Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260037
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20202160200226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 260037

гр.Поморие, 13.07.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ : Димитър Д.

 

 при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 226 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на П.Г.А. ***, със съдебен адресат адв.Т.Я., против наказателно постановление (НП) № 02-156/07.10.2020 г., на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр.Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1 500 лв., на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, за извършено нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА. Като фактическо описание на нарушението административнонаказващият орган (АНО) е посочил в обжалваното НП, че на 23.04.2020 г., в 10.45 ч., на р.Ахелойска, намираща се на надморска височина до 500 м., в района на къмпинг „Ахелой“, жалбоподателят да извършва любителски риболов с една въдица по време на забрана за улов на риба и други водни организми през размножителния период, наложена със заповед № РД 09-350/15.04.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лицето, посочено в НП като нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.

АНО в съдебно заседание се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който пледира обжалваното НП да бъде потвърдено от съда като законосъобразно и правилно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП, предвид събраните по делото доказателства и относимите законови разпоредби съдът прие следното.

Административнонаказателното производство, по което е издадено обжалваното НП, е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ В 0014552/23.04.2020 г., съставен от Н.Д.К. – главен специалист в  отдел „Рибарство и контрол – Черно море”, като такъв разполагащ с компетентността по чл.91, ал.1 от ЗРА, за съставяне на актове за установяване на нарушенията по този закон, видно от представената по делото заповед № РД09-25/21.01.2014 г., изменена със заповед № РД09-1177/20.12.2019 г. на министъра на земеделието и храните. В обстоятелствената част на акта е отразена фактическа обстановка, идентична с тази по издаденото въз основа на него НП. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител, предявен е на нарушителя и препис от акта му е връчен.

Въз основа на АУАН, от компетентен орган по чл.91, ал.4 ЗРА, началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море”, оправомощен от министъра на земеделието и храните  с горепосочената заповед № РД09-25/21.01.2014 г., е издадено обжалваното НП.

Не се установиха от съда, а и не се твърдят от жалбоподателя, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП.

Фактическата обстановка по делото е безспорна и се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от показанията на актосъставителя и свидетел Н.К..

На посочената в НП дата и час 23.04.2020 г., в 10.45 ч., контролни органи по чл.54, ал.1 ЗРА, в лицето на служители на отдел „Рибарство и контрол Черно море”, извършили проверка на рибностопански обект по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА, вр.с § 1, т.34 от ДР на Закона за водите – река Ахелойска, намираща се на надморска височина до 500 м., в района на къмпинг „Ахелой“, при която установили, че жалбоподателят извършва любителски риболов с една въдица по време на забрана, наложена със заповед № РД 09-350/15.04.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, за улов на риба и други водни организми през размножителния период от 15.04.2020 г. до 31.05.2020 г., без да е уловил риба.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Безспорно се доказа, че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов по време на забрана за улов на риба и други водни организми през размножителния период от 15.04.2020 г. до 31.05.2020 г., за рибностопански обект, намиращ се до 500 м. надморска височина, какъвто е р.Ахелойска, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.32, ал.1 ЗРА, за което правилно и законосъобразно с процесното НП е ангажирана и отговорността му по чл.70, ал.1 ЗРА / и правилно и законосъобразно му е наложено наказание в минималния законооопределен размер, а именно 1 500 лв.

Според съда в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН.

Нарушението по чл. 32, ал. 1 ЗРА е формално и същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото осъществяването му вреди на устойчивото развитие на рибните ресурси, на възстановяването и на опазването на биологичното равновесие и на обогатяване на разнообразието на тези ресурси във водните екосистеми.

Действително при риболова жалбоподателят не е уловил риба и нарушението е първо негово такова, но тези обстоятелства са отчетени от АНО при определяне на наказанието и същите безспорно са го е мотивирали да наложи наказанието в минимално предвидените размери.

Изрично в този смисъл Решение № 802/02.06.2021 г. по к. а. н. д. № 778/2021 г. на АдмС – Бургас.

Предвид посочените аргументи съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова същото следва да се потвърди изцяло.

По делото АНО е бил защитаван от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на разноски.

Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

По силата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.

Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява минималният такъв от 80 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 02-156/07.10.2020 г., на началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море” гр.Бургас, ГД „Рибарство и контрол”  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ОСЪЖДА П.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, сума в размер 80 лв. (осемдесет лева), предтавляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :