Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 21.09.2020 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 21.09.2020 година
В името на народа
Тервелски районен съд в
открито съдебно заседание , проведено на
десети август,през две хиляди и
двадесета година в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря
Жулиета Жекова и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No 5 по описа на
Тервелски районен съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Гр. Дело №5/2020 година по описа на Тервелски районен съд е образувано
по искова молба с вх. №21 от 06.01.2020
година от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Д.К.К.-изпълнителен
директор, заедно с М.С.-член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. *** срещу В.И.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес *** в качеството на длъжник по Договор
за мобилни услуги от №********* от 10.03.2015г.,, договор за лизинг №*********
от 21.07.2016г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 11.09.2017г.
Иска черпи
своето правно основание
от разпоредбата на чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД , като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните,че към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по което е образувано ч. гр. Дело № 355 / 2019 година по описа на
Тервелски районен съд , в полза на
ищцовото дружество съществува парично
взмемане от ответника -
в размер ,така както е посочен по
исковата молба .
Предявен е положителен
установителен иск, за вземане в размер на :
652,60 /шестстотин петдесет и два лева и 60ст./
лева представляваща главница по
незаплатени парични задължения по издадени фактури към сключените договор за
мобилни услуги от №********* от 10.03.2015г., договор за лизинг №********* от
21.07.2016г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 11.09.2017г., а именно: фактура
№**********/15.01.2018г. с настъпил падеж на 30.01.2018г., фактура
№**********/15.02.2018г. с настъпил падеж на 02.03.2018г., фактура
№**********/15.03.2018г. с настъпил падеж на 30.03.2018г. и фактура
№**********/15.04.2018г. с настъпил падеж на 30.04.2018г.., ведно със
законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до
съда 18.09.2019 година до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно
деловодни разноски – държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 /триста и шестдесет/
лева.
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски
по ч.
гр. Дело № 355 /
2019 година .
Претендират
се и разноски по
настоящото дело .
С Определение № 88 от 22.05.2020
година по гр. Дело № 5 / 2020 година по
описа на РС Тервел, съдът назначи на ответника особен представител- адв. М.Д. ***.
С разпореждане № 286 от
22.05.2020 година ,съдът разпореди на основание чл. 131 от ГПК на
особения представител на ответника да се
връчат съдебните книжа- исковата молба ведно
доказателствата към нея.
В дадени едномесечен сок по делото
е постъпил писмен отговор на исковата молба , депозиран от особения
представител на ответника – вх. № 1079 от 17.06.2020 година .Особения
представител на ответника не
оспорва така предявените искове – приема
същите за допустими и основателни.
В съдебно
заседание ищцовата страна редовно
призована не се явява . С молба
вх. № 1496 от 06.08.2020 година процесуалния представител на ищцовата страна – адв. З.й.Ц. *** , моли съдът да
разгледа претенцията в
отсъствие на процесуален представител на
страната – ищец – на основание чл. 238
ал. 2 от ГПК .С депозираната моба процесуаалния представител на ищцовата страна взема становище по същество на исковите претенции.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Установи
се твърдяното по исковата молба- по което и обстоятелство
между страните липсва спор :
Страните са били в облигационни отношения за посочения по исковата молба
период от време. Между настоящия ищец с предишно наименование „
Космо България мобайл“ ЕАД от една
страна и от друга страна ответницата М. е бил сключен Договор
за мобилни услуги № ********* от 10.03.2015г. Съгласно договора на
ответницата са били
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат NOKIA
Lumia 530 White.
Страните са постигнали съгласие и
са сключили и Договор
за лизинг № ********* от 21.07.2016г. Съгласно договора за лизинг на
клиента е предоставен мобилен телефонен апарат PHILIPS
S337 Black, чиято обща цена е 259.67
лв. с вкл. ДДС. Страните са постигнали съгласие по условията за ползване на апарата , като на основание чл. 3, ал. 1 от
договора настоящата ищца в качеството на лизингополучател се е задължила да извърши
двадесет и три месечни лизингови
вноски - всяка в размер на 11,29
лв. с вкл. ДДС , като страните по
договора за лизинг са постигнали
съгласие тези вноски да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Страните са постигнали
съгласие и са сключили Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги, както и са
сключили и Договор за лизинг от
11.09.2017 година . Съгласно сключеното между страните допълнителното споразумение за
мобилен номер ********** влиза
в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв.
с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС), а на лизингополучателя е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold.
Страните са постигнали съгласие
по цената на предоставеното
устройство .Общата цена на лизинговата вещ
е 402.27 лв. с вкл. ДДС ,като за ползването на
устройството на основание
чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят – в случай ответницата
се е задължила да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 17.49 лв. с вкл. ДДС
всяка, като е предвидено отново
те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от ответницата В.И.М. мобилен
номер и устройства на лизинг се прилагат следните условия:
-
за мобилен номер **********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
10.03.2015г., изм.с Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 11.09.2017 г.
-
за мобилен телефонен апарат PHILIPS
S337 Black - условията, договорени в Договор за лизинг № *********
от 21.07.2016г.
-
за мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy J5 2017 Gold - условията,
договорени в Договор за лизинг от 11.09.2017 г.
Длъжникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4/ четири /
броя фактури, издадени в периода
месец януари 2018г. – месец април 2018г. Страните не спорят , че по Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от описаните по- горе договори и допълнителни споразумения, сключени между ищеца в
случая и ответницата в качеството на потребител на телекомуникационни услуги .
Не е спорно между страните следното обстоятелство - не
се спори , че:
Фактура № **********/15.01.2018
г. е издадена за отчетния период 15.12.2017
година до 14.01.2017 година и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер **********
- месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold - 17.49 лв. c вкл. ДДС; вноска за
допълнителен лизинг за мобилен телефонен апарат PHILIPS
S337 Black - 11.29 лв. с вкл. ДДС.Издадената фактура
е на стойност 53.76 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 34.01 лв.,
претендираната сума по фактурата е 19.75
лв.
Фактура № **********/15.02.2018г.
е издадена за отчетния период 15.01.2018 – 14.02.2018 година и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер **********
- месечна абонаментна такса 20.82 лв. и такса за спиране на номер
0.75 лв., които са в общ размер на 21.57 лв. без ДДС - 25.88 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold
- 17.49 лв. c вкл. ДДС; вноска за допълнителен лизинг за мобилен телефонен апарат
PHILIPS S337 Black - 11.29 лв. с вкл. ДДС. Издадената фактура
е на стойност 54.66 лв.
Фактура № **********/15.03.2018
година е издадена
за отчетния период 15.02.2018
година – 14.03.2018 година и
включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса
- / -5.95/ лв. без ДДС - /-7.14/ лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold - 17.49 лв. c вкл. ДДС; вноска за допълнителен лизинг за
мобилен телефонен апарат PHILIPS S337 Black - 11.29 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във
фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения
отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на
оператора и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период. Издадената фактура
е на стойност - 21.64 лв.
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и В.И.М., при условията на който е
ползван процесен номер ********** по
вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал Фактура № **********/15/04/2018г .,
включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване
в размер на 214.06 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилни устройства SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold и PHILIPS S337 Black
в общ размер на 342.49 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума начилена във фактурата, е 556.55 лв.
Страните не спорят
по факта , касаещ обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски. Същата е
уредена в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 297.33 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови
вноски. За мобилно устройство PHILIPS S337 Black предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 45.16 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на четири неначислени лизингови вноски.
Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка са уредени в р. IV, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 11.09.2017 година. Съгласно посочената клауза в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му - 11.09.2019 г.
Предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018 г., размерът на
дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр.
чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени преди
посочената дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да
се формират като сбор от не повече от 3
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок от прекратяването
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за
мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой). В
съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за
номер ********** възлиза на 214,06 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20,82 лв. без
вкл. ДДС всяка) или 62,46 лв., ведно с добавена част от разликата в размер на 151,60
лв. без вкл. ДДС между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold без отстъпка
съгласно актуалната към 11.09.2017 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 11.09.2017
г., съответстваща на оставащия период от датата на прекратяване на договора за
мобилни услуги до изтичане на първоначално уговорения между страните срок на
действие.
Предвид
гореизложеното общата сума, начислена във фактурата, е 556,55 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания,което и е мотивирало
ищцовата страна да води заповедно производство ,като и въз основа на подадено
Заявление при РС Тервел образувано частно гражданско дело № 355/2019
г. и беше издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид обстоятелството ,че заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ТПК - №
196 от 19.09.2019 година е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело
при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК и
в съответствие и разпореждане на
съда настоящия ищец е мотивиран да води настоящото
производство като страната е предявила
установителен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК и чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото са приети
процесните договори- за мобилни услуги и за лизинг, ведно с приложение- ценова
листа, както и общите условия на оператора и фактури.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Видно от
представения договор за мобилни услуги от
10.03.2015 година и Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни / фиксирани усеги
от 11.09.2017 година , между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. В посочените
договори се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях . Те са приети с положения подпис на абоната и
по този начин настоящия
ответник е декларирал, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В
този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договора поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС. В цалост съдът
приема договорите за редовни от външна страна и че същите валидно обвързват страните .Без съмнение
представените заверени копие на
договори съставляват и имат
характеристиките на двестранно
подписани часни диспозитивни документи
и като редовно документи
представляват доказателства за
това , че изявленията които страните са
обективирали по тях са
направени именно от
посочените по договорите страни
и поради това именно валидно
обвързват страните с направените
от тях волеизявления и
произтичащите като последица от
това съобветни права
и задължения за страните .
Съдът цени по делото представените с исковата молба писмени доказателства - 3 /
три / броя фактури. Същите имащи качеството на частен свидетелстващ документ
се ползват с доказателствена стойност
макар и на не се ползват с обвързваща
доказателствена сила, но по
делото същите частни свидетелстващи документи не се оспориха от особения
представител назначен от съда от
ответницата. Искът касаещ размера на неплатените месечни
абонаментни такси за посочения период
на действие на договора съдът намира
за доказани и иска с тази му част се явява основателен .
Ангажираните по делото
доказателства по несъмнен начин
установяват вземането .
Втората претенция
се отнася до неустойка, свързана с предсрочно прекратяване на договора.
Налага се извода , че ответника
е неизправна страна по договорените
отоношения. Виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на абоната на телекомуникационни услуги ,свързани със заплащане на ликвидни и изискуеми
задължения по договора за
мобилни услеги от 10.03.2015 година и допълнителното споразумение от 11.09.2017 година , начислени в
описаните последодвателон издадени
фактури , се е авило основание за
еднострантото предсрочно прекратяване на
сключения между страните договор за
мобилни услуги.За момент на спиране на
достъпа на абоната до мобилната мрежа собтсвена на оператора – чрез номер
********** се счита така наречената „
дата на двустранно спиране на номера“,
която според ищцовата страна е
07.03.2018 година .предвид неизпълнението от страна на
абоната е била издадена фактура
№ ********** / 15.04.2018 година – издадена именно след предсрочното прекратяване на договора , като и в
посочената фактура са начислени
задължение за заплащане на неустойка за
предсрочното прекратяване на договора
сключен между страните договор
за мобилни услуги-
в общ размер на 214,06 лева.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите,
които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Следва
да се отчете обстоятелството , че
размера на определената неустойка не е оспорен от особения представител на ответника . Така
определената неустойка при предсрочно
прекратяване, според
анализа на съда не противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Предвид обстоятелството , че прекратяването на облигационното отношение е настъпило
след 11.01.2018 година то разчера на
дълживата неустойка е формиран
с съответствие с условията на чл.
1.2 във вр. чл. 1.1 от Спогодба от
11.01.2018 година между Камисията за
защита на потребителите и „ Теленор България“ ЕАД по гр. Дело № 15539 / 2014 година и по гр. Дело № 16476/ 2014 по описа на СГС .В съответтствие със
спогодбата размер ана неустойщката
з а номер ********** възлиза в
размер на 214,06 лева , като
сумата представлява сбор от три стандартни месечин абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС - по
20,82 лева без вкл. ДДС всяка - общо 62,46 лева , добавена част от разликата в размер на 151,60 лева
без вкл. ДДС между стандартната цена на предоставеното на абоната
мобилно устройство , без отстъпка, съгласно актуалната към 11.09.2017 година ценова листа на опаратора и преференциалната му цена , за която е бил сключен
Догорова за лизинг от 11.09.2017
година съответстваща на оставащия период от
датата на прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичане на първоначално уоворения между
страните срок на действие.
Извода на съда е че и в
тази си част за заплащане на
неустойка иска се явява основателен .
По
основателността на иска по чл. 342, ал.1 от ТЗ:
Договорът е двустранен, възмезден,
консенсуален, принципно неформален / като се изключат
постановките по ЗОЗ / . Предмет на лизинга са
вещи, по начало непотребими. Няма ограничения по отношение на срока, както при
наема (до 10 г.). Лизингът издава известна близост с договора за наем, тъй като
предмет и на 2та договора е ползването на вещ. Чл. 347, ал.1 допуска прилагане
на правилата за наема,като има една
съществена разлика - при лизинга срокът на
ползването е съобразен с икономически полезния живот на вещта – вещта се ползва
докато се извлекат полезните й свойства.
Дефиницията за лизинг – е дадена в чл. 342, ал. 1 ТЗ :
С договора
за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Това определение не се различава от определението за
наем.
Видно от
представените писмени
доказателства в държане на
ответницата абонат на дружеството е предоставено от оператора – ищеца описаното оп исковата молба мобилно
устройство – срещу определено
задължение, по което и обстоятелство страните не спорят .
За успешното
провеждане на този иск ищецът следва да установи наличието на действително правоотношение
по договор за лизинг по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя в случая
ответницата лизинговата вещ за временно ползване срещу уговореното
лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на
мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното
потребление. В разглеждания случай от доказателствата
се установява, че между страните е сключен договор за лизинг от 21.07.2016 година - № ********* от 21.07.2016г. Съгласно договора за лизинг на клиента
е предоставен мобилен телефонен апарат PHILIPS
S337 Black, чиято обща цена е 259.67
лв. с вкл. ДДС. Страните са постигнали съгласие по условията за ползване на апарата , като на основание чл. 3, ал. 1 от
договора настоящата ищца в качеството на лизингополучател се е задължила да извърши
двадесет и три месечни лизингови
вноски - всяка в размер на 11,29
лв. с вкл. ДДС , като страните по
договора за лизинг са постигнали
съгласие тези вноски да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Страните са
постигнали съгласие и са сключили
и Договор за лизинг от 11.09.2017 година . Съгласно
сключеното между страните допълнителното
споразумение за мобилен номер **********
влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС), а на лизингополучателя е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold.
Доколкото не е оспорено че щецът е предоставил за ползване на
ответника посочените две мобилни устройства вид, годен за употреба и неизпълнението
от страна на абоната и лизингополучателя на задължението си по договора то лизингодателя
волидно е обявил оставащите месечни лизингови вноски за предсрочно изискуеми, дължими и платими , като и това право
възниква и при прекратяването на действието на договора за мобилни услуги сключен между страните . С издаването на
фактура № ********** / 15.04.2018 година настоящия ищеце е
реализирал правата си да обави за предсрочно изискуем остатъка от лизинговите вноски , като за първото мобилно
устройство PHILIPS S337 Black предсрочно изискуемия
остатък лизингови вноски е в общ размер
на 297,33 лева с вкл.
ДДС -
разняващ се на седемнадесет неплатени
лизингови вноски и за второто
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold
предсрочно изискуемия остатък от
лизингови вноски е в общ размер на 45,16 лева – с вкл. ДДС.- развяващ се на четири
неплатени лизингови вноски .
Ответната страна не
доказва изпълнение на
задължението си за заплащане на
лизинговите вноски . Анализа на доказателствата мотивира съдът да приече , че
иска е основателен в този му
част и
като такъв го уважава изцяло – така както е заявен и по заповедното производство.
Съдът анализирайки събраните по делото
доказателства и процесуалното по
поведение на страните ,намира ищцовата претенция за основателена и доказана
и като такава следва да се уважи в
претендирания размер .
При този
изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в настоящето производство
разноски в размер на 25,00 / двадесет и пет
/ лева – внесена
държавна такса ,сумата от 100,00
/ сто / лева - разноски по назначен особен представител на
ответника ,заплатени от ищица по делото и сумата от 360,00 /
триста и шестдесет / лева заплатено
възнаграждение за процесуален
представител- адвокат.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, претенцията на ищцовата страна
за присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното
производства е основателна .Ответника
следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 25,00 / двадесет и пет / лева - представляващи внесена държавна такса по
заповедното производство и
сумата от 360,00 / триста и
шестдесет / лева - разноски по
процесуално представителство- разноски по упълномощен адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено ,по иска с
правно основание разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК , чл. 79 ЗЗД във вр. чл.
228 от Закона за електронните и чл. 93 от ЗЗД и чл.
342, ал. 1 ТЗ , в отношенията между страните – „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Д.К.К.-изпълнителен
директор, заедно с М.С.-член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. *** от една страна –
ищец и и от
друга страна ответника В.И.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** в
качеството на длъжник по Договор за
мобилни услуги от №********* от 10.03.2015г.,, договор за лизинг №********* от
21.07.2016г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 11.09.2017г. , че ответника
В.И.М. с ЕГН **********
дължи на
ищцовата страна -„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Д.К.К.-изпълнителен
директор, заедно с М.С.-член на Съвета на директорите следните суми
:
652,60 /шестстотин петдесет и два лева и 60ст./
лева представляваща главница по
незаплатени парични задължения по издадени фактури към сключените договор за
мобилни услуги от №********* от 10.03.2015г., договор за лизинг №********* от
21.07.2016г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 11.09.2017г., а именно: фактура
№**********/15.01.2018г. с настъпил падеж на 30.01.2018г., фактура
№**********/15.02.2018г. с настъпил падеж на 02.03.2018г., фактура
№**********/15.03.2018г. с настъпил падеж на 30.03.2018г. и фактура
№**********/15.04.2018г. с настъпил падеж на 30.04.2018г.., ведно със
законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до
съда 18.09.2019 година до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно
деловодни разноски – държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 /триста и шестдесет/
лева , за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -№
196 от 19.09.2019 година по ч. гр.
Дело №355 / 2019 година по описа на
РС Тервел - допълнена
с Разпореждане № 262 от 05.04.2019 година ,.
ОСЪЖДА ответника В.И.М. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на
ищеца -„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Д.К.К.-изпълнителен
директор, заедно с М.С.-член на Съвета на директорите сторените
от страната съдебно деловодни разноски
-разноски по заповедното производство по ч .
гр. Дело №355 / 2019 година
-внесена държавна такса в размер
на 25,00 / двадесет и
пет / лева - представляващи внесена
държавна такса по заповедното
производство и сумата от
360,00 / триста и шестдесет / лева -
разноски по процесуално представителство- разноски по упълномощен
адвокат , както и разноски по настоящото исковото
производство в размер на : 25,00 / двадесет и пет / лева
– внесена държавна такса ,сумата от 100,00 / сто / лева
- разноски по назначен особен представител на ответника ,заплатени от
ищица по делото и сумата от
360,00 / триста и шестдесет / лева заплатено
възнаграждение за процесуален
представител- адвокат.
След влизане на
решението в законна сила препис от него ведно с
приложеното ч. гр. Дело №355
/2019 година по описа на Тервелски
районен съд да се върне в деловодството
на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия :