Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.06.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на пети май две хиляди
двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр. дело №5970/2018год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове срещу З. „Л.И.“АД
и З. „Б.И.“АД с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ и чл.86 от ЗЗД
за солидарно заплащане на следните суми:
1.10 276, 00лева, обезщетение за имуществени вреди, от смъртта на И.П.-
майка на ищеца, съставляващи разликата
между издръжката, която би получавал от нея и наследствената пенсия, която му е
отпусната във връзка с нейната смърт, за
периода от 06.05.2013г. до датата на исковата молба;
2. 2253,97лева законна лихва за забава върху обезщетението за
периода от 06.05.2013г. до датата на исковата молба;
3. 150 000, 00лева, обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от смъртта на И.П.- майка на ищеца;
4. 32 904,46лева законна лихва за забава върху тази сума за периода от 06.05.2013г. до датата на
исковата молба;
5. законна лихва върху
присъдените обезщетения от датата на
исковата молба до окончателното им плащане.
При условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете за
солидарно осъждане на двамата ответници за плащане на процесните суми, са
предявени искове срещу З.“Б.И.“АД за
самостоятелното им плащане, както и при условията на евентуалност искове срещу З.
„Л.И.“АД като втори ответник.
В исковата молба са изложени съображения, че ищецът А.В.П. е син
на И.П., която починала на 05.05.2013г. при ПТП в гр. Костинброд, настъпило с
участието на л.а. „БМВ“ с рег.№ ******, собственост и управлявано от В.П., баща
на ищеца, и л.а.“Нисан“ с рег.№ ******, управляван от
Р.Г.Г.. По образуваното срещу В.П. наказателно
производство по НОХД №515/2017г. на СОС
е постановена присъда, с която е признат за виновен в това, че
поради нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на И.П..
Автомобилът, управляван от виновния водач, имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника З. “Л.И.“
АД, валиден към датата на ПТП, а автомобилът, управляван от другия участник в
ПТП имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Б.И.“АД.
Ищецът претендира солидарно заплащане на обезщетение от посочените
дружества на основание чл. 499 от КЗ /отм/. Отправил
претенции за плащане на обезщетение до двете застрахователни компании, но
такова не му е изплатено до датата на исковата молба, което обуславя правния му
интерес от предявяване на исковете.
Ответникът „З.Б.И.“ АД е представил писмен отговор в срок, в който
са изложени съображения за неоснователност на исковете, тъй като ПТП е
настъпило по вина на лице, чиято гражданска отговорност не е застрахована при
него. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на л.а. „Нисан
Примера“ с рег.№ ****** Р.Г.. Направено
е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като счита че справедливо е
обезщетение от 80 000лева до 100 000лева.
В случай, че бъде установена вина на двамата участници в ПТП, при което
е налице солидарна отговорност между тях, то възразява, че приносът на В.П. е 99%. Оспорва искът за
плащане на обезщетение за имуществени вреди като недоказан.
Ответникът З. “Л.И.“АД е представил писмен отговор в срок, в който
са изложени съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с водача
на л.а. „БМВ“ с рег.№ ****** В.П.. Оспорва между ищеца и починалата да са били
налице отношения на привързаност, обич и доверие, тъй като в тази връзка
липсват доказателства, а не е установена законова презумпция, която да дава
основание за плащане на обезщетение на наследниците на починалото лице. Оспорва
претенцията за плащане на обезщетение за неимуществени вреди поради
недоказаност на настъпването им, като прекомерна и несъобразена със
справедливостта. Оспорва вината на застрахованото при него лице за настъпване на
ПТП. Прави възражение за съпричиняване от поведението на пострадалата, която е
приела да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Оспорва
да са настъпили имуществените вреди, за които се претендира обезщетение.
Оспорва да дължи лихва за забава върху претендираните обезщетения от датата на
увреждането. Направено е искане за конституиране на В.П. като трето лице
помагач на негова страна, което е направено в срок при наличие на правен
интерес и следва да бъде уважено.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва направените от
ответниците възражения, конкретизира и допълва доказателствените си искания.
В допълнителен отговор ответникът З. „Л.И.“АД поддържа изложеното
в писмения си отговор.
Третото лице помагач на страната на ответника З. „Л.И.“ АД –В.Н.П.
изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните,
приема за установено от фактическа
страна следното:
С определение от 08.07.2021г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4
от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
1.
Настъпване на ПТП на
05.05.2013г., в резултат от което е загинала И.П.;
2.
Наличието на влязла в сила присъда
по срещу В.П. по НОХД№515/2017г. на СОС, с която е признат за виновен в
това, че
поради нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта й;
3.
Наличието на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „БМВ“ с рег.№ ******, валиден
към датата на ПТП, с ответника З.“Л.И.“Ад;
4. Наличието на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а.“Нисан“ с рег.№ ******, валиден към датата на ПТП, с
ответника З.“Б.И.“Ад;
Представена е присъда №6/25.02.2020г.,
влязла в сила на 15.06.2021г., постановена по НОХД №515/2017г. по описа на СОС,
НО, с която е признат на основание чл. 303 от НПК В.П. за виновен, в това че на 04.05.2013г., около
23,00часа, на второкласен път №81 от републиканската пътна мрежа на километър
11+500, в землището на гр. Костинброд, в посока от гр. Монтана към гр. София,
при управление на л.а. „БМВ“ с рег.№ ****** нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като навлязъл и се движил в
лентата за насрещно движение, без да изпреварва или заобикаля друго превозно
средство, реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Нисан“
с рег. №****** и по непредпазливост причинил смъртта на И.П.. Подсъдимият е признат
за невиновен в това деянието да е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,1
промила, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза
№619/07.05.2013г.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпит на свидетели, от които се установява следното:
Свидетелката Н.Л. присъствала на събиране, на което били И.и В..
Събрали се на обяд, а те си тръгнали към 22,00часа. По време на събирането
хапвали и пийвали. И.седнала зад волана на колата, когато ги изпращали, но й
станало лошо, почервеняла и се подула в лицето, поради което си тръгнали, иначе
трябвало да останат да спят. Тя се качила на автомобила и карала, когато
тръгнали, но сигурно после са се сменили.
Когато си тръгнали били в добро състояние. В. пил малко, но не му личало
да е пиян. Болял го корем и искал малко домашна ракия, пил малко от нея. Всички били заедно, на И.й било лошо, поради
което тръгнали към София, тъй като нямало лекари в селото, а са на 55км. от
София. Свидетелката разбрала за
настъпилото ПТП на другия ден, когато й се обадили от болницата - УМБАЛСМ
“Пирогов“. Когато си тръгвали на И.й било лошо, а В. бил в добра кондиция. Не
знае защо И.седнала на волана на колата, тъй като можела да шофира. И двамата
били в състояние да шофират. Не са залитали. От обяд седнали на масата, не
стояли през цялото време, но на нея имало водка, бира и ракия. Употребявал се
алкохол от присъстващите, но не знае кой колко е изпил.
Свидетелят И. С., приятел на В.П. от
дълги години, знае за настъпилото ПТП и смъртта на майката на А., която му се
отразила много зле. На другия ден ходили заедно до местопроизшествието и А.
плачел за майка си през целия път. После
се затворил и изпаднал в депресия, която
много трудно преживял. Свидетелят пътувал с В. в чужбина и той му е казвал, че
момчето много се е затворило. Говорили с него да посети психолог или психиатър,
но баща му не успял да го накара да отиде.
Не искaл да ходи на училище, баща му се страхувал
да не направи опит за самоубийство. Не е говорил с А. за това дали обвинява
баща си, че е причинил смъртта на майка му. Знае, че той има сестра от предишен
брак на И.в Русия, както и че тя е
биологична майка на А.. Преди смъртта й живеели заедно тримата в ж.к.“Надежда“.
Свидетелят А.познава А. от бебе, тъй като
е приятел на В.. Преди смъртта на И.четиримата живеели заедно в кв. “Лозенец“
под наем, по късно в ж-к Надежда, но без Л., която е дъщеря на И.от предишен
брак. А. приел много зле смъртта на майка си, тъй като бил привързан към нея.
След смъртта й той си развалил успеха в училище, станал подтиснат, стресиран,
дори не искал да ходи на абитуриентския си бал, който бил след един месец, не
искал да яде и пие. Били 15 човека на бала, приятели на баща му, той не искал
да ходи, но в крайна сметка го закарал племенникът на свидетеля. Сядали заедно на заведение, но А., като
седнел да пие биричка му се насълзявали очите за
майка му. Не искал да ходи в
университета, но баща му го накарал да се запише. Имал много близка връзка с
майка си. Тя в началото не работела и се грижела за него, не знае да ги е напускала
и да е живяла отделно, само за един месец ходила в Русия, за да си извади нов паспорт. Последните четири години свидетелят не е
виждал А.. След смъртта на И.рядко се събирали, но той преживял тежко тази
загуба. Прекъснал дори следването си и започнал да работи. Не знае дали е търсил специализирана помощ,
но като заговори за майка си очите му се насълзяват. Не е чул А. да обвинява
баща си за смъртта на майка му.
Приета е съдебно-психиатрична експертиза,
по която е направено заключение, че едно алкохолно опиянение е в лека степен,
когато е от 0,5 до 1,5 на хиляда, средна от 1,5 и 2,5 на хиляда и тежка над 2.5
на хиляда. При установената в случая средна степен на алкохолно опиянение са налице емоционална лабилност, смяна на настроенията от една в друга
крайност, раздразнителност, придирчивост, лесно се обиждат. Появяват се нарушения в мускулния тонус,
чувството за равновесие се нарушава, стеснява се периферното зрение. При прегледа
се установява дъх на алкохол, неясен говор, отслабени зенични
реакции, несигурна походка, ускорена сърдечна дейност. Хората се делят на две
основни групи по отношение влиянието на алкохола върху тях. Едните стават
весели, добродушни и любвеобилни, а другите избухливи, импулсивни, агресивни,
склонни към насилие и антисоциални действия. Проявлението при отделните хора
зависи от различни фактори, както наследственост, моментно състояние на
нервната система, темпът на консумация и приетите количества алкохол. Важни са
и личностните характеристики, тъй като агресивните личности след употреба на алкохол стават по-брутални и
жестоки. От значение са и различните стимули, в резултат от които могат да се отключат агресивни прояви.
В открито съдебно заседание вещото лице отговаря на въпроси на
страните, че употребата на алкохол се
забелязва най-лесно от хората, които познават лицето. Но при установеното количество алкохол от
2.1% в повечето случаи употребата на
алкохол се забелязва от всички.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Не е
спорно между страните, че ответното
дружество З.“Л.И.“Ад е имало сключен договор
за застраховка "Гражданска отговорност" със собственика на л.а. „БМВ“ с рег.№ ******, валиден към датата
на ПТП.
Установява
се, че с присъда №6/25.02.2020г., влязла в сила
на 15.06.2021г., постановена по НОХД №515/2017г. по описа на
СОС, НО, е признат
на основание чл. 303 от НПК
В.П. за виновен, в това че на 04.05.2013г., при управление на посоченият лек автомобил е нарушил правилата
за движение по пътищата, като
навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение,
без да изпреварва
или заобикаля друго превозно средство, в резултат от което е реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Нисан“-
с рег.№******, и по непредпазливост причинил смъртта на И.П.. С присъдата подсъдимият е признат
за невиновен в това деянието да
е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта
от 2,1 промила, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза
№619/07.05.2013г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността
и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради изложеното в цитираната задължителна съдебна
практика в настоящото производство не
следва да се обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за
установен съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за
настъпването му.
От съдържанието на присъдата се
установява наличието на противоправно поведение на В.П.,
който при управлението на МПС на посоченото място, дата и час, поради нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал
ПТП, при механизма описан в присъдата, в резултат от което са настъпила смъртта
на пътуващата в автомобила И.П.. Предвид изложеното се установява пасивната
материално-правна легитимация на ответника ЗД „Л.И.“АД, като застраховател, по
предявените искове.
Между страните не е спорно и от
доказателствата се установява, че ищецът А.П. е син на починалата и към датата на смъртта й е бил
на 17-годишна възраст, поради което е сред лицата имащи право на обезщетение
при смърт, настъпила в резултат от ПТП, съобразно Постановление № 4/25. V. 1961
г. Пленумът на ВС, според който правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия -
неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се
установи, че действително са претърпели вреди. С Тълкувателно решение №
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая се установява, че ищецът е син
на починалата в резултат от процесното ПТП И.П.,
поради което следва да му де присъди обезщетение за вредите, настъпили в
причинно-следствена връзка с него. Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. В ППВС №4/68г. е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът тежко понесъл
смъртта на майка си, станал затворен, изпаднал в депресия, нямал желание да
ходи на абитуриентския си бал, който бил един месец след смъртта й. Не искал да
продължи обучението си в университет. Записал се поради настояването на баща си.
След това прекъснал обучението си и започнал да работи. Предлагали му да
посещава психолог или психиатър, за да преодолее депресията, но той не се съгласил. Показанията
на свидетелите следва да се кредитират относно изпадането на ищеца в депресия,
както и че е приел тежко загубата на майка си. Нормално е да не е имал желание
да празнува абитуриентския си бал, с оглед настъпилата малко преди това смърт
на неговата майка.
От събраните доказателства се установява,
че ищецът към датата на смъртта на майка си е бил на 17-годишна възраст, след
което е нормално да е настъпила промяна в поведението и емоционалното му
състояние, с оглед внезапната и окончателна промяна в живота му, който е следвало да продължи без един от
родителите си. В резултат от това се е затворил в себе си, изпитвал постоянно
безпокойство, тревожност, не искал да общува с хората, насълзявали се очите му
като стане дума за починалата му майка. Посочените последици са напълно
житейски обосновани и установени от събраните доказателства, тъй като ищецът е
живял със своите родители, които са се грижили за него и са живели заедно в
едно домакинство. След смъртта на майка му за
ищеца са настъпили негативни последици от загубата, свързани с лишаване от
майчината подкрепа и закрила в един решаващ момент от живота, свързан със
завършване на средно образование, необходимостта от вземане на решение относно
продължаване на образованието в университет и издръжката на непълнолетното към
този момент момче. След смъртта на неговата майка ищецът е продължил да живее
с баща си, но е лишен от грижата и присъствието на майка си, както и е бил
принуден да свикне с мисълта, че тя повече няма да присъства в живота му. Установява
се, че ищецът е изпитвал болки и страдания от загубата й, за които следва да се
определи обезщетение в размер на 120 000лева.
По възражението за съпричиняване, съдът
приема следното:
На първо място следва да се има предвид,
че с влязла в сила присъда подсъдимият е признат за невиновен в това деянието
да е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,1
промила, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза
№619/07.05.2013г., но е направена констатация, че това обстоятелство е надлежно установено.
От събраните гласни доказателства се установява,
че починалата и съпругът й са били на семейно събиране на село, където от обяд
седнали на маса, на която имало и алкохол. В. поискал да пие ракия, тъй като го
болял корема. В присъдата и обвинителния акт, по който е образувано
наказателното производство, е посочено, че
от протокола за химическа експертиза №619/07.05.2013г. на МБАЛ “Света
Анна“ е видно, че в изпратените за
изследване проби кръв, взети от В.П., е
установено съдържание на етилов алкохол 2,1промила. В присъдата е посочено, че
по надлежния ред е установена концентрация на алкохол в кръвта от 2,1 промила.
От тази констатация в присъдата следва да се приеме за установен факта за
наличие на алкохол в кръвта на В.П. в посочените размери от 2,1 при настъпване на ПТП.
Извод за употреба на алкохол
преди предприемане на пътуването, завършило с процесното ПТП, следва да се
направи от показанията на свидетелката Л., която свидетелства, че са били на семейни събиране ,
на което се е употребявал алкохол, а когато И.и съпругът й си тръгнали след 22,00часа, тя седнала зад
волана на автомобила, тъй като В. не се чувствал добре. Те си тръгнали от
семейна сбирка, продължила от обяд, на която хапвали и пиели, като на масата
имало различни видове алкохол. Свидетелката видяла, че колата била управлявана
от Ирина, но вероятно по-късно са се сменили.
Приета е съдебно-медицинска
експертиза, по която е направено заключение, че употребата на
алкохол се забелязва най-лесно от
хората, които познават лицето, но при установеното количество алкохол от
2.1% в повечето случаи употребата на
алкохол се забелязва от всички.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г.,
ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен. Тежестта
за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването
страна в процеса, в случая застрахователя. Ответникът е ангажирал доказателства, установяващи знание на ищцата за посоченото обстоятелство.
От събраните доказателства
следва да се направи извод, че И.П. е знаела, че съпругът й е употребил
алкохол, когато са си тръгнали от семейното събиране след 22,00часа на
05.05.2013г., поради което при тръгването тя е управлявала автомобила.
Впоследствие вероятно двамата са се сменили, което дава основание да се направи
извод, че тя се е съгласила да пътува с лице, употребило алкохол, като това
обстоятелство й е било известно.
Въз основа на изложените съображения
следва да се
направи извод, че възражението за съпричиняване, основано на твърдения за пътуване
от починалата в автомобил, управляван от
лице с алкохол в кръвта над допустимия по закон минимум, е основателно и
са налице предпоставки за намаляване на
обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, поради него с 1/3. С оглед на
това дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
80 000лева.
По иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди съдът приема следното:
По отношение на правото на
обезщетение за имуществени вреди следва да се отбележи, че лицата легитимирани
да претендират такова обезщетение, са посочени в Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС /раздел ІІІ т. 1/, като това посочване няма изчерпателен
характер. С оглед дадените в него разяснения право на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия
имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които
поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на
издръжка по закон от пострадалия. Съгласно чл. 144, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване
на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
В
настоящото производство се установява, че ищецът е син на починалата И.П.. В тази връзка настоящият
съдебен състав приема, че след смъртта
на неговата майка, в резултат от процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в лишаването му от
издръжка, на каквато е имал право по закон. Тези имуществени вреди се намират в
пряка и непосредствена причинна връзка с осъщественото ПТП, при което е загинал
единият му родител и същите на общо основание подлежат на репарация от страна
на ответника. След смъртта на майка си ищецът е загубил възможността да
получава следващата му се по закон издръжка до навършване на своето пълнолетие.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е продължил своето
образование в Нов български университет,
поради което има право на издръжка до навършване на 25 годишна възраст.
Според т. 1 от ППВС № 4/68
г. на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143, ал. 2 от СК представлява
пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност" на деликвента ( в този смисъл решение №
158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд. по т. дело №
157/2011 г.; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
по т. дело № 762/2010 г.; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т. дело № 645/2010 г. и др.).
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Последователно застъпваното
в практиката на ВКС /решение по търг. дело 157/2011 г. на Първо ТО и решение по
търг. дело 645/2010 г. на Първо ТО на ВКС/ становище е, че тази имуществена
вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в границите на
действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка, когато загубата
не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при съобразяване на правилото
на чл. 142, ал. 2 от СК като крайната преценка на съда досежно размера на
обезщетението може да се основава на нормата на чл. 162 от ГПК /решение
163/04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. При
определяне на размера на претърпените от ищеца вреди настоящият съдебен състав
намира, че следва да съобрази минималния размер на издръжката – 25% от минималната
работна заплата на страната по арг. на чл. 142, ал. 2
от СК респ. ноторно известните статистически данни на
НСИ, установяващи сума около 500 лв. месечно, необходима за издръжка на човек, с
оглед задоволяване на всичките му битови, социални и културно-развлекателни
интереси. При липсата на други ангажирани от ищеца доказателства настоящият
съдебен състав намира, че сумата от 250,00лева месечно, посочена в исковата
молба, е достатъчна за неговата издръжка. От събраните доказателства се
установява, че ищецът е роден на ***г., като
към датата на исковата молба не е навършил 25 годишна възраст. Следователно се
дължи обезщетение за имуществени вреди за посочения в исковата молба период от
06.05.2013г. до датата на исковата молба -03.05.2018г. За определяне на дължимото
обезщетение следва от определената сума от 250лева да се извади получената
наследствена пенсия, като разликата представлява имуществена вреда. За
установяване на размера й е приета съдебно-икономическа експертиза, която е направила заключение, че за процесния период
получената наследствена пенсия е в размер на 5375,96лева, а размерът на
имуществената вреда е 9 238,04лева. Заключението на вещото лице
следва да се кредитира и да се приеме, че обезщетението за имуществени вреди е
в посочения размер от 9238,04лева, което следва да се намали с 1/3, с оглед
уваженото възражение за съпричиняване, като дължимото обезщетение е
6158,69лева, за която сума искът следва да бъде уважен и да се отхвърли до
пълния предявен размер.
Отговорността на застрахователя произтича
от застрахователния договор, поради
което съгласно чл. 271,
ал.5 от КЗ/отм/ увреденото лице има право на законната лихва за забава върху
размера на обезщетението, която
се начислява от датата на изтичането на срока по ал. 1 на чл.271 от КЗ според която срокът за окончателно
произнасяне по претенция по
задължителна застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите не може
да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото се
установява, че ищецът е подал уведомление до ответното дружество „Л.И.“АД за
определяне размера и изплащане на застрахователно обезщетение на 05.04.2018г.,
като липсва произнасяне по нея.
Предвид изложеното
ответното дружество е в забава за плащане на застрахователно обезщетение от 06.07.2018г.,
която е след датата на подаване на исковата молба-03.05.2018г., поради което
предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за
забава за периода от датата на смъртта на И.П. до датата на исковата молба
следва да се отхвърлят и да се присъди
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По исковете предявени срещу ЗАД "Б.И."АД,
съдът приема следното:
Не е спорно между страните
наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно
л.а.“Нисан“ с рег.№ ******, валиден към датата на
ПТП, с ответника З.“Б.И.“АД. Не е
спорно, че в процесното ПТП са участвали два автомобила, като посоченият е
управляван от Р.Г.Г.,
който е имал установена концентрация на алкохол в кръвта от 1,7%, за което му е наложено
административно наказание. Относно причините и вината за настъпване на ПТП е налице влязла в сила присъда, която следва
да се вземе предвид от настоящия състав и въз основа на нея да се приеме, че
вината за настъпване на ПТП е на В.П., поради което същият е признат за виновен
и му е наложено съответно наказание.
Предвид изложеното не се установява пасивната материално-правна
легитимация на ответника З. „Б.И.“ АД по
предявените срещу него искове, както и не се установява да е налице основание
за солидарно заплащане на претендираните обезщетения.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът З.“Л.И.“АД дължи на ищеца направените по делото
разноски, но същият е освободен от държавна такса и разноски.
Направено е искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена
безплатна правна помощ, което следва
да се уважи и да се присъди
възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
и уважената част от исковете в размер на 3117,76лева
за правна помощ, платимо от З.“Л.И.“АД.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника З.“Л.И.“АД да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата за държавна такса и
разноски, от които е освободен ищеца, съобразно с уважената част от исковете, в
размер на 3446,34лева за държавна такса и 250,00лева възнаграждение за вещо
лице.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника З.“Л.И.“АД
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. Предявени са
искове с общ размер от 195 431, 43лева, а са уважени за 86 158, 69лева или
приблизително за 1/2. Представени са доказателства за направени разноски в
размер на 780,00лева , от които следва да се присъдят 390,00лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника ЗК“Бул Инс“АД
направените разноски. Представен е списък с разноски и са посочени разноски в
размер на 10 000лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, но не са
представени доказателства за плащането му, поради което не следва да се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД с ЕИК *******да заплати на А.В.П. с ЕГН **********
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000,00лева, настъпили в резултат от смъртта на И.В.П.-
майка на ищеца, при ПТП от 05.05.2013г., ведно със законната лихва от 03.05.2018г.
до окончателното й плащане, както и 6158,69лева
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на И.В.П.-
майка на ищеца, при ПТП от 05.05.2013г., ведно със законната лихва от
03.05.2018г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.П.
с ЕГН ********** срещу З. „Л.И.“АД с ЕИК *******искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80 000,00лева до 150
000,00лева, обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от
6158,69лева до 10 276, 00лева, както и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2253,97лева законна лихва за забава върху
обезщетението за имуществен вреди от 10 276, 00лева за периода от 06.05.2013г.
до датата на исковата молба и за сумата от 32 904,46лева законна лихва за
забава върху обезщетението от 150 000лева за периода от 06.05.2013г. до
датата на исковата молба.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД с ЕИК *******да заплати на адв.
Д.Т.П. с ЕГН********** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3117,76лева.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД с ЕИК *******на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 3446,34лева за държавна такса и
250,00лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА А.В.П. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на З. „Л.И.“АД с ЕИК *******направените
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 390,00лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.П. с ЕГН ********** срещу З.“Б.И.“АД с
ЕИК****** с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/
за солидарно плащане със З. „Л.И.“АД с ЕИК *******на сумата от 10 276, 00лева,
обезщетение за имуществени вреди, от смъртта на И.П.- майка на ищеца, съставляващи разликата между издръжката,
която би получавал от нея и наследствената пенсия, която му е отпусната във връзка с нейната смърт, за периода от
06.05.2013г. до датата на исковата молба; 2253,97лева законна лихва за забава
върху обезщетението за периода от 06.05.2013г. до датата на исковата молба;
150 000, 00лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от смъртта на И.П.- майка на ищеца; 32 904,46лева законна лихва за забава
върху тази сума за периода от
06.05.2013г. до датата на исковата молба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.Н.П.
като трето лице помагач на страната на ответника З. „Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: