№ 134
гр. Шумен , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20213630200770 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 21 – 0869 - 000694/25.03.2021г. на
Началник група при ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на М. ХЮД. Н., ЕГН ********** са
наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2
месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.В съдебно заседание, редовно
призован не се явява. Явява се процесуален представител – адв. Г.. С. от ШАК. Прави
искане за присъждане на направените разноски.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №
694/02.03.2021г. съставен срещу жалбоподателя, за това, че на 07.02.2021г. около 19.40 часа
при управление на собствения си л.а. “Ауди 80“ с рег. № Н 4534 АХ в гр.Шумен по ул.
«Климент Охридски» в посока ул. «Цар Иван Александър», при избиране скоростта си на
движение не се е съобразил с пътните условия /мокър път/, излиза в дясно от пътното платно
и блъска 2 бр. разделителни колчета, с което причинява ПТП. Не спира на място за да
установи последиците от ПТП. Актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят
виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. От показанията на
актосъставителя – св.Й. Н. Й. се установява, че същата е съставила АУАН в качеството си
на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец. С колегата си – св.Н. АС. Н.
били изпратени от ОД при РУ – Шумен на посоченият пътен участък, във връзка с получен
сигнал от гражданин за възникнало ПТП.Както автомобилът, така и водачът не били на
мястото на ПТП, нямало и свидетели. След запознаване с произшествието свидетелите Й. и
Н. констатирали видими материални щети изразяващи се в това, че две от разделителните
колчета поставени в края на тротоара били ударени.
Очевидец на настъпилото ПТП станал св. Т. ИВ. ПР.,който бил в дома си, откъдето
през прозореца видял настъпилото ПТП. Подал сигнал на тел.112 като посочил и
1
регистрационния номер на автомобила, след което посетил мястото на ПТП, където
установил повредените разделителни колчета. На мястото на ПТП имало и парчета от
автомобила, които прибрал. Няколко дни по-късно св. П. се срещнал със свидетелите Й. Н.
Й. и Н. АС. Н., на които предоставил запис от охранителна камера, която била поставена в
дома му, както и събраните от него парчета останали от атомобила, в резултат на удара. От
проведеният разговор със св. П. и прегледа на записа от камерата, било установено, че л.а.
“Ауди 80“ с рег. № Н 4534 АХ пресичайки ул. «Цар Освободител» навлиза по ул. «Климент
Охридски» като при навлизането удря две от разделителните колчета, разположени в дясно
по посока на движението му, след което без да спре продължава движението си по ул.
«Климент Охридски» в посока ул. «Цар Иван Александър», след което се връща обратно по
ул. «Климент Охридски».
След установяване собственика на МПС, а именно – жалб.М. ХЮД. Н., същият на
02.03.20212г. попълнил декларация, в която посочил, че на 07.02.2021г. около 19.40 часа,
автомобилът бил управляван от него. Пред контролните органи не отрекъл, че е причинил
ПТП. Дал и писмени обяснения, в които посочил, че имало мъгла и се объркал.
На база извършените от контролните органи огледи на мястото на възникване на
ПТП, получените сведения от св.П. , прегледа на записа от охранителната камера, бил
установен механизма на настъпване на ПТП. Св.Н. съставил протокол за ПТП и схема на
произшествието, който протокол бил подписан и от жалбоподателя. На 02.03.2021г на
жалбоподателят бил съставен АУАН №694, в който при предявяването му жалб. Н.
саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от правото да депозира писмени
възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на М. ХЮД. Н., ЕГН
********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от приобщените веществени доказателства – диск
съдържащ файл със запис от охранителна камера и диск съдържащ файлове на подадения
сигнал на тел.112, предаден от Районен център 112.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и
препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН.
Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е
управлявал л.а. “Ауди 80“ с рег. № Н 4534 АХ. Безспорно е и обстоятелството , че при
управлението на автомобила М.Н. е причинил ПТП, блъскайки две от разделителните
колчета поставени на ул.“Климент Охридски“, в резултат на което същите били повредени.
По пункт 1 от НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателят
е ангажирана на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът на пътно превозно средство е длъжен
при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните
условия. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за
безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателя е извършил визираното в
2
акта и в НП нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в следствие на което е причинил ПТП с
материални щети, предвид констатираните щети по автомобила, както и повредените
разделителни колчета. Показанията на свидетелите относно обстоятелствата, при които е
възникнало ПТП и механизма на причиняване на щетите съответстват на констатираните
щети по автомобила и повредените колчета, описани в протокола за ПТП . Жалбоподателят
виновно е извършил вменето му административно нарушение. В кокретният случай
безспорно не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в съставеният акт за установяване на
административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да
съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават
обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Административно –
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, съобразил се е с действителната
фактическа обстановка и е приложил съответната административно-наказателна разпоредба
на Закона за движение по пътищата – чл.179 ал.2. Към датата на извършване на
нарушението същата е предвиждала наказание глоба 200 лева за водач, който поради
движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие.
По отношение на наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказание за
извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намира следното: Разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за
да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението. В
настоящият случай се установи, че жалбоподателят с поведението си е станал причина за
ПТП и въпреки това не спира и не установява последиците от него. По този начин съдът
намира, че той е консумирал от обективна страна състава на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй
като не е изпълнил задължението си, което му вменява тази разпоредба. За да се ангажира
отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл.123 ал.1
т.1 от ЗДвП е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от
него автомобил се ударил разделителните колчета разположени на тротоара, в резултат на
което ги е повредил. Констатирани са и щети по МПС, поради което настъпилия удар не е
бил лек и не може да се приеме, че жалбоподателят не е усетил удара и поради тази причина
е продължил движението си. Жалбоподателят също не оспорва факта, че е разбрал за
настъпилото ПТП. Както бе посочено по – горе разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП
задължава водачите не просто да спрат при настъпване на ПТП, а да спрат, за да установят
последиците от произшествието без да създават опасност за движението. Съдът намира за
безспорно установено, че жалбоподателят не е предприел каквито и да е действия за
установяване последиците от ПТП, което е причинил, поради което е осъществил състава на
нарушението. Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. На основание посочената разпоредба на жалбоподателя са наложени
наказания „глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца.
Съдът счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно
наказанията за това нарушение, тъй като видно от справката за нарушител, на
жалбоподателя са били налагани и други наказания за нарушения на ЗДвП.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажен случай на административно
нарушение, което не следва да се наказва на основание чл. 28 от ЗАНН, доколкото в
резултат на нарушаване на правилата за движение се стигнало до ПТП, в резултат на което
са настъпили вредни последици.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, съдът намира,
че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 0869 - 000694/25.03.2021г. на
Началник група при ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на М. ХЮД. Н., ЕГН ********** са
наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2
месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. ХЮД. Н., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4