Решение по дело №30/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

С решение № 110/02.06.2023 г., постановено по к.а.н.д. № 135 по описа за 2023 г. на А. съд – Русе е обезсилено решение № 173/20.03.2023 г., постановено по АНД № 90/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Причина за обезсилване на решението, съгласно указанията по т.2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по т. д. № 5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, станало допуснатото при предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция съществено процесуално нарушение на нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, довело до неправилното конституиране на страните и провеждане на съдебното производство без участието на надлежната въззиваема страна. При новото разглеждане на делото районният съд е изпълнил дадените от касационната инстанция указания.

Касационното производство е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе срещу решение № 792/29.11.2023 г., постановено по АНД № 1069/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 18-2200034/03.11.2022 г., издадено от касатора. С наказателното постановление, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ на ответника по касационната жалба „Момтрейд Русе 2“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева поради квалифициране на нарушението от страна на наказващия орган като маловажно. Като касационни основания се сочат допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Касаторът претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Момтрейд Русе 2“ ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД против наказателно постановление № 18-2200034/03.11.2022 г., издадено от директора на ДИТ Русе, с което, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5 и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева. Санкцията е наложена за това, че в периода от 23.06.2022 г. до 22.12.2022 г. работничката Ю. Г. Л. била командирована в Германия въз основа на допълнително споразумение от 17.06.2022 г. към трудов договор № 070/06.08.2018 г., сключено на основание чл.121а от КТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при което дружеството, като работодател, не подало в тридневен срок уведомление до ТД на НАП за изменение на трудовия договор. От приложените по делото доказателства се установява, че работодателят е подал посоченото уведомление на 31.08.2022 г., след извършената на 23.08.2022 г. проверка от контролните органи на ДИТ Русе. Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, при липса на настъпили вредни последици и по тази причина при издаване на наказателното постановление приел, че е същото е маловажно като приложил привилегирования състав на чл.415в, ал. 1 от КТ и наложил на работодателя административно наказание „имуществена санкция“, чийто размер определил на 300 лева.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е достигнал до извод, че наказващият орган бил приложил материалния закон неправилно, тъй като наказващият орган бил дал погрешна правна квалификация на нарушението – по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г., вместо по приложимия текст на закона – чл.62, ал.3 от КТ, който, съгласно чл.415в, ал.2 от КТ, изключвал възможността нарушението да бъде квалифицирано като маловажно и за него да се наложи санкция по привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, както бил сторил наказващият орган. Контролираната инстанция приела също, че в конкретния случай приложима се явявала санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, която обаче не била приложена от наказващия орган. Районният съд е посочил, че Наредба № 5/29.12.2002 г. касае реда за депозиране на уведомлението до НАП и не въвежда нов срок, а се явява акт по приложението на КТ и само повторно прогласява срока, регламентиран в кодекса. Счел е, че при уреден състав на нарушение и свързана с него санкция по КТ било недопустимо предимство да получи норма, явяваща се обща като по този начин се нарушава принципа за ограничаване на действието й от специалните разпоредби.

Решението на Районен съд – Русе е валидно и допустимо, но неправилно.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер [рег. номер] 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Според чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер [рег. номер] 10 000 лв.

В наказателното постановление, като нарушена, е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., а не тази на чл.62, ал.3 от КТ, за да се приема като приложима санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, преди последното изменение с бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г., е била последно допълнена с ДВ, бр. 108 от 2008 г., т.е. тя не е съобразена с допълненията, направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г. в разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ и чл.5, т.4, б.„в“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Независимо, че командироването на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ е форма на изменение на трудовото правоотношение, с оглед систематичното място на разпоредбата в Раздел X “Изменение на трудовото правоотношение“ на КТ, при изпълнение на процесуалните си задължения по чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН контролните органи са длъжни, именно съобразно принципа, въплътен и в чл.11, ал.2 от ЗНА, че специалният закон изключва приложението на общия такъв (lex specialis derogat legi generali), да посочат конкретната нарушена законна разпоредба, която най-специфично описва дължимото, но неосъществено поведение от страна на санкционираното лице. Както вече беше посочено, това е именно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., уреждаща, с оглед направеното с ДВ, бр. 17 от 2021 г. допълнение в нея, задължението за изпращане на уведомление до НАП „… и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ“. От друга страна регламентираното в чл.62, ал.3 от КТ задължение е по – общо по съдържание, доколкото урежда изпращането на уведомление до НАП без оглед на конкретната форма на изменение на трудовото правоотношение. Така, щом чл.62, ал.3 от КТ не се явява нарушената позитивна норма, то липсва основание за подвеждане на санкционираното поведение под хипотезата на чл.414, ал.3 от КТ, както неправилно е приел районният съд. Посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ обхваща всички нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е предвидено по-тежко наказание. Нарушението по чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. не е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което то се субсумира именно под последната разпоредба.

На следващо място, да се приеме, че извършеното нарушение следва да се [жк], ал.3 от КТ, както е приел въззивният съд, означава да се влоши положението на жалбоподателя (ответник в касационното производство), в нарушение на забраната за reformatio in pejus, като на основание чл.415в, ал.2 от КТ се откаже прилагането на привилегирования състав за маловажни нарушения по чл.415в, ал.1 от КТ, който всъщност вече е бил приложен спрямо него от самия наказващ орган с издаването на наказателното постановление. Това следва от изричната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, според която не са маловажни и нарушенията по чл.62, ал.3 от КТ, т.е. чрез квалифициране на нарушението като такова по чл.62, ал.3 от КТ a priori се изключва възможността случаят да бъде третиран като маловажен. От друга страна в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК се приема, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, т.е. изключена е възможността на нарушителя въобще да не бъде наложено административно наказание като му бъде отправено само писмено предупреждение. Освен това противоречи на правната логика и на целта на закона – чл.12 от ЗАНН възприетият от контролираната инстанция подход, при който, по съображения, че законът изисква на жалбоподателя да бъде наложено по – тежко наказание наказателното постановление се отменя като нарушителят, при положително установено нарушение, остава поради тази причина ненаказан.

По изложените съображения въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции при настоящото разглеждане на делото, както и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство при предходното разглеждане на делото, чийто размер съдът, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, определя в минимума от 80 лева, или общо 240 лева. Следва да се отбележи, че в касационното производство по к.а.н.д. № 135/2023 г. по описа на А. съд – Русе наказващият орган, в качеството на ответник по жалбата, не е бил представляван от юрисконсулт като липсва и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 792/29.11.2023 г., постановено по АНД № 1069/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-2200034/03.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ и на основание чл.416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.4, представлявано от управителя Г. Х. М., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.4, представлявано от управителя Г. Х. М., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в [населено място], [улица], сумата от 240 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.