Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3065
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2699 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание член с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 1 и пр. 3 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.С.Д. с ЕГН ********** против К.С.М. с ЕГН **********
***. ............. за признаване за установено между страните на нищожността на
устен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, сключен пред м.
февруари 2018г. между ищеца като купувач и ответника като продавач; да се осъди
ответника да заплати на ищеца платената по устния договор за
Ищецът
твърди, че в края на месец февруари 2018 година е сключил с ответника устен предварителен
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка ......, модел ......, с рег.
№ .........., за цена от 40 000,00 лева, платима на вноски.
-
ищецът твърди, че след договаряне на цената и начина на
плащане, ответникът му е предал владението върху автомобила, заедно с малкия
талон и всички принадлежности към него, и му е предал служебна бележка с
банковата му сметка в ..........., където да се внасят вноските. Ищецът твърди, че е внесъл първа вноска от 3000,00 лева, като е
продължил да ги внася всеки месец, като за март месец 2018 г. е внесъл 2000,00
лева и така до месец август 2018 година е внесъл вноски в размер на общо от
10000,00 лева. Ищецът твърди, че ответникът му е дал пълномощно за управление и
стопанисване на МПС, надлежно заверено от нотариус на 03.08.2018 година.
Ищецът твърди че на
07.08.2018 година с ответника е сключен писмен предварителен договор за
покупко- продажба на цитираното по- горе МПС, който договор е бил нотариално
заверен, като каузите на този предварителен договор били същите като при
устния, като устно било договорено, че в писмения предварителен договор от
07.08.2018 година продажната цена е в размер на 30 000,00 лева, които е
следвало да бъдат изплатени на 30 равни месечни вноски по 1000,00 лева, платими
от 5-то до 10-то число на текущия месец след приспадане на изплатената по
устния договор сума от 10000,00 лева. Ищецът твърди, че първата вноска от
1000,00 лева е била уговорена да се плати до 10.08.2018 година, която е
заплатена по банковата сметка на ответника на 07.08.2018 година. Ищецът излага,
че е заплатил селдните вноски - на 10.09.2018 година – 1000,00 лева; на
09.11.2018 г. – 1000,00 лева, на 07.12.2018 г. – 1000,00 лева или по сключения
писмен предварителен договор за покупко- продажба ищецът е внесъл общо 4000,00
лева.
Твърди се, че на 24.01.2019г. ищецът е получил нотариална
покана, с която бил уведомен от ответника, че сключеният помежду им писмен
предварителен договор се разваля, поради неплащане на две вноски, без да са
дадени срок за изпълнение и да е
отправено писмено предупреждение.
Ищецът твърди, че сключеният между страните устен
предварителен договор няма предвидената от закона форма, поради което се явява
нищожен, ето защо се иска прогласяването му за нищожен, както и да се осъди
ответника да върне на ищеца платената по този договор сума от 1,000,00 лева,
като платена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на образуване на настоящото дело до окончателното й изплащане.
Предявен и иск за осъждане на ответника да върне на ищеца
получените на основание разваления писмен предварителен договор суми от 4000,00
лева, като платени на отпаднало правно основание, ведно със законната лихва от
датата на образуване на настоящото дело до окончателното им изплащане.
В срока по член 131 от
ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се
наличието на сключен между страните устен предварителен договор за покупко-
продажба на лекия автомобил, като се твърди, че има сключен устен договор за
наем на МПС с наемна месечна цена от 1000,00 лева, която ищецът е заплащал по
банков път, а именно с представените преводни нареждания. Ответникът твърди, че
е получил предложение от ищеца да закупи отдадения му под наем лек автомобил.
Ответникът твърди, че на 07.08.2018 година страните са сключили предварителен
договор за покупко–продажба на МПС. Ответникът отрича ищецът да му е заплатил
суми в размер на общо 10000,00 лева на основание устен договор за покупко –
продажба, като заявява, че същите са плащани на основание сключен устен договор
за наем. В случай, че съдът уважи този иск се прави възражение за прихващане с
вземането му за обезщетение от ищеца за това, че е ползвал колата в периода
07.01.2018г. до 07.08.2018г. без правно основание в размер на 7000 лева. Срещу
предявения иск за връщане на платената сума от 4000 лева се прави евентуално
възражение за прихващане между претендираните от ищеца суми с претендираните от
ответника суми в размер на 11 000 лева, представляващи обезщетение за
ползване на автомобила за посочения периода 07.08.2018г. до 07.12.2018г. на
осн. член 206, ал. 2 от ЗЗД, доколкото ответникът е бил лишен от ползването на
автомобила, а ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на ответника. В
случай, че съдът не уважи това възражение прави възражение за прихващане между
претендираната от ищеца сума в размер на 4000,00 лева и сумата от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване на ищеца за периода
07.08.2018г. до 07.01.2019г., поради това, че е ползвал автомобила на отпаднало
правно основание.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа следното:
От представения в заверен препис
предварителен договор за покупко-продажба от 07.08.2018г., сключен между ищеца
като купувач и ответника като продавач е видно, че страните са се съгласили да
сключат окончателен договор за покупко-продажба на МПС лек автомобил марка ......,
модел .......с рег. № РВ ....., цвят ....., с цена от 30 000 лева с
уговорен срок за сключване на окончателния договор до 30.01.2012г. В този
договор е било уговорено цената да се плати на 30 равни месечни вноски, платими
от 5-то до 10 –то число на текущия месец, като първата вноска от 1000 лева ще
се плати до 10.08.2018г., като продавачът е длъжен да издаде на купувача
разписка за платената сума.
От представено пълномощно с упълномощител ответника и упълномощен ищеца с
нот. заверка на подписа на упълномощителя от 03.08.2018г. на нот. ........ се
установява, че ответникът е упълномощил ищеца с правото да управлява и
стопанисва процесния лек автомобил, както и че на ищеца е било предадено
владението върху автомобила. От ищеца са представени следните вносни бележки:
вносна бележка от 04.05.2018г. за внесена по сметка на ответника сума от 3000
лева с посочено основание за плащане покупка на кола ......0343-2; вносна
бележка от 07.06.2018г. за внесена по сметка на ответника сума от 2000 лева с
посочено основание за плащане – капаро 0343-3; вносна бележка от 07.08.2018г.
за внесена по сметка на ответника сума от 1000 лева с посочено основание за
плащане ......5; вносна бележка от 10.09.2018г. за внесена по сметка на
ответника сума от 1000 лева с посочено основание за плащане – ......, вносна бележка от 09.11.2018г. за внесена по
сметка на ответника сума от 1000 лева с посочено основание за плащане - вноска;
вносна бележка от 07.12.2018г. за внесена по сметка на ответника сума от 1000
лева с посочено основание за плащане – ......, като ищецът твърди, че сумите са
плащани по устно сключения предварителен договор за покупко-продажба. От
представена служебна бележка, издадена от ................, се установява
открита в тази банка на ответника банкова платежна сметка – IBAN
***, като именно по тази сметка са внасяни и
процесните суми по вносните бележки. .
От представена от ищеца нотариална покана, изхождаща от К.М. до ищеца Д.,
връчена му на 24.01.2019г. се установява
волеизявлението на продавача за разваляне на сключения предварителен договор за
покупко-продажба поради неизпълнението му от купувача, изразяващо се в забавата
на две месечни вноски, без даване на подходящ срок за изпълнение на длъжника. В
тази нот. покана е налице признание на продавача за получаването на четири
вноски от купувача, а именно на вноските:
вносна бележка от 07.08.2018г. за внесена по сметка на ответника сума от
1000 лева с посочено основание за плащане ......5; вносна бележка от
10.09.2018г. за внесена по сметка на ответника сума от 1000 лева с посочено
основание за плащане – ......, вносна
бележка от 09.11.2018г. за внесена по сметка на ответника сума от 1000 лева с
посочено основание за плащане - вноска; вносна бележка от 07.12.2018г. за
внесена по сметка на ответника сума от 1000 лева с посочено основание за
плащане – .......
Страните не спорят относно обстоятелството, че лекият автомобил не е в държане на ищеца от 18.01.2018г., когато
е бил предаден от ищеца на ответника.
По делото са разпитани .......и на двете страни, които са били допуснати за
установяване на обстоятелствата относно водените преговори между страните и
постигнатите уговорки касателно МПС, като св. В.посочва, че уговорката е била
за покупко-продажба на колата за цена от 40 000 лева, която е следвало да
се плати на части по банковата сметка на продавача, като първоначално страните
не са имали подписан писмен договор, като сключили такъв едва по-късно през
август 2018 година. Разпитаният ....... на ответника К. сочи, че уговорката
между страните е била колата да се ползва от ищеца срещу месечен наем от 1000
лева, тъй като колата му била необходима за снимане на клипове, а и доколкото П.
нямал необходимата сума, за да я плати изцяло.
Този ....... казва, че знаел от К., че наема за колата се превежда по
банковата му сметка.
От изготвеното заключение на в. л. К.Д. се установява, че месечната наемна
цена на автомобила е 1290,30 лева, а за процесния период 07.01.2018г. до
18.01.2019г. месечния пазарен наем е 16 773,90 лева.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, намери за установено
от правна страна следното:
По предявените обективно съединени искове с правно основание член 26, ал.
2, пр. 3 ЗЗД и член 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗЗД предварителният договор за сключване на
определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално
заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма и да съдържа уговорки
относно съществените условия на окончателния договор. Поначало предварителният
договор е неформален. Съществува, обаче, хипотеза, в която законът изисква
форма за действителност на същия, а именно – когато за окончателния договор се
изисква нотариална или нотариално заверена форма. В тази хипотеза
предварителният договор трябва да бъде сключен в писмена форма, която форма е
за действителност.
Съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата
собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а
при прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните
трябва да бъдат нотариално заверени. Посочената разпоредба въвежда форма за
действителност на окончателния договор за продажба на регистрирано за движение
в страната МПС, която трябва да бъде писмена с нотариална заверка на подписите
на страните. Ето защо и по аргумент от чл. 19, ал. 1 ЗЗД, предварителният
договор за продажба на регистриран автомобил (какъвто е процесният, доколкото
ищецът сочи регистрационен номер) трябва да бъде сключен в писмена форма, за да
бъде действителен. В противен случай същият е нищожен на основание чл.26, ал.2,
предложение трето ЗЗД и не може да породи права и задължения за страните. В
член 164 ГПК се посочва, че не се допускат свидетелски показания за
установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, както и не
се допускат свидетелски. показания за установяване на договори на стойност,
по-голяма от 5000 лева. В този ред на мисли със свид. показания ищецът не може
да установява устния предварителен договор за продажба на МПС на цена от 40000
лева.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването на устния
предварителен договор за покупко-продажба на МПС за посочената от него сума от
40000 лева при условията на пълно и главно доказване, което последният не
доказва. Отделно от това представените от ищеца писмени доказателства – три
броя вносни бележки за платени суми, касаещи ......и покупко-продажба на ......,
се установява факта на плащане на сумите по сметка на ответника, но от тях не
може да се изведе еднозначен извод, че са били платени на основание сключения устен
договор на МПС.
По изложените съображения искът за прогласяване нищожността на устно
сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС за
сумата от 40 000 лева ще бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Като обусловен от отхвърлянето на иска за прогласяване на нищожността
следва да бъде отхвърлен и предявения иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на платената по нищожния предварителен договор за покупко-продажба цена
от 11 000 лева, доколкото предпоставка за неговото уважаване е
установяването съществуването на нищожен устен предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, какъвто не бе установен да е сключван.
По предявения иск по член 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Между страните не е налице спор, че сключения помежду им предварителен договор за покупко-продажба от 07.08.2018г., сключен между
ищеца като купувач и ответника като продавач, за сумата от 30 000 лева, е развален от продавача поради
неизпълнение от купувача на 24.01.2019г., както и че въз основа на така сключения
договор продавачът е получил от купувача
сумата от 4000 лева. Ответникът счита,
че не дължи връщането на платената по разваления договор сума от 4000 лева,
понеже има насрещно вземане срещу ищеца, произтичащо от задължението на
купувача да му заплати обезщетение за ползването му при разваляне, съгласно
член 206, ал. 2 ЗЗД, с което той прихваща, а ако евентуално съдът не уважи това
възражение за прихващане, заявява, че има насрещно вземане срещу ищеца,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ищеца, за сметка на ответника, от
това че е ползвал неоснователно МПС за процесния период, съгласно член 59 от
ЗЗД.
И двете възражения на ответника са неоснователни.
Заявеното първо възражение за прихващане се основава на член 206, ал. 2
ЗЗД, която норма е приложима при договорите за продажба на дв. вещи на
изплащане със запазване на собствеността, а сключеният между страните договор е
предварителен договор за покупко-продажба на МПС, защото с него е поето
задължение за сключване на окончателен договор, а с договора по чл. 206, ал. 1 ЗЗД собствеността върху вещта се прехвърля с изплащането на последната вноска
от цената, поради което няма нужда от сключване на окончателен договор..
Релевираното от ответника възражение за прихващане основаващо се на чл. 59
от ЗЗД.
Член 59 от ЗЗД предвижда обезщетяването на обеднелия от обогатилия се без
основание за негова сметка, до размера на обедняването, а съгласно член 59, ал.
2 ЗЗД този иск е на разположение на обеднелия, когато няма друг иск /вещен,
договорен, деликтен/, с който да се
защити. Както бе установено между ищеца и ответника е имало сключен договор,
който е бил развален, като с развалянето на този договор е отпаднало и
основанието за ползване на вещта, като от момента на развалянето на договора
длъжникът ще дължи обезщетение за неоснователното ползване на вещта. Установено
е безспорно, че леката кола е била взета от продавача преди настъпване на
развалянето, като вещта не е била в държане на продавача от 18.01.2019г., а
развалянето е настъпило на 24.01.2019г. С оглед установеното от фактическа
страна съществувало договорно правоотношение между страните, по повод на което
е имало размяна на престации между тях, като основанието за това е отпаднало,
не е допустимо да се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване по
член 59 ЗЗД, защото предпоставката на този иск е липсата
на основание и пряко имуществено разместване между двете страни. При наличието
на развален договор, изправната страна по този договор може да търси
обезщетение за пропуснатите ползи, само доколкото те са в пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, каквито съдът намира, че ответникът
не е релевирал, нито пък доказал.
С оглед изложеното съдът намери, че искът за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4000 лева, като платена на отпаднало основание,
ведно със зак. лихва от 15.02.2019г. до окончателното й изплащане следва да се
уважи като основателен и доказан.
По разноските.
Възраженията за прекомерност на платеното адв. възнаграждение са
неоснователни, т.к. са предявени три оценяеми обективно съединени искове, като
определеното възнаграждение не надвишава определения минимум за всеки иск по
наредбата за определяне на адв. възнаграждения.
С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност в
размер на 80 лева за платена държавна такса и 666,67 лева адв. възнаграждение
/1/3 от 2000 лева с оглед уважаването на един от трите предявени искове/ или
общо 746,67 лева.
На ответника по съразмерност ще се присъди адв. възнаграждение от 800 лева,
като не е налице основание за присъждане на разноските за експертиза поради
неоснователност на възраженията му, с оглед на които е искал допускане на
експертизата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.Д. с ЕГН ********** против К.С.М. с ЕГН **********
***. .............иск с правно основание член 26, ал. 2, пр.
3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на устен предварителен договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка ......., модел ......, с рег. №
.........., за цена от 40 000,00 лева, платима на вноски, сключен през
м. февруари 2018г. между ищеца като купувач и ответника като продавач, като
недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.Д. с ЕГН **********
против К.С.М. с ЕГН **********
***. .............иск с правно основание член 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 11 000 лева, платена при
начална липса на основание – нищожен устен предварителен договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка ......, модел ......, с рег. №
.........., за цена от 40 000,00 лева, сключен през м. февруари 2018г.
между ищеца като купувач и ответника като продавач, ведно със зак. лихва върху
сумата от 11 000 лева, считано от 15.02.2019г.
до окончателното й изплащане, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА К.С.М. с ЕГН ********** ***. .............да заплати на П.С.Д. с ЕГН **********
на осн. член 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 4000 лева, платена на
отпаднало основание – развален предварителен договор за покупка продажба от
07.08.2018г. на МПС - лек
автомобил марка ......., модел ......, с рег. № .........., за цена от 30
000,00 лева, сключен между ищеца и ответника, ведно със зак. лихва върху сумата
от 4000 лева, считано от 15.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.С.М. с ЕГН ********** ***. .............да
заплати на П.С.Д. с ЕГН ********** разноски по съразмерност от 746,67 лева.
ОСЪЖДА П.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на К.С.М. с ЕГН ********** ***. .............разноски
по съразмерност от 800 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п./ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
ММ