Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 01.03.2010 година, постановено по гр. дело № 970 по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година, спрямо Г. А. Г., И. А. Г. и „Е. Ф. за З. З.”-, гр. С. е прието за установено, че П. Т. Д., С. Т. К., М. Г. С., В. И. Б. и К. И. Н. са собственици общо на три четвърти идеални части от нива с площ от 16,691 дка, имот № .. в местността „Г.с.”, нива с площ от 5,3 дка, имот № .. в местността „П. б.”, нива с площ от 11,9 дка в местността „Т.”, имот № , нива с площ от 4,381 дка, имот № в местността „Г. п.”, нива с площ от 6,299 дка, имот № ... в местността „К.”, и нива с площ от 4,6 дка, имот № .. в местността „Б. б.”, всички земи в землището на село Х., община В.Т.. Отменен е, по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт от 05.07.2006 година № 1088, том VІ, рег. № 6312, нот.дело № .... год. на Д. Р., нотариус..... с район на действие Великотърновски районен съд до размер на една четвърт идеална част от изброените имоти. Отхвърлен е предявеният от П. Т. Д., С. Т. К., М. Г. С., В. И. Б. и К. И. Н. против Г. А. Г., И. А. Г. и „Е. Ф. за З. З.”-, гр. С. иск за прогласяване нищожност на сделката по нотариален акт №1249, том VІІ, рег. № 7832, нот.дело № .. год. на Д. Р., нотариус с район на действие Великотърновски районен съд, като неоснователен. Съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на насрещните страни са присъдени разноски. Решението е обжалвано от „Е. Ф. за З. З.”-, гр. С. в частта, с която е уважен вещния иск. Претендира обезсилването му и прекратяване на делото, а в отношение на евентуалност – отмяна и постановяване на ново решение, отхвърлящо уважените искове. Позовава се на процедурна недопустимост на атакуваното решение, материалната му незаконосъобразност по същество и погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Недопустимостта на решението следвала от това да не е посочено на какъв порок в исковата си молба се позовават ищците, щото да атакуват като нищожен констативния нотариален акт на праводателя на въззивника. Неправилно в исковата молба първостепенният съд е разграничил вещен и облигационен иск. Под формата на поправка на исковата молба ищците изменили претенциите си, а определение за допускане на предприетото изменение на исковете съдът не постановил. Исковата молба не сочела кой ищец каква част от спорните имоти притежава. В резултат на грешна интерпретация на събраните по делото доказателства съдът игнорирал владението върху нивите, осъществявано от праводателя на жалбоподателя. За това свидетелствували както показанията на свидетелите в производството по обстоятелствена проверка, така и сключваните от титуляра по издадения констативен акт за собственост договори за аренда с трети лица. Тези договори по несъмнен начин сочели владение и намерение за своене на нивите. Неправилно било виждането на първостепенния съд, че констатациите по издадения в производството по обстоятелствена проверка нотариален акт следвало да оборват ответниците. Те се ползвали от този документ и тежестта за опровергаване на материалната му доказателствена сила лежала върху този, който оспорва правата по акта. Претендира разноски. Ответниците по жалбата - П. Т. Д., С. Т. К., М. Г. С., В. И. Б. и К. И. Н. – са изложили доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендират разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 5 от Закона за наследството във връзка с чл. 77 от Закона за собствеността и чл. 10 и сл. от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ищците - П. Т. Д., С. Т. К., М. Г. С., В. И. Б. и К. И. Н. - излагат в исковата си молба, че, заедно с първите двама ответници, по наследяване по закона от Г. И. Г., починал през 1955 година, и реституция по реда на ЗСПЗЗ притежават в собственост нива с площ от 16,691 дка, имот № ... в местността „Г. с.”, нива с площ от 5,3 дка, имот № ...в местността „П. б.”, нива с площ от 11,9 дка в местността „Т.”, имот №.., нива с площ от 4,381 дка, имот № .. в местността „Г. п.”, нива с площ от 6,299 дка, имот № ... в местността „К.”, и нива с площ от 4,6 дка, имот № ... в местността „Б. б.”, всички земи в землището на село Х., община В.Т.. Наследодателят на ответниците - А. Г. И. – се снабдил с нотариален акт за собственост върху всички имоти и ги прехвърлил на ответното дружество. Оспорвайки правата на А. И. и с доводи да не е придобил нивите по давност, по реда на настоящото производство претендират да се приеме за установено, че притежават в собственост три четвърти идеални части от земеделските земи с присъждане на разноски. Ответникът Г. А. Г. признава иска. Ответникът И. А. Г. становище по иска не е конкретизирал. Ответникът „Е. Ф. за З. З.”-, гр. С. оспорва иска с доводи, аналогични на оплакванията в жалбата. По същество претендира праводателят му - А. Г. И., да е придобил процесните земи след реституцията им по давност. Манифестирал е владението, отдавайки нивите под наем и аренда на трети лица, владял земите е явно, непрекъснато и спокойно. Претендира разноски. Съдът обсъди доводÞте на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените от Общинската служба по земеделие В.Т. документи, че спорните ниви са реституирани на наследниците на Г. И. Г.. Ищците и първите двама ответници са негови внуци – удостоверение за наследници № ... от 09.10.2008 година, издадено от Кмета на село Х., община В.Т.. Няма спор по въпроса, видно е от приложените нотариален акт от 05.07.2006 година № ..., том VІ, рег. № 6312, нот.дело № ... год. на Д. Р., нотариус с район на действие Великотърновски районен съд и нотариален акт №1249, том VІІ, рег. № 7832, нот.дело № ... год. на Д. Р., нотариус с район на действие Великотърновски районен съд, че бащата на първите двама ответници и син на общия наследодател – А. Г. И., се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, на основание придобивна давност за процесните ниви и ги е продал на дружеството-ответник. Преди това е отдавал под наем нивите на З. кооперация. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. По безспорен начин по делото са установени фактите на реституция по реда на ЗСПЗЗ, наследственото правоприемство по закона, твърдяно в исковата молба, и правата на наследодателя на ищците. Тези факти пораждат право на собственост върху спорните ниви при посочените в първостепенното решение квоти между ищците и първите двама ответници. В този смисъл искът е доказан и подлежи на уважаване, според заявеното. Доводите на ответното дружество са неоснователни. Като противоречащи на закона и доказателствата по делото съдът не ги взема предвид при постановяване на решението. По доводите относно процедурната недопустимост на атакуваното решение: Противоречията и неяснотите в исковата молба първостепенният съд е преодолял по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК. С оглед на направените от ищците уточнения правилно е разграничил вещна от облигационна претенция и е постановил валидно решение. Меродавно за редовността на исковата молба е не начинът на изразяване на ищеца, а обективната възможност да се видят фактите, на които основава претенцията си и съдържанието на тази претенция. Ищците ясно са посочили на какво основание произтичат правата им от общия им наследодател и изрично са поискали признаване на собствеността им и обявяване на транслативната сделка, сочена в исковата молба, за недействителна. Волята на ищците е била ясна след проведената процедура по чл. 129 от ГПК и правилно първостепенният съд е квалифицирал исканията като обективно съединени претенции по вещния иск за собственост и по този за прогласяване нищожност на сделка, застрашаваща правата им. В разрез със закона е виждането на ответното дружество, че изменение на иска не може да се направи в хода на процедурата по отстраняване на нередовности на исковата молба. Докато препис от исковата молба не е връчен на ответника, ищецът може да променя всичко в исковете си – страни, основание петитум, без ограниченията, важащи за изменението на иска. Изводът произтича от съпоставителното тълкуване на чл. 127,128 и 129 от ГПК, от една страна, и чл. 214 от ГПК, от друга. На изменение подлежи само иск по редовна искова молба. Това обяснява и защо първостепенният съд не е постановил определение, допускащо изменение на исковете. Вън от това изменението на иска е процедурно действие на ищеца. Наличието или липсата на определение, допускащо изменение, не се отразява на валидността на предприетото изменение. Определението в тази насока има само декларативна стойност и назначение на ориентира страните в предмета на делото. Предявяването на иск е винаги управително, не и разпоредително, действие – аргумент от правните институти на съдебната спогодба, отказа от иск и други. Предявявайки иска си съвместно, в хипотезите на съсобственост, ищците не са длъжни, като условие за редовност на исковата молба, да сочат притежаваните от тях идеални части. Всеки съсобственик може сам да ревандикира целия съсобствен имот, заради управителната същност на процедурното действие по предявяване на иск. Решаващото за тази възможност е искът да е насочен спрямо трето лице. Такива се явяват ответниците в настоящото производство. Първите õвама – защото баща им е манифестирал имотите като свои, а с това е оспорил правата на ищците. Ответното дружество – защото е лице, чуждо на сложилата се поради реституцията и наследяването по закона съсобственост. По възраженията на ответното дружество по същество на спора: Владението на А. Г. .И. върху процесните ниви не е спорно. За да придобие права, елиминиращи съсобствеността с ищците, необходимо е било да манифестира намерението си за своене на самите ищци. Техните права давността застрашава и затова намерението за своене следва да има тях за свой адресат. Подобно действие А. И. е сторил едва със снабдяването си с констативен нотариален акт през 2006 година. До датата на предявяване на иска необходимите според чл. 79 от ЗС десет години не са изтекли. Дори да се приеме, че А. И. е обективирал собственическите си намерения по-рано, владението му точно от субективна страна е съмнително. В договора за наем, сключен със З. кооперация от 17.02.2006 година, освен своето име в графата „наемодател” изрично е вписал „… наследници на Г. Ив.Г.…”. Това разкрива съмнителната същност на осъществяваното от праводателя на ответниците владение и налага придобивния по отношение на собствеността ефект да му бъде отречен. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищците, ответници по жалбата, имат право на разноски. От всички тях доказателства такива да е направила е представила само К. И. Н.. На нея следва да се присъдят заплатените на пълномощника й по делото 500 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 01.03.2010 година, постановено по гр. дело № 970 по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година. Осъжда „Е. Ф. за З. З.”-, гр. С. да заплати на К. И. Н. от гр. В.Т., ул. „Д.Ц.” № , ЕГН: * сумата от 500 /петстотин/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |