Решение по дело №1132/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 964
Дата: 27 декември 2019 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20197150701132
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 964/27.12.2019г.

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на  четвърти декември две и деветнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ВАСКО НАНЕВ

2. ГЕОРГИ ВИДЕВ

 

 

при секретар

Антоанета Метанова

и с участието

на прокурора

Паун Савов

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по КАНД № 1132  по описа на съда за 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.И.К. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Р.А. ***, като пълномощник против Решение № 111/08.08.2019 г., постановено по АНД  № 172/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 00002 от 15.01.2018 г. на Директора на РЗИ-Пазарджик, с което на М.И.К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.218 ал.1 от Закона за здравето, е наложено администретивно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. В писмени бележки от 02.12.2019 г. се поддържа жалбата и се излагат аргументи в тази насока.

За ответника – Регионална здравна инспекция - Пазарджик, редовно призовани, явява се юриск. В., редовно упълномощена. Оспорва се жалбата. Моли се да се потвърди решението на РС – Велинград като правилно и законосъобразно.

Страна – представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – редовно призована, явява се прокурор Савов. Счита, че решението на Районен съд – Велинград е правилно и законосъобразно. Моли се да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението на районния съд.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, с изключение на извода за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

  С решението на Районен съд гр. Велинград е потвърдено Наказателно постановление № 00002 от 15.01.2018 г. на Директора на РЗИ-Пазарджик, с което на касационния жалбоподател, на осн. чл.218, ал.1 от Закона за здравето, е наложено администретивно наказание   глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 04.01.2018 г. при проверка на служители от РЗИ Пазарджик, свързана  с контрол на забраната за тютюнопушене в  закритите обществени места, в хотел „България“, гр. Велинград , актосъставителят Р. Д. Н., на длъжност инспектор в РЗИ Пазарджик, в присъствието на свидетелката В. Г. Г., установили във вътрешната част на лоби бар, клиенти на заведението да пушат цигари. На масите имало поставени пепелници. Сред заверените да пушат бил и касаоционният жалбоподател М.К.. Били предприети действия по съставяне на АУАН на нарушителите. Един от тях отказал да предостави личната си карта, поради което били изискано съдействие от полицейските органи. На М.К.   на същата дата и място, бил съставен АУАН № 2/04.01.2018 г. Жалбоподателят не създавал пречки при съставяне на акта, подписал го, като в графата за възражения посочил, че собствениците на обекта разрешават тютюнопушенето.

     Актът е връчен лично на нарушителя на същата дата. В срока по  чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпвали възражения.

     Актът е съставен за това, че при извършена проверка на 04.01.2018 г. от главни инспектори инж. Найденова и инж. Попова в обект Ресторант „България“ гр. Велинград, пл. „Македония“, по повод спазване на изискванията на Закона за здравето се констатира, че лицето М.И.К., клиент на обекта, пуши тютюнево изделие- цигара, с което нарушава изискванията на чл. 56, ал. 1 Закона за здравето.

      Въз основа на съставения АУАН № 2/04.01.2018 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 00002 от 15.01.2018 г., в което по идентичен начин са описани обективните обстоятелства от състава на нарушението и съответната нарушена разпоредба на закона. На М.К. е наложено наказание на осн. чл. 218, ал. 1 ЗЗ в размер на 300 лв.

        При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитания по делото свидетел. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

       Правилно е заключението на съда, че АУАН и НП са издадени от компетения по чл. 231, ал. 2 ЗЗ орган и в предписаната от закона форма и че същите съдържат реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно индивидуализацията на нарушението и извършителя. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,  нарушените законови разпоредби, имената и длъжностностното качество на актоставителя и свидетеля на нарушението, както и име и адрес на нарушителя. Актът е съставен в присъствието на свидетел, очевидец на нарушението и е подписан от него.

        От писмените и гласни доказателтва по делото става ясно, че в заведението, в което е извършена проверката и представляващо закрито обществено помещение, се е реализирало тютюнопушене. При извършена проверка от служители на РЗИ-Пазарджик в процесния търговски обект е констатирано, че в заведението се пуши, от друга страна се е установило, че навсички маси има пепелници, и че посетителите пушат след изрично разрешение на собствениците на заведението.

       Деянието е квалифицирано като такова по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ във вр. с чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗЗ се забранява тютюнопушенето в закрити обществени места. Нарушението се осъществява чрез действие, при правно дължимо бездействие (да не се нарушава въведената забрана) от страна на правния субект – физическо лице. Неизпълнението на забраната, на основание чл. 218, ал.1 от ЗЗ влече административно-наказателна отговорност на физическото лице.

        В приложимия материален закона липсва легална дефиниция на понятието “тютюнопушене”, но за тютюнопушене следва да се счита пушенето на тютюневи изделия, сред които попадат и цигарите, по арг. от чл. 11 ЗАДС и § 1, т. 4 и т. 4а ДР ЗТТСИ.  Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че лицето М.К.- клиент в обекта в хотел „България“, в гр.Велинград е пушил тютюневи изделия, с което нарушава забраната по чл. 56, ал. 1 ЗЗ.  Контролните органи са установили, че на масата пред лицето има пепелник и кутия с цигари. В тази връзка са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които районният съд кредитира като единни и непротиворечиви, даден от позицията на лица, незаинтересовани от изхода на делото лица. Безспорно са доказани релевантните факти, изпълващи състава на посочената норма, а именно жалбоподателят се е намирал в "обществено място" по смисъла на закона и е пушел тютюнево изделие /цигара/.   Безспорно е, че цигарата представлява тютюнево изделие за пушене по см. на § 1., т. 5, във вр. т. 4а от ДР на ЗТТСИ, доколкото консумацията й се осъществява чрез  процес на горене. По време на проверката М.К. не е оспорил констатациите на актосъставителя, че пуши цигара и  за контролните органи не е възникнало задължение да я изземат  с цел установяване на съдържанието й. По делото няма данни жалбоподателят да е искал надлежно установяване съдържанието на пушената от него цигара или да е оспорил по време на проверката, че същата съдържа тютюн.

        В обжалвания акт се съдържа в пълнота описание на изпълнителното деяние, като елемент от състава на нарушението. Посочено е, че М.К. пуши тютюнево изделие „цигара“ и правилно е прието от РС- Велинград, че правноирелевантно за спора е твърдението на жалбпоподателя, че проверяващите не са установили каква е конкретната марка цигари. Доколкото е посочен видът на конкретното тютюнево изделие, следва да се счита за изпълнено изискването на закона за описание на обстоятелствата, при което е извършено нарушението. По тези съображения правилно съдът счита, че непосочването на марката цигари не е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен.

        Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 218, ал.1, като е наложена предвидената в закона глоба в минимален размер от 300 лева. При определяне на размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

       Не правилно е обаче заключението на районният съд, че деянието не може да бъде квалифицирано като като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1, б „а“ ЗАНН. Видно е, че жалбоподателя е указал съдействие на проверяващите, изрично им е казал, че в заведението се пуши след изрично разрешение на собствениците, като на всяка маса има поставени пепелници, от друга страна следва да се вземе в предвид и младата възраст на нарушителя, като едно предупреждение, че тютюнопушеното на закрити обществени места, дори и с разрешението на собствениците съставялва административно нарушение би указало необходимото въздействие на нарушителя.Следва да се отбележи, че няма данни да е наложена санкция във връзка с разрешението за пушене в заведението.

        С оглед на гореизложеното Решението на Районен съд гр. Велинград ще следва да бъде отменено.

         По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 111/08.08.2019 г., постановено по АНД  № 172/2019 г. по описа на Районен съд – Велинград.

КАТО ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 00002 от 15.01.2018 г. на Директора на РЗИ-Пазарджик, с което на М.И.К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.218 ал.1 от Закона за здравето, е наложено администретивно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

 

Решението е окончателно.     

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

/п/

ЧЛЕНОВЕ :

1./п/


2./п/