№ 145
гр. Бургас, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20242100900095 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111, чрез
юрисконсулт Фелиз Шериф против „Ай Ел Билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.„Иван Вазов“ № 9, хотел Панорама, представлявано от
управителя Красимира Д. Димитрова и „А и Л Корпорация“ ООД, ЕИК130136391 /в
несъстоятелност/ при участието на синдика на втория ответник Паолина Д. Кавръкова, с
която е предявен иск да бъде прието за установено спрямо ответниците несъществуването на
приети вземания на кредитора „Ай Ел Билд“ ООД към „А и Л Корпорация“ ООД, включени
в списък на приети вземания на кредиторите на „А и Л Корпорация“ ООД в срока по чл. 685
от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20220630074745 на 30.06.2022г., както следва: 753 960.24
лева- вземане по договор за паричен заем от 05.01.2009г., споразумение 1 от 05.01.2012г.,
споразумение 2 от 22.02.2015г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот с нотариална заверка на подписите рег.№3500 от 03.07.2015г. на нотариус Бисерка
Петрова с рег.№599 на НК и 960 000 лева - неустойка по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 03.07.2015г. с нотариална заверка на подписите рег.№3500
на нотариус Бисерка Петрова с рег.№599 на НК.
Ищецът твърди, че има качеството на кредитор на длъжника „А и Л Корпорация“
ООД, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност с решение
№260024 от 02.03.2022г. по т.д. №47/2021г. на БОС. Поддържа, че е направил надлежно
възражение по чл. 690 ал.1 ТЗ в преклузивния срок срещу включването в списъка на приети
вземания на оспорените вземания на кредитора „Ай Ел Билд“ ООД. Посочва, че с
определение №260092 от 13.03.2024г., постановено по т.д. № 47/2021г. на БОС,
възражението му е частично уважено и от списъка на приетите вземания е изключено
1
вземането на „Ай Ел Билд“ ООД за сумата от 190 000 лева, като в останалата му част
възражението на ищеца е оставено без уважение. Излагат се подробни съображения за
наличието на предпоставките за предявяване на иска като се сочи, че вземанията на
ответника „Ай Ел Билд“ ООД не съществуват, респективно са погасени по давност.
Ищецът твърди, че вземанията на ответника „Ай Ел Билд“ ООД, произтичащи от
договор за паричен заем от 05.01.2009 г., споразумение 1 от 05.01.2012 г., споразумение 2 от
22.02.2015 г. и предварителен договор за покупко- продажба от 03.07.2015 г. не съществуват.
Счита, че договорът за заем и споразуменията не са били сключвани, същите са
антидатирани и фиктивни (съставени с цел да се претендират недължими суми). Заявява
още, че договорът за паричен заем от 05.01.2009 г. е подписан между свързани лица по
смисъла на § 1 ТЗ, тъй като към момента на сключването му управител на „Ай Ел Билд“
ООД е С.Ц.Й., която е съпруга на И.Ц.Й.- управител на „А и Л Корпорация“ ООД. Навеждат
се твърдения, че от годишните финансови отчети на ответното дружество за периода 2009 г.
- 2016 г. е видно, че то не е разполагало с парични средства и няма осчетоводени вземания,
поради което няма как да е отпуснало паричен заем на „А и Л Корпорация“ ООД.
На следващо място ищецът твърди, че дори вземането на ответника по договора за
заем и двете споразумения към него да е възникнало, то същото е погасено по давност.
Навежда доводи, че в качеството си на кредитор на длъжника има правен интерес да се
позове на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, тъй като това
би осигурило неговото удовлетворяване от недостатъчното имущество на
неплатежоспособния длъжник.
Прави се извод, че след като не съществува вземане по договора за заем и
споразуменията към него, то няма как да е платена и част от цената по предварителния
договор за покупко- продажба.
Относно вземането за неустойка в размер на 960 000 лева, произтичащо от
предварителен договор за покупко- продажба, ищецът заявява, че този договор е с
невъзможен предмет, считано от 24.02.2016 г., тъй като на тази дата посочените в него
недвижими имоти са прехвърлени на банката- ищец. В тази връзка уточнява, че
погасителната давност за вземанията по договора, включително това за неустойка, започва
да тече именно от датата на сключване на предварителния договор, като към датата на
предявяване на вземанията по него тя е изтекла. Навеждат се и аргументи, че клаузите на
договора, въз основа на които „Ай Ел Билд“ ООД претендира вземането си за неустойка, са
неясно формулирани и не биха могли да породят правни последици. Изтъква се, освен това,
че правото да иска неустойка не се е породило за купувача, тъй като е налице неизпълнение
на предварителния договор от страна на „Ай Ел Билд“ ООД, изразяващо се в липса на
плащане на остатъка от продажната цена. Наред с изложеното се заявява, че клаузата за
неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и
основание. Сочи се, че неустойката излиза извън присъщите й функции.
