№ 113
гр. Горна Оряховица , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200063 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ИВ. Н. Н. обжалва чрез защитника адв. В.К. от
АК – Ловеч наказателно постановление № 20-0268-001706/27.11.2020 г.,
издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна
Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Посочва, че на посочените в акта
и в наказателното постановление дата и час на нарушението не се е намирал
на посоченото там място. Процесното пътнотранспортно произшествие
настъпило на 18.11.2020 г., а не на 19.11.2020 г., както посочили
актосъставителят и наказващият орган. Оспорва извода, че произшествието е
настъпило в резултат от виновно извършено от него нарушение на правилата
за движение. Излага твърдения за техническа неизправност на служебния
автомобил, за която уведомил работодателя си, но последният не я отстранил.
Поддържа, че тази неизправност е причината за произшествието. Моли съда
1
да отмени обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ поддържа жалбата.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 18.11.2020 г. вечерта изпълнявал служебните си задължения като
охранител при „В.“ ЕООД. Около 22:00 часа бил изпратен на сигнал за
произшествие. Със служебния автомобил „Д.“ с рег. № *** потеглил към
указания му адрес. Около 22:30 часа управлявал посочения автомобил по
общински път VTR 1051 в участъка при км 0 + 500. При излизане от дясна
крива в посочения участък автомобилът се отклонил вляво по посока на
своето движение, излязъл извън пътното платно и се ударил в стълб на
електропровод 110 kV от електропреносната мрежа, собственост на Е.. При
така настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът получил фрактура
на прешлен, а по стълба и автомобила били нанесени щети.
В 22:37 часа на 18.11.2020 г. в Районен център 112 – Русе постъпил
сигнал по телефона за настъпилото ПТП, подаден от А.Ч. – оператор в офиса
на „В.“ ЕООД.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите Т. М. Д. и М. Й. М. –
младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица. След като се запознал с
фактическата обстановка, свидетелят Д. съставил против жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 281776 за това,
че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост причинил
2
пътнотранспортно произшествие, с което нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
На 27.11.2020 г., след като разгледал преписката, образувана по така
съставения акт, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна
Оряховица при ОДМВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно
постановление № 20-0268-001706, с което наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 20.01.2021
г. Подадената от защитника адв. В.К. жалба против постановлението била
заведена в деловодството на РУ – Горна Оряховица с входящ номер Ж-
3/26.01.2021 г.
От изисканата от РУ – Горна Оряховица справка се установява, че за
времето от 19:00 часа на 18.11.2020 до 7:00 часа на 19.11.2020 г. дежурни в
управлението по контрол на пътното движение са били младши
автоконтрольорите М.М. и Т.Д., а за времето от 19:00 часа на 19.11.2020 до
7:00 часа на 20.11.2020 г. – младши автоконтрольорите Ив.М. и М.М..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетеля Т. М. Д.
и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за
проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
недоказаност на обвинението за извършено административно нарушение.
3
От съвкупната преценка на данните в справката за постъпил сигнал за
ПТП в Районен център 112 – Русе (л. 35), в разпечатките от информационната
система на НС 112 (л. 37 – 42), в справката за дежурните младши
автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица на 18.11.2020 г. и на 19.11.2020 г.
(л. 34) и в изготвения от мл. автоконтрольор Т.Д. констативен протокол за
ПТП (л. 9) се установява по несъмнен начин, че описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно
постановление пътнотранспортно произшествие е настъпило на 18.11.2020 г.,
а не на 19.11.2020 г., както е посочено в акта и в постановлението. При това
положение и доколкото времето на извършване е основен индивидуализиращ
признак на всяко деяние, следва да се приеме, че в процесния случай не е
доказан фактът на нарушението, за което жалбоподателят е наказан.
Административнонаказателното обвинение против жалбоподателя не е
доказано и в още един аспект. В хода на административнонаказателното
производство не е установено по несъмнен начин, че настъпилото
пътнотранспортно произшествие е пряка и непосредствена последица от
допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение. От
събраните гласни доказателства и от данните в
административнонаказателната преписка се установява, че полицейските
служители, посетили местопроизшествието, не са извършили измервания на
оставени на пътното платно следи от протриване, не са определили скоростта
на управлявания от жалбоподателя автомобил в момента на излизане от
посочената в наказателното постановление дясна крива и в момента на
излизане от платното за движение, не са съобразили радиуса на кривата и не
са установили критичната скорост за преодоляване на кривата без занасяне.
Без изясняването на тези обстоятелства не могат да се установят причините за
настъпване на пътнотранспортното произшествие от експлоатационно-
техническа гледна точка и не може да се направи обоснован извод имал ли е
жалбоподателят обективна възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие било като избере по-ниска скорост на
движение, било като прояви майсторство за преодоляване на занасянето и
възстановяване на контрола върху автомобила. В крайна сметка неизяснени
са останали основните въпроси от значение за съществото на спора –
допуснал ли е жалбоподателят нарушение на правилата за движение и има ли
4
причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
При това положение изводът на наказващия орган, че
пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания
от жалбоподателя автомобил с несъобразена скорост, следва да бъде
определен като предположение, което не се основава на установени в хода на
административнонаказателното производство обективни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното съдът приема, че не е установено по несъмнен
начин ИВ. Н. Н. да е нарушил виновно правилото за движение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
По горните мотиви съдът следва да уважи жалбата и да отмени
обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН жалбоподателят има право на обезщетение за разноските, които е
направил в съдебното производството. Видно от разписката, оформена като
клауза в представения договор за правна защита и съдействие,
жалбоподателят е платил в брой 480 лв. за възнаграждение на
упълномощения защитник адвокат. От друга страна, въззивваемата страна е
направила възражение за прекомерност на платената сума (в
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН). Като взе предвид, че с
обжалваното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200 лв., че производството по обжалване на постановлението пред първата
инстанция се е развило в две съдебни заседания и че същото не се отличава с
голяма фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да уважи
частично възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
разноските, като присъди на жалбоподателя 360 лв. от общо претендираните
разноски в размер на 480 лв. По аргумент от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г.) във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 2 от ГПК и от §
1, т. 6 от ДР на АПК за дължимите на жалбоподателя разноски следва да бъде
осъдена ОД на МВР – Велико Търново, доколкото началникът на РУ – Горна
5
Оряховица няма качеството на разпоредител с бюджет по смисъла на закона.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-001706/27.11.2020
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно
управление – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с което на
ИВ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и с адрес за призовки и съобщения
*** – адв. В.К., е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ ***, с
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес ***, с адрес за призовки и съобщения *** – адв. В.К. , сумата 360 лв.
(триста и шестдесет лева), представляващи разноски в производството пред
районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6