Р Е Ш Е Н И Е    №95

гр.Силистра, 27.09.2021 година

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

          Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор………., като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №172 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявена е искова молба за обезщетение от Е.В. ***, за времето, през което не е бил на служба поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение с Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра. В процеса ищецът участва чрез представител по пълномощие адв.М.Д. ***, който поддържа исковата молба и релевираното с нея правно основание. Твърди, че Заповед №РД-11-027/16.09.2020г. на Директора на ОД“Земеделие“ Силистра,с която е било прекратено служебното му правоотношение от длъжността „главен инспектор“,с придобит ранг IV старши, в ГД“Аграрно развитие“,на основание чл.103 ал.1 т.3,във връзка с чл.108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отменена като незаконосъобразна от съда с решение №32/12.03.21г., постановено по адм.д.№211/2020г. по описа на АС Силистра.Същото е оставено в сила с окончателно решение №9141/12.08.2021г.,постановено по адм.д.№4515/2021г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение.А щом уволнителната заповед е отменена от съда, то налице били предпоставките за упражняване на правото му на обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. Заявен е общ размер на главната осъдителна претенция от 5034.00 лева, представляваща 6 месечния сбор от основната заплата за длъжността,определена към 12.08.2021г.-датата на признаване на уволнението за незаконно и по-конкретно-на влизане в сила на отменящия го съдебен акт. Твърди още,че след прекратяване на служебното правоотношение с отменената Заповед №РД-11-027/16.09.20г.,не е заемал държавна служба,нито е полагал труд срещу възнаграждение по трудово или гражданско правоотношение,за което да е подлежал на задължително осигуряване (арг. чл.4 КСО). Предявен е и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху главното задължение след предявяване на исковата молба,както и за изтекла мораторна лихва в размер на 18.18 лв. от отмяната на прекратителната заповед до предявяването на главния иск - 24.08.21г. Претендира и присъждане на съдебни разноски,ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното им изплащане.

        Ответникът - Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, като юридическо лице съгласно чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“ (Обн.ДВ,бр.7/10г.,посл.изм.ДВ,бр.9/02.02.21г.),във вр. с чл.205 АПК, което може да отговаря по предявените искове и в чиято структура е органът,от чиито незаконосъобразен акт са произтекли претендираните имуществени вреди, чрез упълномощен представител- директор на Дирекция “АПФСДЧР“ М.Ч., не оспорва главния иск по отношение на предявения размер.Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат по реда на чл. 78 ал.5 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.

        Производството е по реда на Глава ХІ /чл.203-чл.207/ АПК,във вр.с чл.121 ал.1 т.3 и с чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител.Съдът,съобразявайки становищата на страните, твърденията в исковата молба и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност и, прие за установено следното:       

С влязло в сила на 12.08.2021г. Решение №32/12.03.2021г., постановено по адм.дело №211/2020г. по описа на АС-Силистра, с оставането му в сила с Решение №9141/12.08.21г., по адм.дело №4515/2020г. на състав на Пето отделение на ВАС, е отменена Заповед №РД-11-027/16.09.2020г. на Директора на ОД “Земеделие“ гр. Силистра, с която е било прекратено служебното правоотношение на Е.В.В. от длъжността „главен инспектор“,с придобит ранг IV старши, в ГД “Аграрно развитие“,на основание чл.103 ал.1 т.3,във връзка с чл.108 ЗДСл, като незаконосъобразна.

Ищецът сочи като размер на основната заплата за длъжността към момента на признаване на уволнението за незаконно,по аргумент от чл.104 ал.1 ЗДСл,визираният в Заповед №РД-11-026/16.09.20г. (л.14) - 839.00 лева,което обстоятелство е потвърдено от ответния орган в проведеното съдебно заседание.С посочения индивидуален административен акт ищецът е назначен на длъжността „главен инспектор“ в ГД“Аграрно развитие“,като му е определен горепосочения размер на основно месечно трудово възнаграждение. Не се спори по факта, че след прекратяване на служебното му правоотношение не е възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението, вкл. към датата на съдебното заседание. Другата група съставомерни обстоятелства е свързана с установяване на неполагането на труд по трудово или служебно правоотношение през подлежащия на обезщетяване период от ищеца (шест месеца след незаконното прекратяване на СлПО), за което същият е представил достатъчно убедителни доказателства, неоспорени от ответната страна, както следва: заверено копие от Служебна книжка №17 от 27.07.2001г., видно от която е,че след уволнението му на 16.09.2020г.,няма последващи записвания,т.е. не е бил назначен на друга държавна служба (л.15-л.17),както и Удостоверение изх.№ 190192102692592/16.08.21г., издадено от ТД на НАП гр.Варна, Офис гр.Силистра (л.18), свидетелстващо, че за периода 16.09.2020г.-15.08.2021г. декларации за действащи трудови договори на Е.В. няма подавани. Ето защо съдът приема, че горният релевантен факт е доказан несъмнено.

Не се спори между страните, че до незаконното уволнение, ищецът е изпълнявал държавна служба на длъжността „главен инспектор“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“, с придобит ранг IV старши, в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра; длъжностно ниво от КДА: експертно 7, с основна месечна заплата от 839 лева. Главният иск е оценяем и размерът на неговата основа е потвърден от ответника в провелото се съдебно заседание, както и със заповедта по чл.122 ал.1 ЗДСл за възстановяването му на предишната длъжност (след предходно незаконно уволнение) с основна месечна заплата от 839.00 лева (л.14).

         С постановяване на Решение №9141/12.08.21г. по адм.д.№4515/21г. на ВАС, потвърждаващо Решение №32/12.03.2021г., постановено по адм.д.№211/2020г. на Административен съд гр.Силистра, последното се е стабилизирало окончателно, влизайки в законна сила на 12.08.2021г. и следователно,от тази дата е възникнало правото на ищеца на обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл.Последният предвижда, че когато заповедта за прекратяване на СлПО бъде отменена от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Следователно,правото на ищеца да получи обезщетението възниква с влизане в сила на съдебния акт,с който заповедта е отменена /Вж.Решение №3919/13.03.20г., адм.д.№5732/19г. на ВАС,III О и мн.др./ Изложеното сочи на осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл.104 ал.1 ЗДСл и следователно, на основателност на главния иск, в предявения му размер от 5034.00 лева.

Правото на обезщетение по този законов текст цели да възстанови в патримониума на незаконно уволненото лице само реално настъпилата празнота /щета/, изразяваща се в намаления му доход вследствие на това уволнение. Разпоредбата на чл.104 ал.1 изр.1 ЗДСл регламентира хипотеза,при която лицето въобще не е получавало възнаграждение,тъй като не е работило,както именно се установява в настоящото производство за релевантния период от 16.09.2020г. до 15.08.2021г., а и до обявяване на делото за решаване в съдебно заседание на 15.09.2021г.

 Правото на лихва за забава е акцесорно и битува в правния мир доколкото е установено по размер и основание главното задължение. В този контекст,основателно се явява искането за присъждане на лихва при условията на чл.86 ал.1 ЗЗД,в размер на законната, съгласно Постановление на МС №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/Обн.ДВ,бр.106/14г -в сила от 01.01.15г./,считано от датата на възникване на основанието за плащането -12.08.21г., съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.05г. на ВКС по тълк. гр.д.№3/2004г.,ОСГК. Исковата молба е заведена в АС-Силистра на 25.08.2021г., което сочи на забава от 13 дни.Законната лихва,изчислена посредством сайта Calculator.bg, възлиза на 18.18 лева, в какъвто размер основателно е претендирана.

С оглед изхода на процеса, на уважаване подлежи и искането за присъждане на съдебни разноски в пълния им размер, който видно от представения Договор за правна защита и съдействие на л.3 от делото и Фактура №842/24.08.21г. /л.4/, възлиза на 1200 лева, с ДДС съгласно правилото от §2а, пр.2 от ДР на Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност на същия по чл.78 ал.5 ГПК на ответния орган, следва да бъде отклонено като неоснователно, защото предявените искове са два (главен и акцесорен); оценяеми, т.е. с определен материален интерес и съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по делото възнаграждението за един адвокат възлиза на 581.70 лева,  съгласно чл.7 ал.2 т.1 от с.н. за иска за лихва - на 300 лева.Доколкото исковата претенция е разгледана по реда на чл.203 и следващите от АПК,при субсидиарно приложение на ГПК от препращането на чл.144 АПК, не се установява разлика в горните размери, преценени в ракурса на чл.8 ал.1 т.3 и т.1 от с.н. Следователно, минимално дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на ищеца в производство от процесния вид, на един адвокат, възлиза на 881.70 лева, като реално заплатеното е 1000 лева,близо до последното.Задължението за ДДС се начислява върху адвокатското възнаграждение и се дължи от ищеца, съгласно §2а от ДР Наредба №1/2004г.,но не е същинско възнаграждение,подлежащо на преценка в контекста на обсъдените по-горе разпоредби на чл.7 ал.2 и чл.8 ал.2 от с.н. Ето защо като съответно на предмета на делото и на нормативната регулация за минималните адвокатски възнаграждения, искането за разноски в предявения му размер, подлежи на уважаване.

          В обобщение настоящият състав приема, че искът по чл.104 ал.1 ЗДСл следва да бъде уважен изцяло, ведно с искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяването му,както и изтекла лихва за забава в заявения размер от 18.18 лв. Своевременно поисканите от ищеца и установени по размер в производството съдебни разноски са дължими от ответната ОДЗ-Силистра,воден от което и на основание чл.172, във връзка с чл.203 и сл.АПК, във връзка с чл.235 ГПК и във връзка с чл.144 АПК,Административният съд Силистра

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, с код по БУЛСТАТ: ********* и административен адрес: гр.Силистра, ул.”Христо Смирненски“ №2, ет. 3, да заплати на Е.В. ***, с ЕГН:**********,  сумата от 5 034.00 /Пет хиляди тридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение по чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител,ведно със законната лихва, считано от 25.08.2021г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, ул. ”Христо Смирненски“ №2, ет.3, да заплати на Е.В. ***, с ЕГН:**********, сумата от 18.18 /Осемнадесет 0.18/  лева, представляваща мораторна лихва за периода: 12.08.2021г.-24.08.2021г.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, ул.”Христо Смирненски“ №2, ет.3, да заплати на Е.В. ***, с ЕГН:**********, сумата от 1 200.00 /Хиляда и двеста/ лева - съдебни разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до окончателното им изплащане.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

        

               

                                                                                     СЪДИЯ: