РЕШЕНИЕ
№ 2588
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330118904 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр.
1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на В. В. В. с ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ****** №
****, ет. ***, ап. *** чрез адв. К. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от С. К. за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 96,81 лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва по договор за паричен заем № *******/22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане,
както и сумата от 451,88 лв. недължимо платена по клауза за неустойка по договора №
*******/22.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на №
*******/22.02.2018 г. за сума от 1000 лв., платима на 13 седмични погасителни вноски по
119,13 лв. ГЛП е 35 %, а ГПР-41,74 %. Общия размер на задълженията е 1096,81 лв.
Заплатени са всички задължения. Съдържа се клауза за заплащане на неустойка от 451,88 лв.
при неизпълнение на предоставяне на обезпечение. Същата е нищожна поради противоречие
с добрите нрави и прекомерна. Създава задължения, които се покриват от ГПР и заобикаля
закона.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
1
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените от ответника договор за заем, погасителен план, справка (лист 31 от
делото) е видно, че на 28.06.2017 г. между страните е сключен договор за предоставяне от
ответника на ищеца на от 1000 лв., платима на 13 двуседмични погасителни вноски ГЛП е
35 %, а ГПР-41,74 %. Общия размер на задълженията е 1096,80 лв. Съдържа се клауза за
заплащане на неустойка от 451,88 лв. при неизпълнение на задължение за предотавяне на
обезпечение. Заплатени са задължения в размер от 1467,99лв., от които 96,81 лв. за лихва и
451,88 лв. за неустойка.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед представените от ответника договор, погасителен план и справка за платени от
ищеца задължения по процесния договор съдът намира за безспорно възникването на
заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част
от които - сума от 96,81 лв. за възнаградителна лихва и 451,88 лв. за неустойка.
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за възнаграждение за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, доколкото от ответника не се представя договор за кредит, но се потвърждава
наличието на такъв, без да се оспорват твърденията на ищеца за съдържащите се в него
клаузи, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна
лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява
главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата
дължима сума и какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 35 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
2
1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 41,74 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
3
дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни
услуги.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума от 96,81 лв. за възнаградителна лихва
и 451,88 лв. за неустойка, същите се явяват дадени без основание и подлежат на
възстановяване на ищеца. Предвид това исковете са основателни и следва да се уважат.
Уважаването на главните искове е основание за уважаване и на обективносъединените с тях
акцесорни такива по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 100 лв. за държавна такса. Тъй като същият е
представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско дружество ****** следва да
се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на предявените
искове и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС, което е в общ размер от 720 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на В. В. В. с ЕГН ********** с адрес гр.
********, ул. ****** № ****, ет. ***, ап. *** сумата от 96,81 лева(деветдесет и шест лева и
81 ст.), недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем
№ *******/22.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 451,88
лв.(четиристотин петдесет и един лева и 88 ст.) недължимо платена по клауза за неустойка
по договора № *******/22.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане., както и сумата от 100
лв.(сто лева) за разноски по производството.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, със
законен представител С. К. К. да заплати на Адвокатско дружество ****** с ЕИК ********
с адрес гр. **********, ул. ******** № *** представлявано от *********** С.Г. сумата от
720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4
5