Мотиви към присъда № 9/ 28.02.2018г. по
НОХД №169/ 2018г. по описа на РС - Монтана
Подсъдимият
Ю.В.П.
е обвинен от Районна
прокуратура - Монтана в това, че към 08.12.2016г. в град
Монтана, в качеството на управляващ и представляващ търговско дружество „С. Е. със седалище и адрес на
управление град Монтана,
ж.к.„Младост” № 24, вх. Б, ет.
2, ап. 5, като е имал непогасени, изискуеми и ликвидни публични задължения, във
връзка с декларации - Образец 6; декларации по ЗДДС; декларации по ЗКПО и
наказателни постановления, в размер на 144 128,62 лева /сто четиридесет и четири
хиляди, сто двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, като от тях 119 387,39 / сто
и деветнадесет хиляди, триста осемдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки / лева - представляващи главница и 24 741,23 /двадесет и четири
хиляди, седемстотин четиридесет и един лева и двадесет и три стотинки / лева -
представляващи лихва, в 30-дневен срок от спиране на плащанията /считано от
07.11.2016 г. до 07.12.2016 г. включително/, съгласно изискванията на чл.626,
вр. с чл. 608 от Търговския закон, не е поискал от съда - Окръжен съд -
Монтана, да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл 227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен
начин, за което и следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като се наложи съответното административно наказание.
Подсъдимият Ю.В.П. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Защитникът му
моли съда да бъде освободен
от наказателна отговорност, като се наложи административно наказание по реда на
чл.78а от НК в предвидения от закона
минимален размер.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК
/чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице изпълнило съдебно – оценителната експертиза.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено
следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият
Ю.В.П. xxx и живее в същият град. Видно от справка за съдимост – арг.л.20-21 от
делото се установява, че същият има наложено наказание с присъда по НОХД №
30314/2012г. по описа на РС-Монтана, в сила от 20.11.2012г, с която е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по реда на
чл.78а от НК. Видно от представената справка от ТД на НАП- арг.л.23-24 от
делото се установява, че това наказание е било изпълнено към 26.03.2014г.
Правото
на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК
е признато в т.4 от ППВС No 7/85г., като се приема, че възниква след изтичане
на една година от изпълнение на наложеното административно наказание.
Съображенията са в смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен
чл.78а от НК, са неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по - тежко
положение от осъдените на глоба по НК, за които след изтичане на срока по
чл.86, ал.1, т.3 от НК настъпва реабилитацията и възможност за повторно
освобождаване от наказателна отговорност по този ред – арг. т.-7 от ТР№
2/2017г.
Предвид
горното съдът намира, че подсъдимият е неосъждан, а и последиците от
приложението на чл.78а от НК са заличени.
На 12.06.2007г. е учредено Е. „С. със седалище и адрес на
управление - гр. Монтана, ж.к. „Младост” , бл. 24, вх. „Б”, ет. 2, ап. 5. Като
едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на същото е вписан подсъдимия
Ю.В.П. xxx. Предмет на дейността на дружеството е: „Извършване на строително -
ремонтни и довършителни работи и услуги, включително сухо строителство, окачени
тавани, външна и вътрешна топлоизолация; строителство на съоръжения и сгради;
изработване и монтаж на метални конструкции, отопление и вентилация; търговия с
всички видове строителни материали; покупка, строеж и обзавеждане на недвижими
имоти с цел продажба”; посредничество при сделки с недвижими имоти; управление
на недвижими имоти; покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в
първоначален или обработен вид; превозни услуги със собствени или наети
превозни средства; различни видове услуги, след съответното лицензиране; както
и всяка друга дейност, незабранена със закон; с осъществяване на всички дейности
в страната и в чужбина”.
На
10.12.2008 год. „С. Е. е регистрирано по ЗДДС, като на 14.11.2016 год.
дружеството е дерегистрирано на основание чл. 176, ал.1 от ЗДДС.
Първоначалните
обстоятелства относно създаването на дружеството са вписани в Агенцията по
вписванията - Търговския регистър на 27.06.2011 год. видно от Удостоверение №
20170804080331/04.08.2017 год. на Агенцията по вписванията / л. 149-151 от ДП
/.
От
събраните по делото доказателства се установява, че до 2014 год. „С. Е. -
Монтана е функционирало нормално и е погасявало всичките си задължения. Имало е
назначени около 40 човека - работници, които са се занимавали със строителна
дейност. Впоследствие обаче поради не постъпващи своевременно суми в
дружеството, последното започнало да закъснява с изпълнение на публичните си
задължения, като в един момент преустановило изобщо плащанията. Така последното
плащане от страна на дружеството към държавата било на 07.11.2016 год. в размер
на 200 лева.
На досъдебното производство е
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза от вещо лице Цеца
Вавилонова Рангелова. От заключението на същата се установява, че „С. Е. е
регистрирано по ЗДДС на 10.12.2008г, като на 14.11.2016г. е дерегистрирано по
ЗДДС. От Протокол № П-04001216158245-073-001/04.11.2016 год. за установяване
наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС е видно, че е извършена проверка за
установяване на обектите на дружеството, материалната и кадрова обезпеченост,
наличие или липса на основание за дерегистрация по ЗДДС на основание чл.176 от ЗДДС. Описано е, че е извършено посещение на декларираният адрес за
кореспонденция за установяване предмета на дейност, представляващ наличие на
материално-техническа и кадрова обезпеченост, наличие на търговски и
производствени обекти, заведена счетоводна отчетност, съгл. Закона за
счетоводството и др. При посещението на адрес не е открит представител или
упълномощено лице за контакт с НАП, като на 27.10.2016 год. на представляващият
дружеството е било връчено искане за представяне на документи. Констатирано е в
протокола, че изисканите документи от приходната агенция не са представени.
На
основание горното е извършено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на „С. Е.
на основание чл. 176, ал.1 от същия закон -„Компетентен орган по приходите може
да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което: не може
да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”, тъй като задълженото лице не е
осигурило достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни
документи изискани от органи по приходите.
За периода
от 27.06.2011г. /вписването в Търговския регистър/ до 08.08.2017 год. в
дружеството е имало регистрирани 84 броя трудови договори на служители, като 83
от тях са прекратени, съгласно разпечатка от информационна система на НАП -
„Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори”. За наети
лица по граждански договори в НАП не се подава информация, поради което по
досъдебното производство няма приложени документи.
С
Уведомление № 3182/05.04.2017 год. до водещия разследването НАП уведомява, че
във връзка с предприети действия от публичния изпълнител е извършено цялостно
проучване на имущественото състояние на задълженото лице и е установено, че „С.
Е. - Монтана не притежава годно имущество, което да послужи за обезпечение, гарантиращо
вземането на държавата. Към датата на изпадане на дружеството в
неплатежоспособност -07.12.2016г. задълженията на „С. Е. - Монтана по вид и
размер са общо 144 128,62 лева, като 119 387,39 лева представляват главница, а
24 741,23 лева - лихва. Тези задълженията са възникнали към 25.02.2014г, като
към дата 08.08.2017г. - когато са изискани справките от НАП по досъдебното
производство възлизат вече на 157 484,55 лева, като 132 432.10 лева
представляват главница, а 25 052.45 лева - лихва. В тази сума се включват
задълженията по ДДС, ДДО, Здравно осигуряване, УПФ, Данък по ЗДДФЛ, Годишен
корпоративен данък по ЗКПО.
Експертизата
е изчислила следните коефициентите за ликвидност на „Строймонт „ Е. - Монтана: Коефициентът
на обща ликвидност равен на 0.00; Коефициент за бърза ликвидност равен на 0.00;
Коефициент за незабавна ликвидност равен на 0.00; Коефициент за абсолютна
ликвидност равен на 0.00.
На „С. Е. - Монтана са налагани
запори, както следва: Уведомление на НАП във връзка с образувано изпълнително
производство изх. №3182/ 05.04.2017г., в което е вписано, че са наложени запори
на банковите сметки на „С. Е.. Разпореждания за запор са изпращани през 2014г,
2015г. и 2016г.
Наложен е
запор върху дружествен дял на капитала на дружеството по изпълнително дело №
20161630420052 от Районен съд - Монтана от 20.04.2016 год. по молба на СД „БСКА
- Танкови" - гр. Монтана за заплащане на олихвяема сума в размер на 14 940
лв. и неолихвяема сума в размер на 4241.38 лв. Запора на дружествения дял е
вписан в Търговския регистър.
Видно от
заключението по експертизата, дата на последното плащане от страна на
„СТРОЙМОНТ" Е. - Монтана е на 07.11.2016 год. и в 30 дневен срок след нея
- 07.12.2016 год. управляващият или упълномощено от него лице не е подадено
заявление пред компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност.
Към
датата на възникване на задължението - 25.02.2014 год., „С. Е. - Монтана не е
имало и все още няма налични парични средства по банкови сметки и не разполага
с активи и имущество, с които би могло да се покрие публичното задължение.
Дружеството не разполага с дълготрайни материални и нематериални активи, в т.ч.
земи, сгради, машини и съоръжения, моторни превозни средства или активи в
процес на изграждане. Срещу „С. Е. - Монтана са водени изпълнителни дела.
Издадени са две постановления за налагане на обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал1 от ДОПК: Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
0251/2014/000049/29.06.2015 год. по изп. дело 251/2014 год.; Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 0251-000027/19.12.2014 год.
Публичното
задължение на „С. Е. - Монтана към момента на изпадане в неплатежоспособност е
в размер на 157484.55 лв., когато минималната работна заплата за 2016г,
определена с ПМС № 375/28.12.2015 год. е 420 лв. и се нанася 375 пъти към
размера на задължението.
В предвид
разпоредбите на чл.607а и чл.608 от ТЗ, производството по несъстоятелност се
открива за търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по публично правно задължение
към държавата, каквото е налице в процесният случай. Спирането на плащанията от
длъжник презумира неплатежоспособност.
Подсъдимият Ю.П. не е изпълнил нито едно от публичните си задължения,
нито е предприел мерки за погасяването им. Разпоредбата на чл.626 от ТЗ
предвижда задължението на търговеца да заяви състоянието си на
неплатежоспособност пред съответният съд, като му определя и срока за
уведомяване, а именно : длъжник, който стане неплатежоспособен е длъжен в
30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Това си
задължение подсъдимия П. не е изпълнил видно от приложеното по досъдебното
производство писмо от ОС - Монтана - л. 146 от ДП.
По
доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските
показания на Петър
Вътов,
както и заключението на вещо лице Цеца Рангелова, както и
писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази насока са и
самопризнанията дадени от подсъдимия Ю.В.П..
При
условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
подсъдимият и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Ю.П.
е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на
деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководят постъпките си. Бил е в ясно
съзнание, адекватен и подреден.
От обективна
страна според становището на съда, действията на подсъдимият са
съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по
чл.227б ал.2 във
връзка с ал.1 от НК ал.3
във връзка с ал.1 от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
подсъдимият е извършил противоправно деяние, като към 08.12.2016г. е имал задължения и към 30-дневният срок от
спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност.
От субективна
страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма
на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Съзнавал е
обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат.
Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е
целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на
съставомерни признаци за осъщественото от него деяние от субективна страна.
От гореизложената фактическа обстановка,
се установява, че с деянието си обвиняемия Ю.В.П. е осъществил състава на
престъплението по чл.227б ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а именно, че към 08.12.2016г.
в град Монтана, в
качеството на управляващ и представляващ търговско дружество „С. Е. със седалище и адрес на
управление град Монтана,
ж.к.„Младост” № 24, вх. Б, ет.
2, ап. 5, като е имал непогасени, изискуеми и ликвидни публични задължения, във
връзка с декларации - Образец 6; декларации по ЗДДС; декларации по ЗКПО и
наказателни постановления, в размер на 144 128,62 лева /сто четиридесет и четири
хиляди, сто двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, като от тях 119 387,39 / сто
и деветнадесет хиляди, триста осемдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки / лева - представляващи главница и 24 741,23 /двадесет и четири
хиляди, седемстотин четиридесет и един лева и двадесет и три стотинки / лева -
представляващи лихва, в 30-дневен срок от спиране на плащанията /считано от
07.11.2016 г. до 07.12.2016 г. включително/, съгласно изискванията на чл.626,
вр. с чл. 608 от Търговския закон, не е поискал от съда - Окръжен съд -
Монтана, да открие производство по несъстоятелност.
За отговорността по НК са от
значение само действията, предписани от състава на чл. 227б НК. Задълженията по
други закони - ТЗ, ЗКИ,ЗДДС и др., когато няма изрично препращане към тях, са
ирелевантни, т. е. без значение е какво поведение е следвало да има търговецът по
тези закони. Деянието по чл.227б НК се изразява в бездействие, несвързано с
настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е
довършено в момента, до който търговецът е бил длъжен да предприеме извършване
на предписаното му действие. Затова до изтичането на 30-дневния срок
бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е
довършено.
Обвиняемият Ю.П. е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорни лица, годни субекти на престъплението.
Чл. 227б, ал.2 от НК има
изискване субектът на престъплението да има специално качество – да е лице,
което управлява или представлява търговското дружество. Видно от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че управител на
дружеството е именно подсъдимия.
Практиката на ВКС по отношение на
чл.227б НК, сочи, че за обективната страна на деянието по чл. 227б НК следва да
са налице кумулативно релевантни два вида бездействия на дееца: едното е
спиране на плащанията по търговската сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, а второто е
необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. За съставомерността на
деянието представляващо бездействието на търговеца изпаднал в
неплатежоспособност няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само
фактическа или е обявена от съда. Тълкуването на понятието неплатежоспособност
няма легално определение в НК и след като то е дефинирано в специален закон,
какъвто е Търговският закон, то съдържанието на този елемент от престъпния
състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското право
и се намира в нормата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо
парично вземане по търговска сделка или публично правно задължение към държавата
и общините, свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността е
фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му, и се изразява в
липса на налични парични средства, с които да изпълни паричния си дълг.
Деянието по чл. 227б, ал.2 от НК
се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни
общественоопасни последици и същото е довършено в момента, в който лицето,
което управлява и представлява търговското дружество, е било длъжно да
предприеме извършване на предписаното му действие – като управител или
представител на търговско дружество, което изпадне в неплатежоспособност, е
длъжен в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това пред съда и да
поиска производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и за
съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа
или обявена от съд по надлежния ред. Няма изискване да са настъпили
съставомерни последици от деянието и да е настъпило реално увреждане или
поставяне на опасност за кредиторите.
Краят на 30-дневния срок е
всъщност начало на противоправното бездействие по чл. 626 ТЗ, санкционирано от
227б, ал.2 от НК.
Правното задължение на обвиняемият като представител
на търговското дружество произтича от диспозицията на правната норма, съдържаща
се в чл.626 от ТЗ, и заради която нарушена диспозиция се предвижда наказателна
санкция по чл.227б от НК. Същевременно тези негови задължения произтичат от
нормите на ТЗ, вкл. и от учредителния договор и вписаните в него обстоятелства
касаещи прекратяването на дружеството, в.т. и чрез обяваване на несъстоятелност
при основанията на закона. Обвиняемите са съзнавали /знаели/, че е налице
спиране на плащанията, знаели са, че следва да се съобразят с нормите на ТЗ,
предвиждали са обществено опасните последици от неизпълнението си на това
задължение и са допускали настъпването им.
Като се съобразят наличието на
всички материални предпоставки на чл.78а НК за освобождаване от наказателна
отговорност за извършеното деяние по чл.227б ал.2 вр.ал.1 НК чрез налагане на
административно наказание глоба /предвиденото наказание до три години
лишаване от свобода, чистото съдебно минало, както и че са отпаднали
послидиците от приложението на чл.78а от НК, за което съдът по – горе изложи
мотиви/, пълнолетието/, при индивидуализацията на наказанието на обвиняемият
Ю.П. съдът отчете, че отегчаващи отговорността обстоятелства няма. За
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема направеното самопризнание от подсъдимия
в хода на съдебното производство, чистото съдебно минало и тежкото финансово
положение на управляваното от тях търговско дружество следствие на настъпилата
финансова криза. Предвид това съдът намира, че са налице смекчаващи вината
обстоятелства и административното наказание трябва да бъде определено към
минимума, предвиден в чл.78а от НК, който е бил в сила и към момента на
извършване на деянието, и следва да бъде наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000.00 лева. Така
наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца.
Предвид изхода на делото съдът
осъди подсъдимият Ю.П. да
заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата от
264.50 лева, а по сметка на РС
– Монтана и по 5.00 лева държавна
такса в случай на всеки
служебно издаден изпълнителен
лист.
По горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: