Р Е Ш Е Н И Е
№ 261256/9.4.2021 г. ,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.03.2021
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6269 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца И.М.П. ЕГН **********, с адрес: *** Д., *** срещу ответника „З. „Д.Ж.и З." АД ЕИК *********, със седалище:*** осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./ за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата от 100,00
лв. , представляваща частичен иск от сумата в общ
размер от 1930,15 лв., от които за възстановяване на десен фар - 10 лв. от
260.00 лв., предна броня - 10.00 лв. от 268.15 лв., предна дясна лайсна в
предна броня - 2.00 лв. от 30.00 лв., предна маска - 10.00 лв. от 120.00 лв.,
водач предна броня ляв - 2.00 лв. от 30.00 лв., водач предна броня десен - 2.00
лв. от 30.00 лв., решетка пред радиатор - 2.00 лв. от 40.00 лв., усилител
предна броня долна част - 2.00 лв. от 80.00 лв., фар ляв - 10.00 лв. от 50.00
лв., основа предна броня - 10.00 лв. от 200.00 лв., десен рог - 10.00 лв. от
300.00 лв., ляв рог - 10.00 лв. от 300.00 лв., калник преден ляв - 10.00 лв. от
150.00 лв., регулиране преден мост - 4.00 лв. от 20.00 лв., тониране - 2.00 лв.
от 12.00 лв., ускорено сушене /бояджийска камера/ - 4.00 лв. от 40.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди , причинени на собствения на
ищеца лек автомобил марка П.***, с peг. № * **** ** в резултат на реализирано на 17.03.2020г., ПТП, в гр.Варна,
на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, което ПТП е реализирано по
вина на водача на л.а. Ф.Г., с peг. № * **** **, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2020г. - датата на уведомяване до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни
разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага ,че на
17.03.2020г., около 07.40 часа, в гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и
ул.Д-р Желязкова, управлявайки собствения си лек автомобил марка П.***, с peг. № ***, ищецът
е претърпял ПТП с л.а. Ф.Г., с peг. № * **** **, управляван от А.К..
Твърди се, че процесното ПТП е настъпило при следните
обстоятелства:
Управлявайки автомобила ищецът се е движел по ул. Мир
посока центъра на града. Лек автомобил Ф.Г., с peг. № * **** **, се е движил по ул.Д-р Желязкова посока бул. Осми приморски
полк, като на кръстовището с ул. Мир е навлязъл в кръстовището на червен сигнал
на светофара. В този момент ищецът е преминавал кръстовището на разрешаващ
/зелен/ сигнал на светофара, като щом видял, че л.а. Ф.Г., с peг. № * **** **,
навлиза в кръстовище е предприел спиране на автомобила, но не е успял да спре
безопасно и се е блъснал в задната лява част на л.а. Ф.Г., с peг. № * **** **.
След произшествието, с другият водач имали спор,
относно кой е навлязъл в кръстовището на червен сигнал, поради което посетили
сектор Пътна полиция - Варна. След запознаване със запис от камерите на
кръстовището се установило, че водачът на л.а. Ф.Г., с peг. № * **** **,
е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара и е станал причина за
настъпване на ПТП. След като полицейските служители установили, кой е виновен
за настъпилото произшествие , им указали да попълнят Двустранен констативен
протокол за ПТП, като в протокола ли като виновен водача на л.а. Ф.Г., с peг. № * **** **.
Излага се, че лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна
компания „З.Д.Ж.и З." АД, със срок на действие 24/11/2019г. -
23/11/2020г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 18.04.2020г. ищецът уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените детайли, като в него
описал като увредени детайли: десен фар, предна броня, предна дясна лайсна в
предна броня, предна маска, водач предна броня ляв, водач предна броня десен,
решетка пред радиатор, усилител предна броня долна част, фар ляв, основа предна
броня, десен рог, ляв рог и калник преден ляв.
Като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата
в размер на 369.85 лв. , която счита за много малка и която не може да покрие
щетите.
В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му
струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 2 300.00 лв..
Увредените части били оригинални и следва същите да
бъдат подменени също с оригинални.
Счита се, че ответникът неправилно е определил,
съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради
което за ищеца се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Сумата, която застрахователят следва да му изплати,
като обезщетение е в размер на 2 300.00 лева, от която сума следва да се
приспадне заплатената до момента сума в размер на 369.85 лева, или сумата,
която следва застрахователя да му заплати е в размер на 1 930.15 лева.
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Ал. 2 на същата норма урежда, че в застрахователното
обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Ал. 3
от съответната разпоредба урежда, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най - ранна.
В случая завеждането на претенцията по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите", насочено срещу ответното
дружество е направено на 18.03.2020г.. Т.е. това е моментът, от който започва
да тече задължението на застрахователя да заплати лихва за забава на
пострадалото лице, тъй като съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най - ранна.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена
предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответното
дружество „З. „Д.Ж.и
З." АД ЕИК *********, със седалище:*** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба.
Счита
се исковата претенция за процесуално недопустима, както и за неоснователна,
поради което се оспорва изцяло - по основание и размер.
Оспорва
се изцяло ищцовата претенция както по основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдени обстоятелства и наведени съображения. Моли
се да се отхвърли исковата претенция изцяло , като на основание чл. 78 от ГПК да се присъдят
разноските в настоящото производство, в това число за юрисконсултско/адвокатско
възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че искът се намери за
основателен, се моли да се намали размера на присъденото обезщетение, тъй като
размерът на иска е прекомерно завишен.
Твърди
се, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото
водачът на МПС марка „ф., модел Г.", с peг. № **** не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди, че водачът на МПС „П." *** с peг. № **** ще навлезе с висока и несъобразена скорост в
кръстовището като по този начин ще отнеме предимството на движещия се в
кръстовището „ф.", както и че водачът на МПС „П." ще навлезе в
кръстовището на червен светлинен сигнал, забраняващ преминаването.
Признава
се за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и собственика на МПС марка „ф., модел Г.", с peг. № **** по
силата на Застрахователна полица № BG/30/119003246710.
Моли
се да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 369,85 лева.
Считат
се фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното
положение при реализираното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Счита се, че
са налице обстоятелства, които изключват вината на А.К. в качеството си на
водач на застрахованото МПС.
Оспорва
се механизма на ПТП и вината на водача К. за настъпването му.
Оспорват
се претендираните вреди по автомобил марка „П.", модел „***", с peг. № **** , да
са в резултат на това ПТП.
Оспорва
се размера на претендираните вреди по автомобил марка „П.", модел „***",
с peг. № **** .
Твърди
се, че претендираните от ищеца увреждания на МПС не съответстват на твърдения
от ищеца механизъм на ПТП.
Счита
се, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците изграждащи
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не
са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на
застрахования в довереното ми дружество автомобил
Оспорва
се верността на представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
17.03.2020 г. Същият, имайки качеството на частен документ, не разполага с
материална доказателствена сила за съдържащите се в него констатации. Липсват
каквито и да било други обективни доказателства за механизма на ПТП, както
какви точно действия са били извършени от всеки от участниците при
осъществяването на механизма на ПТП. Липсват доказателства и чия е вината за
настъпване на ПТП
Оспорват
се констатациите в Двустранен констативен протокол за ПТП от 17.03.2020 г.
относно вината за настъпване на ПТП.
Оспорва
се твърдението, че водачът на МПС марка „ф." е навлязъл в кръстовището на
ул. Мир и ул. Д-р Желязкова на червен сигнал на светофара.
Счита
се, че изложеният в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП не отговаря
на обективната действителност. Поради това се оспорва всички претендирани вреди
да са в причинно-следствена връзка с проценото ПТП.Намирам фактическите
твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при
реализираното пътнотранспортно произшествие.
Счита
се, че настъпването на ПТП се дължи изцяло във вина на водача на „П.",
модел „***", с peг. № **** ,
който е навлязъл в кръстовището с висока и несъобразена с пътните условия
скорост и същият е навлязъл в кръстовището на червен сигнал от светофара.
Оспорват
се претендираните вреди по МПС марка „П.", модел „***", с peг. № **** да са в резултат на това ПТП. Счита се, че
причинените на увреждания на процесното МПС не кореспондират с механизма на
ПТП.
В
условията на евентуалност:
Твърди
се наличие на съпричиняване от страна на
ищеца, по следните съображения:
Счита
се, че ищецът е преминал на червен светлинен сигнал, забраняващ преминаването.
На
следващо място, ищецът е нарушил чл. 47 от ЗДвП, като при навлизане в кръговото
кръстовище се движил с висока и несъобразена скорост, която не му позволява при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство.
Твърди
се , че ищецът е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е предприел опит да
спре управлявания от него автомобил при предстоящия сблъсък с МПС марка „ф."
съответно да предотврати настъпването на ПТП.
Твърди
се , че претендираното обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1930,15
лева (остатък над изплатената доброволно сума от 369, 85 лева), е прекомерно и
не кореспондира със средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС - труд,
респ. материали и резервни части, както като нормовремена, така и като
стойност. Твърди се , че същото може да бъде отремонтирано на много по-ниска от
претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и
материали от алтернативни доставчици.
Твърди
се , че е налице икономически тотал по отношение на щетите по процесното МПС.
Съгласно чл. 390 от КЗ, когато цената необходима за ремонт надхвърля 70% от
действителната стойност на автомобила следва да бъде предоставено удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Твърди
се, че претендираната от ищеца стойност за ремонтиране на твърдените от него
щети надхвърля 70 % от действителната стойност на автомобила, поради което е
налице тотална щета.
Твърди
се , че със заплащането на сумата от 369,85 лв. ответното дружество изцяло е
погасило задължението си към ищеца по процесната претенция.
Твърди се
, че със заплащането на сумата от 369,85 лв. са репарирани всички вреди претендирани от ищеца, тъй
като ищецът е продал за скрап
увреденото имущество и е реализирал печалба много над пазарната
стойност на увреденото имущество.
Твърди се алтернативно,
че ищецът е реализирал печалба над пазарната стойност
на увреденото имущество и се е обогатил от това,
като е продал на вторичния пазар
на авточасти, запасаните части от увреденото имущество,
чиято стойност е много висока предвид,
че удара е единствено и само в предна лява част
на автомобила, като средната и задната част на
автомобила след предните врати са напълно запазени.
Твърди се под условие на евентуалност,
че ищецът е отремонтирал процесното МПС със сумата изплатена
от ответното дружество и ползва и в момента прецененото МПС.
С оглед изложеното, се моли да
се постанови решение, с което да се отхвърли
изцяло предявения иск и да се
присъдят направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато увеличаване на
размера на иска като същият се счита предявен за сумата в размер на 1648,09 лева, представляваща окончателен иск
, на основание чл.214 от ГПК,
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното
по делото свидетелство за регистрация
част І , се установява, че процесният лек автомобил П.***, с peг. № * ****
** е собственост на ищеца И.М.П..
Представен е Констативен протокол за ПТП от 17.03.2020г.,
от който е видно, че на 17.03.2020г., около 07.40 часа, в района на в
гр.Варна, на кръстовището между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, управлявайки
собствения си лек автомобил марка П.***, с peг. № ***, ищецът е претърпял ПТП с
л.а. Ф.Г., с peг. № * **** **, управляван от А.К.. Последната е посочила в
протокола, че е виновна за настъпилото ПТП.
Представен е Опис - заключение по процесната щета.
Съдът е приел за
безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството
, както следва:
- че на 17.03.2020 г. е настъпило процесното
застрахователно събитие,
- че
лек автомобил Ф.Г., с peг. № * **** ** към датата на инцидента е бил
застрахован в ответното застрахователно дружество по риска „Гр.
отговорност" със Застрахователна полица № BG/30/119003246710;
- че
ищецът е отправил претенция до ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди — щетите по лек
автомобил марка П.***, с peг. № ***, на основание на което е била образувана
щета, извършен е оглед на лекия автомобил, констатирани са повредените детайли,
за което е съставен съответния опис, приложени към исковата молба;
- че на
ищеца е заплатено доброволно сумата от 369,85 лева, представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди — разходите за възстановяване на щетата по
лек автомобил марка П.***, с peг. № ***, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Следователно,
процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило по време на действие на
горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице А.Х.В. по
приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и обосновано, общата стойност на описаните
увреждания по МПС марка „П.", модел „***", с peг. № ***по средни
пазарни цени и с части от алтернативни доставчици на резервни части, като се
използват данните от поне три сервиза, различни от официалния сервиз за
марката, е в размер на 2 017.94 лв. По отношение на лек автомобил „П.",
модел „***", с peг. N: **** , не е налице „тотална щета" по смисъла
на горепосоченият текст от Кодекса на Застраховането, стойността на разходите
за необходимия ремонт, които са в размер на 2 467.62 лв., не надвишават 70 на
сто от действителната му стойност, която е 4 100 лв. и са 60.19% от нея. След запознаване с механизма
на ПТП и настъпилите щети, експертизата констатира, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите вреди по
процесния лек автомобил.
По делото са
събрани гласни доказателства
посредством разпит на свидетелите А.Й.К. и С.П.Ф.. Свидетелката излага А.Й.К., че същата има вина за настъпилото процесно
ПТП, доколкото е потеглила от кръстовището преди светване на зелената светлина
на светофара, като вследствие на това се е блъснала в управлявения от ищеца лек
автомобил. Свидетелят С.П.Ф. излага , че процесното ПТП е настъпило по време на
дневната му смяна на работа към сектор Пътна полиция – гр.Варна. Свидетелят
излага , че вина за настъпване на ПТП има А.К. , т.к. същата е преминала на червен сигнал на
кръстовището. Лекият автомобил,
управляван от ищеца, преминава на чисто зелен сигнал на светофара. Според
свидетеля Ф. в тази ситуация „вината е на дамата , управляваща ф.а на сто
процента.“ Съдът кредитира показанията на свидетелите , т.к. кореспондират на
събрания по делото доказателствен материал.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата
на чл. 432 от КЗ законът признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Към
процесната дата между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка П.***,
с peг. № * **** ** е било налице действително застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил Ф.Г., с peг.
№ * **** ** – А.Й.К., която е
извършил нарушение на ЗДвП, като при управление на лекия си автомобил е ударила
процесния лек автомобил по време на червен сигнал на светофара.
Вследствие
на произшествието пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да
бъдат възстановени на ищцовата страна.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил,
собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването им е
доказан по основание.
Дължимото
от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго,
то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е
длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди.
Размерът
на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Съдът определя застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие , като
размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
пазарни цени , т.е. обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи друго
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност.
Съобразявайки
заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения материал
съдебна автотехническа експертиза , съдът намира, че пазарната стойност за възстановяване вредите
настъпили по автомобила на ищцата , вследствие на процесното пътно-транспортно
произшествие, е в размер на 2017.94 лв., като следва да се приспадне
изплатената от ответното дружество сума на ищеца в размер на 369,85 лв.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че
предявения осъдителен иск се явява основателен и доказан по основание и размер,
поради което подлежи на уважаване в претендирания размер.
С оглед направеното искане, следва да бъде присъдена
законната лихва върху исковата сума. Ответното дружество не оспорва обстоятелството , че е уведомено за претенцията на имуществени вреди
на 18.03.2020 г. По делото няма данни, а и не се твърди от страните, да е
изисквано от пострадалия представянето на допълнително документи по чл. 106,
ал. 3 от КЗ за установяване на основанието и размера на претенцията, поради
което и съдът приема, че от този момент е започнал да тече срокът по чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ и същият е изтекъл на 08.04.2020 г. Предвид изложеното , върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди се дължи законната лихва, считано от изтичане
на 15 работни дни от уведомяването, с оглед разпоредбата на чл. 497 от КЗ, т.е.
считано от 09.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, поради което и законната лихва следва да се
присъди за този период, като за периода от датата , която претендира ищецът – 18.03.2020
г. до 08.04.2020 г. включително, искът
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък
по чл.80 от ГПК , представен по делото. Общият размер на извършените разходи от ищеца
е 770,92 лв., от които 50,00 лв.- държавна такса, 15,92 лв.- внесена държавна
такса за увеличения размер на иска, 260,00 лв.- депозит за вещо лице за
изготвяне на САТЕ , 30,00 лв.- депозит за свидетел и 415,00 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, които следва да бъдат присъдени в тежест на
ответното дружество.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.и З." АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П. ЕГН
**********, с адрес: *** Д., *** сумата
в размер на 1648,09 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди ,
причинени на собствения на ищеца лек
автомобил марка П.***, с peг. № * **** ** в резултат
на реализирано на 17.03.2020г. ПТП, в гр.Варна, на кръстовището
между ул. Мир и ул.Д-р Желязкова, което ПТП е реализирано по вина на
водача на лек автомобил Ф.Г., с peг. № * **** **, застрахован
по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за
застраховането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода от
18.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.
„Д.Ж.и З." АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П.
ЕГН **********, с адрес: *** Д., *** сумата от 770,92 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: