Решение по дело №90/2021 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 23.11.2021  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №90 по описа за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по  чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 982/19.03.2021 г. подадена от ЕООД „АМ АМ - БГ“ ЕИК ********* с адрес: гр. Ловеч,  жк. Младост, бл. 320, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представлявано от управител Р.Т.К., чрез адв. В.Н.Н. – ЛАК, със съдебен адрес: ***, ст. 204, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 11027 от 22.02.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция ОД, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП. С обжалваната заповед е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – „закусвалня  „Ловешки кебап“, находящ се в гр. Ловеч, пл. „Автогара“, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Н.. Поддържа жалбата. Претендира се възстановяване на сторените разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.. Представя писмено становище по съществото на спора, като излага доводи за неоснователност на жалбата.

 

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в тази хипотеза и при обвързана компетентност.

В хипотезата на  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ №11027/22.02.2021 г., Протокол от извършена проверка в обект /ПИП/ серия АА №0449517 /лист 9/, Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /лист 27/, разпечатки на дневен отчет и отчет на фискална памет /листа  11-26/, Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителен директор на НАП /лист 28/ и НП № 573070-F592885/20.04.2021 г. ,връчено на 08.10.2021 г. (лист 59) издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП и др.

С оспорената заповед ответникът е приложил спрямо „АМ АМ -БГ" ЕООД, обл. Ловеч, общ.Ловеч, гр.Ловеч. ж.к." Младост" бл.320. вх."Д", ет.2, ап.№4, принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект закусвалия „Ловешки кебап", находящ се в гр. Ловеч, площад Автогара“, стопанисван от търговеца, и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет дни), тъй като на 18.02.2021.г. в 14.55 часа при извършена проверка в обекта от служители по приходите е проведено скрито наблюдение на извършваните продажби, при което е установено, че не на всеки клиент, заплатил в брой, се издава фискална касова бележка (ФКБ). Проверяващият екип е наблюдавал, как от клиент са заплатени в брой 1,79 лв. за закупена пилешка супа, но за направеното плащане не е издаден ФКБ. На следващ клиент за платените от него 3,78 лв. е издаден ФКБ. Член на проверяващия екип е направил контролна покупка в 14:53 часа на същия ден 18.02.2021г. – закупил е 1 бр.питка и 1 бр. кюфте на обща стойност 1,19 лв., които били заплатени в брой от В.П.- инспектор по приходите (ИП) на Ц.С.М.- продавач, която приела банкнотата от 5,00 лв., върнала ресто, но не издала ФКБ от инсталираното и работещо фискално устройство в обекта. Установените обстоятелства са описани подробно в ПИП.

При проверката е присъствало и лице, работещо по трудов договор Ц.М.- продавач.

Съставен е опис на паричните средства в касата с посочени 288,13 лв.в брой (лист 27), при въведени 260,36 лв. във ФУ (лист 15), или налични с 27,79 лв. повече от въведените във ФУ пари.

Въз основа на така събраните данни, административният орган е приел, че търговецът е нарушил задълженията по чл. 25, ал.1, във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, на основание на която норма e била приложена преустановителната и превантивна принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп за срок от 14 дни.

Във връзка с проверка относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната принудителна мярка, съдът установява, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Търново. В тази връзка е и представената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП.

Налице са мотиви в заповедта, като освен това административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.

Установени са следните факти, посочени в оспорения административен акт като предпоставки за налагане на принудителната административна мярка:

Съгласно чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в редакцията, действала към датата на установяване на нарушението, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, за всяка продажба. Предвидени са изключения от това задължение, но настоящия случай не попада в нито една от изброените хипотези.

На 18.02.2021 г. в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, Ц.М., продавач, е извършила продажба на стоки на стойност 1,19 лв. на служител на ТД на НАП, и е приела плащане, за което не е издаден фискален касов бон от монтирано и въведено в обекта ФУ. Разпечатан е ДФО към 14,57 ч. и е направен опис на паричните средства в касата. Установена е разлика от 27,79 лв. по-малко въведени във ФУ суми от реално наличните в касата.

Административният орган е приел, че с това действие е извършено нарушение на задължението по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр.с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

  Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка заплатена в брой, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство.

Съдът счита, че не е налице незаконосъобразност на наложената ПАМ.

Продажбата е извършена от лице, което над пет години е служител в дружеството. При разпита в съдебно заседание свидетелят М. заяви (лист 48), че не е издала касова бележка при приемане на плащането, но винаги маркира покупките, дори и по-късно, с натрупване.

Изискванията на закона са за всяка отделна покупка да се издава ФКБ, т.е. за всяка отделна сделка с всеки отделен клиент, независимо от стойността ѝ и независимо от броя отделни клиенти.

Няма хипотеза в правилото, да се издават касови бележки след  „натрупване“ в касовия апарат, т.е. за няколко поредни сделки с различни клиенти да се издава по-късно една касова бележка.

 Мотивите на заповедта кореспондират с отразената в ПИП фактическа обстановка. Органът е приел за установени фактите, които са отразени в описа и ДФО, съставени при проверката, осъществена непосредствено след продажбата. В мотивите на заповедта са обсъдени обстоятелствата, установени при извършеното наблюдение преди проверката и отразени в ПИП.

По делото са представени съставеният АУАН за установеното при проверката нарушение и издаденото въз основа на него НП.

Законодателят е предоставил оперативна самостоятелност на органа да определи този срок в рамките до 30 дни, но упражняването на тази оперативна самостоятелност следва да бъде осъществено при строго спазване на общия принцип за съразмерност и при излагане на мотиви. Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. Продължителността на мярката следва да е съобразена с необходимия период от време за прекратяване на нарушението и за привеждане на дейността на търговеца в съответствие с нормативните изисквания. Това произтича от същността на принудителната мярка – да се преустанови и/или предотврати нарушението, а не да се накаже нарушителя.

В заповедта са изложени мотиви, които обосновават продължителността на определения от органа срок на принудителната мярка в рамките на 14 дни. Срокът е достатъчен за постигане целите на мярката – насочване поведението на търговеца към спазване на финансовата дисциплина и предотвратяване на негативните последици за фиска, без да се засягат прекомерно правата и интересите на търговеца.

Опасността нарушението да бъде извършване многократно е налице, с оглед данните по делото и изложеното от свидетеля пред съда, че когато се съберат повече клиенти за обслужване, се случва да не се регистрира всяка продажба във ФУ. Твърдението, че продажбите са регистрирани след „натрупване“ във  ФУ, не се подкрепиха с никакви доказателства. От представения ДФО и КЛЕН не може да се установи дали изобщо описаните в ПИП и ЗНПАМ продажби са регистрирани, дори и с „натрупване“.

Предвид изложеното настоящият състав намира оспорената заповед за издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Следва да бъде отхвърлена подадената против нея жалба като неоснователна.

При този изход от делото се явява основателна претенцията на ответника за възстановяване на сторените деловодни разноски на стойност  100 лв.

На основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр.  чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 982/19.03.2021 г. подадена от ЕООД „АМ АМ - БГ“ ЕИК ********* с адрес: гр. Ловеч,  жк. Младост, бл. 320, вх. Д, ет. 2, ап. 4, представлявано от управител Р.Т.К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 11027 от 22.02.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция ОД, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – „закусвалня  „Ловешки кебап“, находящ се в гр. Ловеч, пл. „Автогара“, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

ОСЪЖДА ЕООД „АМ АМ - БГ“ ЕИК ********* с адрес: гр. Ловеч,  жк. Младост, бл. 320, вх. Д, ет. 2, ап. 4 за заплати на НАП гр.София сумата от 100  /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                           Административен съдия: