Разпореждане по дело №69807/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6
Дата: 2 януари 2024 г. (в сила от 2 януари 2024 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110169807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.ОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело №
20231110169807 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
367713/20.12.2023 г., от Н. К. П., ЕГН **********, ********** чрез адв. А. П.
П. от САК с адрес *******************, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от управителите
************* която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено,
по отношение на ответника ************, че ищцата Н. К. П., ЕГН
********** не дължи на ответника посочените в издадените от ответното
дружество удостоверение за непогасени задължения изх. № МА
00016548/07.11.2023 г. и удостоверение изх. № МА 00016549/07.11.2023 г., в
които се твърди, че в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски кредит от 16.02.2007 г., сключен с **********, дължи на
******** въпросната сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че В началото на месец
ноември ищцата е получила телефонно обаждане от служител на ответното
дружество, в което и е съобщено, че дължа сумата от 5054,14 лв.
Твърди, че поискала да й бъде предоставено писмено основанието за
твърдяното задължение, получила удостоверение изх. № МА
00016548/07.11.2023 г. и удостоверение изх. № МА 00016549/07.11.2023 г. за
непогасено задължение. В него се твърди, че в качеството си на
кредитополучател по договор за потребителски кредит № FL224339 от
16.02.2007 г., сключен с ************, дължи на ******** сума в размер на 5
054,14 лв. лева и сума в размер на 482.58 лв.
Сочи, че получила от ответното дружество и уведомление изх. №
1
МАО0016547/07.11.2023 г. и изх. № МА00016551/07-11.2023 г. за извършено
прехвърляне на вземания. В документа се посочва, че правата си на кредитор
******* е придобил в резултат на договор за цесия, сключен с *******, и че
всички задължения са прехвърлени на ********** с договор за цесия от
18.01.2016 г.
Обяснила на служителите на ответното дружество, че не дължи
претендираните суми, тъй като образуваното изпълнително дело № 386/2014
г. по описа на ЧСИ № ******* с район на действие ОС ****** е прекратено с
постановление от 07.10.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Постановлението е влязло в сила на 26.10.2016 г. Освен това вземането е
погасено и по давност.
Ищецът твърди, че е подложен на постоянен тормоз от служителите на
ответното дружество, които и звънят по телефона почти всеки ден, отправят
претенции и заплахи.
Сочи, че не дължи горепосочените суми, тъй като вземанията
на******* спрямо нея са погасени по давност.
Излага следните съображения:
Съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение. С образуването на изпълнително
дело давността не е прекъсната. Според приетото в т 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Отделно от това, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
2
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В настоящия случай, след издаването на изпълнителния лист и
образуването на изпълнителното дело, срещу ищцата не са предприети нито
едно от посочените в Тълкувателното решение изпълнителни действия,
прекъсващи давността» а дори да са предприети такива, от последното са
изминали повече от 5 години. По отношение на дължимите лихви пък
давността е три годишна и също е изтекла.
От горното следва, че задължението на ищцата към ********* е
погасено по давност, както по отношение главницата, така и по отношение на
лихвите и разноските. Същото се отнася и до разноските и таксите, свързани с
образуваното изп. д. № 20147950400386 по описа на ЧСИ ********, per. №
******** на КЧСИ.
Независимо, че ответното дружество, което твърди, че е получило
правата си на кредитор по силата на договор за цесия, вземането на банката е
погасено по давност, тъй като от твърдяната дата на сключване на договора
до момента са изминали повече от 16 години, за което време не са правени
плащания и не са предприемани действия, годни да прекъснат или спрат
давността.
Горното обосновава правният интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за сумата от 5 054.14 лв. лева, както и за сумата от 482.58
лв., предмет на събиране по изп. д. № 20147950400386 по описа на ЧСИ
******, per. № ****** на КЧСИ срещу *********, като съдът признае за
установено по отношение на това дружество, че въпросната сума не се дължи.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.
Договор за потребителски кредит № FL224339 от 16.02.2007 г; 2. Удостоверение изх. №
МА 00016541Г/07Л 1.2023 г. за непогасено задължение издадено от ********; 3.
Удостоверение изх. № МА 00016549/07.11.2023 г. за непогасено задължение издадено от
********; 4. Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. № МА
00016548/07.11.2023 г; 5. Уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. № МА
00016551/07.11.2023 г; 7. Постановление от 07.10.2016 г. за прекратяване на изпълнително
дело № 20147950400386 по описа на ЧСИ******** на КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, влязло в сила на 26.10.2016 г; 8. Съобщение за прекратяване на изпълнителното
производство по изп. д, № 20147950400386 по описа на ЧСИ ********на КЧСИ;
Моли да се изиска и приложи към делото изпълнително дело
№20147950400386 по описа на ********** на КЧСИ;
Моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), със
задача вещото лице, след като се запознае с материалите по изп. д. №
20147950400386 по описа на ********* на КЧСИ, да изчисли какви точно
суми дължи ищцата по изпълнителното дело, като ги посочи по пера.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
3
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. А. П. с надлежно учредена
представителна власт за всички инстанции (л.2 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Цената на иска е 5536.72, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК,
държавната такса е в размер на 221.47 лева, която сума не е внесена. Липсва
реквизита по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на ИМ
Съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Липсва реквизит по чл.128, т.2 ГПК.
Ето защо искова молба с вх. № 367713/20.12.2023 г. следва да бъде
оставена без движение, на основание чл.129, ал.3 ГПК, като се укаже на
ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
разпореждане, както и в същия срок следва да представи доказателства за
това, а именно да отстрани нередовностите на исковата молба, като:
1. На основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавна такса в размер на 221.47
лева. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата
на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови
такси.
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности в
срок.
По процедурата по чл.131 ГПК
С оглед изложеното следва да се изпълни процедура по чл.131 ГПК.,
след отстраняване на нередовности.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти,
неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
4
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 367713/20.12.2023
г., като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, както и в същия срок следва да представи
доказателства за това, а именно да отстрани нередовностите на исковата
молба, като:
1. На основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавна такса в размер на 221.47
лева. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един
от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата
на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови
такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на
нередовности в срок.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
5
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
6
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7