№ 2541
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110127453 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „И.С.Б, със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя си- Д.А.К., чрез
пълномощника си адв. З. М., със съдебен адрес ..., против Д.М.Д.С.И., със седалище и адрес
на управление ... представлявано от управителя си- Г. П. Ц., чрез пълномощника си адв. Г.
М., със съдебен адрес ... с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 258 вр. чл. 266, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8000 лв.,
представляваща останало незаплатено възнаграждение по договор за предоставяне на
услуги- оценка и ре-сертификация по ISO 9001:2008 г. системи за управление на
качествотоизисквания, по ISO 14001:2004 системи за управление на околната среда-
указания и изисквания за прилагане и по OHSAS 18001:2007 системи за управление на
здравето и безопасността при работа от 01.12.2015 г., ведно със законна лихва от 05.03.2021
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 13203/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът поддържа, че между страните е бил сключен договор Договор за
предоставяне на услуги- оценка и ре-сертификация по ISO 9001:2008 г. системи за
управление на качеството- изисквания, по ISO 14001:2004 системи за управление на
околната среда- указания и изисквания за прилагане и по OHSAS 18001:2007 системи за
управление на здравето и безопасността при работа за цена от 9000 лв. с ДДС. Ищецът сочи,
че е изпълнил договора, но ответникът не изпълнил задължението си да заплати уговорената
цена- извършил само частично плащане на сумата от 1000 лв. Иска уважаване на
предявените от него искове. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за
допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване размера на
дължимото възнаграждение по процесния договор, за извършените плащания и дължимия
остатък. Моли за събирането на гласни доказателства- разпит на двама свидетели при режим
на довеждане за установяване на обстоятелствата около изпълнението на процесния договор
от страна на ищеца. Моли да бъде изискано и приложено към настоящото дело частно
1
гражданско дело № 13203 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 178-и състав.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявените установителни искове и направените доказателствени искания, като възразява
срещу наведените в отговора на исковата молба твърдения. С молба от 18.10.2021 г. ищецът
ангажира допълнително доказателства, като прилага и моли да бъдат приобщени към делото
писмени документи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК /
съобщението е получено от ответника на 23.07.2021 г., като срокът за отговор е изтекъл на
23.08.2021 г.- работен ден/ . След изтичане на срока / на 25.08.2021 г. по ел. път/ е постъпил
отговор, който съдът следва да вземе предвид като становище преди първото по делото
съдебно заседание. По отношение на релевираните със становището възражения следва да се
приеме, че е настъпила преклузия, доколкото за тях е изтекъл срокът по чл. 131 ГПК и не са
наведени с възражението по чл. 414 ГПК.
Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът излага твърдения за погасяване на
вземанията по давност. Оспорва да дължи вземането, тъй като между него и заявителя не
съществувало облигационно правоотношение. Оспорва да е сключвал процесния договор.
Възразява и срещу размера на вземането.
С молба от 25.08.2021 г. ответното дружество е направило доказателствено искане за
събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване липсата на изпълнение от страна на ищеца на процесния
договор, като и липсата на кореспонденция между страните.
В съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество поддържа направените
възражения и доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 258 вр. чл.266, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест: ищецът установи
наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника, с посоченото в исковата
молба съдържание, по което е престирал- извършил е услугите, предмет на договора, както и
размера на уговорената цена.
Ответникът при разпределената му доказателствена тежест следва да установи
погасяване на задълженията в уговорения срок.
От приложения писмен документ, представляващ „Оферта за „Д.М.Д.С.И. за оценка и
ре-сертификация по ISO 9001:2008- Системи за управление на качеството, ISO 14001:2004-
Системи за управление на околната среда, и OHSAS 18001:2007- Системи за управление на
здравословните и безопасни условия на труд“, изготвен от управителя на ищеца, и Заявка за
сертификация от 01.12.2015 г., изхождаща от управителя на ответното дружество, се
установява, че ищецът, действащ като изпълнител, е изпратил по електронен път оферта за
сключване на договор за предоставяне на посочените сертификационни услуги, а ответното
дружество, в качеството си на възложител, е приело офертата с попълване и изпращане по
електронен път на заявката за сертификация до ищеца с имейл от 01.12.2015 г., към който са
прикачени попълнени и сканирани последните две страници от офертата с име „Заявка за
сертификация“. Насрещното волеизявление на ответника / адресат на офертата/ изразява
съгласие за сключването на договора с ищеца / адресанта на офертата/. Срокът на договора е
3-годишен.
От приложените по делото преписи от сертификати и доклади за одити, се
2
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е извършил проверка
и оценка на системите на управление на ответното дружество дали кореспондират с
изискванията на ISO 9001:2008, ISO 14001:2004 и OHSAS 18001:2007 и е издал съответните
сертификати, респективно е извършил последващи проверки за съответствие / контролни
одити/. Между страните било уговорено плащане на възнаграждение на три вноски в
рамките на три години, всяка в размер на 2500 лв. / без ДДС/, платими в 10-дневен срок след
издаване на съответната фактура, като след всеки вид одит / ре-сертификационен, първи
контролен и втори контролен одит/ следвало да се изготви и самата фактура.
В съдебно заседание, проведено на 18.10.2021 г. е изслушано и прието заключението
на съдебно-счетоводна експертиза. Според констатациите на вещото лице във връзка
процесния договор ищцовото дружество е издало 4 броя фактури- Фактура № 0800 от
08.12.2015 г. на стойност 3000 лв., Проформа фактура № 0137 от 15.12.2016 г. на стойност
3000 лв., Фактура № 1276 от 13.10.2016 г. на стойност 1000 лв. и Проформа фактура № 0395
от 05.01.2018 г. на стойност 3000 лв., като ответното дружество извършило плащания общо
в размер на 4000 лв., с които погасило изцяло паричните си задължения по първата фактура
/№ 0800 от 08.12.2015 г./ и частично- в размер на 1000 лв. по втората фактура / 0137 от
15.12.2016 г./, респективно изцяло сумата по третата фактура- 1000 лв. /1276 от 13.10.2016
г./. Следователно ответното дружество е погасило паричното си задължение за плащане на
възнаграждение на ищеца до сумата от 4000 лв., като за горницата до 9000 лв. останал
непогасен остатък в размер на 5000 лв., а не 8000 лв., какъвто е размерът на исковата
претенция.
По делото е разпитана свидетелят Р. Б. М. С., счетоводител в ищцовото дружество,
като същата заявява, че с ответното дружество са в търговски отношения от 6 години, като
по през първите три години ответникът е изплащал редовно уговореното възнаграждение.
Посочва, че във връзка процесния договор са постъпили частични плащания, като ответното
дружество е било уведомено, че ще бъде прекратена сертификацията, ако не изпълни.
Заявява, че в изпълнение на процесния договор ищецът е издал 3 броя сертификати, като за
всяка от трите години / 2015-2018 г./ се извършвала поддръжка, за която ответникът също
дължи възнаграждение. Посочва, че се издава обща фактура за трите стандарта, като по
принцип плащанията се обработват с проформа фактури и при постъпване на плащане се
издава фактура оригинал. Заявява, че с ответното дружество е провеждала неколкократни
разговори за заплати непогасените суми по фактурите, но същото обещавало да ги плати
следващата седмица, респективно месец.
По делото е разпитан свидетелят П. П. Г., изпълняващ длъжността „технически
ръководител“ в ответното дружество, който заявява, че с ищеца нямат договорни отношения
и дружеството ищец не е изпращало одитори.
Предвид горното съдът намира, че между страните е сключен договор за изработка,
по силата на който ответникът е възложил на ищеца да проведе консултантска програма за
оценка и ре-сертификация по ISO 9001:2008- Системи за управление на качеството, ISO
14001:2004- Системи за управление на околната среда, и OHSAS 18001:2007- Системи за
управление на здравословните и безопасни условия на труд, съгласно План-график,
представляващ неразделна част от договора, при договорено възнаграждение 9000 лв.,
платимо на три части и срок на действие на договора- 3 години, считано от датата
на договора. При съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства и
събраните гласни доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията
си по договора, като ответното дружество е изплатило частично уговореното
възнаграждение до сумата от 4000 лв., поради което остава да дължи 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД
поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като приемането на
извършената работа не представлява само фактическо действие на възложителя на работата,
но и одобряване на работата. В настоящия казус, предвид спецификата на задълженията по
трите етапа, а именно извършване на ре-сертификационен, първи контролен и втори
3
контролен одит, с представените от ищеца планове и доклади от одити на система за
управление, съдът счита, че е изпълнена възложената задачи и по трите етапа.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за заплащане на остатъкът
от възнаграждението по договор за изработка в размер на 3000 лв. се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение релевираното от ответното дружество за настъпила погасителна
давност, съдът счита същото за неоснователно поради следните съображения. Съгласно ТР
№ 3/11г. от 18.05.12г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая обаче
възнаграждението е едно, уговорено като платимо на части в зависимост от приключването
на съответните етапи по процесния договор, с оглед което следва да се приложи общата 5-
годишна погасителна давност, която към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не е изтекла по отношение непогасеното процесно вземане.
По тези съображения искът се явява основателен и доказан изцяло за предявената
сума от до 5000 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Законна последица от уважаването на иска е и присъждането на законната лихва върху
сумата от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
По разноските:
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по настоящото
дело и заповедното производство, придружено с доказателства за действително реализирани
такива под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
държавна такса и депозит за вещо лице, е основателно, поради което на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да бъде уважено съобразно уважената част от иска, в размер на 1263 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също следва да се присъдят разноски с оглед
отхвърлената част на иска, като следва да се уважи направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника единствено по отношение на
заповедното производство, а именно следва да му се присъдят разноски общо в размер на
684,37 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът Д.М.Д.С.И., със седалище и адрес на
управление ... представлявано от управителя си- Г. П. Ц., дължи на „И.С.Б, със седалище и
адрес на управление ..., представлявано от управителя си- Д.А.К., сумата в размер на 5000
лв., представляваща останало незаплатено възнаграждение по договор за предоставяне на
услуги- оценка и ре-сертификация по ISO 9001:2008 г. системи за управление на
качествотоизисквания, по ISO 14001:2004 системи за управление на околната среда-
указания и изисквания за прилагане и по OHSAS 18001:2007 системи за управление на
здравето и безопасността при работа от 01.12.2015 г., ведно със законна лихва от 05.03.2021
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА ответникът Д.М.Д.С.И., със седалище и адрес на управление ...
представлявано от управителя си- Г. П. Ц., да заплати на „И.С.Б, със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от управителя си- Д.А.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото в общ размер на 1263 лв. съобразно уважената част от иска, които
разноски са направени под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, държавна такса и депозит за вещо лице.
4
ОСЪЖДА „И.С.Б, със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
управителя си- Д.А.К., да заплати на Д.М.Д.С.И., със седалище и адрес на управление ...
представлявано от управителя си- Г. П. Ц., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство в общ размер
на 684,37 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч. гр. д.
13203/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5