Излагат се и твърдения, че „Ай Ел Билд“ ООД е използвал недвижимите имоти,
собственост на несъстоятелния длъжник, поради което е налице вземане на „А и Л
2
Корпорация“ ООД от „Ай Ел Билд“ ООД.
В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника „Ай Ел Билд“ ООД,
който счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Заявява се в отговора на
исковата молба, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства са неверни. Твърди се, че на
05.01.2009 г. между „Ай Ел Билд“ ООД и „А и Л Корпорация“ ООД е сключен договор за
паричен заем, като заемодателя е предал на заемополучателя заемната сума в брой срещу
разписка. Падежът на задължението по договора бил на 05.01.2019г. Със споразумение от
05.01.2012 г. страните предоговорили част от правата и задълженията си. Договорена била
лихва за предоставения заем в размер на 102 166,25 евро за периода 05.01.2009 г.- 22.02.2015
г., както и падеж на задължението за връщане на заемната сума- до 22.02.2015 г. Със
споразумение от 22.02.2011 г. е констатирано, че задължението към „Мила Билд“ ЕООД по
договор за паричен заем от 05.01.2009г. е в общ размер на 379 666,25 евро, като „А и Л
Корпорация“ ООД се задължавало да върне сумата в срок до 22.02.2015 г. Тъй като
задължението за връщане на заемната сума не било изпълнено от страна на „А и Л
Корпорация“ ООД, на 31.05.2015г., страните новирали договора за заем от 05.01.2009г., като
сключили предварителен договор за покупко- продажба на шестдесет и четири недвижими
имоти (конкретно посочени в отговора на исковата молба) за сумата от 4 800 000 лева. По
силата на този договор, заемополучателят се освобождавал от задължението да върне
получения заем от 753 960,24 лева (385 493,75 евро) и договорна лихва, като същите
следвало да се считат за платени от „Ай Ел Билд“ ООД като част от продажната цена по
предварителния договор. Постигнато било съгласие окончателният договор да бъде сключен
в срок до 30.03.2018 г., но това не било сторено. В тази връзка ответното дружество
изпратило нотариална покана до „А и Л Корпорация“ ООД да се яви на 03.10.2018 г. в офиса
на нотариус Весела Ивчева, рег. № 271 на НК и да предаде на купувача по предварителния
договор всички необходими документи за сключване на окончателен такъв; да посочи
банкова сметка, по която да се плати цената по сделката; да се яви на 12.10.2018 г. в офиса на
нотариус Весела Ивчева, рег. № 271 на НК, за сключване на окончателен договор. Със
същата нотариална покана, купувачът уведомил „А и Л Корпорация“ ООД, че е извършил
ремонти и подобрения на недвижимите имоти, предмет на договора, които са на стойност
110 882,40 лева, и които следва да бъдат заплатени от продавача в срок до 12.10.2018 г.
Твърди се, че нито на 03.10.2018 г., нито на 12.10.2018 г., представител на „А и Л
Корпорация“ се е явил в кантората на посочения в нотариалната покана нотариус за
предаване на документите, съответно за сключване на окончателен договор.
С нова нотариална покана от 01.07.2020 г., „Ай Ел Билд“ ООД информирало „А и Л
Корпорация“, че посочената в предходната нотариална покана сума за извършени
подобрения не е в пълен размер. Дружеството е уведомило длъжника „А и Л Корпорация“
ООД, че пълния размер на извършените в имотите подобрения е на обща стойност от
190 000 лева без ДДС. В същия документ било направено изявление от „Ай Ел Билд“ ООД,
че на основание чл.87 ЗЗД разваля предварителния договор от 03.07.2015г. и „А и Л
Корпорация“ ООД е поканено в тридневен срок да плати на кредитора- купувач процесните
3
суми от 385 493,75 евро и 960 000 лева, както и сумата от 190 000 лева без ДДС. Ответникът
заявява, че падежът на плащане на посочените суми е 05.07.2020г. Твърди, че към датата на
предявяване общият размер на всички дължими на „Ай Ел Билд“ ООД суми е 1 903 960,24
лева, като те са възникнали от търговски сделки. Заявява, че вземанията са предявени в
срока по чл. 685 от ТЗ и са включени в списъка на приетите вземания.
В постъпилия отговор от синдика на „А и Л Корпорация“ ООД са наведени
твърдения за основателност на предявения иск. Излагат се доводи, че анализът на
финансовите отчети на „Ай Ел Билд“ ООД за 2009 г. и 2010 г. установявал липсата на
парични средства в размерите, обективирани в договор за паричен заем от 05.01.2009 г.,
споразумение от 05.01.2012 г. и споразумение от 22.02.2015 г. Сочи се още, че от анализа на
финансовите отчети по перо „вземания“ е видно, че вземане по договора не е било
осчетоводено в счетоводството на „Ай Ел Билд“ ООД в периода 31.12.2008г. до 31.12.2010г.,
което води до основателно съмнение за антидатиране на договора за паричен заем от
05.01.2009 г.
По отношение на неустойката в размер на 960 000 лева, произтичаща от
предварителния договор за покупко- продажба на недвижими имоти от 03.07.2015 г.,
синдикът сочи, че тя е в разрез с обичайната практика и добрите нрави, както и че към
момента на предявяване на вземанията от „Ай Ел Билд“ ООД, давностния срок за това
вземане е изтекъл.
Навеждат се твърдения, че „А и Л Корпорация“ ООД има вземания срещу „Ай Ел
Билд“ ООД, произтичащи от ползването на недвижимите имоти.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ е предпоставен от наличие на обявен в Търговския
регистър списък на приетите от синдика вземания съгласно чл. 689 ТЗ и включване на
процесното вземане в същия, подадено възражение от друг кредитор срещу включване на
вземането в списъка и постановяване на определение по чл.692 ал.4 ТЗ, с което последното е
оставено без уважение. По делото не се спори, а и след служебна справка по партидата на
ответното дружество се потвърждават твърденията на ищеца, че спрямо „А и Л Корпорация“
ООД е открито производство по несъстоятелност с решение №260024 от 02.03.2022г.,
постановено по търговско дело №47/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас. На
17.03.2022г. ответникът „Ай Ел Билд“ООД е подал молба, с която е предявил в срок
процесните вземания. Вземанията са включени в списъка на приетите такива, изготвен от
синдика и обявен в търговския регистър на 30.06.2022г. След подадено възражение с
определение №260092/ 13.03.2024г. съдът по несъстоятелността е изключил от списъка на
приетите вземания, вземането на „Ай Ел Билд“ООД от 190 000 лева за направени
подобрения и оставил без уважение искането на банката по отношение на процесните две
вземания. Определението на Окръжен съд гр.Бургас е обявено в търговския регистър на
14.03.2024 година, а исковата молба е предявена на 28.03.2024г., следователно в срока по чл.
694 ТЗ. В този смисъл ТЗ не изисква обосноваването на друг правен интерес за
4
предявяването на настоящия установителен иск извън този, които е признат за значим от
самия закон и формалните предпоставки, изрично определени в чл. 694 ТЗ и налични в
конкретния случай.
За установяване релевантните за спора факти са представени годишни финансови
отчети на „Ай Ел Билд“ООД за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.,
обявени в търговския регистър, нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
от 24.02.2016г., договор за заем от 05.01.2009г., разписка, споразумение №1/15.01.2012г.,
споразумение №2/22.02.2015г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 03.07.2015г., нотариални покани, констативни протоколи. Приобщени са като
доказателства и договор за предоставяне на паричен заем от 23.12.2008г., нотариален акт от
23.12.2008г., както и годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ на физическото лице
Р.П.Б..
В тежест на ответника „Ай Ел Билд“ООД е да установи съществуването на
процесните оспорени вземания, а именно: това за връщане на сумата от 753 960.24 лева,
представляващо платена по предварителния договор първоначална вноска от дължимата
продажна цена, възникналото заемно правоотношение, предхождащо сключването на
предварителния договор, съответно задължението и вземането, които се твърди да са
валидно новирани и сумата от 960 000 лева, търсена неустойка в размер на 20% от
продажната цена по предварителния договор.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че съгласно
записванията по баланс на „Мила Билд“ЕООД /понастоящем „Ай Ел Билд“ООД/ към
31.12.2009г. паричните средства на търговеца са 0/нула/ лева. След преглед на
счетоводството на ответника „Ай Ел Билд“ООД към 31.12.2018г. е изведен идентичен извод
за липса на парични средства в края на годината. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че след анализ на счетоводните документи, с които се е запознала, а именно
баланси и счетоводни отчети за съответните периоди, няма как да направи категоричен
извод имало ли е и заприходена при ответника-заемодател в рамките на едногодишния
период сума, предмет на договора за заем. Това си становище вещото лице извежда от
принципното положение, че счетоводният баланс отразява финансовото и имущественото
положение на търговеца към определена дата- 31 декември на предходната година и 01
януари на текущата година. В допълнително заключение експертизата е потвърдила отново
установеното вече в основното такова, че в баланса на дружеството- заемодател няма
отразени вземания към длъжника, които да бъдат съотнесени към сумата, която се твърди да
е предоставена в заем. Същевременно и във връзка с представения от ответника „Ай Ел
Билд“ООД договор за заем от 23.12.2008г. и поставен въпрос на ищеца е установено, че
лицето Р.П.Б. в декларация по чл.50 ЗДДФЛ е обявил пред данъчната администрация,
дадени заеми през 2009г. -17 404.56 лева и в предходната година- сума дадени в заем
финансови средства на „Мила Билд“ЕООД в размер на 542742.83 лева.
По мнение на съда, след анализ на приобщените в хода на процеса писмени
доказателства, се установява валидно възникнало заемно правоотношение между „Ай Ел
5
Билд“ ООД /с предходно наименование “Мила Билд“ЕООД/ и „А и Л Корпорация“ ООД /с
предходно наименование „Търговска къща Йолов“ЕООД,/ като резултат от подписан на
05.01.2009г. договор за паричен заем. За реалното предаване и получаване на сумата
свидетелства съставената между страните разписка от 05.01.2009г. С подписаните на
05.01.2012г. и 22.02.2015г. споразумения е потвърден размера на главното задължение,
договорена е лихва от 102 166.25 евро за периода 05.01.2009г.- 22.02.2015г и отсрочен
падежа за изпълнение на същото на 31.05.2015г. Няма как да бъде споделено
възражението,че се касае за фиктивно изготвени за нуждите на процеса документи. Не се
спори, че процесният договор за заем и двете споразумения са подписани от издателите им,
а именно представляващите двете дружества страни в облигационното правоотношение. Във
връзка с оспорването на датата на процесните частни документи следва да се посочи, че
доколкото ищецът е трето лице, неучаствало в съставянето на документа и не твърди
съгласно чл.181 ГПК да черпи права от някой от издателите на същия, в негова тежест е
установяване на факта, че сделката е сключена след, посочената в договора за заем дата.
Такова убедителнто доказване по делото не е проведено. Напротив, наличието на заемно
правоотношение се установява от съдържанието на сключения между страните
предварителен договор от 03.07.2015г. с нотариална заверка на подписите, в който за да
стане ясно какви са действителните уговорки между страните, изрично се препраща към
договора за паричен заем от 2009г. и двете споразумения към него. Волята на контрагентите
задълженията на заемателя и заемодателя да се трансформират в други такива е изрично и
недвусмислено изразена не само в частта на документа, в която е записано как ще бъде
платена дължимата от купувача цена, но и в частта, в която е уредена отговорността на
страните при неизпълнение. Ясно е следователно, че се касае за действително възникнало, а
не фиктивно задължение по договор за заем. Наличието на съпружески отношения между
представляващите двете дружества в момента на сключване на сделката въобще не изключва
възможността за сериозни намерения за обвързване и поемане на ангажимент по договор за
заем, а и от този факт няма как да бъде изведен еднозначен и несъмнен извод, че договорът
не е произвел последиците си и страните не са целели настъпването на същите.
Действителната воля и желание на двете търговски дружества да потвърдят наличието на
подобна договорна обвързаност се извежда при аанализ на клаузите на второто подписано
споразумение между тях през 2015г., по което време дружеството- заемател вече се
представлява от друго лице.
Вече беше казано, че необявяването в счетоводния баланс на касови наличности или
суми преминали през сметките на „Ай Ел Билд“ООД в края на година категорично не
означава, че заемодателят не е разполагал с такива средства през отчетния период- 2009г.,
като точно обратното се следва от сключения договор за заем с Б. в края на 2008г.
Последният в качеството си на физическо лице е декларирал предоставянето на сумата, като
съществуването на тази договорна връзка се потвърждава убедително при прочита на
подписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от същата дата- 23.12.2008г.
Дадената сума е идентична с предоставения заем в размер на 277 500 евро на 05.09.2009г. В
обобщение съдът намира, че процесният заем е бил предоставен в действителност на
6
заемателя, а на 03.07.2015г. и след като станало ясно, че длъжникът не е в състояние да
върне отпуснатите му средства страните са сключили предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите. Задължението по
договора за заем не е погасено по давност, още повече при съобразяване на факта, че със
сключване на двете споразумения и признаването на задължението от „А и Л
Корпорация“ООД, давността е прекъсната и е започнала да тече нова такава.
В предварителния договор, подписан на 03.07.2015г. страните са договорили срок за
сключване на окончателен- 30.03.2018г. Уговорено е също така, че при неизпълнение на
задължението за подписване на окончателен договор в посочения по-горе срок по причина,
за която продавача отговаря, последният дължи на купувача връщане на първоначалната
вноска, описана чл.2 б.“а“ от договора, а купувачът от своя страна има право да претендира
неустойка в размер на 20% от продажната цена, представляващи 960 000 лева. Ясно е
заявена волята на страните да бъде ангажирана отговорността на продавача в случай на
неизпълнение на договорното задължение да прехвърли собствеността на имотите в
уговорения срок. При това положение изпращането на покана за заплащането на дадената от
купувача продажна цена е поставило в забава продавача по предварителния договор, поради
което и от този момент нататък е станало изискуемо задължението му за връщане на сумата
от 753 960.24 лева. При съобразяване на казаното претенцията на ищеца в частта и, в която
се иска да бъде прието за установено, че „Ай Ел Билд“ООД няма вземане към длъжника „А
и Л Корпорация“ООД в размер на 753 960.24 лева, съгласно договор за паричен заем от
05.01.2009г., споразумение 1 от 05.01.2012г., споразумение 2 от 22.02.2015 г. и
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на
подписите рег.№3500 от 03.07.2015г. на нотариус Бисерка Петрова с рег.№599 на НК
подлежи на отхвърляне.
Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност на предварителния договор
поради липса на предмет. Обещаните имоти са определени и индивидуализирани като
местоположение и предназначение, като не е налице налице нито фактическа, нито правна
невъзможност на така уговорения предмет на договора. Прехвърлянето на процесните
имоти от длъжника на банката- ищец на 24.02.2016г. не е довело като последица до
нищожност на предарителния договор, а по- скоро до невъзможност за неговото изпълнение.
Неоснователни са оплакванията за нищожност на предварителния договор в частта му
относно договорената неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Разпоредбата на
чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл.288 ТЗ
тъй като в търговското право уредбата на неустойката, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци, се изчерпва с установената забрана по чл.309 ТЗ за намаляване
поради прекомерност. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения и на предотвратяване несправедливото
7
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. В тази връзка, въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка, за да не се превърне
в средство за неоснователно обогатяване, следва да бъде решен чрез комплексна преценка не
само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението.
Следователно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка в
хипотезата накърняване на добрите нрави, произтичат, както от нейните функции, така и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Законодателят
придава правна значимост на накърняването на добрите нрави с оглед защита на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен
правен субект. В разпоредбата на чл.92 ал.1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват
функциите на неустойката- обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща
вредите от неизпълнението. Следователно договорната клауза за неустойка в размер на 960
000 лева, в конкретния случай, би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на
справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване само ако е установено,
че единствената й уговорена цел излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. По мнение на настоящият състав начинът на нейното формиране като
твърда глобална сума и нейният определяем размер не сочат за увреждане на интересите на
длъжника чрез неоснователно обогатяване на кредитора от същата. Аргумент в подкрепа на
казаното е включително обстоятелството, че кредиторът няма възможност да влияе върху
неустойката след сключване на договора. Изцяло неподкрепени от събрания доказателствен
материал остават и твърденията за нищожност на неустойката поради липса на съгласие и
основание.
Основателно се явява обаче направеното възражение за погасяване по давност на
вземането за неустойка. Тази неустойка е предвидена като последица от договорното
неизпълнение, а не е такава изрично уговорена като дължима при разваляне на договора.
Ето защо от деня, в който не се е явил на поканата на кредитора за сключване на
окончателен договор 12.10.2018г., длъжникът е изпаднал в забава и това е моментът, в който
е започнал да тече тригодишният давностен срок за погасяване на задължението за
заплащане на неустойка. Към датата на предявяване на вземането от кредитора „Ай Ел
Билд“ООД пред съда по несъстоятелността- 17.03.2022г. този срок е изтекъл, което и
обуславя извода, че същото е погасено по давност. Ето защо заявената от ищеца претенция в
частта и, в която се иска да бъде прието за установено, че посочено по-горе дружество няма
вземане от „А и Л Корпорация“ООД в размер на 960 000 лева- неустойка по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот трябва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл.694 ал.7 ТЗ ищецът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част на исковата претенция в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Бургас в размер на 9600 лева.
Ответниците „А и Л Корпорация“ООД и „Ай Ел Билд“ООД трябва да бъдат осъдени да
8
заплатят държавна такса върху уважената част от исковата претенция в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Бургас в размер на 3769.80 лева- всеки от тях.
Ответниците „Ай Ел Билд“ООД и „А и Л Корпорация“ООД следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените разноски в размер на 417.89 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ищецът трябва да заплати направените от ответника „Ай Ел Билд“ООД разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 5040.95лева.
Не са налице основания за намаляване на платения от ответника „Ай Ел Билд“ООД
адвокатски хонорар при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
фактите подлежащи на изясняване, относими към предмета на спора, защитаваният
материален интерес и извършените процесуални действия с участие на представляваната от
адвокат страна, включително при отчитане обема на събраните фактически материали.
Воден от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111, чрез
юрисконсулт Фелиз Шериф против „Ай Ел Билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.„Иван Вазов“ № 9, хотел Панорама, представлявано от
управителя Красимира Д. Димитрова и „А и Л Корпорация“ ООД, ЕИК ********* /в
несъстоятелност/ при участието на синдика на втория ответник Паолина Д. Кавръкова,
несъществуването на прието вземане на кредитора „Ай Ел Билд“ ООД към „А и Л
Корпорация“ ООД, включено в списък на приети вземания на кредиторите на „А и Л
Корпорация“ ООД в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20220630074745 на
30.06.2022г., а именно 960 000 /деветстотин и шестдесет хиляди/ лева- неустойка по
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 03.07.2015г. с
нотариална заверка на подписите рег.№3500 на нотариус Бисерка Петрова с рег.№599 на НК,
като отхвърля претенцията в частта и, в която се иска да бъде прието за установено, че не
съществува вземане на „Ай Ел Билд“ ООД към „А и Л Корпорация“ ООД в размер на
753 960.24/седемстотин петдесет и три хиляди деветстотин и шестдесет лева и двадесет и
четири стотинки/ лева- по договор за паричен заем от 05.01.2009г., споразумение 1 от
05.01.2012г., споразумение 2 от 22.02.2015 г.и предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег.№3500 от 03.07.2015г. на нотариус
Бисерка Петрова с рег.№599 на НК
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111 да заплати държавна такса върху
отхвърлената част на исковата претенция в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
9
на Окръжен съд гр.Бургас в размер на 9600 /девет хиляди и шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА ответниците „А и Л Корпорация“ ООД ЕИК ********* /в несъстоятелност/
и „Ай Ел Билд“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.
„Иван Вазов“ № 9, хотел Панорама да заплатят държавна такса върху уважената част от
исковата претенция в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
гр.Бургас в размер на 3769.80 /три хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет
стотинки/ лева- всеки от тях.
ОСЪЖДА ответниците „А и Л Корпорация“ ООД ЕИК130136391 /в несъстоятелност/
и „Ай Ел Билд“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.
„Иван Вазов“ № 9, хотел Панорама да заплатят на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111
направените по делото разноски в размер на 417.89 /четиристотин и седемнадесет лева и
осемдесет и девет стотинки/ лева, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111 да заплати на ответника „Ай Ел
Билд“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.„Иван
Вазов“ № 9, хотел Панорама разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 5040.95 /пет хиляди и четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева.
Решението е постановено при участието на синдика на ответника „А и Л
Корпорация“ ООД ЕИК ********* /в несъстоятелност/ Паолина Д. Кавръкова.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10