ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…….
гр. Варна, ………….. 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в закрито
съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева частно административно дело
№ 1204 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с § 4б, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за
изпълнението на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по частна жалба от И.А.Р. ***, ЕГН **********, настоящ адрес ***,
срещу Определение № 11661/17.05.2021 г. на Административен съд – Варна, ХХV
състав, постановено по адм.д. № 951/21 г. по описа на съда, с което е
прекратено производството по жалбата на Р. срещу Заповед № 266/22.03.2021 г. на
Началника на Затвора – Варна, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание
„забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода“
за срок от 3 месеца.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно. Р. счита,
че заповедта на началника на затвора представлява индивидуален административен
акт, който се обжалва не само пред горестоящия административен орган, но и пред
съда. Позовава се на практика на Конституционния съд на Република България и на
Върховния административен съд. Моли за отмяна на определението и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу
заповедта.
Ответникът по частната жалба, Началник на Затвора – Варна, надлежно
уведомен, не изразява становище по жалбата, представено е възражение от
Заместник-началник „РНОД“ на Затвора – Варна, с което моли частната жалба да
бъде приета за неоснователна.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок от
лицето, по чиято жалба е образувано първоинстанционното производство и за което
съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред първоинстанционния състав е образувано по жалба от И.А.Р.
срещу Заповед № 266/22.03.2021 г. на Началника на Затвора – Варна, Обжалваната
заповед е издадена на основание чл. 102, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража във връзка с нарушения по чл. 96, т. 3,
чл. 97, т. 2, чл. 100, ал. 1, чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.
Със заповедта на Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС „забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца.
Заповедта е връчена на Р. на 22.03.2021 г. и е обжалвана пред Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, който със Заповед №
1-1394/22.04.2021 г. отхвърля жалбата. Р. е запознат със заповедта на
27.04.2021 г. В тази заповед липсват указания за срока за обжалването й и
компетентния съд, пред който може да се обжалва.
Жалбата срещу тази заповед е подадена чрез деловодството на Затвора – Варна
на 27.04.2021 г. и е постъпила в Административен съд – Варна на 07.05.2021 г.
С обжалваното пред настоящия състав Определение № 1161/17.05.2021 г. ХХV
състав на Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на Р.
срещу Заповед № 266/22.03.2021 г. на Началника на Затвора – Варна.
За да постанови този резултат, административният съд приема, че липсва
годен за обжалване административен акт. Съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС
заповедите на началника на затвора подлежат на обжалване пред главния директор
на ГДИН, а за заповедите по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС не е предвидена възможност
за съдебно обжалване. Според първоинстанционния състав, в производствата за
налагане на дисциплинарни наказания началникът на затвора не действа като
административен орган, а като ръководител на администрацията на затвора по
силата на специален закон и актовете му подлежат на обжалване само по
административен ред. Тъй като заповедите по чл. 101 от ЗИНЗС не са
административни актове, а актове на администрацията на затвора, те не подлежат
на обжалване пред съда. С тези мотиви съставът на Административен съд – Варна е
прекратил производството по жалбата на Р. срещу Заповед № 266/22.03.2021 г. на
Началника на Затвора – Варна. Препис от определението е връчен на Р. на
20.05.2021 г., частната жалба е изпратена до съда чрез пощенска пратка на
25.05.2021 г.
След запознаване с доказателствата в
административнонаказателната преписка и въззивното дело, касационният състав приема,
че обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на закона.
С обжалваната заповед на Р. е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на
началника на затвора. Чл. 102—106 от ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за
налагане на наказанията, а чл. 107—109 от ЗИНЗС – изпълнението на наказанията.
Чл. 110 от ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания,
като според второ изречение заповедите, издадени от началника на затвора,
подлежат на обжалване пред главния директор на ГДИН, а според трето изречение
заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със
заповедта. Алинеи 4 и 5 от този член предвиждат срок за произнасяне при
обжалването по административен ред и правомощията на компетентния да разгледа
заповедта орган.
Действително за разлика от чл. 111
от ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези
заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението
на административния съд, чл. 110 от ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по
административен ред.
Обжалваната от Р. заповед обаче безспорно
има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо Р.
държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията,
чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията
са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и
І и ІІ колегия на ВАС.
Цитираната в обжалваното определение
съдебна практика се отнася до период преди 2020 г. Със Закона за изменение и
допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е
въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на
глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата
инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този
закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по
изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния
съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.
С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на
едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на
органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по
обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото
изменение.
Предвид горното, Заповед № 266/22.03.2021 г. на Началника на Затвора –
Варна, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е
приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ
едноинстанционен съдебен контрол по същество. Определението, с което
производството по жалбата е прекратено, е неправилно и подлежи на отмяна, а
делото следва да бъде върнато на първоинстанционния състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, във връзка с § 4б,
ал. 2 от ЗИНЗС, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав
ОТМЕНЯ Определение
№ 11661/17.05.2021 г. на Административен съд – Варна, ХХV състав, постановено
по адм.д. № 951/21 г. по описа на съда, с което е прекратено производството по
жалбата на Р. срещу Заповед № 266/22.03.2021 г. на Началника на Затвора –
Варна.
ВРЪЩА делото на
същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.