В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ

при секретар Б.Михова и прокурор Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 16 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Р.Б. от ГАК в качеството му на защитник на подсъдимия К.Р.К. против Присъда № 50 от 30.01.2020г. постановена по НОХД № 1246 по описа за 2019г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия К.К. за виновен в това, че на 24.02.2018г. в гр. Габрово, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества: в себе си, както следва:

кокаин с нето тегло 0,40 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 57,1 % тегл. на стойност 64,00 лева;

амфетамин с нето тегло 0,51 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 22,1 % тегл. на стойност 15,30 лева; амфетамин с нето тегло 0,57 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 16,6 % тегл. на стойност 17,10 лева;

амфетамин с нето тегло 0,58 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 21,7 % тегл. на стойност 17,40 лева; амфетамин с нето тегло 0,55 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 20,1 % тегл. на стойност 16,50 лева;

амфетамин с нето тегло 0,57 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 21 % тегл. на стойност 17,10 лева;

амфетамин с нето тегло 0,57 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 18,4 % тегл. на стойност 17,10 лева; амфетамин с нето тегло 0,26 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 17,8% тегл. на стойност 7,80 лева;

амфетамин с нето тегло 0,28 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 19,0% тегл. на стойност 8,40 лева;

амфетамин с нето тегло 0,26 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 19,5% тегл. на стойност 7,80 лева;

амфетамин с нето тегло 0,26 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 22,7% тегл. на стойност 7,80 лева;

амфетамин с нето тегло 0,28 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 18,7% тегл. на стойност 8,40 лева и в обитаваното от него жилище, находящо се на бул. "Стефан Караджа" № 19 в гр.Габрово държал MDMA/Екстази/ с нето тегло 0,23 грама с процентно съдържание на активния компонент 3,4-метилендиоксиметамфетамин 21,8 % тегл. на стойност 5,75 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3 предложение "второ", т.1 от НК във връзка с чл.58 а, ал.1 от НК го е осъдил на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и на глоба в размер на 2000 /две хиляди лева/.

Със същата присъда РС-Габрово на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК е определил по постановената от него присъда и по Определение за прекратяване на наказателното производство със споразумение но НОХД 375/2018 г. на Районен съд – Габрово в сила от 11 май 2018 г. едно общо наказание най-тежкото от така наложените, а именно 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднал изтърпяното наказание по НОХД 375/2018 г. на Районен съд – Габрово в размер на 7 /седем/ месеца лишаване от свобода.

Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила веществените доказателства, иззети и оставени на съхранение в ЦМУ сектор "МРР-НОП" – София наркотични вещества, описани в приемателно – предавателен протокол № 65560/16.10.2019 година се отнемат в полза на Държавата на основание чл.354а, ал.6, от НК, а по отношение на веществените доказателства: 1 брой полиетиленов плик с опаковки /на задната корица на делото/ и 1брой полиетиленов плик, съдържащ 1 брой метална тръбичка /на задната корица на делото/ да бъдат унищожени.

На подсъдимият са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез неговия защитник адвокат Б.. Същият счита, че в конкретния случай следва на намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като подсъдимия да бъде оправдан, алтернативно счита, че деянието следва да бъде преквалифицирано по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 НК. Алтернативно адв.Б.изразява становище, че следва да се приложи чл.55, ал.1, т.3 от НК.В жалбата си адв.Б. сочи, че подсъдимият не е осъждан през един продължителен период от време, конкретното деяние е извършено преди две години и то самото е с невисока степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината обстоятелства се сочат :съдействието, което подсъдимия е оказал на досъдебното производство, добрите препоръки които е получил от двама работодатели и от полицейския служител Д.Ш.. Всичко това мотивира защитника да иска от въззивния съд приложение на чл.55 от НК, преквалифициране на деянието на К. в по-леко или оправдаването му на основание чл.9, ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа жалбата и изразява съжаление за стореното.

Адв.Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага подробно доводи в подкрепа на изложените от него тези.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди.

Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че К.К. е извършил престъплението за които е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият К.К., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3 пр.второ, т.1 от НК, за което го е признал за виновен.

Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия прави искане същия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като съдът да приеме, че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, поради малозначителност на деянието извършено от К.. Това искане е било предмет на обсъждане и от първоинстанционния съд. РС-Габрово в мотивите си подробно е анализирал доказателствата по делото, като се е спрял на всички възражения на защитата. Изключително прецизно решаващият съд е разграничил деянието на подсъдимия като немаловажно и е изложил мотиви защо същото не съставлява маловажен или малозначителен случай. Въззивният съд споделяйки изводите на РС-Габрово не счита за нужно да ги преповтаря.

При определяне размера на наложеното наказание , РС-Габрово е приел ,че на подсъдимия К. следва да бъде определено наказание от две години лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал на една година и четири месеца лишаване от свобода. Наказанието е наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и като такива РС-Габрово правилно е отчел съдействието на подсъдимия на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, и критичното му отношение към извършеното.

Анализирайки доказателствата по делото въззивният съд констатира, че подсъдимия К. на 24.02.2018г. около 20.00 часа е управлявал МПС след употреба на амфетамин и кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство за което със споразумение от 11.05.2018г. му е наложено наказание от седем месеца лишаване от свобода и и глоба в размер на 800.00 лева за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Веднага след установяване на инкриминираното деяние по чл.343б, ал.3 от НК е извършен личен обиск и изземване при който в подсъдимия са установени инкриминираните по настоящото дело наркотични вещества-кокаин и десет пликчета амфетамин. По-късно същия ден в дома на подсъдимия било открито и една доза екстази. Буди недоумение факта, че година и половина след деянието/ на 29.11.2019г./ и след изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание по чл.343б, ал.3 от НК в РС-Габрово е внесен обвинителен акт за извършеното по същото време и място престъпление по чл.354а, ал.3, пр.”второ”, т.1 от НК, като очевидно на досъдебното производство е изготвена само една физико-химическа експертиза/ на 12.08.2019г./ и на 24.10.2018г. е разпитан св.А.М.. На 18.10.2019г. К. е привлечен като обвиняем. Действително, изминал е един продължителен период от време от деянието до внасянето на делото в съда, но въззивният съд счита, че въпреки забавянето при разследване на делото, същото не е прекомерно големя, за да обоснове приложението на чл.55 от НК.

Въззивният съд , анализирайки престъпното минало на подсъдимия, констатира ,че с влязла в сила присъда на 14.03.2012г. същият е осъден за тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2 и пр.3, ал.1, изр.1, пр.4 и 5 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода месец ноември 2008г.-19.11.2011г. на четири години лишаване от свобода. С оглед количеството наркотични вещества държани от К.К. и предмет на настоящото делото характеризиращи се с приблизително 12 дози от различни наркотични вещества-кокаин, амфетамин и екстази, както и факта, че на процесната дата подсъдимият е управлявал МПС под въздействието на такива наркотични вещества се налага извода ,че същият след посочената по-горе присъда не е скъсал с престъпното си минало, не се е поправил, присъдата не е постигнала своята възпираща и превъзпитателна цел и К. отново е започнал да употребява наркотични вещества. Количеството им и различния им вид сочат и на друго по-тежко престъпление- разпространение на наркотични вещества, за което обаче по делото няма обвинение и подсъдимият не е разследван. Това, че подсъдимият К. има малолетно дете не е подействало възпиращо и не е довело до коригиране на склонността му за противообществени деяния. Пред съда, същият твърди ,че желае да работи и да се грижи за близките си, въпреки ,че с деянието си показва, че очевидно средствата с които се е сдобил, работейки като дисководещ са разходвани за наркотични вещества.

По изложените съображения, въззивният съд намира ,че РС-Габрово правилно и законосъобразно е определил наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода, като е съобразил размера му, както със степента на обществена опасност на конкретното деяние така и със завишената степен на обществена опасност на дееца. Правилно е определен и размера на наложеното наказание –глоба в размер на 2000.00 лева. Съдът счита, че така определеното наказание ще постигне целите както на генералната така и на личната превенция.

Първоинстанционният съд е приложил правилно материални закон, като е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК и е определил едно общо наказание за изтърпяване на подсъдимия К. от една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 2000.00 лева. Не са налице законовите предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от НК с оглед предишните осъждания на К.. На осн.чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, законосъобразно е определен и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 50 от 30.01.2020г. постановена по НОХД № 1246 по описа за 2019г. на Габровски районен съд , на осн. чл.338 от НПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	7 август 2020 г.
Съдия:	Благовеста Митева Костова

Дело:	20204200600016
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 февруари 2020 г.

Решение по дело №16/2020 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А