З.-Ф ЕООД/, в случая не може да се претендира връщане на имотите от частните правоприемници на „Е.“  ЕООД в патримониума на длъжника.

Отпадане на изпълнителното основание на по-късен  момент, след влизане в сила на постановлението за възлагане не засяга правата на купувача по публичната продан, тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение на вещноправния ефект на проданта./ така определение № 103 от 27.02.2019 година по дело № 2920/2018 година на ВКС, ГК, ІІ ГО/. Възможността да се оспорва публична продан поради липса на изпълняемо право се допуска от законодателя само при основанията на чл.384, ал.3 ГПК /отм./ и когато имотът е възложен на привиден взискател и то не чрез самостоятелен иск, а инцидентно в последващ спор за собственост между длъжника и привидния взискател.  В хипотеза на възлагане на имотите от публичната продан на привидния кредитор- взискателя „А.В.“ ЕООД, какъвто не е настоящия случай, то тогава той не би могъл да запази правата, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес-респ. възложените му недвижими имоти. /ТР№4/2017 на ОСГТК на ВКС/. В настоящия казус имотите са възложени на трето лице, чиито права не могат да бъдат засегнати, а привидният кредитор „А.В.“ ЕООД ще дължи връщане на незаконно получените без основание суми в изпълнителното производство.

 

Последващите продажби на имотите от „Е.“ ЕООД към „С.“ ЕООД и „С.С.“ ЕООД не могат да бъдат счетени за опорочени на соченото от ищеца основание, че цената по тях не е платена. Липсата на плащания от купувачите „С.Е.“ ЕООД и „С.С.“ ЕООД към продавача „Е.“ ЕООД се установява и от приетото основно заключение на ССчЕ. Действително неплащането на продажната цена се явява индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане. Но тази индиция сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба и в тежест на ищеца е да докаже, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. По делото не са ангажирани доказателства във връзка с твърдението, че мнимият взискател „А.“ ЕООД е подставено лице на ответниците и крайни купувачи на имотите – „С.С.“ ЕООД и „С.Е.“ ЕООД. Не беше и доказано твърдението, че последните две дружества са осигурили паричните средства на „Е.“ ЕООД /заличен търговец/, за да плати цената на публичната продан и че в тази връзка „Е.“ ЕООД е действало като подставено лице на „С.С.“ ЕООД и „С.Е.“  ЕООД.

От допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че от банковата сметка на „А.В.“ ЕООД не са превеждани суми по сметка на „Е.“ ООД, „С.“ ЕООД, „С.С.“ ЕООД, И.Х.Н. и към физическите лица- еднолични собственици на тези дружества. Постъпилите суми по сметката на „А.В.“ ЕООД в ПИБ, наредени от ЧСИ М.К. по изпълнителните дела, в общ размер на 1 218 479,26 лева, са били изтеглени касово от управителя на А. ЕООД -  Х.И.П..

Поради изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за уважаване на исковете с правно основание  чл.108 ЗС, без да е необходимо да изследват останалите елементи от фактическия състав.

 

По разноските

Поради изхода от спора разноски се следват и на двете страни по делото. Такива са претендирани от ищеца и от ответника И.Н..

Ищецът е направил разноски за държавна такса по установителните искове в размер на 47 576 лева  и за депозит за съдебни експертизи общо в размер на 1250 лева. Посочените суми следва да бъдат заплатени от ответника „А.В.“ ЕООД на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Ответникът И.Н. представя договор за правна защита № 595861 от 26.04.2018 година с договорено възнаграждение в  9840 лева- адвокатски хонорар, като е посочено че същото е заплатено в брой при сключване на договора. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът Н. има право на направените разноски по делото за адвокатски хонорар, която сума следва да му бъде заплатена от ищеца, с оглед изхода на делото по иска по чл.108  ЗС.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание  чл.254 ГПК /отм./, във вр. с чл.97, ал.1 ГПК /отм./ сега чл.124, ал.1 ГПК  по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, че „З.- Ф“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.И., не дължи сумите по издадени на 19.07.2007г. четири записи на заповед от И.Х.Х., действащ в качеството си на управител на „З.“ ООД, в полза на „А.“ ЕООД, с падеж по всеки от тях на 27.07.2007г. ,съответно за сумите от 134  650 лева, 150 000 лева, 456 390 лева и 448 360 лева, въз основа на които са издадени изпълнителни листове и са образувани изп.дело № 324/2007 година, 427/2007 година, изп.дело № 411/2007 година и изп.дело № 345/2007 година , всички по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788 в НК и че в полза на взискателя „А.В.“ ЕООД  не е съществувало изпълняемо право.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 108 от ЗС от „З. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.И. искове срещу „С.с.“ ЕООД, ЕИК********/в несъстоятелност/ за признаване за установено в отношенията между страните, че „З. ООД, ЕИК: ******** е собственик на недвижими имоти, както следва:  1/ Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1482, с площ от 2693 кв.м., по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници: ПИ № 1519, ПИ № 1422, улица ПИ № 1385, ПИ № 1466; и 2/ Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ №1422, с площ от 2 923 кв.м. по плана на гр.София, местност „Кръстова вада", при граници: ПИ № 1385, ПИ № 95, ПИ № 94 , ПИ № 93, ПИ № 1948, ПИ № 1947, улица ПИ № 614, ПИ № 1482 , както и за осъждане на „С.с.“ ЕООД, ЕИК********/в несъстоятелност/ да предаде на ищеца владението върху така описаните имоти.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 108 от ЗС от „З. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.И. искове срещу И.Х.Н. с ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че „З. ООД, ЕИК: ******** е собственик на недвижими имоти, както следва: 1/Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1372, с площ 4 149 кв.м., кв. 20, по плана на гр.София, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ-2126, ПИ 1373, улица, имот пл.н. № 1339, имот пл. № 305; и 2/ Празно неурегулирано място, сега съставляващо ПИ № 1373, с площ от 4076 кв.м. по плана на гр.София, кв. 20, местност „Кръстова вада“, при граници: ПИ № 1372, улица, ПИ № 289, ПИ № 290, ПИ № 1142, ПИ № 1527, ПИ № 1528, както и за осъждане на И.Х.Н., ЕГН ********** да предаде на ищеца владението върху така описаните имоти.

 

ОСЪЖДА“А.В.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Г.да заплати на „З. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 48 826 лева за държавна такса и съдебни експертизи.

 

ОСЪЖДА „З. ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.И., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на И.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 9840 лева , представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред Апелативен съд-гр.София.

 

 

 

СЪДИЯ: