РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 26.03.2020 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА М.А, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 551 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

          Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 27 ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

             Административното дело е образувано по повод решение № 15494 от 14.11.2019г. по адм.д. № 5577/2019г. на ВАС, с което състав на Осмо отделение отменя решение № 40/12.02.2019г. по адм. дело № 387 по описа за 2018 година на Административен съд Ловеч и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решаващият състав на ВАС е приел, че първоинстанционният съд е достигнал да неправилен извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение на процесуалните правила, без да се произнесе по материалната му законосъобразност. 

             Производството е образувано по жалба с вх.№3249/14.11.2018 г. подадена от В.К.М. ***, с ЕГН**********, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №11/06/1/0/02674/2/01/04/01 от 17.09.2018 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен.

             С оспореният АУПДВ, на жалбоподателя е отказано изплащане на финансова помощ в общ размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г., прекратен е Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г. и Анекс от 01.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 на основание чл.24, ал.2, т.4 от същия договор, и е определено задължение за жалбоподателя като ползвател в размер на 24447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатеното и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018 г. , която се дължи на основание чл.17, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал.1, т.1, прeдложение първо от Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г., и чл. 38, ал.1, т.1 пр.първо от Наредба №14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г., определен е срок за доброволно плащане 14 дни от връчването на АУПДВ.

             

 

 

 

В жалбата е изложено, че оспорения АУПДВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение разпоредбите на АПК, ДОПК, Закона за подпомагане на земеделските производители и подзаконовите нормативни актове, на приложимите норми на европейското право и договорните отношения между страните. Изложени са доводи, че така приетата от административния орган фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, поради това изцяло я оспорва, като не са съобразени направените в хода на административното производство възражения.

                    В съдебно заседание оспорващият се представлява от   упълномощения адвокат, който поддържа жалбата. Представя писмена   защита, в която твърди, че в случаят редът за процедиране е по ЗУСЕСИФ, а не по ДОПК, както неправилно е приел административният орган. Изтъкват се допуснати съществени процесуални нарушения.

              Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения акт. Счита, че процесният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган при спазване на административните правила и в съответствие с целта на закона. Позовава се на съображенията изложени писмено по повод оспорването пред АдмСЛ и ВАС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

             Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

             По делото няма спор относно факта, че оспорващият В.К.М. е земеделски стопанин по смисъла на § 1 т.23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 644893 в Интегрираната система за администриране и контрол.

              Безспорно В.К.М. е ползвател по сключения с Държавен фонд „Земеделие“ - РА административен Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г. и Анекс от 01.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /лист 18 и сл. от а.д.387/2018г. на АдмСЛ/, съгласно който ДФ „Земеделие“-РА предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за изпълнението на одобрен проект № 11/06/1/0/02674 в общ размер от 48895 лева. Производството по сключване на договора за финансово подпомагане е започнало на 24.07.2015 г., с подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 25/06/1/0/02149 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 - 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни - млечни крави и овце.

                Договорът е сключен на основание чл.28 ал. 6 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

                Съгласно  чл.6 ал.1 от Договора / договор № 11/06/1/0/02674 от 11.02.2016г./, ползвателят се задължава да изпълни предоставения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до 01.06.2018г.

              Според чл.3, ал.3, изречение първо от Договора, заявката за второ плащане се подава в срок до 01.06.2018г., като ал.2 от същия текст гласи, че плащането се извършва след извършени проверки относно изпълнението на бизнес плана. При това, подаването на заявка е обвързано с изпълнението на бизнес плана, като неподаването на заявка за плащане представлява нарушение на поетите ангажименти и е скрепено със санкция.

              С писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/  с  изх. №01-153-6500/119 от 12.06.2018 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Плевен, оспорващият е уведомен на основание чл.26 ал.1 от АПК за откриване производство по издаване на АУПДВ /на лист 162/. В писмото са посочени констатациите на органа, констатирани при извършване на административни проверки след първо плащане, установяващи че не е подал в срок заявка за второ плащане с изискуемите документи. Предоставен е 14 - дневен срок от връчването, в който  М., като страна по сключения Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016   г., да представи писмени доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до невъзможност да подаде в срок до 01.06.2018   г. заявка за второ плащане по сключения Договор. Със същото писмо, е уведомен за приложимата нормативна уредба, както и правните последици от нарушаване на задължението, като едновременно с това му е предоставена възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено лично от жалбоподателя на 12.07.2018      г., срещу подпис.                

              В предоставения срок ползвателят с молба от 25.07.2018 г. /л.164/ е представил два броя документи - Амбулаторен лист от 04.06.2018 г./лист 167/ и Предписание за лечебна гимнастика /лист 165/. В молбата е изложил, че неподаването своевременно на заявка се дължи на непредвидени обстоятелства, свързани със здравословното му състояние-получена на 30.05.2018г. травма на дясната ръка/порезна рана/ и необходимостта от предприемане на навременни и адекватни мерки. Поискал е да му бъде предоставена възможност за продължаване на процедурата и изпълнението на договора, тъй като са налице уважителни причини за несвоевременното подаване на заявление. 

                На 17.09.2018 г. директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен е издал обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/06/1/0/02674/2/01/04/01 от 17.09.2018 г., като мотивирано е приел за неоснователни така направените в молбата възражения.

               Видно от оспореният акт,  на основание чл.9 ал.1 т.1 пр. първо във вр. с чл.3 ал.3 изр.първо във вр. с чл.3 ал.1 т.2 изр. първо от Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г., чл.45 т.6 във вр. с чл.38 ал.1 т.1 пр.първо във вр. с чл.34 ал.4 във вр. с  ал.1 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г., чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и чл.165 и чл 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, и Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителен директор на ДФЗ, по т.I. е отказано пълното изплащане на финансовата помощ в размер на 24447,50 лв., представляваща второ плащане по сключения с жалбоподателя Договор с №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016      г. и Анекс от 01.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ по мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, прекратени са Договорът и Анекс за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на основание чл.24 ал.2 т.4 от същия Договор, и по т. II. е определено на ползвателя В.К.М. с ЕГН********** задължение в размер на 24447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор №11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г., със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2018 г., на основание  чл.17 ал 1 във вр.с чл. 9 ал.1 т.1 пр. първо от Договора и чл.38 aл.1 т.1 предложение първо от Наредба №14 от 28.05.2015 г. Определен е срок за доброволно плащане 14 дни от връчването на АУПДВ.

   Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 23.10.2018 г.

   Към административната преписка са приложени: Протокол № 70 от заседание на УС на ДФ „Земеделие“ от 27.11.2014г. /на л.13/, видно от който за изпълнителен директор на ДФЗ е избран Р.П., Заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. на изп. директор на ДФЗ /л.15/, с която на основание чл.20а ал. 2 и 4 от ЗПЗП и чл.11 ал.2, чл.44 и 45 от Устройствения правилник на ДФЗ, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166 ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и 6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.

            Към доказателствата по делото е приобщена заповед № 03-РД /1404/ 23.07.2015 година на изпълнителния директор ДФЗ /л.16/ за делегиране правомощия на директорите на областните дирекции на ДФЗ, да вземат решения за изплащане или отказ за изплащане на финансова помощ по договорите за предоставяне на финансова помощ по горната подмярка, както и Заповед №272/27.03.2015 година на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с която подписалият оспореният АУПДВ е назначен за директор на ОД на ДФЗ Плевен, считано от 01.04.2015г.

             По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.       

     

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК /предвид данните за връчване на АУДВ на   23.10.2018г., и депозирането на жалба срещу него пред ДФЗ на 07.11.2018г./, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

      

 

 

 

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

               Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

               Според разпоредбата на чл.27 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. В специалния ЗПЗП не е регламентирана процедурата и не е посочен органът, компетентен да издава актове за установяване на тези вземания. Следователно, съобразно нормата на чл.166 ал.2 предложение 2 от ДОПК, компетентният орган следва да бъде определен от ръководителя на съответната администрация - в случая от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, който съгласно чл.20а от ЗПЗП организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, и я представлява. Съгласно чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран като единствената РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. С приложените на лист 15 и 16 от делото Заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. и заповед № 03-РД /1404/ 23.07.2015 година, изпълнителния директор ДФЗ е делегирал правомощия на директорите на ОД на ДФЗ да вземат решения за изплащане или отказ за изплащане на финансова помощ по договорите за предоставяне на финансова помощ, както и да издават и подписват актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166 ал.2 от ДОПК по отношения на ползватели по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., какъвто е издателя на обжалвания акт, според Заповед №272/27.03.2015 година на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София. Следователно, оспореният административен акт е издаден от оправомощен и териториално компетентен директор на ОД на ДФЗ, гр.Плевен.

               Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.

Налице са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради което този довод в жалбата и писмените бележки за незаконосъобразност на акта се явява неоснователен и недоказан.

               При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира при издаване на процесният акт. 

                Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие /чл.26, чл.28 и чл.34 АПК/. Преди да издаде оспорения акт, административният орган с писмо изх. №01-153-6500/119 от 12.06.2018 г., е уведомил жалбоподателят, на основание чл.26 ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради неподаване в срок заявка за второ плащане, осигурил му е възможност да участва в развилото се административно производство, да подаде възражения, от която възможност се е възползвал. Дадена му е възможност да предостави доказателства, довели до невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, в съответствие с чл. 34 ал.3 от АПК или да възстанови доброволно сумата по полученото първо плащане по договора, в случай че не представи такива в указания срок. В хода на производството по издаване на оспорения акт са изпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл.35 и чл.36 от АПК/. Административния орган е обсъдил подаденото възражение в откритото производство по издаване на АУПДВ и представените от ползвателя документи, като е приел, че същите не доказват наличието на обективна невъзможност за подаване на заявка за второ плащане, която се дължи на настъпила временна неработоспособност съгласно изискванията на чл.22 ал.2 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., което категорично изключва възможността, пораждаща условие за подаване на заявката за второ плащане или извънредно обстоятелство по смисъла на § 1 т.15 от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015г., наличието на което да освободи ползвателя от възстановяване на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, поради неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в нормативно и договорно определения срок.

                Доколкото прекратяването на договора произтича от виновното неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане, като фактическото основание за издаване на АУПДВ и прекратяването на договора е едно и също, поради което не е налице съществено нарушение на административно - производствените правила, както неоснователно се твърди от оспорващият в депозираната писмена защита. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице.

              В писмената защита оспорващият навежда  подробни доводи, че процедурата по издаването на процесния АУПДВ е започнала след 07.01.2018    г./датата на влизане в сила на чл.9 от ЗПЗП/ и приложим за установяване по основание и размер на публични вземания на ДФЗ от вида на процесиите, е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия закон, които се явяват неоснователни.

            Правилно процесния АУПДВ е издаден по реда на ДОПК и доводите на оспорващият за неправилно процедиране са неоснователни, тъй като не намират законова опора.

            Според §4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, кактои плащанията,   верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал.1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OB, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OB, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.

            Съгласно §12 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр.2/2018г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.9б т.2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

             Производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 24.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 25/06/1/0/02149 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 - 2020 година.

             За това производство относно мярка по чл.9б т.2 от ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг/който е пет години и шест месеца, съгласно чл.13 ал.2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 11.2.2016г./, като за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото „друго“ по смисъла на §4 ал.3 /изм.ДВ, бр. 2 от 2018 г./ от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която: /изм.ДВ, бр. 2 от 2018 г./ Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OB, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OB, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

              В същия смисъл е и нормативната уредба в чл.30 ал.2 и ал.3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приета на основание чл.9а т.3 от ЗПЗП. Според която: „За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ - РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл.20а ал.4 от ЗПЗП, издава акт по чл.166 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ Алинея 2 предвижда компетентите органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл.70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.70 ал.1 т.10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция „за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.“

              Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №14 - неподаване в срок на заявка за второ плащане, посочено в договора за предоставяне на финансова помощ, не съвпада с фактите от хипотезата на разпоредбата от ЗУСЕСИФ. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на този закон. Не е обходимо издаването на изричен административен акт въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПВД. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на чл.166 и сл ДОПК.

              Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му.      

              Съгласно разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.5 изр. първо от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.166 ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.  

             Както се посочи по-горе, условията и редът за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.

             Съгласно чл.10 от Наредба № 14/2015 г., изплащането на помощта по процесната подмярка се извършва на два етапа, а именно: първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и второ плащане, също в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – когато след извършена проверка от Разплащателната агенция се установи точно изпълнение на бизнес плана. Видно от разпоредбата на чл.34 ал.1 от Наредба № 14/2015 г., при кандидатстване за второто плащане по чл.10 т.2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Разплащателната агенция и публикуван на електронната страница на последната, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7, като в ал.4 на същия член е записано, че заявката за второ плащане следва да се подаде не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок.

             В конкретния случай, видно от оспорения АУПДВ, административният орган се е позовал на констатираното неизпълнение на задълженията на оспорващия по Договор 11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездната помощ.

             Процесният АУПДВ № 11/06/1/0/02674/2/01/04/01 от 17.09.2018г. е издаден с правно основание чл.9 ал.1 т.1 предл. първо във връзка с чл.3 ал.3 изр. първо, във връзка с чл.3 ал.2 т.2 изр. първо от Договор № 11/06/1/0/02674 от 11.02.2016 г., респ. чл.45 т.6 във връзка с чл.38 ал.1 т.1 предл. първо във връзка с чл.34 ал.4 във връзка с ал.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020г., чл.59 ал.1 и ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка със Заповед № ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г. и Заповед № 03 - РД/1404 от 23.07.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.

                 Съгласно първата от цитираните разпоредби – тази на чл.45 т.6   от Наредба № 14/28.05.2015 г., Разплащателната агенция изисква от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.

             С чл.3 ал.3 от Договор № 11/06/1/0/02674 от 11.02.2016г.,  оспорващият като ползвател се е съгласил и е поел задължение да подаде заявка за второто плащане в срок до 01.06.2018 г., но не по – рано от един месец преди тази дата /чл.6 ал.1 от Договора/. В случая по делото липсват данни оспорващият М. да е подал заявка за второто плащане до тази дата, съобразно така поетото с договора задължение. В тази връзка същият не отрича, че не е спазил този срок, като заявява, че не е сторил това по здравословни причини, както и че е опитал да подаде изискващата се заявка чрез пълномощник, но дори това да се приеме за достоверно, то безспорно е налице неизпълнение на поетото договорно задължение.

             Посочената в договора дата 01.06.2018 г. не е фиксирана и единствена като възможна за заявяване на второ плащане, а краен срок за осъществяване на това. За ползвателя по процесния договор е било възможно и в рамките на месец преди тази дата да подаде заявлението с изискуемите документи, по арг. от чл. 3 ал. 3 в частта „но не по – рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6 ал.1. Клаузата на чл.6 ал.1 от договора задължава ползвателя да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 01.06.2018 г. Нещо повече, в приобщения по делото, част от административната преписка Бизнес план, Приложение № 4 към чл.14 ал.1 от наредба № 14/28.05.2015 г., оспорващият е декларирал датата 01.06.2018 г. като избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ /л.20 от делото/. Основание за издаване на акта е и другата, визирана в същия разпоредба на чл.38 ал.1 т.1 предл. първо от Наредба № 14/28.05.2015 г., съгласно която ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл.10 т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10 т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл.36 ал.2. Нормата е категорична, а предложение първо от т.1 поставя императивно изискване заявката за второ плащане, окомплектована с необходимите изискуеми документи да се подаде в посочения в договора срок. Неизпълнението на това нормативно изискване е обвързано с текста на ал.1, указващ, че неизпълнението лишава от право ползвателя на помощта да получи второ плащане по договора и задължава същия да върне получената по първото плащане сума на финансовата помощ. Това нормативно изискване е възпроизведено и в чл.9 ал.1 т.1 от сключения и двустранно подписан от ДФ „Земеделие“ и оспорващият договор за финансова помощ, а съобразно чл.17 ал.1 от същия, във всеки случай по чл.9 за изискуемост на полученото по чл.3 ал.2 т.1 първо плащане и/или при наличие на основание за това по чл.38 ал.1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане, заедно с неустойка в размер на законната лихва върху сумата, дължима до датата на неизпълнението.

             С подписването на договора, ползвателя се е съгласил с правните последици, които ще възникнат при евентуално неизпълнение от негова страна.

            Съгласно чл.28 ал.6 от Наредба № 14/28.05.2015г., респ. чл.7 от Договор № 11/06/1/0/02674 от 11.02.2016г., Договорът по ал.2 урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително условията за извършване на допълнителни проверки при съмнения за създадени изкуствени условия за получаване на предимство и основанията за изискуемост на финансовата помощ.

             Съгласно чл.2 ал.2 от Договора, при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на Европейския съюз Фондът прилага съответните правила, предвидени в този договор и приложим нормативен акт за отказване на заявената за изплащане помощ, съответно за изискуемост на изплатените суми от помощта.

              В член 63 от Регламент № 1306/2013 г., уреждащ неправомерните плащания е заложено, че ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Такова специфично задължение, свързано с условията за предоставяне на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ е именно задължението на В.М. да подаде заявка за плащане съгласно чл.34 ал.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.

               Нарушението във връзка, с което фонда търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неподаване в срок на заявка за второ плащане, която е комплектована с всички изрично посочени документи в Приложение № 7 към чл. 34 ал. 1 от Наредба № 14, част от които е горният документ. До изтичане на крайния срок за подаване на заявка, такъв опит не е направен. Ползвателят не е изпълнил специфично задължение и става недопустим за второ плащане по договора си с фонда, но вече е получил първо плащане по договора, което се явява недължимо платено.

               Правните последици от неизпълнението на горното задължение са уредени в чл.9 ал.1 т.1 предл. първо от Договора /който по своята същност е административен договор/, съгласно който ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10 т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10 т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, както и чл.24 ал.2 т.4 от Договора, договорът се прекратява едностранно без предизвестие при виновно неизпълнение на което и да е нормативно или договорно задължение от страна на ползвателя.

              Видно от доказателствата по делото до дата 01.06.2018 г. не е подадена заявка за второ плащане от оспорващият, с което не е изпълнено нормативно задължение заложено в чл.34 ал.4 във връзка с ал.1 от Наредба №14/28.05.2015г., както и договорно задължение уговорено в чл.3 ал.3 изр. първо във връзка с чл.3 ал.2 т.2 изр. първо от Договор № 11/06/1/0/02674 от 11.02.2016г., както правилно е приел административният орган и като последица е определил размер на задължение 24 447,50 лева. 

             От фактите по делото безспорно се установява наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото от ползвателя по чл.3 ал.3 изр. първо във връзка с чл.3 ал.2 т.2 изр. първо от Договора задължение, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл.34 ал.4 във връзка с ал.1 от Наредба №14/28.05.2015 г. Изложените обстоятелства обосновават предприетите от страна на административния орган действия да изиска възстановяване на получените средства за подпомагане, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Законосъобразно е издаването на АУПДВ в резултат на изпълнение на нормативноустановеното задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните изисквания за ползване на средствата за подпомагане.

                Неоснователни и недоказани се явяват и доводите на оспорващият за възникнало препятствие на 30.05.2018г. за земеделския стопанин, свързани с неговото здравословно състояние /травма, изразяваща се в порезна рана в областта на дясната ръка, причинявайки му непоносими болки и затруднени вижения на ръката, което обстоятелство е довело до невиновна невъзможност за изпълнение на договорно задължение - подаване на заявка за плащане в срока определен в договора- 01.06.2018г./ и необходимостта от предприемане на навременни и адекватни мерки, което по своята същност е било предпоставка да му бъде предоставена възможност в последствие да представя необходимото заявление.

               В тази връзка следва да се съобрази,  че  съгласно разпоредбата на чл.22 ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015г., ползвателите на помощта, които трябва да подадат заявка за второ плащане и за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно - курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото, следва да удостоверят временната неработоспособност с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му.  В тази връзка и на основание чл.22 ал.3 от наредбата, в случаите по ал.2 документите могат да бъдат подадени от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно

              В процесния случай не е налице представен болничен лист по образец по смисъла на чл.6 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза удостоверяващ наличие на временна неработоспособност.

               Нормативно заложеното изискване на чл.34 ал.4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., е ползвателите на помощта да подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му. Видно от представените във възражението документи, през периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2018 г., оспорващият не е бил хоспитализиран, не е имал болничен престой в следствие на настъпило трайно увреждане на здравето, съответно  не установяват да е бил обективно възпрепятстван да подаде заявка за плащане в срока посочен в договора.

             Твърденията за наличието на пряка връзка с пропускането на срока, не се подкрепят с доказателства за лекарски предписания по спазване на специален режим, които да ограничават дългосрочно професионалната трудоспособност на оспорващият.

              Освен, че няма приложен болничен лист, според изискванията на чл.22 ал.2 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., представеният в административното производство от ползвателя амбулаторен лист №1160 е издаден след крайния срок за подаване на заявка за второ плащане, а именно 04.06.2018г., а в документа озаглавен „Предписание за услугите на лечебна гимнастика/физикална терапия“ като дата на произшествие е посочена 13.06.2018г., което е след срока на заявката. Отделно, ползвателят не се е възползвал от възможността да подаде заявка за второ плащане, чрез упълномощено лице с изрично нотариално заверено пълномощно.

             Следва да се отчете, че от страна на ползвателят не са ангажирани доказателства, които да обуславят установена по надлежния ред дългосрочна професионална нетрудоспособност, имаща характер на извънредно обстоятелство по смисъла на чл.2 параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която разпоредба препраща §1 т.15 от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015г.              

               Предвид  чл.103 ал.4 от Закона за здравето, според който  „Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК“, експертните лекарски комисии се явяват компетентният административен орган, който единствен може да установи и документално да удостовери наличието на професионална болест, респ. трайно намалена работоспособност.

             За проверката на материалната законосъобразност на акта е необходимо да бъдат подведени сочените от оспорващият непредвидени събития под легалната дефиниция на чл.2 параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

              Видно е, че сочената травма не предвидена като основание за непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Такива ще бъдат налице само ако тези събития пряко или косвено са довели до дългосрочна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта. В случая ангажираните медицински документи не обосновават такъв извод. Обстоятелството, че оспорващият е претърпял травма само по себе си не води до дългосрочна професионална нетрудоспособност, която да изключва отговорността му за неспазване клаузите на подписания договор. На следващо място липсват доказателства това обстоятелствата в тази връзка, да са заявени в указния в чл.38 ал.5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. срок, за да намери приложение изключението по чл.38, ал.4 от Наредбата. Посоченото изискване е кумулативно и неизпълнението му прегражда приложимостта на цитираното изключение /в този смисъл решение № 4618 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 6895/2017 г., решение № 8372 от 29.06.2017 г. по адм.д. № 5185/2017 г. и решение № 7877 от 21.06.2017 г. по адм. д. № 7983/2016 г., трите на IV отд. на ВАС/.

             Другото сочено от оспорващият обстоятелство, че баща му К. С. М., с нотариално заверено пълномощно е опитал да подаде „нужното заявление за второ плащане пред ДФ „Земеделие”, ОД Плевен, но е направен устен отказ за приемане на документите“, няма доказателства да е заявено, тъй като при подаване на заявка за плащане с документи в ДФЗ, преди срока се издава контролен лист, с който би могло да се установи, че същият е идвал в срок да представи доказателствата си пред органа. Наред с това, приложеното пълномощно е издадено след пропускане срока за заявлението за второто плащане, тъй като е с нотариална заверка от дата 07.07.2017г., а срока за подаване на процесното заявление е до 01.06.2018 г., поради което същото се явява и неотносимо към предмета на спора.

              С оглед гореизложеното представените от оспорващият документи не доказват наличието на обективна невъзможност за подаване на заявка за второ плащане, която да се дължи на настъпила временна неработоспособност по смисъла на чл.22 ал.2 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., което изключва възможността, пораждаща условие за подаване на заявката за второ плащане или извънредно обстоятелство по смисъла на §1 т.15 от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015г., наличието на което да освободи ползвателя от възстановяване на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, поради неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в нормативно и договорно определения срок.

              Осъществени са материалните предпоставки на разпоредената с АУПДВ правна промяна.  Представянето на заявка за второ плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция с всички изискуеми документи съгласно приложение № 7, е задължение на ползвателя на помощта, установено с чл.34 ал.1 от Наредба № 14 във вр. с Приложение № 7 от нея /частта „Специфични документи“ от приложението/.   

              Неподаването на заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, е установен с разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със законната лихва. Причините за неизпълнението на задължението на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Макар и да се твърдят /обсъдените по-горе/, то не се установява съществуването на такива обстоятелства /липсва уведомление по чл.38 ал. 5 от Наредбата/, а и наличието им не преодолява ограничението за второ плащане /вж. чл.38 ал.4 от Наредба № 14/, освен ако неизпълнението при тези обстоятелства не следва извършването на второто плащане /чл.38 ал.6 от Наредбата/.

             С оглед изложеното в оспорения административен акт коректно са посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна степен на фактическите установявания в правния спор, противно на твърдяното в жалбата. Актът е постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са, и не се споделят и доводите на оспорващия за допуснати при постановяване на разглеждания АУПДВ съществени нарушения на административно производствените правила.

             В този смисъл правилно с процесният акт е отказано пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по сключения Договор № 11/06/1/0/02674 от 11.02.2016г., с прекратяване на същия  на основание чл.24 ал.2 т.4 /по т.1/, като е определено задължение в размер на 24447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 11/06/1/0/07674 от 11.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2018г.     

                Акта съответства и на целта на закона, като не се установява да е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис. Действително отговорността се явява неоправдано тежка за практически формално неизпълнение на договорни клаузи, но същата е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който оспорващият се е задължил да спазва. В случая договорените между страните последиците от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ са явяват приложени в пълно съответствие с приложимите правни норми и в законоустановения срок.

             Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт за установяване на публично държавно вземане е законосъобразен като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването му, а подаденото срещу него оспорване е неоснователно и недоказано.    

    При този изход на спора, на основание чл.143 ал.4 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, се явява  основателна претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие, осъществено от юрисконсулт в хода на съдебното производство, съгласно чл.144 АПК във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г./ във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и  чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100,00 /сто/ лева.

   Водим от гореизложеното, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК,      

             РЕШИ:

   ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.К.М. с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №11/06/1/0/02674/2/01/04/01 от 17.09.2018 година на директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие” гр.Плевен. 

                     ОСЪЖДА В.К.М. с ЕГН:********** и адрес: *** да заплати на Държавен фонд земеделие – Разплащателна агенция гр. София, сумата от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.         

   Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: