№ 4919
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ. АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110110593 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от А. И. Н. ЕГН ********** с адрес:
гр.София, ж.к.“СЛ.“ /ж.к.'“ХР.С.“/, бл.18,вх.Д„ет.5 ап.107 срещу „АВ.К.“ АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес за кореспонденция фия (гр.
София,п.к.1113,р-н Изгрев, ул. Т № 5А с която се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
707,08 лева – незаплатен остатък от трудово възнаграждение за месец
юли 2022г., ведно с обезщетение за забава в размер на 47,72 лева за
периода 30.07.2022г. – 28.02.2023г.;
2 061,44 лева - незаплатено трудово възнаграждение за месец август
2022г., ведно с обезщетение за забава в размер на 121,37 лева за периода
31.08.2022г. – 28.02.2023г.
1 376,00 лева – незаплатен остатък от трудово възнаграждение за месец
септември 2022г.;
2 693,23 лева обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие
предизвестие по чл. 327 КТ;
353,48 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в
размер на 3 дни, полагащ се за 2022г.;
ведно със законната лихва върху всички суми от датата на депозиране на
исковата молба.
Ищецът твърди, че на дата 18.07.2016г. сключил трудов договор с
фирма А “АД, ЕИК ******, Трудовият договор бил с № ***/ 18.07.2016г. На
дата 31.05.2022г. ищецът подписал Допълнително споразумение към трудов
договор № ***/18.07.2016г. с табелен номер ****** с АВ.К.-АД, ЕИК
1
******** /преобразувано от А “АД, ЕИК ******/. На дата 01.10.2022г. със
Заповед № 302/30.09.2022г. /табелен номер ******/ на основание чл.327
,ал.1,т.2 от КТ /забавени заплати/ трудовото правоотношение между страните
било прекратено. Сочи че по време на действието на сключения трудов
договор изпълнявал добросъвестно и надлежно възложените му трудови
задължения, въпреки това противно на каузите на ответника не е заплащал
трудовото възнаграждение. След прекратяването на трудовото
правоотношение останали незаплатени трудови възнаграждения както и
обезщетения за неизполван платен годишен отпуск и за неспазено
предизвестие. Ето защо счита че е налице правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86
ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
От представените по делото документи – трудов договор от 18.07.2016г.
и допълнително споразумение към трудовия договор от 18.07.2016г. се
установява, че между ищецът и ответникът било налице трудово
правоотношение.
Видно от приложения по делото препис от Заповед № 302/30.09.2022г.
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено по реда на чл. 327,
ал.1, т.2 КТ. В заповедта било предвидено на ищеца да се изплатят
обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползван платен годишен
отпуск.
За установяването на размера на неизплатеното трудово
възнаграждение ищецът е поискал допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която след проверка в счетоводството на ответника, да установи
има ли неизплатени трудови възнаграждения и какъв е техният размер и за
кои периоди се отнасят.
Ответното дружество не е оказало съдействие на вещото лице и съдът е
предупредил ответника, че ще счита за установени обстоятелствата за които е
допусната експертизата. Ответникът отново не е оказал съдействие на вещото
2
лице.
При това положение настоящият състав намира, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно която с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
Възпрепятстването на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК е
основание съдът да приеме недоказания факт за съществуващ. Съгласно
установената съдебна практика, последиците на чл. 161 от ГПК могат да
бъдат приложени по отношение на страна в производството само когато е
налице нейно поведение, което създава пречки за допуснати доказателства.
Касае се до санкция за несъобразено със закона поведение на страната,
поради което се изисква то да е съзнателно. Последното предполага страната
да е била уведомена за допускането на доказателството от съда, но да създава
пречки за събирането, а такива пречки са налице и при неоказване на
съдействие на вещите лица от допуснатата по делото експертиза. В този
смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 539 ОТ 29.08.2017 Г. ПО Т. Д. № 966/2017 Г., Т.
К., ІІ Т. О. НА ВКС.
В случая страната е уведомена за назначената съдебно-счетоводна
експертиза с призовка връчена на 19.02.2024г. към която е приложено
протоколно определение с указания за оказване на съдействие на вещото
лице. С протоколното определение ответната страна е уведомена за
последствията от неуказването на съдействие на вещото лице и е указано, ако
експертизата не е изготвена до следващото заседание разглеждането на
делото ще продължи без нея.
Ето защо настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.
161 от ГПК.
При това положение съдът намира, че са установени всички елементи за
ангажирането на отговорността на ответното дружество по предявения иск по
чл. 128, ал.2 КТ.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 221, ал.1 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи че е
работил по трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на
твърдяното основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и размера на
месечното му брутно трудово възнаграждение.
Във връзка с горните обстоятелства са представени писмени
доказателства както и са налице предпоставките по чл. 161 ГПК.
При това положение искът се явява основателен.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.1 КТ.
За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за
посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което в негова полза е възникнало правото на ползване на платен
3
годишен отпуск и неговия размер, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
Изложеното по горе за предходните два иска се отнася е за третия иск –
ищецът е установил че е бил в трудово правоотношение с ответника,
установил, а ответникът е възпрепятствал доказването на ищеца по
отношение на дните неизползван платен годишен отпуск. Ето защо и при
приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК искът следва да се уважи.
По отношение на искът по чл. 86 ГПК.
Основателността на главния иск от своя страна води до основателност и
на акцесорния иск за наказателна лихва от датата на връчената нотариална
покана до датата на депозирането на исковата молба.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 936,00 лева които
следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АВ.К.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес за
кореспонденция фия (гр. София,п.к.1113,р-н Изгрев, ул. Т № 5А ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. Н. ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.“СЛ.“
/ж.к.'“ХР.С.“/, бл.18,вх.Д„ет.5 ап.107, на основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 221,
ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва:
707,08 лева – незаплатен остатък от трудово възнаграждение за месец
юли 2022г. по трудов договор от 18.07.2016г. и допълнително
споразумение към трудовия договор от 18.07.2016г, прекратен със
заповед №302/30.09.2022г., ведно с обезщетение за забава в размер на
47,72 лева за периода 30.07.2022г. – 28.02.2023г.;
2 061,44 лева - незаплатено трудово възнаграждение за месец август
2022г., по трудов договор от 18.07.2016г. и допълнително споразумение
към трудовия договор от 18.07.2016г, прекратен със заповед
№302/30.09.2022г., ведно с обезщетение за забава в размер на 121,37 лева
за периода 31.08.2022г. – 28.02.2023г.
1 376,00 лева – незаплатен остатък от трудово възнаграждение за месец
септември 2022г. по трудов договор от 18.07.2016г. и допълнително
споразумение към трудовия договор от 18.07.2016г, прекратен със
заповед №302/30.09.2022г.;
2 693,23 лева обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие
предизвестие по чл. 327 КТ по трудов договор от 18.07.2016г. и
допълнително споразумение към трудовия договор от 18.07.2016г,
прекратен със заповед №302/30.09.2022г.;
4
353,48 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в
размер на 3 дни, полагащ се за 2022г. по трудов договор от 18.07.2016г. и
допълнително споразумение към трудовия договор от 18.07.2016г,
прекратен със заповед №302/30.09.2022г. ведно със законната лихва
върху всички суми от датата на депозиране на исковата молба - .
ОСЪЖДА „АВ.К.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес за
кореспонденция фия (гр. София,п.к.1113,р-н Изгрев, ул. Т № 5А ДА
ЗАПЛАТИ на А. И. Н. ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.“СЛ.“
/ж.к.'“ХР.С.“/, бл.18,вх.Д„ет.5 ап.107, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
936,00 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „АВ.К.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес за
кореспонденция фия (гр. София,п.к.1113,р-н Изгрев, ул. Т № 5А ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6
ГПК сумата 273,52 лева държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5