Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 15.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска
ЧЛЕНОВЕ: Цвета Желязкова
Елена
Радева
като
разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч.
гр. дело № 2454 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 13996/20.11.2018 г. по описа на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) М.Ц., подадена от длъжника Г.Д.Т., срещу акт на ЧСИ М.Ц.- изготвено на
16.11.2018 г. разпределение на събраните по изпълнителното производство суми.
Жалбоподателят твърди,
че разпределението е незаконосъобразно, неправилно и неясно, както и че било
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. Поддържа, че неправилно и в
нарушение на разпоредбата на чл.136, ал. 1, т. 2
ЗЗД във втори ред на обжалваното разпределение не били включени всички суми,
дължими в полза на СО-ПАМДТ-Панчарево, представляващи вземания за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижимия имот, предмет на
принудителното изпълнение. На следващо място излага твърдения, че в обжалваното
разпределение не било посочено как точно е определен размерът на сумите, които
взискателите следва да внесат по банковата сметка на съдебния изпълнител за
удовлетворяване на задълженията към него. Предвид изложеното моли съда да отмени
като незаконосъобразно, извършеното на 16.11.2018 г. разпределение на постъпила
сума по изпълнително дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц..
Взискателят
по изпълнително дело № 20128400400983 „О.“ АД е депозирал писмени възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. Останалите присъединени взискатели – „М.Ц.“ ЕООД
и М.Е.Ч. не
са депозирали писмени възражения е срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 е представила мотиви, в които
излага подробни съображения за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото
изпълнителното производство по изп. дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц.с
рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по
молба на „С.“ ЕАД (понастоящем „О.“ АД) от 10.10.2012 г. срещу длъжниците „Р.Л.“
ЕООД и Г.Д.Т., въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2012 г., издаден от СРС
по гр.д. № 41408/2012 г. за следните суми: 146 653.76 евро – главница въз
основа на извлечение от сметка по договор за кредит от 03.10.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.09.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 15 792.12 евро за периода 21.04.2012
г. до 27.06.2013 г., наказателна лихва в размер на 5077.62 евро за периода 21.04.2012
г. до 02.09.2012 г., както и 10 279.43 лв. разноски по делото (от които
взискателят претендира 7 279.43 лв. поради извършено доброволно погасяване
от страна на длъжника), а именно: 6 552.95 лв. държавна такса и
3 726.48 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил и начина на изпълнението – насрочване
на опис, оценка и извършването на публична продан върху ипотекиран в негова
полза недвижим имот – УПИ IX – 2238 от квартал 5Г по плана на с. Бистрица, целият с площ от 441 кв.м., ведно с изградената в
него еднофамилна къща C2-24 със застроена площ от 129.07 кв.м, собственост на
длъжника „Р.Л.“ ЕООД. Посоченият недвижим имот е продаден на публична продан,
реализирана в периода 20.05.2016 г. – 20.06.2016 г., за сумата от 308 881
лв. За постъпилата от реализираната продан сума ЧСИ Ц. е изготвила разпределение,
което настоящият състав служебно установи, че не е влязло в сила към настоящия
момент. Последното обстоятелство е ирелевантно за настоящото производство, тъй
като продаденият по-рано недвижим имот е собственост на длъжника „Р.Л.“ ЕООД,
спрямо когото е налице висящо открито производство по несъстоятелност.
С молбата по чл. 426 ГПК взискателят
е поискал още налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, от
продажбата на които е постъпилата в процесното разпределение сума, а именно: НЕДВИЖИМ
ИМОТ с пл. № 103 от квартал 21 по
плана на с. Мърчаево, гр.София, с площ от 1131 кв.м., при граници на имота:
имот с план. номер 741, имот с план. номер 687, имот с план. номер 102, имот
без план.номер, и имот без план.номер, а съгласно скица: ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор 49597.1702.43, находящ се в с. Мърчаево,
общ. Столична, обл. София град по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18 - 63/25.09.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР. Адрес на поземления имот: с. Мърчаево, р-н Витоша, Касиопея; Площ: 1185
кв.м.; Трайно предназначение на територията: Земеделска и НЕДВИЖИМ ИМОТ с пл. № 741 от квартал 21, нанесен в
кад.Лист В-10-8-Б по плана на с. Мърчаево, гр.София, с площ от 1248 кв.м, който
имот пл. № 741 от актуалния кадастрален план на територията на район „Витоша”,
планоснимачен район „с.Мърчаево” /VII - 73/ съгласно удостоверение за
идентичност, издадено от ГИС - София представлява реална част о т имот пл.номер
№ 350 от стар кадастрален план емисия 1966 г., попадащ в кадастрален лист 5, за
територията на район „Витоша”, местност с.Мърчаево, описан в протокол, на СРС
от 23.12.1991 г., IV PC, 6 състав; при граници на имота: имот с план.номер 686,
имот с план.номер 103, и имот без пл а. номер: ул. Касиопея, а съгласно скит: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор:
49597.1702.44, находящ се в с. Мърчаево, общ. Столична, обл. София град. По
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 -
63/25.09.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР. Адрес на поземления имот:
с. Мърчаево, район Витоша, Касиопея; Площ: 1247 кв.м.; Трайно ползване на
територията: Земеделска. Съгласно представените по изпълнителното дело документи за
собственост, описаните имоти са собственост на длъжника Г.Д.Т..
С Постановление за налагане на
възбрана и молба с изх. № 23743/11.10.2012 г. на ЧСИ М.Ц.е наложена възбрана
върху гореописаните имоти в полза на „С.“ ЕАД, която възбрана е вписана на 11.10.2012
г., т. 21, № 119/2013 в СВ – гр. София.
По делото са били присъединени и взискателите „Р.Л.“ ЕООД, на основание чл. 456 ГПК,
въз основа на приложен Изпълнителен лист (л. 478), издаден на 31.05.2016 г. от
СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл. 417 ГПК) по ч.гр.д. №
27318/2016 г. на СРС, 62 с-в, II ГО, за сумата от 32 555.51 лв. - главница,
ведно със законната лихва за периода от 25.05.2016 г. до изплащане на вземането, 1 489.44 лв. –
разноски по делото и М.Е.Ч., на
основание чл. 456 ГПК, въз основа на приложен Изпълнителен лист (л. 823),
издаден на 18.10.2017 г. от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение
(чл. 417 ГПК) по ч.гр.д. № 73576/2017 г. на СРС, 34 с-в, за сумата от
120 000 лв. – главница по издаден на 01.11.2012 г. запис на заповед, с
падеж на 02.10.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 13.10.2017 г.
до изплащане на вземането и 2 400 лв. държавна такса.
Възбрана върху процесните имоти е вписана
на 19.12.2017 г. в СВ – София, акт № 237, том XXI, дело № 63837/2012 г. и в полза на „Ю.Б.“
АД, за сумата от общо 356 662.86 лв. (л. 746 от изп.д.).
С Молба от „С.“ ЕАД с вх. №
6130/29.05.2017 г. (на л. 582 от изп.д.) взискателят „С.“ ЕАД е поискал да бъде
насрочен опис на процесните възбранени имоти, a с молба вх. № 12911/08.11/2017 г.
взсискателят е отправил молба за определяне на нова оценка и насрочване на нова
(втора) публична продан на процесните два имота. Последните са продадени на публична
продан с времетраене от 08.02.2018 г. - 28.03.2018 г. при цена за поземлен имот
с пл. № 103 в размер на 24 400 лева, а поземлен имот с пл. № 741 на цена от
28 038 лв. или общо постъпилата сума от реализирания способ е в размер на 52 438
лв.
От доказателствата по делото се
установява, че с Протоколи от 29.03.2018 г. за купувачи, съответно на имот с
пл. № 103 са обявени наддавачите,
предложили най-висока цена - В.П.Т.за имот с пл. № 103 и Н.Т.Р., съответно за имот
с пл. № 741.
С писмо вх. № 7563/28.06.2017 г. по
описа на ЧСИ М.Ц.Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел ОП
„Витоша“ е заявила, че процесните имоти са земеделски земи, които съгласно ЗМДТ
не се декларират и не се облагат с данъци (л. 616 от изп.д.). Статутът на
процесните имоти като „земеделски земи“ се установява и от издадените
Удостоверения за данъчна оценка – на л. 619 от изпълнителното дело.
По делото е изискана информация от
НАП относно публичните задължения на длъжника Г.Д.Т.. Видно от Удостоверение
изх. № 2200371800769464/17.04.2019 г., намиращо се на л. 819 от изпълнителното
дело, длъжникът Г.Д.Т. има публични задължения в размер на 58,97 лв.
След като е взела
предвид, че постигнатата цена е недостатъчна да удовлетвори всички вземания, на
основание чл. 460 ГПК ЧСИ Ц. е изготвила разпределение на постъпилата
сума от публичната продан на двата имота. Установява
се, че разпределението е предявено с Протокол
от 16.11.2018 г.
С
посочения протокол е извършено следното разпределение на постъпилата сума:
На първо място в протокола от
извършеното разпределение са уточнени вземанията на всеки един от взискателите
по изпълнителното дело. По отношение на взискателя „Ю.Б.” АД, присъединен на
основание чл. 459 ГПК с вписана възбрана върху продадените имоти, е уточнено,
че възбраната в полза на същия е вписана след възбраната, наложена по
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Ц., поради което присъединяването на
кредитора може да стане единствено по негова молба. Поради това обстоятелство
ЧСИ Ц. не е включила вземането на „Ю.Б.” АД в атакуваното разпределение. Освен
вземанията на отделните взискатели, в протокола е отразено вземането за
разноски в полза на ЧСИ М.Ц.в общ размер на 348 лв., от които обикновени такси,
невнесени от взискателя (в т.ч. връчвания по т. 4 – 26 бр. – общо 312 лв.;
изготвяне на разпределение по т. 13- 1 бр. за 36 лв.).
Съобразно изготвеното
разпределение сумата 52 438 лева е разпределена по следния начин:
I.
Вземания по чл. 136
ал. 1, т. 1 ЗЗД
1. Вземания на ЧСИ М.Ц.- 348 лв., представляващи
невнесени от взискателя обикновени такси и разноски.
2. Вземания на взискателя „О.“ АД - 2 393.55 лв. - разноски по
принудителното изпълнение за продадените имоти, включващи авансови такси за образуване
на изпълнителното дело – 108 лв., такса по т. 5 ТТРЗЧСИ – 48 лв., такси по т.
31 ТТРЗЧСИ – 370.95 лв. и такса по т. 20 ТТРЗЧСИ за опис на продадените имоти в
размер на 1 866.60 лв.
II.
Вземания на държавата
- чл. 136 ал. 1, т. 6 ЗЗД - 58.97 лв. в
полза на ТД на НАП София.
Оставаща
сума за разпределение, след приспадане на вземанията по чл. 136 ЗЗД - 49 625.48
лева.
III.
Вземания по чл. 137 ЗЗД
Общо
сума на всички вземания на хирографарните кредитори, без включени такси в
изпълнението: 501 267.75 лева
3.1. За вземания на взискателя
„О.Б..Б” АД, в общ размер на 323
317.22 лева - удовлетворяват се частично до размера сумата от 32 008.39 лева.; Такса по т. 26 ТТЗЧСИ не се дължи (изплатената
такса опис по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 866.60 лева) надвишава таксата по
т. 26 ТТЗЧСИ, определена върху частично удовлетворената с настоящото
разпределение претенция на взискателя.
3.2. За вземания на
взискателя „Р.Л.“ ЕООД, в общ размер
на 42 237.23 лева - удовлетворяват се частично до размера на сумата от 3 854.28 лева.; Дължими такси по т. 26 ТТРЗЧСИ
към ЧСИ М.Ц.върху посоченото вземане, в размер на 327.20 лева с ДДС -
удовлетворяват се изцяло.
3.3. За вземания на
взискателя М.Е.Ч., в общ размер на 135
713.30 лева - удовлетворяват се частично до размера на сумата от 12 848.11 лева.; Дължими такси по т. 26
ТТРЗЧСИ към ЧСИ М.Ц.върху посоченото вземане, в размер на 587.50 лева с ДДС -
удовлетворяват се изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прима от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като обжалваният акт на
съдебния изпълнител - разпределението по чл. 460 ГПК, е измежду изрично
предвидените изпълнителни действия и актове, които могат да бъдат обжалвани от
страните - чл. 462, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е депозирана от легитимирано лице –
длъжника по изпълнението. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 462,
ал. 2 ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
С
акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител определя реда за
удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми се определят
за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях. Извършва се, когато
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели или вземания. Съдебният изпълнител следва да определи на
първо място суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД,
като степента на удовлетворяването им се определя от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това удовлетворяване
сума се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по
изпълнителното дело суми е редовността на процедурата, правилното изчисление от
страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за
удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото
производство.
Релевирани
в частната жалба възражения, се отнасят до твърденията, че в обжалваното
разпределение неправилно не били включени всички суми, дължими в полза на
СО-ПАМДТ-Панчарево, представляващи вземания за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за недвижимите имоти, предмет на принудителното изпълнение. От
наличното по изпълнителното дело № 983/2012 писмо с вх. № 7563/28.06.2017 г. по
описа на ЧСИ М.Ц.се установява, че Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, Отдел ОП „Витоша“ не претендира вземания за данъци и такси поради
обстоятелството, че процесните имоти са земеделски земи. Следователно
възражението на длъжника се явява неоснователно, а доводите дали този вид
вземания се ползват с привилегии и от кой ред, се явяват ирелевантни за
настоящото производство.
На
следващо място жалбоподателят е навел оплаквания, че не е посочено как точно е
определен размерът на сумите, които взискателите следва да внесат по банковата
сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на задълженията към него. От
материалите по изпълнителното дело се установява, че за купувачи на процесните
имоти са обявени лица, които нямат качеството на взискатели по изпълнителното
дело, следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 495 ГПК, при която взискател, обявен за
купувач следва да внесе сума, определена съгласно цитираната разпоредба.
Предвид изложеното и това оплакване се явява неоснователно.
Настоящата
инстанция действа като инстанция по същество, поради което не е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания, като извършва цялостна проверка за
законосъобразност на извършеното разпределение и преценява дали да го потвърди,
да го отмени и да извърши ново разпределение – арг. от разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
т.д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС.
По
отношение законосъобразността на извършеното разпределение, настоящият съдебен
състав намира следното:
Правилно
в ред първи са поставени и обикновените такси разноски на ЧСИ, които не са
платени от взискателя, които ЧСИ Ц. е изчислила в общ размер на 348 лв. Този
извод следва от чл. 79, ал. 2 ГПК – ако таксите не са платени от взискателя, те
се събират от длъжника, в случая – от цената, получена от продажбата на
неговите имоти. Необходимо е обаче да се посочи конкретния размер на отделните
такси и разпоредбите, въз основа на които се дължат, като настоящият състав
намира, че за определянето на конкретната сума следва да се вземат предвид
единствено таксите по изпълнението, за които е изготвена сметка по реда на чл.
79, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Основанието и
размерът на дължимите такси се установяват единствено с въпросната сметка по
реда на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, като съобщения за дължими такси с приложения към
тях, изпращани от съдебния изпълнител до длъжника или взискателя, не
представляват такава сметка – в този смисъл Решение
№ 225/18.06.2010 г. по дело № 362/2009 на ВКС, ГК, III г.о. Предвид горните
разсъждения, в кориците на приложеното от ЧСИ Ц. не се намира изготвена сметка
за такси в посочените размери и основания, които да не са заплатени от
взискателя, поради което сумата от 348 лв. следва да се изключи от процесното
разпределение.
Настоящият
състав намира още, че ЧСИ неправилно е определяла пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ (Тарифата) по вземането на всеки взискател поотделно. Такава следва да
се начисли за сметка на длъжника върху „събраната сума”, която в случая е една,
но се разпределя измежду всички взискатели. А когато е налице частично събиране на паричното вземане, таксата се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума –
арг. от забележка 1 на т. 26 Тарифата. Следва да се отбележи, че не е и
възможно правилно определяне на пропорционалната такса в случая по начина, по
който е определена от ЧСИ, защото основата, върху която следва да се определи –
„събраната сума” за всеки хирографарен взискател може да се определи едва след
като от общата събрана сума се приспаднат привилегированите вземания, между
които са и пропорционалните такси. Следователно ЧСИ Ц. е определила пропорционалните
такси преди да е ясна основата, върху която те се дължат, което със сигурност
би довело при приложения от нея принцип на определянето им до нарушаване
изискването на т. 26 те да се начислят върху събраната за взискателя сума.
Предвид
горните съображения, таксата по т. 26
следва да се определи при съобразяване размера на таксата, изчислен върху целия
дълг (501 931,75 лв. – сбор от вземанията на всички присъединени
взискатели), а именно - 15 910.36 лв. с ДДС, както и размера на събраната
сума - 52 438 лева. Частта на дължимата пропорционална такса, съответстваща
на събраната сума е в размер на 1 662.19
лева с ДДС. От тази сума обаче следва съобразно нормата на чл.73, ал.4 от ГПК да бъде приспадната начислената пропорционална такса за опис по т. 20 или
това е сумата от 1 866.60 лв. с ДДС (1,5 % от общата пазарна цена на имотите -
103 700 лв. – съгласно изготвена оценка с вх. № 7804/05.07.2017 г. по описа на
ЧСИ Ц., която стойност е по-малка от размера на вземането). Тъй като в
конкретния случай таксата за опис по т. 20 надвишава таксата за изпълнение на
парично вземане по т. 26 от Тарифата, то такса по т. 26 е отрицателна величина, т.е., не следва да се
начислява.
Съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в ред първи на ползващите се с привилегии вземания се
включват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,
както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. От
материалите по приложеното изпълнително дело № 20128400400983 се установи, че „О.“ АД е първоначален взискател по делото, извършил
необходими разноски за образуване на делото и такива по реализирането на
публичната продан, от които се ползват и впоследствие присъединените взискатели.
ЧСИ
М.Ц.е включила в ред първи разноските по изпълнението, направени от „О.“ АД по
повод изпълнението върху процесните недвижими имоти в общ размер на 2 393.55
лева, с уточнението, че се касае за авансови такси за образуване на
изпълнителното дело – 108 лв., такси за призоваване по т. 5 от Тарифата – 48
лв., административни такси по т. 31 – 370.95 лв. и такса опис по т. 20 - 1 886.60 лв. С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС се внесе яснота относно това кои
точно разноски влизат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и се ползват с
право на предпочтително удовлетворяване. В първия ред на
специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
както и съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и
възнаграждението на един адвокат. Критерият за това е дали тези разноски са
относими към реализирането на способа, от който се разпределят конкретните
събрани суми. Следователно, със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяване на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното
разпределение. В този ред не се включват
разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи
(те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не
отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които
не са приложени. Впоследствие тези разрешения
намериха и законодателно изражение в новата разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК.
В настоящия случай, посочените обикновени такси от ЧСИ Ц. представляват
разноски по образуване на изпълнителното дело и по осъществяването на
изпълнителния способ (публичната продан на недвижимия имот) и са правилно погасени
в първи ред на разпределението. Настоящият състав намира, че за определянето на
конкретната сума следва да се вземат предвид единствено таксите по изпълнението,
за които е изготвена сметка по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ.
От
приложените по делото копия от документи, съдържащи се в изпълнително дело №
983/2012 се установи, че на 24.10.2012 г. ЧСИ Ц. е изготвила Сметка № 4936 за
сумата общо от 390 лв. с ДДС (на л. 164 от изп.д.). От посочените в същата
такси, в първи ред на разпределението следва да се включат единствено следните
такси, сторени във връзка с осъществяване на публичната продан и образуването
на изпълнителното дело, а именно – 20 лв. за образуване на изпълнителното дело
по т. 1 от Тарифата; 40 лв. за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на
книжа и уведомление по т. 5 от Тарифата; 100 лв. –цялостно проучване на имущество
на длъжника по т. 2; 45 лв. – допълнителни разходи по т. 31 от Тарифата. Общата сума с ДДС на таксите по сметка от 24.10.2012
г., попадащи в първия ред на специалните привилегии
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, е в размер на 246 лв. с ДДС.
Начислената такса по същата сметка за налагане на запор не следва да се включва
в разпределението.
Всички
останали сметки, налични по изпълнителното дело, касаят такси и разноски по
реализирането на други изпълнителни способи, поради което не следва да се
включват в настоящото разпределение.
Към
тази сума следва да се прибавят и държавните
такси, платени във връзка с изпълнението върху недвижимите имоти, и за
които са налице доказателства по изпълнителното дело, в общ размер на 60 лв., от които – 15 лв. държавна такса към АВ -
Имотен регистър за вписване на възбрана върху процесните имоти (съгласно платежно
нареждане, намиращо се на л. 83 от изпълнителното дело); 8 лв. държавна такса за
издаване на данъчна оценка Областна дирекция „Земеделие“ – София град (съгласно
квитанция, намираща се на л. 599 от изпълнителното дело); 10 лв. – такса за
издаване на Удостоверение за тежести към Агенцията по вписванията (съгласно
платежно нареждане, намиращо се на л. 610 от изпълнителното дело); 10 лв. –
такса за издаване на Удостоверение за тежести към Агенцията по вписванията
(съгласно платежно нареждане, намиращо се на л. 614 от изпълнителното дело); 17
лв. – такса справка за издаване на Удостоверение за данъчна оценка (съгласно
платежно нареждане, намиращо се на л. 618 от изпълнителното дело).
Към
сумата следва да се прибави пропорционалната такса по т. 20 от Тарифата в
размер на 1 866.60 лв. с ДДС.
Общият размер на вземанията за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, заедно с таксата за
опис, включени в първи ред на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД, възлиза на 2 172.60 лв. с ДДС.
Съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в ред втори на ползващите се с привилегии вземания се
включват вземанията на държавата за данъци върху процесния имот. От изискваната
по изпълнителното дело информация се установява, че с писмо с вх. № 7563/28.06.2017
г. по описа на ЧСИ М.Ц., Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел ОП
„Витоша“ е заявила, че не се дължат данъци по отношение на процесните имоти.
Предвид
нормата на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в трети ред на предпочтително удовлетворяване
се удовлетворяват вземанията, обезпечени с ипотека – от стойността на
ипотекирания имот. В настоящият случай нито един от взискателите по делото не
се ползва от привилегията на ипотекарен кредитор по отношение на процесните
имоти.
След
като липсват кредитори с привилегировани вземания по предходните редове,
правилно в ред втори е отнесено вземането
на НАП за данъци в размер на 58.97
лева, удовлетворяващо се по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД
Остатъкът от сумата
по процесната публична продан след приспадане на привилегированите вземания по
чл. 136 ЗЗД, а именно 50 206.43
лв., следва да се разпредели към всички хирографарни кредитори, съразмерно на вземанията им, като
правилно същите се погасяват по реда на чл. 137 ЗЗД, посочен и от ЧСИ Ц..
Правилно
ЧСИ М.Ц.е определила, че кредиторът „Ю.Б.“ АД не следва да участва в процесното
разпределение като присъединен по право взискател, тъй като съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., когато
изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези
взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от
конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана. Възбраната в
полза на главния взискател „О.“ АД е вписана на 11.10.2012 г., а възбраната в
полза на „Ю.Б.“ АД е вписана на 19.12.2017 г., тоест в един по-късен момент. В
този случай обезпечения с възбраната кредитор може да се присъедини по
изпълнителното дело, но само по негова изрична молба.
Взискателят
„О.“ АД участва с вземане в общ размер на 323 317.22 лв. (съгласно молба с
вх. № 13834/15.11.2018г., подадена от „О.Б..Б” АД на л. 924 и съобразно
извършвани погашения директно към взискателя в хода на изпълнителното
производство).
Присъединеният
кредитор „Р.Л.“ ЕООД участва с вземане в общ размер на
42 393.23 лв. съгласно представен изпълнителен лист, намиращ се на л. 478
от изпълнителното дело. В конкретния случай ЧСИ Ц. е изчислила грешно общата
сума на дълга, посочена на стр. 3 от Протокола за разпределение, тъй като
същата не отговаря на сбора на отделните пера, посочени от нея.
Присъединеният
кредитор М.Ч. участва с вземане в общ размер на 136 221.30 лв. съгласно
представен изпълнителен лист, намиращ се на л. 823 от изпълнителното дело и
приетите в изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
Постановление на ЧСИ от 10.05.2018 г. (на л. 837 от изп.д.).
При
направените изчисления на всеки от взискателите се припада следната сума: 32 340.47
лв. в полза на взискателя „О.“ АД; 4 420.44 лв. в полза на взискателя „Р.Л.“
ЕООД и 13 625.52 лв. в полза на взискателя М.Ч..
При
така изложените съображения обжалваното разпределение, обективирано в протокол
от 16.11.2018 г. по изпълнително дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц.с
рег. № 840 на КЧСИ, следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
ново разпределение, съобразно изложеното по-горе.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба вх. № 13996/20.11.2018 г. по описа на частен съдебен изпълнител М.Ц.на длъжника
Г.Д.Т. разпределение на сума от проведена публична продан на недвижим имот, обективирано
в протокол от 16.11.2018 г. по изпълнително дело № 20128400400983 по описа на
ЧСИ М.Ц.с рег.№ 840 на КЧСИ, като вместо това постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ
сумата от 52 438 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот по
изпълнително дело № 20128400400983 по описа на ЧСИ М.Ц.с рег.№ 840 на КЧСИ, по
следния начин:
І. Вземания
по чл.136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1.
За взискателя „О.“ АД
1.2
Платени такси и разноски по ТТРЗЧСИ и държавни такси в общ размер на 2172.60
лева (с ДДС), от които 246 лв. обикновени такси съгласно Сметка № 4936/24.10.2012
г.; 1866.60 лв. – такса опис по т. 20 и 60 лева - държавни такси по т. 31
ТТРЗЧСИ;
ІІ.
Вземания на държавата - чл. 136, ал. 1,т.
6 ЗЗД
- 58.97
лева за взискателя ТД на НАП София;
III. Необезпечени вземания - чл. 137 ЗЗД
-
32 340.47
лв. на взискателя „О.“
АД;
-
4 240.44
лв. в
полза на взискателя „Р.Л.“ ЕООД;
-
13 625.52
лв. в полза на
взискателя М.Е.Ч..
Решението
подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.