Решение по дело №613/2018 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260015, 15 октомври 2020 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, прокурор………., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 613 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – Д.И.Д.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 32/15.01.2018г. по ЧГД № 34/2018г. на РС Котел за сумата 1030.20 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 05.08.2015г. до 04.12.2015г. въз основа на договор от 29.08.2015г., 19.73 лева, представляващи лихва за забава за периода от 21.12.2015г. до 15.11.2017г., както и законната лихва от подаване на заявлението на 30.11.2018г. до окончателното изпълнение на задължението. Тъй като ответницата била уведомена за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 29.08.2015г. между ищеца и ответницата бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответницата било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избрана абонаментна програма Резерв 24.99 лв с уговорен срок до 29.08.2017г. По този договор ответницата не изпълнила задължението си да заплати потребените от нея услуги на стойност 57.11 лева, дължими за периода от 05.08.2015г. до 04.12.2015г. Поради неплащане на дължимите месечни суми, операторът прекратил едностранно договора на 26.10.2015г.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 57.11 лева, за която в полза на ищеца е била издадена заповедта за изпълнение, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.11.2017г. до окончателното изпълнение на задължението.

Правното основание на този иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни искове, както следва :

Иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД : Твърди се, че на 29.08.2015г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответницата било предоставено ползването на мобилно телефонно устройство Huawei модел Ascendend Y330 Black. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от 29.08.2015 г. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в размер на 2.99 лева всяка. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец декември 2015г. до края на срока на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2017г. възлизат общо в размер на 62.79 лева, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума.

Иск с правна квалификация чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД : Твърди се, че на 31.08.2015г. между ищеца и ответницата бил сключен втори договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответницата било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избрана абонаментна програма Интернет 3500 с уговорен срок до 31.08.2017г. По този договор ответницата не изпълнила задължението си да заплати потребените от нея услуги на стойност 44.92 лева, дължими за периода от 05.08.2015г. до 04.12.2015г. Поради неплащане на дължимите месечни суми, операторът прекратил едностранно договора на 26.10.2015г.

Иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД : Твърди се, че на 31.08.2015г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответницата било предоставено ползването на мобилно устройство Tablet модел Alcatel Pixi3 7 Black. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от 31.08.2015 г. Уговорено било заплащане на устройството на 23 месечни вноски в размер на 5.59 лева всяка. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги от 31.08.2015г. и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец декември 2015г. до края на срока на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2017г. възлизат общо в размер на 117.39 лева, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума.

Задълженията по посочените четири договора се фактурирали общо на клиентски № *********. Били издадени две фактури - № **********/05.09.2015г. за отчетен период 29.08.2015 г. – 04.09.2015г., платима в срок до 20.09.2015г., както  фактура № **********/05.10.2015г. за отчетен период 05.09.2015 г. – 04.10.2015г., платима до 20.10.2015г. Съгласно чл.71 от ОУ, задълженията следвало да бъдат платени в указания във фактурата срок, но не по-късно от 18 дни от издаването ù.

Предявени са и два иска с правна квалификация чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД : Тъй като ответницата не изпълнила задължението си да плати сумите по посочените две фактури, изпаднала в забава и договорите за мобилни услуги били предсрочно прекратени по нейна вина, дължала неустойка, която, според постигнато споразумение между ищеца и КЗП, била в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.

По договора от 29.08.2015г. претендира неустойка в размер на 74.97 лева.

По договора от 31.08.2015г. претендира неустойка в размер на 44.97 лева.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата – адв. Д.А., е подал отговор срещу исковата молба в който предявените искове не се оспорват, не се противопоставят възражения и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските по заповедното и по установителното производства се претендират, съобразно представен списък.

Особеният представител поддържа становище за основателност на предявените искове. 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            На 29.08.2015 г. в град Омуртаг между „Теленор България“ ЕАД и ответницата Д.Д. бил сключен договор за мобилни услуги по заявка № *********, по силата на който на ответницата бил предоставен за ползване мобилен № +359********* за срок от 24 месеца, при месечен абонаментен план Резерв 24.99, срещу заплащане на месечен абонамент в размер на 24.99 лева, с дата на издаване на фактура на 5-то число всеки месец. Отв. Д. декларирала, че е запозната и приема Общите условия на оператора. Приложена е и ценова листа на услугите по различните планове.

            Във връзка с описания в предходния пункт договор на същата дата бил сключен договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор поел задължение да предостави на ответницата за временно и възмездно ползване мобилно устройство Huawei модел Ascendend Y330 Black, а ответницата се задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 68.77 лв с ДДС, платима чрез 23 месечни вноски по 2.99 лв всяка. В чл.1, ал.2 е установена клауза, според която след изплащане на посочените вноски, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху устойството, ако подпише договор за изкупуване не по-късно преди 10 дни преди изтичане на срока на договора и заплати допълнително 2.99 лв. Съгласно чл.3, ал.2, месечните лизингови вноски се фактурират и заплащат, съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на абоната, съгласно договора за мобилни услуги и Общите условия. Договорът има характер на разписка за предаване на мобилното устройство – чл.4.

            На 31.08.2015г. страните сключили друг договор за мобилни услуги, по силата на който на ответницата било предоставено ползването на мобилен № +359********* за срок от 24 месеца, при месечен абонаментен план Интернет 3500, срещу заплащане на месечен абонамент в размер на 14.99 лева, с дата на издаване на фактура на 5-то число всеки месец. Отв. Д. е декларирала, че е запозната и приема Общите условия на оператора. Приложена е и ценова листа на услугите по различните планове.

Във връзка с описания в предходния пункт договор на същата дата бил сключен договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор поел задължение да предостави на ответницата за временно и възмездно ползване мобилно устройство Tablet модел Alcatel Pixi3 7 Black, а ответницата се задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 128.57 лв с ДСД, платима чрез 23 месечни вноски по 5.59 лв всяка. Условията за придобиване на собствеността и за начините заплащане са същите като тези, описани по-горе. Устройството е било предадено на ответницата.

Договорите за мобилни услуги препращат към Общите условия на оператора, които, макар и неприложени по делото, са обществено достъпни на официалната електронна страница https://www.telenor.bg. Съгласно чл.19б, операторът може едностранно да прекрати договора, в случай че потребителят не плати дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане.

В договорите за мобилни услуги е предведена клауза за плащане в тежест на потребителя на неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти тогава, когато договорът се прекратява по вина или инициатива на потребителя.

Във връзка с колективен иск, предявен от Комисията по защита на потребителите срещу „Теленор България“ ЕАД, било образувано гражданско дело № 15539/2014г. на СГС, в хода на което била постигната спогодба, съгласно която операторът се съгласявил да преустанови прилагането на описаната клауза за неустойка. Съгласно чл.1.2 от спогодбата, за съществуващи клиенти – физически лица, сключили договори за мобилни услуги, и по които към датата на прилагане на промяната срокът не е изтекъл, неустойката за услуги ще се изчислява, съгласно буква „А“ на чл.1.1, вследствие на което по правило размерът на неустойката следва да бъде по-нисък от предвидения във вече сключения с клиента договора. Клаузата от спогодбата, към която се препраща, гласи следното : В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по договора за мобилни услуги или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни планове за периода до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния разме на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Промяната се прилага от 12.01.2018г.

Съгласно чл.11 от Общите условия, приложими към договора за лизинг, лизингодателят може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение на договора за мобилни услуги, а при разваляне на договора по вина на лизингополучателя последния дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг, както и всички други задължения, предвидени в договора, вкл. и задълженията за неустойка. Според чл.12 от същите Общите условия, в случай на неизпълнение на задълженията от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право : с писмено уведомление да се откаже едностранно от  изпълнение на задълженията по договора; да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми; да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземанията си чрез продажба, прехвърляне и последващо отдаване на лизинг. Според ал.2-ра, месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащането на дължими съгласно тези договори плащания.

            Задълженията и по четирите договора са били фактурирани под общ клиентски № *********. Издадени са четири фактури.

            По фактурите от 05.09.2015г. и от 05.10.2015г. било фактурирано потреблението по договорите за мобилни услуги, както и задълженията по договорите за лизинг. На 05.11.2015г. е било издадено кредитно известие, с което е било намалено ДДС, след като е било установено, че е начислено в повече в предходните две фактури. На 05.12.2015г. е издадена крайна фактура за неустойките и за лизинговите вноски.

            За мобилен № ********** са фактурирани следните суми с ДДС – 30.62 лв за периода от 29.08.2015г. до 04.09.2015г, 24.98 лв за периода от 05.09.2015г. до 04.10.2015г, както и 0.60 лв (получаване на входящ трафик при неплатено задължение) и след като е приспаднато ДДС в размер на 8.06 лв, общата сума за плащане по този договор е 48.14 лв с ДДС.

За мобилен № ********** са фактурирани следните суми с ДДС – 17.40 лв за периода от 31.08.2015г. до 04.09.2015г., 14.99 лв за периода от 05.09.2015г. 04.10.2015г, както и 0.60 лв (получаване на входящ трафик при неплатено задължение) и след като е приспаднато ДДС в размер на 4.84 лв, общата сума за плащане по този договор е 28.15 лв.

На 05.12.2015г. била издадена крайна фактура, в която е фактурирано неплатеното за предходни периоди задължение в размер на 102.03 лв (след приспадане на ДДС с кредитното известие), 747.99 лв неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и 180.18 лева лизингови вноски.

На 30.11.2017 г. “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД подало до РС Костинброд, препратено на РС Котел по правилата на местната подсъдност, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Д.. Въз основа на заявлението в РС Котел било образувано частно гражданско дело № 34/2018 г., по което против длъжника  Д. била издадена заповед за изпълнение № 32/15.01.2017 г, с която тя е осъдена да заплати на заявителя сумата 1030.20 лева, представляващи предоставени и незаплати далекосъобщителни услуги по индивидуален клиентски № *********, за което е издадена крайна фактура № **********/05.12.2015г., платима в срок до 20.12.2015г, мораторна лихва в размер на 19.73 лв за  периода от 21.12.2015г. до 15.11.2017г., законната лихва от датата на подаване на заявлението на 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 207.10 лева.

Тъй като длъжницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение № 32/15.01.2018г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г) установителен иск за заявеното вземане.

Исковата молба, с която се предявява установителен иск, е подадена в едномесечния срок от съобщаването.

С определение № 81/08.04.2020г., в сила от 29.05.2020г., съдът е обезсилил заповедта за изпълнение в следните ù части : 973.09 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 05.08.2015г. до 04.12.2015г. въз основа на договор от 29.08.2015г., както и сумата 19.73 лв, представляващи лихва за забава за периода от 21.12.2015г. до 15.11.2017г., тъй като тези вземания не са били включени в предмета на установителния иск.

            Изложените факти съдът установи след анализ на писмените доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствения материал съдът приобщи и съдебносчетоводната експертиза, след като прецени, че се дава отговор на поставените въпроси. 

            От приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Между страните са били сключени четири договора – два за мобилни услуги и два за лизинг. По тези договори са се породили права и задължения и за двете страни. Съдът приема, че ищецът е бил изправната страна по договорите, тъй като е престирал по тях, съобразно договореното. Сделките са търговски по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като ищецът е търговец и е сделките са свързани с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 57.11 лева : Искът е частично основателен. Ищецът е издал фактури за стойността на потребените през периода от 29.08.2015г. до 04.10.2015г. услуги, в т.ч. и месечните такси, в общ размер 48.14 лв с ДДС. При липса на други доказателства, вкл. и такива изходящи ищеца, съдът приема, че задължението по този този договор възлиза на сумата, за която са издадени фактурите и за периода, посочен в тях. По тези причини съдът следва да отхвърли иска в частта му за разликата до пълния му предявен размер 57.11 лв, както и за периодите от 05.08.2015г. до 28.08.2015г. и от 05.10.2015г. до 04.12.2015г. Следва да се присъди и законната лихва от момента на подаване на заявлението – 30.11.2017г.

По иска с правна квалификация чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена 44.92 лева :  Този иск също се явява частично основателен по съображения, изложени в предходния абзац. Фактурирани са задължения в общ размер 28.15 лв с ДДС, поради което съдът следва да отхвърли иска в частта му за разликата до пълния му предявен размер 44.92 лв, както и за периода от 05.08.2015г. до 30.08.2015г. и от 05.10.2015г. до 04.12.2015г.

По исковете за неустойка с правна квалификация чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД, единият с цена 74.97 лв (по договора за мобилни услуги от 29.08.2015г), другият с цена 44.97 лв (по договора за мобилни услуги от 31.08.2015г) : Съобразно описаното по-горе споразумение, неустойката при прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, се ограничава до три стандартни месечни такси, вкл. и за договорите, сключени преди постигане на споразумението. Предвидената неустойка е компенсаторна, а не мораторна – дължи се наред с изпълнението, и е кумулативна, а не алтернативна – дължи се и заедно с вредите от забавата, тоест – превес е даден на наказателната ù функция. Съдът приема, че операторът е упражнил правото да прекрати договорите поради неплащане на задълженията за периода до 04.10.2015г., като е начислил във фактурата, издадена на 05.12.2015г., неустойката. Тъй като ответницата не изпълнила задължението си да плати сумите по първите две фактури, изпаднала в забава и договорите за мобилни услуги били предсрочно прекратени по нейна вина, дължала неустойки, които, според постигнато споразумение между ищеца и КЗП, били в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси. Изложеното обосновава извод за основателност и на двата иска за неустойка.

Исковете с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД за плащане на дължимите за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2017г. лизингови вноски и по двата договора са основателни. Мобилните устройства са били предадени на ответницата и за нея се е породило задължението да плаща месечните вноски, съобразно уговореното в договора. Дали вноските са станали на 05.12.2015г предсрочно изискуеми за целия срок на договора е без значение към момента, тъй като крайният срок за плащането им е изтекъл. Размерите на неплатените за този период вноски и по двата договора съвпадат с претендираните в исковата молба, поради което и двата иска се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

            По разноските :

По претенциите за разноски :

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното производстство – 25.00 лв държавна такса и 180.00 лв адвокатско възнаграждение; по установителното производство – 225.00 лв държавна такса, 180.00 лв адвокатско възнаграждение и 300.00 лева възнаграждение на особения представител.

По заповедното производство  :  Дължимата минимална държавна такса е в размер на 25.00 лв и тя следва да бъде присъдена. Претендираното адвокатско възнаграждение е платено, поради което следва да се уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 205.00 лева.

По установителното производство : Уважени са шест иска, по всеки от които държавната такса е в размер на 50.00 лева, общо 300.00 лева. Съдът обаче е събрал държавна такса в размер на 225.00 лева по установителното (при съобразяване с вече внесената от 25.00 лева по заповедното производство), поради което следва да осъди ответницата да заплати допълнително държавна такса в размер на 50.00 лева. Платената от ищеца по настоящото дело държавна такса следва да се възложи изцяло на ответницата.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и останалите претендирани разноски, както и възнаграждението на вещото лице, независимо че не е включено в списъка по чл.80 от ГПК.

Така общият размер на разноските по настоящото производство възлизат на 1055.00 лева.

            Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, и ответницата Д.И.Д., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 32/15.01.2018 г. по частно гражданско дело № 34/2018 г. на РС Котел, в размер на 48.14 лева (четиридесет и осем лева и четиринадесет стот), представляващи неплатено възнаграждение по договор за мобилни услуги от 29.08.2015г., ползвани чрез мобилен № ++359********* през периода от 29.08.2015г. до 04.10.2015г., заедно със законната лихва от 30.11.2017г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 57.11 лева, както и за периодите от 05.08.2015г. до 28.08.2015г. и от 05.10.2015г. до 04.12.2015г. ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА на основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 28.15 лева (двадесет и осем лева и петнадесет стот), представляващи неплатено възнаграждение по договор за мобилни услуги от 31.08.2015г., ползвани чрез мобилен № ++359********* през периода от 31.08.2015г. до 04.10.2015г., като иска за разликата до пълния му предявен размер 44.92 лева, както и за периода от 05.08.2015г. до 30.08.2015г. и от 05.10.2015г. до 04.12.2015г. ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА на основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 62.79 лева (шестдесет и два лева и седемдесет и девет стот), представляващи неплатени за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2017г. вноски по договор за лизинг от 29.08.2015г. за мобилно устройство Huawei модел Ascendend Y330 Black.

ОСЪЖДА на основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 117.39 лева (сто и седемнадесет лева и тридесет и девет стот), представляващи неплатени за периода от месец декември 2015г. до месец юли 2017г. вноски по договор за лизинг от 31.08.2015г. за мобилно устройство Tablet модел Alcatel Pixi3 7 Black.

ОСЪЖДА на основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 74.97 лева (седемдесет и четири лева и деветдесет и седем лева), представляващи неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 29.08.2015г. по вина на ответницата.

ОСЪЖДА на основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 44.97 лева (четиридесет и четири лева и деветдесет и седем лева), представляващи неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 31.08.2015г. по вина на ответницата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 205.00 (двеста и пет) лева, представляващи направени по ЧГД № 34/2018г. на РС Котел разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, сумата 1055.00 (хиляда петдесет и пет) лева, представляващи направени по настоящото дело разноски.

ОСЪЖДА Д.И.Д., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 50.00 (петдесет) лева, представляващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Сливен с възиввна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                                    С Ъ Д И Я :