№ 869
гр. Перник, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720102849 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 11893/30.05.2024 година (п.к.) от А.
М. А., ЕГН **********, **************, чрез адвокат М. К. от САК, съдебен
адрес: ******** срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Петник, ж.к.“Мошино“,
представлявано от Ч.К.С., в качеството му на изпълнителен директор.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него с
изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение Заповед за
изпълнение № 5966/29.10.2017 година, по ч.гр.д.№ 1613/2018 година, по описа
на ПРС, за принудително събиране вземанията, по който е образувано изп.д.
№ 358/2018 година, по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че изпълнителният лист
бил издаден срещу наследодателя на ищцата – С.Д.С., ЕГН **********,
починала на *********, като на 17.11.2018 година било връчено запорно
съобщение до лице, което не било работодател на ищцата. Счита, че оттогава е
изтекла и две годишната давност за перемиране на изпълняемото право, както
и общата петгодишна давност, през която не били предприемани никакви
1
валидни действия по изпълнението.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не
съществува изискуемо вземане спрямо А. М. А., ЕГН ********** сумата от
1500,00 (хиляда и петстотин) лева, ведно с начислените законни лихви след
образуване на изпълнителното дело и всички такси и разноски по него, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 11.01.2018 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7206/2017 година, по описа на РС
Перник, и е образувано изпълнително дело № 358/2018 г., по описа на ЧСИ С.
Б., тъй като изпълняемото право е погасено по давност.
Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, с който оспорва
иска, като неоснователен. Твърди от една страна, че от образуването на
процесното изпълнително дело през 2018 година до датата на завеждане на
иска– 30.05.2024 година били извършвани различни действия по
изпълнението, поради което същото не било погасено с изтичане на пет
годишна давност, а от друга - дори евентуално настъпила перемпция по право
не би осуетила прилагане на нов способ за изпълнение, което прекъсва
давността.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
изпълнението по изп.дело № 358/2018 г., по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата
на чл.439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В
хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да
установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
2
вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от процесното
изпълнително дело е видно, че същото е образувано по молба на взискателя
Топлофикация-Перник“ АД от 27.02.2018 г. за принудително събиране на
посочените в исковата молба вземания срещу наследодателя на ищцата –
С.Д.С., ЕГН **********, починала на *********, въз основа на изпълнителен
лист от 11.01.2018 година по влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
7206/2017 година, по описа на РС Перник, като през 2018 година били
изплащани запорни съобщения до длъжника от ЧСИ, но без да са редовно
връчени.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“
АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес
от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и
във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице Тълкувателно решение № 2 от 2023 година,
постановено на 04.07.2024 година от ОСГТК на ВКС, като в т.3 от същото се приема, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015 година,
срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на
прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на
делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата
за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт .
Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на
кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. След отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а
прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не
се отнася.
Макар да липсва произнасяне от страна на ЧСИ за наличие на
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, това обстоятелство е ирелевантно,
тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството
3
се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази
хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.
Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т.
10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС
задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в
случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл
молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително
действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Ето защо в случая молбата с вх.№ 16388 от 14.02.2022 година на
взискателя не е прекъсната петгодишната погасителна давност.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
4
В настоящия случай след 16.05.2018 г. (л.59 от изп.дело) – издаване на
на запорно съобщение от ЧСИ не са били предприемани валидни действия по
изпълнение до 17.11.2023 година (л.85) – постановяване на ново запорно
съобщение. При така установената фактология съдът намира, че считано от
този момент - 16.05.2018 година петгодишната давност за процесните
вземания е изтекла на 16.05.2023 година, а настоящата искова молба е
депозирана до съда след това - на 30.05.2024 година (дата на п.к.).
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са погасени по давност,
а изпълнението по изп.д. № 358/2018 г. е материално незаконосъобразно
поради липсата на изпълняемо право в полза на взискателя, искът е
основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата
страна принципно се дължат разноски, но в случая не следва да бъдат
присъдени, тъй като от една страна не са доказани такива за адвокатско
възнаграждение, а от друга – не са надлежно поискани, описани и заявени до
приключване на съдебното дирене, съгл.изискуемия списък по чл.80 от ГПК,
както повелява т.2, т.8 и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. М. А., ЕГН
**********, ************** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по
изп.д. № 358/2018 г., по описа на ЧСИ С. Б., че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо А. М. А. за сумата в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева, ведно с начислените законни лихви след образуване на
изпълнителното дело и всички такси и разноски по него, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 11.01.2018 година, въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение № 5966/29.10.2017 година, по ч.гр.д.№ 7206/2017
година, по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 358/2018
г., по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването му по давност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6