Определение по адм. дело №1657/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. § 8 от АПК.

Образувано е по жалба на Т. Т. К., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.1, чрез пълномощник – адв. Хр. Я., против Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по Заявление № АУ059923ВН/20.06.2025г. за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация.

В съдебно заседание на 08.10.2025г., с протоколно определение съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал е ход по същество.

На 15.10.2025г. от ответника, чрез процесуален представител А. Р. е постъпила молба с.д. № 16665, в която е заявено, че по подаденото от К. З. № АУ059923ВН/20.06.2025г. е налице произнасяне. Издадено е Удостоверение рег.№ АУ059923ВН_0008ВН/01.10.2025г. и е заверена молбата-декларация от Дирекция „ОСИСД“. На изложените основания се иска прекратяване на делото. Сочи се, че при тези факти на жалбоподателят не следва да се присъждат разноски. В условията на евентуалност се моли присъждане на такива при съобразяване на действащото законодателство.

Към молбата са приложени цитираните доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че за жалбоподателката е отпаднал правния интерес от водене на настоящото производство, доколкото от представените от ответника доказателства се установява, че заявената услуга е била извършена и то преди датата на приключване на устните състезания.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, като за наличието й съдът следи служебно във всяко положение на делото.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени. Жалбата следва да се остави без разглеждане на осн. чл.159 т. 4 от АПК, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.

Независимо от горното, основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, по аргумент на чл.143, ал.3 от АПК. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото безспорно заявената услуга е извършена много след изтичане на законоустановените срокове за това. По отношение размерът на същите съобрази следното: Деловодните разноски се претендират със списък по чл.80 от ГПК общо в размер на 1 010 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, с данни, че същото е заплатено в брой. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен и следва да се редуцира, като в тази връзка се позовава на Решение на СЕС по С-438/22. При определяне на релевантния такъв съдът съобрази предмета на спора, липсата на фактическа и правна сложност, проведено едно заседание, без събиране на допълнителни доказателства.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят съдебно-деловодни разноски в размер на 660 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 650 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение за даване ход по същество на адм.д. № 1657/2025г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав, от съдебно заседание проведено на 08.10.2025г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. Т. К., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.1, чрез пълномощник – адв. Хр. Я., против Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по Заявление № АУ059923ВН/20.06.2025г. за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация; и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1657/2025г. по описа на Административен съд-Варна, ХVІІІ състав.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т. Т. К., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.1, съдебно-деловодни разноски общо в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.