Номер 60930.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601057 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е по жалба на Г. К. Ц. срещу определение от 1.09.2020г., постановено
по н.ч.д. № 358/2020г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 335/2020 г. на ОС-Кюстендил.
В жалбата се изразява общо недоволство от съдебното произнасяне и се моли
въззивният съд да постанови ново определение, с която молбата за условно
предсрочно освобождаване да бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на
въззивна проверка в производство по реда на глава Двадесет и втора от НПК. В този
смисъл тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към делото. Конкретиката в тези факти е следната:
С определение по н.о.х.д. № 335/2019г. на ОС – Кюстендил е одобрено
споразумение, с което Г. К. Ц. се е признал за виновен в извършване на престъпление
по чл. 354а, ал. 1 от НК и се е съгласил да изтърпи наказание от 23 месеца лишаване
от свобода при първоначален „общ“ режим. Определението е влязло в сила на датата
на неговото постановяване – 10.07.2019г.
Наказанието по тази присъда (одобреното от съд споразумение има същите
последици) осъденият е започнал да търпи на 5.04.2019 г.
Към 1.09.2020 г. (датата на произнасяне на първоинстанционното определение) от
това наказание осъденият е изтърпял 1 година, 04 месеца и 26 дни, от които
предварителен арест 01 ден, а от работа 01 месец и 18 дни. Остатъкът за изтърпяване
към същия период е 04 месеца и 15 дни.
От личното досие на осъдения е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е в ниските стойности - 38 точки с дефинирани две дефицитни
зони – злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Тази оценка е останала
1
непроменена по време на престоя на лицето в местата за лишаване от свобода.
В ЗООТ „Самораново“ осъденият е настанен на 8.08.2019г.
Със заповед № 281/20.09.2020 г. осъденият е назначен като общ работник във
фирма „Рила Мел 2018“ и след изтичане на договора не е депозирал молба за
назначаване на друг обект, въпреки поставяните в затвора обяви за свободни работни
места.
По време на престоя си в затвора осъденият не е награждаван.
Наказван е еднократно със Заповед № ЗО-58/20.01.20020г. с писмено
предупреждение – заради констатирана употреба на наркотични вещества.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че по отношение на осъдения
Г. Ц. е налице първата (формална) предпоставка, за да бъде уважена молбата му за
условно предсрочно освобождаване. Обсъждайки наличието на тази предпоставка,
окръжният съд с основание е преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече
от половината от определеното му наказание.
Докато по отношение на тази предпоставка между страните не е имало спор, то
позицията им относно това дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне е
била разнопосочна. Първият съд е възприел тезата на прокурора и на представителя
на началника на Затвора, които са поддържали, че данните в личното досие на
осъдения не са достатъчни, за да се приеме, че той се е поправил. Въззивната
инстанция се солидаризира с тези изводи. Освен че се е доверил на отрицателното
становище на затворническата администрация за приложението на чл. 70 от НК,
окръжният съд е направил собствен извод, че в конкретния случай липсват
убедителни доказателства за поправяне на осъдения и така е извел констатация, че
втората предпоставка за предсрочното условно освобождаване на Ц. не е налична. За
да се съгласи с този негов извод и в съответствие с разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от
НПК, въззивният съд се позова на информацията, предоставена от служителите на
затворническата администрация, които са били ангажирани с корекционния процес на
осъдения и са имали преки наблюдения върху неговото поведение в затвора.
От изготвените доклади всъщност е видно, че данни за сериозен поправителен
процес при осъдения няма. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от
рецидив при него – 38 точки, които, макар и в ниските граници, не са претърпели
никаква промяна спрямо първоначалния доклад. Бяха съобразени от състава на САС и
дефицитните зони при осъдения, една от които е свързана със злоупотреба с
наркотици. Дефицитът в тази посока очевидно също не е преодолян, тъй като по
време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият е дисциплинарно
наказан заради употреба на марихуана. Наложеното наказание е индикатор за
незачитане на реда и правилата в общежитието, но също така показва и продължаване
на криминалния модел на поведение при осъдения, свързан с употреба на наркотични
вещества. Тук следва да се посочи, че всичките му осъждания за престъпления от общ
характер са свързани с наркотични вещества – веднъж той е осъждан за държане с цел
разпространение на наркотични вещества, веднъж за държане на такива забранени
вещества и веднъж заради управление на МПС след употреба на наркотици.
Не са изпълнени и всички етапи от прогресивната система за изтърпяване на
наказанието-не е заменен режимът от общ в лек, не е проследено поведението на
осъдения в условията на свобода при ползване награда или на месечен отпуск.
Необходимо е социално – възпитателната работа с осъдения да продължи, съгласно
изготвения план на присъдата с оглед изграждане на стабилна мотивация за
просоциална промяна и подкрепа на устно декларираното му желание за
законосъобразен начин на живот на свобода.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият Г. К. Ц. не е
2
показал дефинитивно поправяне и не е дал убедителни доказателства, че не би
представлявал риск за ново престъпно поведение, поради което не са налице
основанията за неговото условно предсрочно освобождаване. Като законосъобразно
издадено в този смисъл атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 1.09.2020г., постановено по н.ч.д. №
358/2020г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Г.
К. Ц. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, наложено с определение по н.о.х.д. № 335/2020 г. на ОС-
Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Ц. и САП.
Председател: Членове : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3