Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1056 19.06.2015 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд XVII –ти граждански
състав
на пети
юни през две хиляди и петнадесета година
в публичното
заседание в следния
състав:
Председател: Диляна Йорданова
при
секретаря Елена Христова
като
разгледа докладваното от съдията Йорданова
гражданско дело № 2572 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба от Т.Г.С., ЕГН********** *** и Е.Г.К.,
ЕГН********** ***, и двете с адрес на призоваване гр.Бургас, ул. „...., срещу
„Хелио – Тур-С” АД, ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..,
с временен синдик А.. Г. М.., с която са предявени субективно и обективно
кумулативно искове съдът да приеме за установено спрямо ответника, че не е
собственик на следните недвижими имоти: 1./ имот с идентификатор 67800.54.214
по кадастралната карта на гр. Созопол, м „К..” с площ от 1776 кв.м.,
представляващ земеделска земя, изоставена орна земя, с граници имоти №№ ....., ...,
... и ..., ..., ... и ..., както и на 2./ имот с идентификатор ... по
кадастралната карта на гр. Созопол, м „М...”, с площ от 2899 кв.м., земеделска
земя, други вид нива с граници имоти№№ .... ..., ... и .... Ищците основават
правото си на собственост върху процесните имоти на успешно приключило в тяхна
полза производство по земеделска реституция. Посочват, че с решение№1858/19.01.2000г.
по гр.д.№826/1999г. на РС Бургас, постановено по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ
в качеството им на наследници на Г.. М.. И.., б.ж. на гр. Созопол, е било
признато правото им на възстановяване на
собственост в стари реални граници на бивша земеделска земя –лозе от 2,899 дка,
бивш имот .., в местността „М..”, в землището на гр. Созопол Впоследствие въз
основа на влязлото в сила съдебно решение ПК Созопол с решение№122/16.03.2000г.
на основание чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановила на ищците имот, идентичен с
имот ... по кадастралната карта на гр. Созопол. Изнасят данни, че като
наследници на Г.. М.. И.., б.ж. на гр. Созопол с решение №122/13.03.2000г. на бившата ОПК Созопол им е
възстановена собствеността върху втори имот в същата местност, идентичен с имот
№ ... по кадастралната карта. Посочват, че ответникът оспорва правото им на
собственост в двата имота, като държи, ползва и извършва дейност по
експлоатация на постройки в тях като част от къмпинг «Каваци». Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се
оспорват, като се развиват съображения за тяхната неоснователност. Възразява, че е придобил
спорните имоти по давност. Посочва, че от 16.03.2000г. до датата на
подаване на исковата молба е владял необезпокоявано процесните имоти. В
преклузивния срок за отговор на исковата молба ответникът не се позовава на
друго придобивно основание, извън давностно владение. Ангажира доказателства.
Предявени са
при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни
искове за собственост с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК.
БРС след
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, като взе предвид
становищата и доводите на страните и съобрази закона, намира за установено следното:
От
представеното по делото удостоверение за наследници от 17.02.2014г. се
установява, че ищците Е.К. и Т.С. са законни наследници на Г.. М.. И.., бивш
жител ***, починал на 15.11.1970 година.
С
решение№1858 от 19.01.2000г. по гр.д.№826/1999г. по описа на БОС е отменено
протоколно решение№768 от 04.03.-1999г. на ПК Созопол в частта, в която е
постановен отказ да бъде признато в полза на наследниците на Г.. М.. И.. – Е.К.
и Т.С. правото на възстановяване на собствеността върху лозе, находящо се в местността «М..» -
част от имот с пл.№10045 в землището на гр. Созопол и на ищците е признато правото
на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху гореописания
имот. След проведеното съдебно производсдтво ПК-Созопол е постановила решение
№122 от 16.03.2000г., с което е възстановила в стари реални граници на ищците
правото на собственост върху имот №... по картата на землището, представляващ
нива, пета категория в местността «М..» в землището на гр. Созопол.
По делото
е представен протокол№122 на ПК Созопол за въвод във владение на имоти в
землището на гр. Созопол, ЕКНМ .., с който ищците са били въведени във владение
на имот № .... в местността «М..» на
17.03.2000година.
С решение
№122 от 13.03.2000г. на ПК Созопол на ищците като наследници на Г.. М.. И.. е възстановено в стари реални граници правото на собственост
върху нива с площ от 1,776 дка, пета категория в местността «М..», имот пл.№...
по картата на землището на гр. Созопол и са въведени във владение на същия имот
от ПК-Созопол с протокол за въвод№122 на 17.03.2000 година.
От
ответника с отговора на исковата молба е представен акт за държавна собственост
№226 от 11.09.1996г. за целия терен включен в къмпинг «К..»с площ от 217,40
дка, ведно със сградите описани в приложениета към АДС. Посочено е, че имотт е
включен в капитала на ответното търговско дружество на основание решение за
регистрация от 28.02.1995г.
Приети са като писмени доказателства заповед№24 от
27.01.1995 година, с която е увеличен капитала на ответника в резултат на
изпълнение на ПМС№179/13.09.1991година и включването в капитала на прловото на
собственост върху земята, както и разрешение за строеж от 21.11.1986г. на ТК
«Балкантурист» Бургас за монтиране на 70 броя бунгала.
С оглед
така събраните по делото доказателства ищците се легитимират като собственици
на процесните имоти на основание успешно проведени административни производство
по земеделска реституция.
Със
заповед от 27.09.2000г. на кмета на община Созопол е наредено да се извърши
иззмване на двата спорни имота от незаконосъбразния ползвател «Хелио Тур-с» АД.
На
30.08.2001г. ищците са се снабдили с разрешение за строеж съгласно одобрена
виза от 05.07.2001г. за осъществяване на строителство на ограда в парцел №... в
м. «М..».
Областният
управител на гр. Бургас със заповеди от 09.04.2001г. и 17.04.2001г. по повод
постъпило искане от ищците е заповядвал имоти№.. и .. да се отпишат от актовите
книги на недвижимите имоти държавна собственост и да се предадат на
наследниците на Г.. М.. И...
По делото
е представена заповед №1от 02.05.2000г. на основание на решение на ОС на
акционерите на ответното дружество, с която е наредено финансово – счетоводният
отдел на дружеството да отпише от счетоводния баланс земята, възстановена на
бивши собственици.
В
депозираните пред БРС показания свид. Д.., който работи като отговорник по
материално-техническата база при ответника, посочва, че от 1989г.-2000г.
ответникът стопансва имотите, включени в къмпинг «К..» и ищците никога не са
владели спорните имоти. Поддържа, че двата имота изобщо не са ползвани от
ответното дружество. Виждал е ищците да посещават имотите веднъж, но не знае те
да са предявявали притенции за тях.
Свидетелките
Г.. и П..-собственици на съседни на ищците имоти обяснява, че след
възстановяване на имотите ПК е завела всички реституирани собственици на място
на терена за установянае на имотите. През 2001г. ищците трасирали имотите си,
ударили колчета, заградили ги, поставили бетонови колове и мрежи. След два дена
обаче коловете били премахнати. След това отново поставили ограда, която отново
била премахната, потърсили и съдействието на полицията. През 2002г. ищците наели охранителна фирма да охранява
имотите, но на следващото лято нямали възможност да плащат за охрана. През
2006г. отново трасирали имотите си. През 2006г. се обърнали за съдействие към
кмета и извършили ново трасиране. Последно през 2012г.-2013г. сезирали кмета и
отново извършили трасиране. Свидетелките изнасят данни, че и двата имота на
ищците са изоставени и не се ползват фактически от ищеца.
При
анализа на събраните гласни доказателства съдът счете показанията на свид. Д..
за общи, повърхностни и недостатъчно конкретизирани, като отчита и евентуалната
заинтересованост на този свидетел от изхода на делото. От тях не може да се
направи категоричен извод, че ответникът е владял процесните имоти непрекъснато
след 1989г.- 2000г., както и , че неговото владение е необезпокоявано и
несмущавано. Напротив, установява се от останалите събрани по делото гласни доказателства
чрез показанията на свид. Г.. и свид. П.., които съдът кредитира като детайли и
последователни, както и от писмените доказателства по делото, че след 2000
година многократно ищците са предприемали правни и фактически действия за упражняване
на владение в имотите като техни собственици.
При така установена
по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед правното естество на предявените отрицателни установителни искове, ответникът следва да докаже при пълно и главно доказване в настоящото производство фактите, които го правят собственик на посоченото в отговора придобивно основание, а именно придобиване на спорните имоти по давност. Такова надлежно пълно и главно доказване не беше проведено по делото от ответната страна, чиято е тежестта на доказване.
При горните мотиви исковете са основателни и следва
да бъдат уважени.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищците понесените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в общ размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.С., ЕГН********** *** и Е.Г.К., ЕГН********** ***, и двете с адрес на призоваване гр.Бургас, ул. „...., че „Хелио – Тур-С” АД, .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „...., с временен синдик А.. Г. М.., не е собственик на следните недвижими имоти: 1./ имот с идентификатор ... по кадастралната карта на гр. Созопол, м „К..” с площ от 1776 кв.м., представляващ земеделска земя, изоставена орна земя, с граници имоти №№ ...., ...., .... и ...., ...., .... и ..., както и на 2./ имот с идентификатор .... по кадастралната карта на гр. Созопол, м „М..”, с площ от 2899 кв.м., земеделска земя, други вид нива с граници имоти№№ ......., ........, ........ и .....
ОСЪЖДА „Хелио – Тур-С” АД, .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..., с временен синдик А.. Г. М.. да заплати на Т.Г.С., ЕГН********** *** и Е.Г.К., ЕГН********** ***, и двете с адрес на призоваване гр.Бургас, ул. „.., съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