№ 92772
гр. София, 30.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110153409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 128,
т. 1 ГПК и чл. 102з, ал. 1 ГПК (ако някой забелязва, че тази разпоредба
съществува).
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, подадено от името на „А1 България“ ЕАД. Настоящият съдебен е
констатирал, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по делото е
подадено с пълномощно, представено в електронен образ, което не носи
електронен печат на заявителя „А1 България“ ЕАД, а е представено със
заверка с личен електронен подпис на лице, което се представя за
юрисконсулт на дружеството. Пълномощното не е и с изричен текст, че е
заверено за вярност с оригинала, както допуска (по мнението на настоящия
състав, изложено по-долу – неправилно) практиката на ВКС – Определение №
40/07.03.2022 г. по частно гражданско дело № 427/2022 г., I ГО.
По принцип чл. 183, ал. 2 ГПК допуска подаване на доказателства в тази
форма, но е налице специална норма, която се отнася до пълномощните – чл.
102з, ал. 1 ГПК, която изрично изисква пълномощното да носи електронен
подпис не на упълномощения адвокат, а на упълномощителя. Наличието на
такава разпоредба в закона би било напълно безсмислено, ако законодателят е
смятал да допусне представяне на електронен образ (сканирани) пълномощни,
подписани от адвоката, макар че упорито процесуалните представители
отказват да приемат, че съществува такъв текст, а на съдиите от районните
съдии по различни причини, които не изглежда да имат общо с приложението
на закона, не прилагат тази разпоредба – настоящият съдебен състав и до
момента не е видял разумно обяснение защо би съществувала същата (която
не допуска и електронни заверки), ако пълномощното може да е само
представено като електронен образ, подписан от адвокат. Тезата, че
законодателят не разсъждава, докато пише закони, и затова включва в тях
напълно безсмислени разпоредби, не изглежда много разумна (поне от гледна
точка на концепцията за континентална правна система) за обяснение на този
текст.
1
Единственото разумно обяснение за съществуването на тази разпоредба
е това, че законодателят иска да насърчи не само съдът да ползва електронна
форма на актовете си, а това да правят и адвокатите и другите процесуални
представители, които, когато използват електронна комуникация със съда, да
положат известни усилия да електронизират и своя собствен
документооборот (да пращат файлове-пълномощни, а не да сканират от
хартия; не е реалистично да се приема, че дружество с оборота на заявителя в
производството не си е издало поне един електронен печат по ЗЕДЕУУ, с
който електронно да може да издаде пълномощно (като файл) на адвоката си).
Следва да се има предвид, че електронизацията на съдебния процес
създава условия за опростяване на процеса, но и много повече рискове за
сигурността, които съдилищата отговорно трябва да премислят и да вземат
предвид при работата си, и които законодателят неслучайно е предвидил,
като е приемал разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК, в която изисква по делото
да се намира поне един автентичен и първичен електронен или саморъчен
подпис на страната, която сезира съда. Инерцията за представяне на
сканирани пълномощни не може да продължава в електронната среда, в която
при копиране от хартиени оригинали с елементарни умения за работа със
софтуер за редакция на изображения може да се промени изцяло оригиналния
хартиен текст, като в електронна среда без първично електронно подписан
документ, блокиран за изменения, такива манипулации са на практика
непроследими. В това отношение са налице и актуални примери за създаване
на дружества уж с участие на районни кметове в София именно с електронни
пълномощни в чуждестранни регистри. Практика в международния търговски
оборот за всякакви хакерски атаки с цел създаване на привидни основания за
плащане също съществува. Поради това изискванията на чл. 102з, ал. 1 ГПК
не са просто произвол на законодателя и докато настоящият съдебен състав
не получи разумно тълкуване защо трябва да възприеме друго разбиране за
това задължение за електронно подписване на пълномощно (изцяло
електронен оборот от край до край, а не прехвърляне от хартии), ще прилага
разпоредбата точно, буквално и според систематичното място – тя се отнася
специално за процесуалните изявления до съда и изключва общия режим на
заверка на другите доказателства от лице, за което вече ще има неоспорими
данни, че е упълномощено да води делото. Инерцията на това какво е можело
и какво се е правело на хартия и желанието „да е лесно на гражданите“ не
може да е основание за игнориране на изисквания, въведени от закона с цел
предотвратяване на фалшификации на документи (хиляди пъти по-лесни в
електронна среда, отколкото на хартия).
Поради това, покрай другите, е дал на заявителя с Разпореждане №
144363/16.11.2023 г. по делото и указания да представи или пълномощно с
електронен печат на упълномощителя, или такова със саморъчен подпис. В
дадения срок е постъпила молба с вх. № 359564/13.12.2023 г., към която
отново е приложен образ на пълномощно, отново без никакъв електронен
подпис, както и с молба с вх. № 1289/03.01.2024 г., която отново не носи
подпис на дружеството-упълномощител, а само на адв. Манчев. С оглед
двукратно дадените указания към заявителя не следва се да дават повторни
2
указания, а директно да приеме, че дадените не са изпълнени, и да отхвърли
заявлението.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК Заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 269282/28.09.2023 г., подадено от Р. Г. от
имено на „А1 България“ АД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя (на
адреса му на управление) или адв. Г..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3