Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 864/3.5.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На осемнадесети април Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен
характер дело номер 1650 по описа за две
хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0819-000470/19.02.2019г.
на началник група към ОДМВР – Варна, сектор «ПП»- Варна, с което на М.К.С. са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП, както и ГЛОБА в размер на 100
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на М.К.С. срещу наказателното
постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване
от правоуправление.
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна.
С жалбата не
се оспорват фактическите констатации ,
отразени в обжалваното НП. Въззивницата сочи, че е
предстояла планова операция на детето й и нямало как 30 минути да пише
документи. Искала по- нататък да се разберат с другия водач, но той не пожелал.
Не й поискал телефонен номер, а повтарял, че трябва да пишат. Счита, че другия
водач е направил по- голяма грешка от нея, като е паркирал в последния момент
зад нея и предните му гуми са се намирали на пешеходната пътека. Моли съда да
не отнема СУМПС, тъй като няма как да кара с колата си детето на училище.
В с. з. въззивницата поддържа жалбата си.
По същество
поддържа доводите за отмяна , наведени с жалбата. Моли съда да отмени
постановлението.
Представител на
органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на
жалбата.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 14.01.2019г. въззивницата С. предприела маневра «движение назад» , управлявайки
л.а. «Мицубиши» с рег. №В6074РХ в гр. Варна, по ул.»М.
Колони» в поска към бул. «Приморски».
При извършване на
маневрата въззивницата С. не се убедила, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и блъснала паркирания зад
нея ла.а. «Фолксваген» с рег. №В 3005РН. Вследствие на ПТП настъпили материални
щети върху двата автомобила.
Между въззивницата С. и другия водач не бил постигнат консенсус
относно вината за настъпилото ПТП, като тъй като бързала да отведе детето си в
болница, въззивницата С. отказала попълване на
двустранен протокол или да изчака пристигането на органи на полицията и си
тръгнала.
Другия участник в
ПТП подал сигнал в полицията.
По подадения
сигнал били отпочнати действия по издирване на
автомобила, при което бил установен и неговия водач- въззивницата
С..
Извършен бил оглед
на автомобилите и били снети обяснения от двамата водачи. Изготвена била и декларация по чл.188 от ЗДП, в която въззивницата С. потвърдила, че е управлявала автомобила,
както и бил изготвен протокол за ПТП. След като бил установен механизма на
настъпване на ПТП и било установено, че поведението на въззивницата
С. е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат, бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу
нея.
В съдържанието на
акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушенията и била посочена
правна квалификация на същите по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивницата, която
не вписала в съдържанието му възражения.
В срок не
постъпили възражения.
а Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените
доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, приобщените в хода на съдебното следствие материали – жалба;
обяснения от двамата водачи; декларация по чл.188 от ЗДП; протокол за ПТП; АУАН и др. ,както и показанията на св. Е.,
депозирани в хода на съдебното следствие.
В подкрепа на изводите относно фактическата обстановка по делото са писмените доказателство по делото - актът за установяване на
административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189
ал.2 от ЗДП.
Видно от приложените обяснения и протокол за ПТП, механизма на нанасяне на
щетите по двата автомобила напълно съответства на изложеното в АУАН.
В декларация по чл.188 от ЗДП въззивницата сама е
посочила , че тя е управлявала автомобила.
Налице са и гласните доказателства- показанията на св. Е., които изясняват
действията на полицейските служители по съставяне на АУАН.
Сама въззивницата не оспорва фактическата
обстановка, изложена с АУАН и НП.
На 19.02.2019г.
въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от съдържанието
на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.40 ал.1
и по чл.123 ал.1 т.2 б.»а» от ЗДП. За всяко отделно административно нарушение
било наложено съответно административно наказание , съобразно чл.183 ал.2 т.11
и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила
- и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури
по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия
орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правилна правна
квалификация на извършеното от въззивницата нарушение.
Правилно е бил преценен вида на
наказанието по т.1 от НП с императивно определен размер.
По отношение на
т.2 наказанията «глоба» и «ЛПУ» са били индивидуализирани около и в минималния
размери са адекватни на степента на обществена опасност на нарушението и
нарушителя.
Що се отнася до възраженията на въззивницата, наведени с жалбата и в съдебно заседание,
съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Въззивницата сочи, че е предстояла планова операция на детето й и нямало как 30 минути
да пише документи. Искала по- нататък да се разберат с другия водач, но той не
пожелал. Не й поискал телефонен номер, а повтарял, че трябва да пишат.
По така
възразеното действително се съдържат доказателства относно постъпване в
болнично заведение на лицето Тодор Иванов Събев, но на първо място от това
доказателства не се установява , че се касае за дете на въззивницата
С. / при липсата на доказателства установяващи качеството й на родител и при
наличието на различни адреси на въззивницата С. и
лицето Събев – въззивницата с адрес в с. Кичево, а
лицето – с такъв в гр. Варна, жк.“Трошево/.
На следващо място от документа не се установява час на постъпване на лицето в болнино заведение и на последно място безспорно, въззивницата не е изпълнила задълженията си на участник в
ПТП, като самата тя е следвало да има активно поведение спрямо другия водач, а
не да чака той да й поиска телефонен номер. Още повече,е версия относно
нежеланието на другия водач да се свържат впоследствие се появява една в хода
на въззивното производство и не фигурира като
обяснение на нито един от двамата, депозирано писмено в хода на административнонаказателното производство.
Въззивницата счита, че другия водач е направил по- голяма грешка от нея, като е
паркирал в последния момент зад нея и предните му гуми са се намирали на
пешеходната пътека.
Установяването и
санкционирането на виновно поведение и на другия участник в ПТП не е от характер
да доведе до отпадане на административноннаказателната
отговорност на въззивницата за извършените от ней
административни нарушения, а и е от компетентността на полицейските органи.
Въззивницата моли съда да не отнема СУМПС, тъй като няма как да кара с колата си детето
на училище.
Съдът предвид на
факта , че наказанието е било определено в неговия минимален размер , както и
предвид неприложимостта на чл.55 от НК по отношение на административните
наказания, намери искането за неоснователно.
Следва да се отчете
и възможността за използване на алтернативни начини за придвижване на детето на
въззивницата до училище / напр. посредством градски
транспорт, масово използван от учениците/.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивницата, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :