Решение по дело №270/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Постъпила е жалба от С.Ц.Д. *** с ЕГН ********** против Отказ на Зам.кмета на Община Видин - изх.№ СВ-02-4/1/ от 04.09.2018г., за учредяване на право на преминаване.

Посочва се, че с молба вх.№ СВ-02-4 от 27.08.2018г. жалбоподателят е поискал от кмета на Община Видин да му бъде учредено право на преминаване през ПИ 10971.501.120 по кадастралната карта на гр.Видин, собственост на Ц.Н.Г. ***, поради невъзможността да ползва, съгласно архитектурния проект, собствения си имот-гараж № 7 за два автомобила, с идентификатор 10971.501.120.1.12, находящ се в приземния нулев етаж на четириетажната жилищна сграда в посочения ПИ.

Твърди се, че постановеният отказ на Зам.кмета на Община Видин се явява незаконосъобразен – постановен в нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Сочи се че административният орган въобще не е започнал производство по искането му, не е уведомил заинтересованите лица, не е разгледал представените писмени доказателства, както и че няма изложени мотиви, тъй като не са посочени фактически и правни основания за издаване на отказа, а посочената правна норма на чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗУТ няма общо с искането му, тъй като не е искал изкуствено осветление.

Посочва се, че и по същество отказът е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като искането му е породено от несъгласието на собственика на терена да му учреди право на преминаване до входа на гаража му, в съответствие с одобрения архитектурен проект и друго техническо решение не е само икономически нецелесъобразно, но и просто напълно невъзможно.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени атакуваният отказ и се дадат съответните указания на административния орган за правилното приложение на процесуалния и материалния закон. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответната страна - Зам.кмета на Община Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и се иска като неоснователна същата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна - Ц.Н.Г. ***, чрез процесуалния се представител посочва, че от гаража може да се излиза през другия изход и независимо че искането за учредяване на право на преминаване подлежи на преценката на Кмета на Община Видин, същото се явява неоснователно, тъй като не е възпрепятствано ползването на обекта, като последователно се вкарват и изкарват двата автомобила. Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С молба вх.№ СВ-02-4 от 27.08.2018г. жалбоподателят е поискал от кмета на Община Видин да му бъде учредено право на преминаване през ПИ 10971.501.120 по кадастралната карта на гр.Видин, собственост на Ц.Н.Г. ***, поради невъзможността да ползва, съгласно архитектурния проект, собствения си имот- двоен гараж № 7 за два автомобила с идентификатор 10971.501.120.1.12, находящ се в приземния нулев етаж на четириетажната жилищна сграда в посочения ПИ. В молбата жалбоподателят е посочил, че Ц.Н.Г. отказва да му разреши да ползва входа на гаража от към двора, под предлог че не е собственик на дворното място. В молбата е посочено че се прилага копие от архитектурния проект, нотариален акт и договор за доброволна делба, които като доказателства са представени и по делото.

Въз основа на молбата до жалбоподателя е изпратено писмо рег.№ СВ-02-4/1/ от 04.09.2018г. на Зам.кмета на Община Видин, в което е посочено че правото на преминаване през чужд ПИ се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите на собствениците на имота, съгласно чл.92, ал.1 от ЗУТ, както и че в случая на жалбоподателя, чл.92, ал.2 от ЗУТ е неприложим.

От заключението по назначената по делото съдебно техническа експертиза, което Съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява че съгласно одобреният проект гараж № 7 е двоен гараж, т.е. за две коли и е проектиран с два входа – на югоизток – от обслужващата имота улица и на северозапад – през УПИ, от страната, от която е и входът за жилищната сграда. Вещото лице посочва, че в гараж № 7 не е възможно да влизат, излизат и паркират два автомобила един до друг, като се ползва гаражната врата от към улицата, поради което и е проектиран с две врати, в двата срещуположни края. Уточнява, че друго техническо решение, за използването на гаража за два автомобила не е възможно, освен през преминаването през УПИ, така както е одобрен проекта за сградата и както е въведен в експлоатация. Вещото лице сочи, че преминаването с автомобил в УПИ е открито, т.е. не е през застроена площ и категорично не влияе на площообразуването на етажите.

В с.з. на 21.11.2018г., на основание чл.176 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Съдът е задължил заинтересованата страна Ц.Н.Г., да се яви лично в следващото съдебно заседание и да даде отговор на въпроса: вярно ли е, че е отказала да даде съгласие за сключване на договор, с който жалбоподателят официално да получи право на преминаване пред нейния имот до северозападната врата до собствения му гараж, като е предупредена за неблагоприятните последици, визирани в чл.176, ал.3 от ГПК. Тъй като заинтересованата страна, уведомена чрез процесуалния си представител, не се е явила и не е дала отговор на поставения въпрос, Съдът намира за доказано обстоятелството, че последната е отказала да даде съгласие за сключване на договор, с който жалбоподателят официално да получи право на преминаване пред нейния имот до северозападната врата до собствения му гараж.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена пред надлежен съд, в законоустановения срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Не се оспорва обстоятелството че административният акт е издаден от компетентен орган – Зам.кмета на Община Видин, на когото са делегирани правомощията по ЗУТ със Заповед № РД-11-02-1020 от 16.11.2015г. на Кмета на Община Видин, посочена и в акта.

Съдът намира обаче, че при издаване на атакувания отказ на Зам.Кмета на Община Видин, обективиран в писмо рег.№ СВ-02-4/1/ от 04.09.2018г., административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид липсата на всякакви доказателства в административната преписка, Съдът констатира че са били нарушени разпоредбите на чл.26, чл.35, чл.36 и чл.45 от АПК, а именно: няма данни да е проведено административно производство във връзка с подадената молба и да са били изяснени обстоятелствата и фактите във връзка с последната.

Издаденият отказ не отговаря и на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Липсват каквито и да било фактическите и правни основания за постановяването му, дори абстрахирайки се от неправилно посочената правна разпоредба на ЗУТ, досежно която вероятно е допусната фактическа грешка при изписването й. При това, изискването за посочване на фактическите основания за издаване на акта е предвидено наред с изискването за посочване на правните основания, като двете изисквания имат самостоятелно значение за преценката относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Правните основания за издаването на акт изискват посочване на съответните материално-правни норми, докато фактическите основания представляват изложение на причините и условията поради които се издава акта, т.е.фактите които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма. Вярно е, че фактическите основания за издаването на акта могат да бъдат изложени отделно или в друг документ, намиращ се в административната преписка, но в настоящото производство, въпреки дадените от Съда указания в тази насока, такива не се представиха.

Следва да се посочи, че изискването за мотивировка не е самоцелно. Липсата на мотиви прави невъзможно от една страна Съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на административния акт, а от друга страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са постановени неблагоприятните последици на акта и от тук да осъществят адекватна защита срещу него.

Административният орган не е изложил своето становище за фактите и обстоятелствата от значение за случая, свързани с конкретното искане. Липсват съображенията на административния орган поради какви причини е отказано уважаване на искането – дали поради наличието на постигнато съгласие между собствениците или поради наличието на друго техническо решение, което да е икономически целесъобразно и осигуряващо достъпа до имота. Тези обстоятелства въобще и не са изследвани от органа.

В отказа е посочен чл.92, ал.2 от ЗУТ, вероятно имайки предвид чл.192, ал.2 от ЗУТ, без да са изложени каквито и да са съображения защо посочената разпоредба не е приложима в случая.

С оглед на изложеното, Съдът счита че оспореният отказ на Зам.Кмета на Община Видин, обективиран в писмо рег.№ СВ-02-4/1/ от 04.09.2018г. се явява незаконосъобразен, като издаден при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания, визирани в чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Предвид изложеното, жалбата като основателна, ще следва да бъде уважена, а оспореният отказ, като незаконосъобразен ще следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по подадената от жалбоподателя молба, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в т.ч. и досежно наличието на предпоставките по чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване на поисканото право на преминаване през чужд ПИ.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143 от АПК административният орган ще следва да понесе и направените от жалбоподателя разноски по производството възлизащи на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева заплатена държавна такса, 100 лева – възнаграждение на вещо лице и 400 лева, реално заплатено възнаграждение на процесуален представител, видно от представения по делото договор за правна помощ, съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ обективираният в писмо рег.№ СВ-02-4/1/ от 04.09.2018г. на Зам.кмета на Община Видин отказ на С.Ц.Д. *** да бъде учредено право на преминаване през ПИ 10971.501.120 по кадастралната карта на гр.Видин.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Видин за ново административно произнасяне по молбата на С.Ц.Д. ***-02-4 от 27.08.2018 г., при спазване изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, като ЗАДЪЛЖАВА последния в 30 /тридесет/ дневен срок от влизане в сила на настоящото решение да се произнесе по молбата.

ОСЪЖДА Община Видин да заплати на С.Ц.Д. *** направените по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от същото да се изпрати на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :