Определение по дело №32329/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19558
Дата: 10 май 2024 г. (в сила от 10 май 2024 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20231110132329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19558
гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110132329 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „О.Л.” ЕООД (с предишно
наименование „С.Б.“ ЕООД) срещу А. Д. Г..
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл.
345, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 347 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба ищецът не е посочил период на претендираните от него
възнаградителна и мораторна лихви, с оглед на което следва да му бъдат дадени указания да
ги конкретизира.
Ищецът твърди, че на 21.11.2018 г. между „О.Л.“ ЕООД, ЕИК ********* (с
предходно фирмено наименование „С.Б.“ ЕООД), в качеството на лизингодател от една
страна и А. Д. Г., ЕГН **********, в качеството на лизингополучател от друга страна е
сключен Договор за финансов лизинг № 181305535251 за срок от 60 месеца, съгласно Част
II, т. 12 от същия. Съгласно договора лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя нов лек автомобил с марка: L., модел: **********, peг. № ****, рама №
********, срещу насрещно задължения за лизингополучателя да заплаща лизинговите
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че вещта била
предадена с приемо-предавателен протокол от 23.11.2018 г. и приета от лизингополучателя
без забележки и недостатъци. Твърди, че лизингополучателят бил длъжен да заплаща в срок
всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи от или свързани с договора за
лизинг, както и своевременно да заплаща за своя сметка всички разходи, такси и разноски за
използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не са пряко свързани с договора за
лизинг, в това число разходи за застраховки, годишен данък МПС и т. н. Освен това,
съгласно чл. 2, ал. 5 от договора за лизинг, лизингополучателят дължал заплащане на всички
такси и комисионни за обслужване и/или услуги, извършени и начислени от лизингодателя
в съответствие с актуалната Тарифа за таксите и комисионни на „О.Л.“ ЕООД, която е
публично достъпна на сайта на дружеството. Сочи, че ответникът заплатил всички
лизингови вноски до 46-та включително, но след това преустановил плащанията. Твърди, че
1
на 26.01.2023 г. „О.Л.“ ЕООД изпратило до лизингополучателя уведомление, с което на
последния бил предоставен срок за доброволно изпълнение на задължението (10 дни от
получаване на поканата), след изтичането на който договорът за лизинг щял да бъде
прекратен, а лизинговата вещ - следвало да бъде върната на нейния собственик, което
уведомление било надлежно връчено на 27.04.2023 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ С.Я. с
рег. № 844. Твърди, че дължимите суми не били погасени, поради което договорът бил
прекратен на 09.05.2023 г. Посочва, че съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за лизинг, при
неизпълнение на парично задължение лизингополучателят дължи лихва за забава в размер
на 10 % на годишна база върху просрочената сума. Сочи, че лизинговата вещ била оставена
от лизингополучателя в търговски обект на „Т.А.“ ЕООД, ЕИК ******** на адрес: бул.
„Ц.Ш.“ № 163 на 07.11.2022 г. с цел вторична продажба на автомобила, за което
лизингополучателят отказал да подпише на „Т.А.“ ЕООД приемо - предавателен протокол.
На 16.05.2023 г. автомобилът бил прибран от търговския обект на фирма „Т.А.“ ЕООД от
служител на „О.Л.“ ЕООД, за което бил съставен двустранен приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ състоянието, в което лизинговата вещ се приема от „О.Л.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 11, ал. 10 от договора за лизинг, за лизингополучателя било
въведено ограничение по отношение на максимално допустимия годишния пробег за
лизинговата вещ, предмет на договора за лизинг, а именно 15 000 км годишно, като
лизингополучателят имал право на общ пробег за периода на ползване от 67 500 км. Твърди,
че поради превишаване на максимално допустимия пробег, лизингодателят имал право да
претендира неустойка в размер на 0,15 лв. за всеки километър, с който е превишен
максимално допустимият пробег. Посочва, че към 16.05.2023 г. автомобилът бил с пробег от
197 913 км, тоест допустимият максимален пробег бил надвишен от лизингополучателя със
130 400 км, поради което същият дължал неустойка за свръхпробег. С оглед гореизложеното
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми:
сумата от 5535,69 евро (с левова равностойност 10 826,86 лв.) - главница за
падежирали и непогасени 47-а, 48-а, 49-а, 50-а 51-а, 52-а и 53-а лизингови вноски по
договора с включено ДДС, ведно със законна лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
плащане на вземането;
възнаградителна лихва по отношение на същите вноски в размер на сумата от 843,93
евро (с левова равностойност 1 650,58 лв.);
обезщетение за забава в размер на сумата от 182,76 евро (с левова равностойност
357,46 лв.);
сумата от 19 560 лв. - неустойка за свръхпробег, начислена съгласно чл. 11, ал. 10 от
Договора за лизинг;
сумата от 1 987,99 лв. - разходи за застраховки, от които: 1 519,66 лв. -
застрахователна премия (вноска с падеж 22.11.2022 г.), дължима съгласно
Застрахователна полица № 22-0300/411/5001267 и 468,33 лв. - застрахователна
премия (вноска с падеж 23.11.2022 г.), дължима съгласно Застрахователна полица №
2
BG/01/122003408790,
сумата от 1 519,66 лв. - разходи за застрахователна премия (вноска 2 с падеж
23.02.2023 г.), дължима съгласно Застрахователна полица № 220300/411/5001267,
сумата от 60 лв. - разходи за кореспонденция съгласно т. 15 от „Тарифата за таксите и
комисионните, събирани от О.Л. ЕООД“, прилагана съгласно Част III, чл. 2, ал. 5 от
договора за лизинг,
сумата от 202,42 лв. - годишен данък МПС за 2023 г.,
сумата от 60 лв. - разходи за връчване на уведомление.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за
лизинг на 21.11.2018 г., въз основа на който е ползвал лек автомобил L., модел: **********,
peг. № ******, рама № ********. Твърди, че в края на месец октомври 2022 г. е уведомил
лизингодателя, че желае да върне лизинговата вещ с опция за вторична продажба на
автомобила, като в изпълнение указанията на лизингодателя на 07.11.2022 г. върнал
автомобила на посочен от „О.Л.“ ЕООД сервиз. Твърди, че въпреки изпълнението на
задължението да върне вещта на 07.11.2022 г., лизингодателят не предприел никакви
действия да я получи до 16.05.2023 г. Оспорва дължимостта на лизинговите вноски, тъй като
бил върнал автомобила, но ищецът продължил да му начислява вноски. По отношение на
разходите за заплащане на застраховка посочва, че по отношение на сумата от 468,33 лв. не
е настъпил падежът за плащането , а освен това счита, че с оглед връщането на вещта на
07.11.2022 г. не дължи заплащане на застрахователна премия, доколкото ответникът е
собственик. Оспорва дължимостта на сумата от 60 лв. за връчване на уведомление,
доколкото не бил получил напомнително писмо. Оспорва и дължимостта на годишен данък
за МПС, доколкото не бил ползвател на автомобила от 07.11.2022 г. Оспорва твърденията на
ищеца, че е извършил свръхпробег на автомобила, доколкото същият бил на разположение
на ищеца 6 месеца. Освен това твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна и
неравноправна. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 347 ТЗ,
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за
финансов лизинг с твърдяното съдържание и уговорени лизингови вноски, изпълнение на
своите задължения по договора за финансов лизинг - че е предоставил вещта за ползване на
ответника, настъпване на падежа на лизинговите вноски и техния размер; наличие на
валидна клауза за възнаградителна лихва, че са настъпили условията за плащането й и
нейния размер; основанието и размера на разходите, които се претендират.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е уговорена неустойка за свръхпробег по валидна неустоечна клауза, настъпването
на условията, при които неустойката е дължима и нейния размер.
3
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже валиден договор
между страните, наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера
на обезщетението за забава, в случай че се претендира по-голям от законната лихва.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже направените от него
възражения в отговора на исковата молба, а именно, че е върнал вещта на 07.11.2022 г., за
което ищецът е бил уведомен, за което не се сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че с оглед качеството на потребител на ответната страна съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в сключения договор за лизинг.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи
се е от доказване са фактите, че между страните е сключен Договор за финансов лизинг №
181305535251 на 21.11.2018 г., за срок от 60 месеца, въз основа на който на ответника е
предоставен за ползване лек автомобил L., модел: **********, peг. № ******, рама №
********, че на 23.11.2018 г. лизинговата вещ е била предадена за ползване на
лизингополучателя – ответник без недостатъци и възражения, както и че до м. септември
2022 г. ответникът е заплащал редовно дължимите лизингови вноски – лизингови вноски от
№ 1 до № 46 включително, че лизинговата вещ е била оставена от лизингополучателя в
търговски обект на „Т.А.“ ЕООД на 07.11.2022 г. с цел вторична продажба на автомобила,
както и че на 16.05.2023 г. автомобилът е прибран от търговския обект на „Т.А.“ ЕООД от
служител на „О.Л.“ ЕООД, за което е подписан двустранен приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ състоянието, в което лизинговата вещ се приема от лизингодателя.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.06.2024 г. от
13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца „О.Л.” ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира
периодите, за които претендира възнаградителна и мораторна лихви (по лизинговите
вноски), като му УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата
молба ще бъде върната в тази ѝ част.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
4
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5