№ 1843
гр. София , 12.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110125265 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 1348/05.05.2021 г.,
подадена от името на „******* чрез адвокат Н.Р., срещу *******, с която са
предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1905,30 лева,
представляваща дължим остатък от възнаграждение, дължимо в полза на
изпълнителя – ищец по сключени между страните в производството устни
договори за изработка, ламиниране и отпечатване на корици, календари,
подвързии за книги и други канцеларски материали, и за която сума са
издадени фактури № № **********/27.11.2019 г., **********/19.12.2019 г.,
**********/31.01.2020 г., **********/19.02.2020 г., **********/17.03.2020 г.
и **********/30.12.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 05.05.2021 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от
общо 234,10 лева, представляваща лихва за забава за периода 17.12.2019 г. -
04.05.2021 г., дължима върху главницата от 1905,30 лева.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, като всички те са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
1
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.09.2021 г. от 09.45 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът – „******* твърди, че по силата на постигнати между страните
договорености, ответното дружество възложило на ищеца изпълнение на 6
поръчки за изработка, ламиниране и отпечатване на корици, календари,
подвързии за книги и други канцеларски материали на обща стойност 2260,30
лева. Поддържа, че е изпълнил точно и в срок направените поръчки, като е
предал на възложителя изработеното по процесните поръчки. Посочва, че за
направените и изпълнени поръчки е издал 6 бр. фактури, а именно фактура №
**********/27.11.2019 г. на стойност 755,00 лева, със срок за плащане
17.12.2019 г.; фактура № **********/19.12.2019 г. на стойност 312,96,00 лева,
със срок за плащане 08.01.2020 г.; фактура № **********/31.01.2020 г. на
стойност 382,14 лева, със срок за плащане 20.02.2020 г.; фактура №
**********/19.02.2020 г. на стойност 92,76 лева, със срок за плащане
10.03.2020 г.; фактура № **********/17.03.2020 г. на стойност 582,80 лева,
със срок за плащане 06.04.2020 г.; и фактура № **********/30.12.2020 г. на
стойност 134,64 лева. Поддържа, че ответното дружество заплатило само част
от дължимите суми за изпълнените и предадени му поръчки, а именно сумата
от 355,00 лева, с която частично било погасено задължението по фактура №
**********/27.11.2019 г.
В настоящото производство се претендира разликата между общо дължимата
сума по фактури № № **********/27.11.2019 г., **********/19.12.2019 г.,
**********/31.01.2020 г., **********/19.02.2020 г., **********/17.03.2020 г.
и **********/30.12.2020 г. и извършеното от ответника частично плащане по
първата от горепосочените фактури. Претендира се и лихва за забава за
периода 17.12.2019 г. – 04.05.2021 г.
2
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след неговото изтичане до
настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от ответника
*******.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
В предмета на настоящото дело няма права и обстоятелства, които се
признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да
докаже наличието на правоотношение между страните през процесния период
по посочения договор, по силата на което ищецът е изпълнил точно
възложената от ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е
приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото
възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и количеството
извършена работа.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
3
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник
по делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
4
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5