О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
19.V.2012 Разградски окръжен
година Град
2012
съд
19.V.
закрито
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР
МИЧЕВ ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа
докладваното от съдия Йончева
2012 №146 В.ч.гражданско
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство
по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл. 229,
ал.1, т.4 ГПК.(
Образувано
е по ч. жалба вх.№4226/2.V.2012г. на А.К.К.,
подадена чрез повереник-адв. К. против Протоколно определение от 25.ІV.2012г., с което е постановено
спиране на производството по гр.д.№164/2012г. по описа на РРС.
Позовавайки се на незаконосъобразност и отсъствие
на визираните в чл.229 ГПК предпоставки, жалбоподателката моли за отмяна на
атакуваното определение и за връщане на делото на РРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото, образувано на производство пред РРС по
предявения от нея иск за промяна на родителски права и режим на лични отношения
с малолетното дете, родено от фактическото й съжителство с ответника.
В
законоустановения и предоставен й за
това срок, депозира писмен отговор, ангажиращ становището й по
законосъобразността на атакуваното определение. Счита, че ч.ж. е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Като подадена в срок, от легитимираща интерес
от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В съвкупността си, доказателствата по делото
сочат на следната фактическа обстановка:
С вл. в сила на 9.VІІ.2008г. Решение №28/8.ІV.2009г. по
в.гр.д.№413/2008г. по описа на РОС, родителските права по отношение на
малолетния Е. Б. са предоставени на бащата- Ю.Т.. По отношение на майката –А.К.
е бил определен съответен режим на лични отношения с детето и същата е била осъдена да заплаща месечно
60,00лв. за издръжката на детето.
Емилиян е роден на 19.І.2007г. от фактическото съжителство на страните и
понастоящем е навършил пет годишна възраст.
На
3.ІІ.2012г. в регистратурата на
РРС е депозирана молба вх.№1169,
подадена от А.К. чрез повереникът й по пълномощие-адв. К. и сезираща съда с
иск, предявен на осн.чл. 59, ал.9 СК за изменяване на постановени до момента
мерки по отношение на родителските права и режима на лични отношения с детето.
Позовавайки се на настъпили промени в
обстоятелствата, мотивирали определянето на бащата като титуляр на ежедневно
осъществяваните по отношение на детето права и задължения, постановяването на
родителските права върху детето, ищцата е претендирала възлагане на същите.
Ведно с исковата си молба е сезирала решаващия съд и с искане за привременни
мерки, мотивирайки се с обстоятелството,
че към момента на подаването на молбата определеният за титуляр на родителските
права родител търпи мярка за неотклонение „задържане под стража”. По молбата е
образувано гр.д.№164/2012г. по описа на РРС.
С вл. в сила на 13.ІІ.2012г. протоколно определение, първоинстанционният съд е възложил като привременна мярка упражняването на родителските права по отношение на малолетния Емилиян на майката, а по отношение на бащата, респ. на неговите родители, е определил режим на лични отношения с детето.
В хода на производството по
гр.д.№164/2012г. по описа на РРС, конституираният като ответник родител е
депозирал доказателства за подадена от него на 17.ІV.2012г. молба вх.№3690,
сезираща РРС с иск за лишаване на жалбоподателтката от родителски права по реда
и в условията на чл.131 и сл. СК, както и с искане за постановяване на
привременни мерки по отношение на детето. По така предявения иск, на
производство пред РРС е било образувано гр.д.№570/2012г.
В провелото се на 25.ІV.2012г. публично с.з.,
при депозиране на доказателства за висящо на производство дело за лишаване на
жалбоподателката от родителски права, РРС е приел, че между двете производства
е налице връзка, поставяща изхода на първото по време гр.№164/2012г. в
зависимост от произнасянето на съда по второто по време на образуването му
гр.д.№570/2012г. по описа на същия съд.
Поради което и при хипотезата на чл.229 ГПК е постановил спиране на
производството по гр.д.№164/2012г., образувано по предявения от
жалбоподателката иск с пр. осн. чл. 5 СК.
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът
намира, че преценката на първоинстанционният съд относно това кое е
обусловеното и кое обуславящото производство, е правилна и съответна на
изискванията на процесуалния закон. От
което следва извод за законосъобразност на обжалваното определение. Между двете
производства, според посоченото в ТР №1/2001г.на ВКС, съществува безспорна връзка на
преюдициалност, която
налага спиране на това за упражняването на родителските права до постановяване
на изхода по иска за лишаването от родителски права. В производството по чл.131
и сл. СК съдът дължи произнасяне за
възпитателските качества на родителя не само в степен на пригодността му да упражнява родителските права, но и
дали с поведението си същият не
представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на
детето.
Въпреки
преграждащото хода на делото определение, интересът на детето се явява формално
защитен с предплиетите по отношение на него привременни мерки. Постановеното в
този смисъл определение е вл. в сила и е годен изпълнителен титул.
Без да навлиза по същество на спора относно
пригодността на всяка една от страните да
отгледа и възпита детето, да му създаде максимално добри
условия за физическото и интелектуалното
му израстване, съдът намира, че с
поведението си същите създават реална опасност за поставянето в му риск. В депозирания по делото социален доклад се сочи, че поради честите промени на среда и
обстановка, детето е лабилно емоционално и има опасност за трайни и трудно
преодолими, неблагоприятни за психиката му последици, свързани с неговата
адаптивност, комуникативност и пр. Факт е, че предприетите от тях процесуални
действия са законово предоставени им средства за защита, но единствено и само в интерес на детето. И именно водени от това,
същите следва да преценят дали, упражнявайки процесуалните си права, не целят
конкуриране на родителските си качества, вместо реална защита за интересите на
обичаното от всеки от тях дете. Доброволно
търсената от тях, както и служебно дължимата от съда намеса в отношенията между
родител – дете, предполага наличие на конфликт. Което, независимо от изхода на
делата, никога не е в интерес на петгодишното дете, защото то, биологично и
емоционално, има нужда и от двамата си
родители.
Като прие,
че атакуваното определение не страда от релевираните с жалбата отменителни основания, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ ч. жалба вх.№4226/2.V.2012г. на
А.К.К., подадена чрез повереник-адв. К. против Протоколно определение от 25.ІV.2012г., с което е постановено
спиране на производството по гр.д.№164/2012г. по описа на РРС.
Определението може да се обжалва с ч.к.ж. пред
ВКС в седмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.