№ 11259
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110173788
по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими, с
оглед на което приемането им е допустимо.
Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на
правнорелевантни факти по делото, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 44917/2021 г. по описа на
СРС, 153 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в отговора на исковата
молба, при депозит в размер на 250 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.Х.;
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, формулирани в отговора на исковата
молба, при депозит в размер на 200 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Е.;
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 44917/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.06.2022 г. от 09,40
1
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1460, 00 лв., като получена без основание поради нищожни клаузи в договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние № ../22.02.2020 г. и договор за
поръчителство към него, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 44917/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди, че на 22.02.2020 г. е сключил с ответника договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние № ../22.02.2020 г., по силата на който получил в заем
сумата от 800 лв. с падеж на погасяване 07.04.2020 г. Бил уговорен ГПР в размер на 49,43 %
и лихвен процент в размер на 5,12 %, без да е било уговаряно да се начислява лихвен
процент на ден. В преддоговорната информация било посочено, че размерът на договорната
лихва е 41,63 %. Твърди се, че ответникът е задължил ищеца да приеме неотменяемо
поръчителство, предоставено от трето за процеса лице, във връзка с което заплатил на
кредитодателя още 343,04 лв. Ищцовата страна счита, че в периода на действие на договора
е заплатила сума в общ размер от 1460 лв. над чистата стойност на кредита от 800 лв. без
основание. В тази връзка посочва, че процесният договор за кредит и договора за
поръчителство към него са нищожни поради противоречие със закона, тъй като не
отговаряли на изискванията за форма и шрифт, липсвал погасителен план и не бил посочен
лихвеният процент на ден. На следващо място, ищецът твърди, че процесният договор за
кредит е нищожен, като заобикалящ забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като уговорената в
чл. 5 такса за поръчителство в размер на 343,04 лв. по същество представлявала разход, с
който се надвишавали допустимите по закон размери. Освен това договорът бил нищожен и
като противоречащ на добрите нрави, тъй като ищецът бил задължен да приеме
поръчителство от трето за процеса юридическо лице, свързано с ответната страна. На
последно място, ищецът посочва, че уговорката за лихва в размер на 41, 63 % противоречала
на добрите нрави, тъй като надвишавала три пъти размера на законната лихва за забава.
Поради изложените обстоятелства моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
основателността на иска. Посочва, че ищецът доброволно се е съгласил полученият заем да
бъде обезпечен чрез поръчителство, като това не било задължително условия за отпускането
на кредит. Кредитополучателят имал възможност да посочи физическо лице като свой
поръчител, или да ползва услугата за предоставяне на гарант, предлагана от ответната
страна срещу заплащане на съответната сума, която отивала в полза на поръчителя. Ищецът
бил избрал втората възможност, като получил поръчителство от „ФИРМА“ ЕАД и бил
уведомен за начислената допълнителна такса при попълване на електронното заявление.
Ответникът счита, че не е налице и заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
таксата за предоставено поръчителство се дължала на трето за процеса лице въз основа на
правоотношение между това лице и кредитополучателя, поради което не представлявала
възнаграждение за кредитора и не следвало да се включва към размера на ГПР. Ползването
на услугата за поръчителство не било задължително условия за получаване на кредита,
поради което начислената такса не следвало да се включва в общия разход по кредита. Дори
обаче клаузата за уговорена такса за поръчителство да е нищожна, това не следвало да води
до недействителност на целия договор. На следващо място, ответникът посочва, че в
настоящия случай лихвата била фиксирана, а не се касаело за референтен лихвен процент,
който подлежал на промяна и следвало да се посочва методиката за изчисляването му. Не
било необходимо да се изготвя и погасителен план, тъй като заетата сума следвало да се
2
върне наведнъж ведно с възнаградителната лихва, а не на погасителни вноски. Поради
изложените обстоятелства ответникът счита, че таксата за предоставено поръчителство в
размер на 343,04 лв. е заплатена от ищеца на правно основание. Допълнително заплатените
суми представлявали начислени неустойки, тъй като ищецът не бил погасил кредита на
падежа, а през останалите месеци извършвал само частични плащания. Моли се искът да
бъде отхвърлен и се претендират разноски.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в случая в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване превеждане на ответника на сумата от 1460, 00
лв., а ответникът - наличието на валидно основание за задържането на получената сума.
Страните са представили писмени доказателства и са направили доказателствени
искания за доказване на фактите, тежестта за установяване на които носят. Относно
доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи произнасяне единствено
в крайния съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3