Р Е
Ш Е Н
И Е № 260386
град
Пловдив, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №3047 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по постъпила
въззивна жалба, подадена от Т.К.Т. чрез адв. Е.И., срещу решение
№352/19.08.2020 г., постановено по гр.дело №888/2019 г. по описа на
РС-Асеновград, с което е отхвърлен предявения от Т.Т. против З.З.П. и А.Б.П.
иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко - продажба на недвижим
имот, оформен с нотариален акт №153 от 30.05.2008 г., том 3, дело №506/2018 г.
на нотариус Кожухарова, №234 по списъка на НК, вписан с акт №73, том 7, дело №1230/2018
г. на Служба по вписванията Асеновград, представляващ 1/6 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 00702.519.108 по КК и КР на гр. Асеновград,
одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК,
с адрес на имота гр. Асеновград ул. ***, с площ 434 кв. м, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - средно
застрояване, номер по предходен план 2813(2958, 2959 - стар) квартал 225
(247-стар), парцел І-2813 (І-2958, 2959 - стар) при съседи: ПИ 00702.519.493,
00702.519.503, 00702.519.504, 00702.519.107, ведно със самостоятелен обект в сграда с КИ
00702.519.108.1.3 по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със Заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес гр. Асеновград,
ул. ***, ет.3, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в
ПИ с КИ 00702.519.108, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на
обекта - едно, с посочена в документа площ 118 кв. м, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - 00702.519.108.1.4, под обекта - 00702.519.108.1.1, над
обекта - 00702.519.108.1.5, ведно с припадащото се таванско помещение, както и
съответните идеални части от общите части на сградата, ведно със самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.519.108.1.12 по КК и КР на гр. Асеновград,
одобрени със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес гр. Асеновград, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в ПИ с КИ 00702.519.108 с предназначение - друг вид
самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта - едно, с посочена в
документа площ 20 кв. м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -00702.519.108.1.13,
00702.519.108.11, под обекта – няма, над обекта - 00702.519.108.1.1, поради
нарушаване на добрите нрави - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
С решението са отхвърлени и предявените
от Т.К.Т. против З.З.П. и А.Б.П. при условията на евентуалност искове за унищожаване на договора за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №153 от 30.05.2008
г., том 3, дело №506/2018 г. на нотариус Кожухарова, № 234 по списъка на НК,
вписан с акт №73, том 7, дело №1230/2018 г. на Служба по вписванията
Асеновград, представляващ 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор
00702.519.108 по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със Заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота гр.
Асеновград ул. ***, с площ 434 кв. м, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване, номер по предходен
план 2813(2958, 2959 - стар) квартал 225 (247-стар), парцел І-2813 (І-2958,
2959 - стар) при съседи: ПИ 00702.519.493, 00702.519.503, 00702.519.504,
00702.519,107, ведно със самостоятелен обект в сграда с КИ 00702.519.108.1.3,
по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес гр. Асеновград, ул. ***, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с КИ 00702.519.108, с предназначение - жилище
апартамент, брой нива на обекта - едно, с посочена в документа площ 118 кв. м,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 00702.519.108.1.4, под обекта
- 00702.519.108.1.1, над обекта - 00702.519.108.1.5, ведно с припадащото се
таванско помещение, както и съответните идеални части от общите части на
сградата, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.519.108.1.12 по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със Заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес гр. Асеновград,
ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
КИ 00702.519.108 с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, брой
нива на обекта - едно, с посочена в документа площ 20 кв. м, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж -00702.519.108.1.13, 00702.519.108.11, под
обекта – няма, над обекта - 00702.519.108.1.1, поради сключването му при
измама, на осн. чл. 27, пр. 4, във вр. чл. 29 от ЗЗД и поради сключването му
поради крайна нужда при явно неизгодни условия - на осн. чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
Иска се отмяна на атакуваното
решение, като се уважат исковете и се присъдят разноски на жалбоподателката за
двете инстанции. В жалбата се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно съдът не се е доверил на
показанията на свидетелите, доведени от ищеца, нямало мотиви защо са възприети
показанията на част от свидетелите, а не на други от тях. Не съществуват
писмени доказателства, че е платена по-висока сума от вписаната в нотариалния
акт, като е недопустимо установяването на сумата да става със свидетелски
показания, а и ищцата не е дала съгласие за това. Твърди се, че сумата по
нотариалния акт е десет пъти по-ниска от пазарната и се излагат съображения, че
е налице нищожност на договора като такъв в противоречие с добрите нрави. Сочи въвеждане
в заблуждение - че имотът се прехвърля като обезпечение на договор за кредит,
както и, че е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
При служебната проверка на
основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната
част и само на поддържаните основания.
Обжалваното решение е и
правилно, като въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и
без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като при условията на
евентуалност са предявени още два иска - по чл.27, пр.4 вр. чл.29 от ЗЗД и
чл.33, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата, явяваща се продавач по сделка, оформена с атакувания
нотариален акт, е
била въведена в заблуждение от купувача, че сключва договора, като продава една
шеста идеална част от имота си, за да обезпечи договор за кредит в размер на
9500 лв., а след връщането му, в срок до една година, ведно с уговорена лихва в
размер на 9500 лв., при общ размер на задължението от 18000 лв., ще ѝ
бъде върнат имота отново, по същия ред. Твърди, че не е желаела да продава
имота си, като е вярвала, че нотариусът ще защити интереса ѝ, тъй като,
като представител на държавата, следи за него. Твърди, че цената по договора е
нищожна и равна на липса на престация, тъй като пазарната стойност на имота е
около 100 000 лв. Към момента на изповядване на сделката е била притисната от
различни кредитни институции за заплащане на задължения по кредити, поради
което се е намирала в крайна нужда от средства и това е довело до вземане на
решението за сключване на сделката при тези условия. Счита, че поради това е
налице нищожна сделка - поради накърняване на добрите нрави, тъй като цената по
договора е уговорена в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота и е почти
равна на нула; счита, че е била измамена от купувача, като е било формирано у
нея убеждението, че дава обезпечение по получен заем, който следва да върне,
след което ще получи отново имота си чрез нова сделка; евентуално счита, че
договора следва да бъде развален, тъй като е сключен поради крайна нужда –
наличие на множество задължения по кредити към кредитни институции и при явно
неизгодни условия, с оглед факта, че стойността на имота многократно надхвърля
покупната цена.
Ответниците З.П. и А.П.
оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че не е имало отношения с
ищцата, свързани с договор за заем – предаване на пари с уговорка за връщане и
заплащане на лихви, както и не е имало уговорки за връщане на имота. Между
страните е бил сключен договор за покупко-продажба, като цената е посочена от
ищеца, който е държал да се запише тази стойност в договора поради възможността
за заплащане без банков превод, тъй като е имала задължения и смятала да се
развежда, а не желаела съпругът ѝ да разбира за продажбата. Оспорват, че
посочената в договора цена е реално заплатената, като твърдят, че са заплатили
50 000 лв. Признават, че тази цена е под пазарната, но била уговорена по
този начин поради трудности при огледа, тъй като продавачът не желаела да се
разбира, че продава имота до развода със съпруга си, да продължи да живее в
апартамента до приключване на бракоразводното дело със съпруга ѝ, както и
с оглед обстоятелството, че имота се нуждаел от основен ремонт, и с
допълнително условие - в нотариалния акт да се впише по-ниска цена, тъй като не
желаела продажната цена да бъде превеждана по банков път. Оспорват твърдението
на ищцата да е действала при крайна нужда с аргумент, че е имала задължения към
кредитни институции, като сочат, че в нотариалния акт изрично е записано, че
продавачът е заявил, че не действа при крайна нужда. Оспорват твърдението, че
са били търсени от продавача, като ответникът П. твърди, че тя е търсила
ищцата, за да освободи апартамента, в изпълнение на уговорката, че владението
ще бъде предадено след приключване на бракоразводното дело.
Безспорно
е между страните по делото, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №153 от 30.05.2018 г., том 3, дело №506/2018 г. на нотариус Кожухарова, отбелязана
под №234 в списъка на НК, вписан с акт №73, том 7, дело №1230/2018 г. на Служба
по вписванията Асеновград, Т. е продала на ответника П. собствения си недвижим
имот: 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 00702.519.108 по КК и
КР на гр. Асеновград, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота гр. Асеновград ул. ***, с площ
434 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване - средно застрояване, номер по предходен план 2813 (2958, 2959 - стар)
квартал 225 (247-стар), парцел І-2813 (І-2958, 2959 - стар) при съседи: ПИ
00702.519.493, 00702.519.503, 00702.519.504, 00702.519,107, ведно със самостоятелен обект в сграда с КИ
00702.519.108.1.3, по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със Заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес гр. Асеновград,
ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с КИ 00702.519.108, с
предназначение - жилище апартамент, брой нива на обекта - едно, с посочена в
документа площ 118 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
00702.519.108.1.4, под обекта - 00702.519.108.1.1, над обекта -
00702.519.108.1.5, ведно с припадащото се таванско помещение, както и
съответните идеални части от общите части на сградата, ведно със самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.519.108.1.12, по КК и КР на гр.
Асеновград, одобрени със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес гр. Асеновград, ул. ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в ПИ с КИ 00702.519.108 с предназначение - друг
вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта - едно, с посочена в
документа площ 20 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
00702.519.108.1.13, 00702.519.108.11, под обекта – няма, над обекта -
00702.519.108.1.1, срещу сумата от 9500 лв., посочена като изцяло заплатена при
подписване на договора. Страните са декларирали, че това е действителната цена
на сделката, както и, че продавачът не действа при крайна нужда.
Към
датата на финализиране на договора за покупко-продажба купувачът З.П. е имала
сключен граждански брак с ответника А.П. според представеното удостоверение за
сключен граждански брак, като имотът е придобит при режим на съпружеска
имуществена общност от съпрузите, доколкото няма твърдения и доказателства за
избор на друг режим при придобиване на имущество.
Пазарната
цена на имота, предмет на сделката, към датата на сключването ѝ, е била в
размер на 94 500 лв., за което е възприето изцяло изслушаното заключение на
вещото лице, като изготвено обективно, безпристрастно и обосновано.
Относно
свидетелските показания: чл.164, ал.1 от ГПК посочва изрично случаите, в които
свидетелски показания са недопустими. В случаите по т.3 – т.6 от цитирания
текст обаче свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на
страните. Неоснователно се твърди от жалбоподателката, че тя не е давала такова
съгласие – същата е присъствала лично в съдебно заседание на 12.03.2020 г.
/протокол на л.121 и следващите от първоинстанционното дело/, когато са
обсъждани доказателствените искания и становища на страните, включително и за
допускане до разпит на свидетели и обстоятелствата, за доказване на които се
искат. Нещо повече – депозирана е молба /л.119 от първоинстанционното дело/, в
която пълномощникът на страната изрично е поискала допускане до разпит на
свидетели. Именно тази страна е инициатор за събиране на гласни доказателства,
като ответната страна се е съгласила. В този смисъл не се възприема виждането в
жалбата за недопустимост на свидетелските показания, доколкото са били налице
предпоставките на чл.164, ал.2 от ГПК.
От състава на районния съд за
установяване на твърденията в исковата молба - за уговорките преди сключване на
договора - са допуснати гласни доказателства и на двете страни, като
показанията на двете групи свидетели са противоречиви. Не се възприемат
твърденията в жалбата, че не са изложени съображения от първостепенния съд защо
се дава вяра на едната група свидетели, а не на другата. Напротив – изложени са
мотиви, че свидетелите, доведени от ищеца, са заинтересовани от изхода на
делото с оглед роднинската връзка на свидетеля Т. с ищцата – нейна дъщеря, и
факта, че свидетелят Т., бивш съпруг на ищеца, живее с нея на съпружески начала
в жилището, предмет на оспорвания договор. Както правилно е отбелязано, те не
са и очевидци - възприятията им не са непосредствени, а за уговорките при
сключване на договора знаят от ищцата. Същевременно показанията на св. Т.
противоречат и на твърдения в исковата молба. Свидетелката посочва и лични
възприятия, без обаче да конкретизира какво точно е видяла – говори за среща
между майка си и ответницата П. и мъж на име В., но не конкретизира какво точно
е предложила ищцата и кой е направил твърдяното признание. Колкото до
показанията на св. Т. – същият посочва, че с ищцата са се развели фиктивно, за
да не го „дърпат“ за кредитите. Не посочва каквато и да е конкретика на
договорките, а само, че е намерил пари.
Споделя се и извода на първостепенния
съд, че св. П. е незаинтересована от изхода на делото, показанията ѝ са
логични, последователни, лично е възприела уговорките на страните преди
сключване на сделката, като правилно съдът ги е кредитирал. Именно тази
свидетелка е категорична, че не е имало уговорки между страните за сключване на
договор за заем, а само за продажба на имот, като посочва и какви договорености
е възприела.
Настоящият състав напълно се
солидаризира с приетото от районния съд именно в резултат на кредитираните свидетелски
показания, че между страните е имало уговорка за продажба на недвижимия имот,
като тя е била за сумата от 50000 лв., но
само част от нея – 9500 лева - е била записана в договора по изричното
настояване на ищцата, защото не е желаела да получи продажната цена по сделката
с банков превод. Св. П. установява и уговорки за отложено предаване на
владението на имота до приключване на бракоразводното дело на ищцата, което към
датата на продажбата все още не е било заведено. При изповядване на сделката
нотариусът е прочел акта, убедил се е във волята на страните, както и, че
разбират това, за което се подписват. Св. П. също е посочила, че и самата тя е
чела акта на съконтрагентите, преди да отидат при нотариуса за изповядване на
сделката. Коментирана е и цената, като е предупредила ответника П. за
рисковете, които крие такава формулировка на условията по сделката, но ответницата
е била убедена в добронамереността на ищцата и е отказала защита на правата си
чрез изготвяне на други документи, извън необходимите за изповядване на
сделката. Пак тази свидетелка посочва, че, според казаното ѝ от св. Т.,
майка ѝ е изгубила всичките пари, след като е излязла от нотариуса.
Правилно и обосновано съдът не е
ползвал обясненията на ответницата, като доводите напълно се споделят и не
следва да се преповтарят.
С решение по гр.дело №2470/2018 г. на
Асеновградски районен съд е прекратен сключения на 12.01.1978 г. в с.
Средногорци, община Мадан, област Смолян, граждански брак между А.А. Т. и Т.К.Т.,
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. Молбата, по която е образувано
делото, е подадена в АРС няколко месеца след изповядване на процесната сделка.
По делото са представени писмени
доказателства – извлечения от сметки и банков кредит, за доказване на
твърдението, че у ответника са били налични средствата, които твърди да е
заплатила на ищеца по повод процесния договор за продажба. От представените
удостоверения от БНБ се установяват наличните кредити на ищцата към датата на
издаване на съответното удостоверение, както и към датата на сключване на
сделката, съответно наличие на просрочие по същите, а според приложените съдебни
удостоверения ищцата е завела съдебни дела пред РС Асеновград срещу финансови
небанкови институции за установяване на нищожност на десет от договорите за
кредит, сключени от нея през 2016 г., 2017 г. и 2018 година. Ищцата е сезирала
и компетентните органи за извършена спрямо нея измама, като е образувано досъдебно
производство.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно
е приел, че е длъжен да се произнесе по посочените в исковата молба основания
за недействителност на сделката във връзка с направените искания от страната, като
обсъди наведените обстоятелства за сключване на сделката при противоречие с
добрите нрави, поради измама и при крайна нужда и явно неизгодни условия, без
да се обсъждат твърденията, навеждащи на други пороци на сделката, за които
няма искане за произнасяне. Правилно са разгледани предявените искове съгласно
претенциите на ищеца, като се започне от най-тежкия порок и се следва
поредността в ЗЗД, което в случая съвпада и с желанието на ищцата.
Решението е правилно и законосъобразно, като
на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от Асеновградски районен съд. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Относно
иска за прогласяване на нищожност на договора поради противоречие с добрите
нрави, тъй като е сключен с драстично несъответствие между престациите на двете
страни:
От
състава на районния съд са изложени подробни, обосновани, съобразени с теорията
и съдебната практика съображения, които напълно се споделят. Както правилно е
отбелязано, е необходимо да се изследват всички конкретни обстоятелства по
делото, за да се прецени дали са накърнени добрите нрави със сключване на
сделката, като само нееквивалентността на престациите не може да се счете за
накърняване на добрите нрави.
Съдът
винаги следва да прави конкретна преценка на обстоятелствата по делото, за да
прецени дали е налице доказано действие на някоя от страните, което накърнява
добрите нрави, като злепоставя чужди интереси с цел извличане единствено на
облага за себе си. Чл.9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на
двете страни да направят конкретна преценка на относно потребността от
насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.Облигационното
правоотношение предпоставя самостоятелност, от една страна, а, от друга, се
рамкира от „добрите нрави“ и от императивните правила, които при продажбата
определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори
ако е договорена цена, която е по – ниска от нея. Следователно законодателят
допуска, че цената на недвижим имот може да бъде по – ниска от данъчната. В
същото време понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност обаче би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация
(решение №452/25.06.2010 г. по гр.д. №4277/2008 г. на ВКС, IV г.о.).
Според
решение №119/22.03.2011 г. по гр.д. №485/2010 г. на ВКС, I г.о., при преценка на действителността на
двустранните възмездни договори относно това, дали са накърнени добрите нрави,
съдът следва да преценява действителната воля на страните, защото нормата на
чл.20 ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната
обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчитат
взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в
частност продажбата е каузална сделка, следва да се съобразява при преценка на
действителността ѝ целта, а тя най – често е свързана с удовлетворяване
на допустим от закона интерес на страните. Преценка дали нееквивалентността е
значителна следва да се извърши именно при съобразяване на преследваната от
страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В този
смисъл е и решение №128/17.01.2019 г. по гр.д. №3170/2017 г. на ВКС, I г.о.
В
конкретния случай е установено, че жалбоподателката е желаела да продаде имота
си, но при условия, които носят риск и ограничават правото на собственост на
купувача, като, както е посочено и от районния съд, основното право – да получи
владението и ползва имота, е било отложено за един бъдещ, неопределен период от
време - до влизане в сила на съдебно решение по дело за развод на продавача,
което към онзи момент не е било и заведено. Жалбоподателката е продължила да
ползва имота, включително и до настоящия момент. От показанията на св. П. се
установи, че купувачът се е съобразил с тази предварителна уговорка и П. не е
поискала предаване на имота до момента, в който е узнала, че условието –
влизане в сила на съдебно решение за развод на продавача, е факт.
Установено
е, че именно жалбоподателката е била страната, която е държала да се впише
точно сумата от 9500 лв. за продажна цена на имота, както и е поставила условия
за плащане на цената по договора в брой, поради което и не е било възможно, при
съобразяване с това изискване, да се удостовери в договора по-висока цена от
наличния праг за разплащане в брой. Жалбоподателката е аргументирала с
наличните задължения нежеланието си да постъпват суми по сметка, както и
искането си да не се разбира от съпруга ѝ (към онзи момент) извършването
на сделката. Не е ясно как Т. е използвала сумите, получени от продажбата, но
този факт е ирелевантен към настоящето производство.
Ето
защо се прие, че жалбоподателката е получила за продадения от нея имот сумата
от 50000 лв., която, с оглед на конкретните условия, не се явява в противоречие
с добрите нрави, доколкото е съобразена с изискванията на жалбоподателката –
невъзможност за провеждане на оглед на имота, за по – късно предаване на
владението и неразгласяване на сделката.
Друг
принцип в правото, включително и в облигационното, е добросъвестност при
упражняване на правата от страните, поради което и не следва да бъдат съдебно
признавани права, които са упражнени в противоречие с така прогласения в чл. 12
от ЗЗД принцип. В конкретния случай страните, по искане на една от тях, с цел
да избегнат разплащане по банков път, са уговорили в договора да бъде вписана
конкретна цена, за която няма забрана за заплащане в брой. Това поведение
безспорно е морално укоримо, но не води до нищожност на сделката като сключена
при накърняване на добрите нрави, тъй като не е сключена с цел злепоставяне на
интереса на продавача, а, напротив, това е направено именно по негово
настояване. Ето защо се споделя извода, че независимо, че е налице действително
значителна разлика в стойността на двете престации по договора, с оглед
останалите установени по делото обстоятелства, които се вземат предвид, не е
налице нарушаване на добрите нрави при сключване на процесната сделка, водеща
до недействителност на договора на това основание.
Според
решение №462/15.05.2009 г. по гр.д. №692/2009 г. на ВКС, IV г.о., когато се твърди нищожност на сделка, тази
нищожност трябва да е съществувала към момента на сключването, т.е. соченият
порок за нищожността трябва да е начален. Това по делото не се установи.
Поради
това и правилно искът за прогласяване на нищожност на сделката е отхвърлен.
Решението на първостепенния съд, с което е достигнал до същия извод, е правилно
и законосъобразно, като следва да се потвърди. Според решение №267/03.10.2011
г. по гр.д. №1362/2010 г. на ВКС, III г.о.,
незаявените основания (фактически твърдения, от които се извличат доводите за
порок на сделката) не може да бъдат разглеждани, тъй като съдът служебно не
може да променя предмета на иска.
С
оглед отхвърляне на главния иск следва да се разгледат и евентуално
предявените, за унищожаването на сделката по съдебен ред, в последователността,
посочена от ищцата.
Жалбоподателката
твърди, че не е желаела да прехвърли собствеността върху имота, че е била
заблудена, че прехвърля само една шеста идеална част от него, както и, че е била
въведена в заблуждение от купувача по сделката, че ще ѝ прехвърли обратно
имота при заплащане на определена сума пари, която представлява стойност на
даден паричен заем и уговорена лихва. В решение №396/28.10.2011 г. по гр.д.
№472/2010 г. на ВКС, IV г.о., е
разяснено правното значение на погрешните представи у страната при сключване на
договора, когато те не са предизвикани нито от насрещната страна, нито от трети
лица: волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в
зависимост от това, кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за
съществуването ѝ. Волята е опорочена от измама, когато невярната
представа е предизвикана умишлено от насрещната страна или от трето лице, макар
и насрещната страна да е знаела или не е могла да не знае за съществуването
ѝ (възползвала се е). Налице е и измама, водеща до унищожаемост на
договора при умишлено създадена от другата страна по него или от трето лице
невярна представа, че правните последици от договора няма да настъпят. Във
всички останали случаи е налице грешка. Тя може да е предизвикана от насрещната
страна или трето лице без умисъл, непредпазливо или неволно, както и страната
сама да е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и
обстоятелствата. В настоящия случай жалбоподателката е била уведомена за вида
на сделката – проекта за нотариален акт ѝ е прочетен както от св. П.,
така и от нотариуса. Разяснено ѝ е и, че посочената цена е ниска.
Разяснено е и на другата страна, че може да бъде съставен документ, като П.
също не се е съгласила. Никоя от страните не е споменала за сключен между тях
договор за заем. Не са установени активни действия на ответницата или трето
лице, с които да мотивират ищцата да сключи сделката, не се установяват и
създадени у ищцата неверни представи за последиците от сделката. Само за
пълнота е необходимо да се отбележи, че не е налице и грешка. В случая не е
налице и несъзнавано несъответствие между действително извършените действия от
продавача и подписания от нея договор за продажба, тъй като не са налице
неверни представи за конкретни обстоятелства по сделката. Грешката е основание
за унищожаване на сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства, предмет
на договора, а не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат.
Когато поради погрешни съображения страните не постигнат искания резултат, тази
грешка не се отразява на действителността на сделката (решение №299/20.04.2010
г. по гр.д. №2900/2008 г. на ВКС, III г.о.).
От
състава на първостепенния съд са изложени съображения защо не се приема, че е
бил налице сключен договор за заем, като съображенията се споделят от
въззивната инстанция. Ето защо правилно е отхвърлен и иска за унищожаване на
сключения с цитирания нотариален акт договор за продажба на недвижим имот
поради измама – умишлено въвеждане в заблуждение на ищцата да сключи договора.
Атакуваното решение и в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Относно
последния предявен иск при условията на евентуалност – за унищожаване на
договора като сключен при крайната нужда и явно неизгодни условия: фактическият
състав на понятието се състои от три елемента: състояние на крайна нужда,
определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи
сделката, наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и
самата сделка, и сделката да е сключена при явно неизгодни условия (решение
№452/25.06.2010 г. по гр.д. №4277/2008 г. на ВКС, I
г.о.). Безспорно по делото е установено трайно влошено материално положение на
ищцата, което обаче не води еднозначно до извода, че е налице причинна връзка
между това състояние и продажбата, още повече, че средствата не са използвани
за погасяване на задълженията на ищцата към кредитните институции. Вече се изложиха съображения, че
условията са относително еквивалентни, като не са явно неизгодни за
жалбоподателката. Тъй като не са налице и в този случай кумулативно
предвидените предпоставки, и този иск е неоснователен, като правилно е
отхвърлен. Доводите на районния съд и в този случай напълно се споделят.
В
тежест на жалбоподателката е при условията на пълно и главно доказване да
докаже твърдените пороци, което по делото не бе направено. По тези съображения
настоящият състав се солидаризира с изводите на състава на първостепенния съд,
че е налице валидно сключен договор за продажба, като същият не страда от
сочените пороци. Жалбата е неоснователна, следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение - да се потвърди.
Разноски са
поискани от жалбоподателката, но с оглед отхвърляне на жалбата не се присъждат.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
на основание чл.272 от ГПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №352/19.08.2020
г., постановено по гр.д. №888/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, III граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: