ПРОТОКОЛ
№ 573
гр. Благоевград, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело
№ 20231200100468 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищците, редовно призовани, не се явяват. Същите се представляват от адвокат
Б Л от САК, упълномощен от днес.
Ответникът Е., редовно призован, не се явява. Същият е представляван от
адвокат П. П., с пълномощно по делото.
За ответното дружество, редовно призовано, не се явява представител.
АДВ. Л. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът констатира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното открито съдебно заседание, предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Л – Поддържам исковата молба. Оспорвам изложеното в отговора на
ответника Е.. Нямам възражения по проекта за доклад.
АДВ. П. – Оспорвам предявения иск по изложените в обстоятелствената част
на депозирания отговор съображения. След като се запознахме подробно с
наведените от ищците правни и фактически твърдения, и по-специално с
текста на представеното писмено доказателство „обратен документ“, преди
окончателния доклад на съда бих искал да въведа, от името на ответника,
изрично възражение за нищожност на цитирания документ, „обратен
1
документ“ от 18.05.2009 г., на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗЗДог,
тъй като от текста на документа, на практика, е невъзможно да се установи
действителната воля на страните и в този смисъл не е възможно да се
установи въобще какви биха могли да са правните последици на документа, на
който се позовават ищците. Предвид посоченото, моля да допълните доклада
си с въведеното от доверителя ми основание за нищожност на процесното
обратно писмо, тъй като същото е с невъзможен предмет, т. е. волята на
страните е до такава степен неясна, че дори и по тълкувателен път няма как да
бъде изведена или установена. Подробни съображения в тази насока ще
изложим в становището си по същество.
АДВ. ЛЯ Това възражение се прави малко късно. Този документ вече е
представен и е следвало да бъде оспорен още с отговора на исковата молба.
Това, наистина, е въпрос по-скоро по същество, но и по принцип не може да
има такова възражение, тъй като обратното писмо не е договор, за да има
възможен или невъзможен предмет, т. е. това възражение е изначално
неоснователно.
АДВ. П. – Текстът на закона употребява израза „договор“, като същият следва
да се тълкува в широкия смисъл на това понятие, като под понятието
„договор“ не следва да се разбира класически договор между страните,
какъвто е, примерно, представеният от ищците договор за заем, а следва да се
разбират всякакви съглашения, които пораждат, прекратяват и изменят права
и задължения между страните по въпросния документ. В случая, макар че е
именувано „обратен документ“, въпросното писмено доказателство носи
белезите на съглашение и в този смисъл се подчинява на общите разпоредби за
действителност на съглашенията съгласно чл. 26 от ЗЗДог, но това е въпрос по
същество. Що се касае до процедурното възражение за несвоевременно
заявяване на възражението за нищожност на обратния документ, то считам
същото за неоснователно, тъй като възражение относно нищожността на
определено съглашение или договор, както употребява термина законът, може
да се прави при всяко положение на делото, вкл. след приключване на устните
състезания, при положение, че за установяването на тази нищожност не се
налага събиране на доказателства. Ноторен е и фактът, че съдът следи
служебно за действителността на представените по делото сделки,
съглашения и договори, които имат значение за правилното разрешаване на
спора, дори и без да е въведено изрично възражение от страните, стига тази
тяхна недействителност да се установява от самия текст на съответните
споразумения, договори или съглашения. В случая твърдим, че от самия текст
на обратното писмо съдът може да изведе дали липсват или са налице
основанията, които сочи доверителят ми, за нищожност на обратното писмо,
така че възражението за настъпила процесуална преклузия намирам за
неоснователно.
АДВ. Л – Това не е съглашение, а е обратно писмо. Всички сме учили право и
всички знаем какво означава обратното писмо. Това обратно писмо не е
договор и не е съглашение, а това е обратно писмо. Това е документ, който
отразява истинската воля на страните по една прикрита сделка. Това е
смисълът на този документ.
На основание чл. 145, ал. 3, изр. 1 от ГПК, съдът прикани страните към
2
спогодба и посочи нейните последици.
АДВ. Л – Няма изгледи да се споразумеем.
АДВ. П. – Няма индиции за постигане на спогодба.
Съдът счита, че няма процесуални пречки да включи в окончателния доклад,
който ще направи сега по спора, направеното днес от адвокат П. възражение за
нищожност на обратния документ на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от
ЗЗДог. Същото не е преклудирано. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, докладвано от съдията
Бранислава Павлова, когато нищожността произтича от формата или
съдържанието на договора/сделката/съглашението, съдът е длъжен да я
констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на
нея не е обвързано със срок. С оглед на това и на основание чл. 145, ал. 3, изр.
2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРАВИ доклад по делото, във връзка с който препраща към проекта за такъв,
изложен в определение № 849 от 01.08.2024 г., като го допълва в неговата т. 1
с направеното днес от пълномощника на ответника Е. възражение за
нищожност на обратното писмо, както и в т. 5, че тежестта да докаже
твърдяната нищожност на обратното писмо пада върху ответника Е..
АДВ. Л – Да се приемат приложените към исковата ни молба документи като
писмени доказателства. Към отговора на Е. е приложено копие на някакво
прокурорско постановление, което е абсолютно неотносимо. Ако целта е била
да се оспори обратното писмо, това не става по този процесуален ред. Тук
става въпрос за нещо съвсем друго. Нека наистина да говорим за право и за
ГПК. Няма оспорване на представеното от нас с исковата молба обратно
писмо, извършено като процесуално действие от ответника Е. с отговора му
на исковата ни молба. Има някакво твърдение в отговора за обратното писмо,
което обаче е съвсем различно нещо от процесуална гледна точка. Едно е,
когато един човек твърди нещо в отговора си, и друго е, когато изрично
заявява и отправя искане по определения ред, въз основа на конкретна
процесуална норма. Аз съм чел отговора на Е. много внимателно и там няма
направено възражение, и ако колегата тръгне да го прави в момента това
възражение, пак правя възражение, че то е преклудирано. Когато се представят
едни документи, има процесуален срок, в рамките на който ответникът е имал
достатъчно време да се запознае с тях, да оспори тяхната истинност изрично с
отговора си и това не е направено. Точно това е „тънкият“ момент. Очевидно е
налице пропуск на ответника Е. в това отношение. Не може едно твърдение да
се приравнява на възражение.
АДВ. П. – Моля да приемете представените с отговора ни писмени
доказателства. Считам, че представеното копие на влязло в сила решение на
ВКС и постановлението на СРП имат съществено значение за изясняването на
важни обстоятелства относно правния спор. Доверителят ми е заявил изрично
процесуално искане за представяне на представените от ищците писмени
доказателства в оригинал. Надявам се, че процесуалният представител на
3
ищците няма да отрече, че с отговора ни такова процесуално искане е
направено. От копието на т. нар. „обратно писмо“ ясно личи неговата
неавтентичност, но същата може да бъде безспорно установена от доверителя
ми едва след като се запознае с оригинала на въпросния документ и именно
затова сме направили искането за представяне на този оригинал, по което
съдът следва да се произнесе в днешното открито заседание. Едва когато
ищците, в изпълнение на едно евентуално разпореждане на съда, представят
по делото оригинала на въпросното обратно писмо, тогава вече доверителят
ми ще е напълно наясно с това, дали документът е автентичен, или е
неавтентичен. Доверителят ми, без да се запознае с оригинала на документа,
който той никога не е виждал, няма как да заяви изрично оспорва ли същия,
или не го оспорва. За пълнота на изложението си бих искал да подчертая, че в
обстоятелствената част на отговора ни доверителят ми е изложил достатъчно
правни и фактически твърдения, от които се установява, че на този етап от
производството представеният от ищците документ-копие е неавтентичен.
Доверителят ми твърди, че не е подписал въпросния документ, същият не
съответства на действителната му воля и в този смисъл не приема правните му
последици. Всички тези правни и фактически твърдения на доверителя ми
покриват т. нар. „оспорване“ на обратното писмо, за което колегата твърди, че
не е заявено. Предвид посоченото, от името на доверителя ми, тъй като
днешното съдебно заседание е първо по ред, заявявам, че оспорвам
представеното по делото копие на „обратен документ“ от 18.05.2009 г., твърдя,
че същият е неавтентичен, а доколко и дали оригиналът на документа носи
подписа на доверителя ми и дали доверителят ми би приел неговите правни
последици, то това е въпрос, който на този етап няма как да бъде установен, и
поради тази причина поддържам процесуалното искане, по реда на чл. 183, ал.
1, изр. 1 от ГПК, за представяне на оригинала на обратното писмо по
настоящото дело. Не искаме оригиналите на останалите документи,
приложени към исковата молба. Моля съда да задължи процесуалния
представител на ищците да заяви дали ще се ползва от представения с
исковата молба документ от 18.05.2009 г., озаглавен „обратен документ“. В
случай, че ищците представят по делото оригинала на въпросния документ, то
моля да ми бъде дадена процесуална възможност да се запозная със същия,
доверителят ми да придобие лични впечатления от оригинала на документа, и
при наличие на съмнение относно неговата автентичност, моля да ни бъде
дадена възможност да заявим други процесуални искания, вкл. искане за
назначаване на графологична експертиза. Във връзка със заявеното от
доверителя ми в отговора на исковата молба искане за събиране на гласни
доказателства, заявявам, че на този етап оттеглям същото, тъй като правният
спор се очертава около правни и фактически твърдения, които не следва да
бъдат установени със свидетелски показания, а и показания на свидетели в
тази насока биха били недопустими. Моля съда да укаже на ищците, в случай,
че уважи процесуалното ни искане по чл. 183 от ГПК, последиците от
непредставяне на оригинала на обратния документ.
АДВ. Л – Обръщам внимание, че представеното от нас обратно писмо е в
заверен от адвокат препис. Съгласно чл. 32 от ЗАдв, пред съда и органите на
досъдебното производство преписът, направен от адвокат, има силата на
официално заверен документ. В този смисъл - искам да бъда съвсем ясно
разбран - срещу представения официално заверен препис от обратното писмо,
който съдът и органите на досъдебното производство трябва да зачетат, не е
4
направено възражение за неистинност с отговора на исковата молба от
ответника Е.. Това нещо се прави в момента, а не е направено с отговора и в
този смисъл считам, че подобно искане към този момент следва да бъде
отхвърлено, защото, ако е трябвало да бъде направено това искане за
оспорване, то е трябвало да бъде направено с отговора, а е трябвало да бъде
направено с отговора, защото самият документ е представен в официално
заверен препис. Това не е препис, който е заверен от страната. В този смисъл
не може да се иска и неговия оригинал, без да се направи искане за оспорване
истинността на документа, което се прави в момента, а не е направено с
отговора. В отговора са написани твърдения само, но не е направено такова
искане, а такова искане трябва да се направи изрично, както го направи сега в
момента колегата, за да може съдът да открие такова производство. Считаме,
че е направен процесуален пропуск и съдът не трябва да уважава това искане.
Разполагаме с оригинала на обратното писмо и ще го представим тук, в
момента, за констатация, няма никакъв проблем за това, защото ние считаме,
че този документ не е неистински. Сега, в момента, колегата се опитва да
заобиколи процесуалния закон и да въведе тези искания и оспорвания, които
не е направил своевременно. Ние не сме в хипотезата, в която страната е
представила заверен от нея препис, а сме в хипотезата, когато адвокат е
представил заверен препис. Не говорим за някакво доказателство, което сега е
дошло в процеса и сме представили по-късно, за да може сега да се взема
отношение по неговата истинност.
АДВ. П. – Това, че процесуалният представител на ищците е заверил един
документ, не го прави по-четлив, по-ясен или по-достоверен. Дори и за
неспециалист е видно, че от представеното копие не могат да се установят
щрихите и елементите на подписа, положен за Е., и той е в такъв неясен вид,
че на практика доверителят ми не може да установи дали това е неговият
подпис. Доверителят ми заявява, че такъв документ не е подписвал, че ако
съществува такъв документ, то той не носи неговия подпис, и че на практика
не е поемал такива права и такива задължения, както не е направил и такова
изявление, каквото е материализирано във въпросния документ. Дали и
доколко обаче доверителят ми може да сравни положения под текста на
документа подпис с личния си подпис и да заяви изрично дали той
съответства или не на неговия подпис, може да бъде направено само когато
бъде представен оригинала на документа, тъй като във въпросното копие,
поне това, което е връчено на доверителя ми, подписът е нечетлив и дори за
неспециалист е видно, че е нечетлив, не могат да се установят нито
елементарните показатели на подписа, нито щрихи, нито извивки, нито който
и да е от елементите на подписа. Предвид посоченото, това, че документът е
представен в заверен от процесуалния представител на ищците вариант, не
означава, че ние трябва да го приемаме безропотно и без никакви възражения.
В отговора ни на исковата молба подробно е изяснена позицията на
доверителя ми по отношение автентичността на документа.
АДВ. Л – Представен е официално заверен препис от този документ, не е
направено своевременно възражение за неистинността на този документ, като
ответникът е имал достатъчно време да се запознае с него, имал е
процесуалната възможност да направи това възражение, а не го е направил.
Когато някой твърди, че неговият подпис не е положен в даден документ, тези
твърдения в никакъв случай не представляват процесуални искания, тъй като
5
такива в отговора няма и след като няма, откриването на подобно
производство сега би било процесуално нарушение. Искане за представяне в
оригинал, по смисъла на ГПК, е възможно единствено по чл. 183, когато тези
документи са били представени в заверен от страната препис, но не и когато те
са били представени заверени от адвокат. Тук не сме в хипотезата на чл. 183 от
ГПК, а сме в хипотезата, когато тези документи са били представени в
заверени преписи, те са видени от тези хора и сега в момента се прави
шиканиране в този процес, за да се стигне до някаква експертиза. Според мен
това нещо не трябва да бъде допускано.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствения материал
приложените към исковата молба документи, с изключение на копието на т.
нар. „обратен документ“, намиращо се на листи 12-13 от делото, предвид
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи, намиращи се на листи
6-11 и 14-32 от делото, като писмени доказателства в настоящото съдебно
производство.
Според съда не съществува процесуална пречка за приобщаване на
представените с отговора на ответника Е. копия на два документа към
доказателствения материал, предвид което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към отговора на ответника Е. копия на решение на
ВКС и постановление на СРП, които се намират на листи 124-129 от делото,
като писмени доказателства в настоящия съдебен процес.
Съдът счита, че следва да уважи направеното от пълномощника на ответника
Е. искане за задължаване на ищците да представят по делото оригинала на т.
нар. „обратен документ“, тъй като в отговора на исковата молба, подаден от
споменатия ответник, изрично се съдържа такова искане, касаещо всички
копия на документи, представени с исковата молба. Това искане намира
правното си основание в нормата на чл. 183, ал. 1 от ГПК. То е редовно и
своевременно направено. Не са налице процесуални пречки за неговото
уважаване. Воден от това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ищците да представят по делото оригинала на т. нар. „обратен
документ“, копие на който е представено с исковата им молба.
АДВ. Л – Представям на съда оригинала на обратния документ за извършване
на констатация, че представеното с исковата молба негово копие съответства
на този оригинал, след което държа последният да ми бъде върнат.
АДВ. П. – Моля съда да даде възможност на доверителя ми, тъй като същият
беше възпрепятстван да се яви в днешното открито съдебно заседание по
6
делото, да се яви в следващото открито такова, да се запознае с оригинала на
обратния документ и да заяви дали го е подписвал, след което евентуално да
направим и съответните процедурни и доказателствени искания. Сега, когато
виждам оригинала, на prima vista твърдя, че той не съответства на копието,
представено с исковата молба, като при подписите има разлики. Не мога да
кажа на какво се дължат тези разлики и дали става въпрос за подправка на
документа, за некачествено копиране или недобро сканиране, но според мен
копието и оригиналът не си съответстват в частта относно подписа на
доверителя ми.
АДВ. Л. – Аз смятам, че това, което се разиграва в момента, е абсурдно и ще
обясня защо. В момента се открива едно производство по чл. 183 от ГПК, при
положение, че е представен документ, който е заверен от адвокат. В момента
се прави нещо в нарушение на чл. 32 от ЗАдв. Представен е този документ в
заверен препис и въпреки това се иска в оригинал, без да е открито
производство по оспорване на истинността му. Според мен, след като един
документ е представен в официално заверен препис, единственият начин да се
иска представяне на неговия оригинал е да бъде открито производство по
проверка на истинността му. Имаме две съвсем различни хипотези. Едната
хипотеза е по чл. 183 от ГПК, в която ние не се намираме в момента. Тези
документи не са заверени от страната, а са заверени от адвокат и имат
характер на официално заверени преписи. Не е открито производство по
проверка на истинността, но въпреки това съдът ни задължава, в нарушение
на чл. 183 от ГПК и на чл. 32 от ЗАдв, да представим оригинала - защо?!
Съдът установи, че представеният сега оригинал на „обратен документ“
съответства на приложеното към исковата молба и намиращо се на листи 12-
13 от делото копие на въпросния документ, във връзка с което
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че представеният сега оригинал на „обратен документ“
съответства на приложеното към исковата молба и намиращо се на листи 12-
13 от делото копие на въпросния документ, и ВРЪЩА оригинала на адвокат
Л..
АДВ. Л – Аз не разбирам защо трябва да се дава възможност на ответника Е.
да се запознава с оригинала на този документ. Имаме процесуално действие
„оглед“, което се извършва от съда. Съдът има право да извършва оглед на
определена вещ, каквато, всъщност, представлява документът. Страна не
може да извършва оглед. Това е правомощие само на съда.
АДВ. П. – С оглед на възраженията на колегата, аз още сега заявявам, че
оригиналът на обратния документ не носи подписа на доверителя ми. Отново
моля да бъде осигурена процесуална възможност за доверителя ми да се
запознае с оригинала на документа и да заяви дали същият носи неговия
подпис, тъй като единствено и само авторът на документа може да потвърди
или да отрече автентичността на положения подпис. Доколкото съм
информиран от доверителя ми, същият не е подписвал такъв документ.
Доколкото успях да установя в днешното открито съдебно заседание,
положеният под текста на документа подпис не съответства на личния подпис
7
на доверителя ми. Подчертавам, че копието, което ни беше връчено с исковата
молба, е в изключително нечетлив вид и това ни попречи днес да сме
категорични дали подписът е на доверителя ми, или не е негов.
Съдът смята, че няма пречка сега да върне на адвокат Л оригинала на
обратния документ и да го задължи отново да представи същия в следващото
открито съдебно заседание, за да може ответникът Е. непосредствено да се
запознае с него и да заяви дали го е подписвал, след което и евентуално да
направи съответните процедурни и доказателствени искания. По този начин
ще бъдат спазени основните принципи на гражданския ни процес, залегнали в
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, изр. 2, чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 от ГПК, и няма да
бъдат нарушени процесуалните права на ответника Е.. Воден от изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА адвокат Л. да представи оригинала на обратния документ и в
следващото открито съдебно заседание по делото, за да може ответникът Е.
непосредствено да се запознае с него и да заяви дали го е подписвал, след
което и евентуално да направи съответните процедурни и доказателствени
искания.
АДВ. Л – Ще представя въпросния оригинал и в следващото открито съдебно
заседание, но само защото съдът сега ме задължи да го сторя, а не защото
считам, че това е законосъобразно и правилно.
Съдът намира, че следва да задължи ответника Е. да се яви в следващото
открито съдебно заседание по делото, за да се запознае с оригинала на
обратния документ и да заяви дали го е подписвал, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника Е. да се яви в следващото открито съдебно заседание
по делото, за да се запознае с оригинала на обратния документ и да заяви дали
го е подписвал, за което същият да се счита уведомен сега чрез адвокат П..
АДВ. П. – Ще уведомя ответника Е., представляван от мен, за задължението
му да се яви в следващото открито съдебно заседание във връзка с оригинала
на обратния документ. Предвид обстоятелството, че въпросният оригинал се
представи в днешното открито съдебно заседание, и с оглед на проверка на
неговата автентичност в частта за подписа на Е., моля да бъде назначена
графологична експертиза, като вещото лице, след като се запознае с оригинала
на документа и извърши необходимите анализи и съпоставки с други подписи
на г-н Е., които са положени в същия период от време, а именно - през 2009 г.,
да даде отговор на формулирани в писмена молба пет въпроса, която
представям сега. Заявявам това доказателствено искане малко в аванс, като
моля съда да не се произнася сега по него, а да го стори в следващото открито
съдебно заседание след становището на доверителя ми по документа.
АДВ. Л. – Очевидно става въпрос за някакъв друг процесуален ред, по който
се развива това производство, а не редът, посочен в ГПК. По отношение на
8
така поставените задачи искам да кажа, че основното на тази експертиза е да
се установи дали подписът е на лицето, за което се твърди, че е автор на този
документ. Последният въпрос е основният въпрос, а останалите въпроси не
следва да бъдат допускани, защото нямат никакво значение за делото.
Наистина подписът на един човек се променя през годините и това е ясно на
всеки, но в крайна сметка всеки, който се е занимавал с графологични
експертизи, е наясно, че подпис не може да бъде толкова лесно
фалшифициран, тъй като има определени точки на натиск и т. н.
Съдът намира за удачно да не се произнася сега по искането за назначаване на
графологична експертиза, а да направи това след запознаването на ответника
Е. с оригинала на обратния документ в следващото открито съдебно заседание
и изразяването на неговата позиция по същия, предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че няма да се произнася сега по искането за назначаване
на графологична експертиза, а ще направи това след запознаването на
ответника Е. с оригинала на обратния документ в следващото открито съдебно
заседание и изразяването на неговата позиция по същия.
АДВ. Л. – Нямам други искания на този етап.
АДВ. П. – Нямам други искания на този етап.
На основание чл. 148, изр. 2 от ГПК и с оглед на извършените днес
процесуални действия, по делото следва да се проведе ново открито съдебно
заседание, предвид което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ново открито съдебно заседание по делото, което да се състои на
14.10.2024 г. и да започне в 15:00 ч., за което ищците и ответникът Е. бяха
уведомени сега чрез процесуалните им представители, а ответното дружество
да се счита уведомено по реда на чл. 142, ал. 3 от ГПК.
Протоколът се написа в заседанието, което приключи в 15:40 ч.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
9