О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../15.03.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Диана
Стоянова
търговско дело № 917 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД
срещу „Лъки 2006“ ООД и „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, на
основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от него на ищеца, който е
депозирал допълнителна искова молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по
делото:
Производството е образувано по предявен от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ №115Е срещу „ЛЪКИ 2006“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“ № 37,
ет. 3 и „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ян Хунияди“
№ 37, ет. 3, офис 5,
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД да бъде прогласен за относително недействителен спрямо кредитора ищец извършения
на 02.01.2014г. апорт в капитала на „Лъки – Варна“
ООД, вписан в Търговския регистър под № 20140102120902 и в Служба по
вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 2582/14.02.2014 г., акт № 4, том VII на недвижими имоти:
-
Офис № 5, с идентификатор 10135.4508.97.1.6, с площ
290.23 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“
№ 37, ет. 3;
-
Склад № 2, с идентификатор 10135.4508.97.1.8., с площ от
107.66 кв.м., находящ се гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“
№ 37, ет. 4;
-
Склад № 3, с идентификатор 10135.4508.97.1.9, с площ
101.31 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“
№ 37, ет. 4;
-
Поземлен имот – нива, с площ от 6,176 дка, находящ се в
землището на гр. Аксаково, ЕКАТТЕ 00182, в м-ст „Топръклък“;
-
Поземлен имот – нива, с площ от 10,562 дка, находящ се в
землището на с. Игнатово, ЕКАТТЕ 32278, в м-ст „Саячала“;
Обстоятелства, от които се твърди,
че произтича претендираното право:
В исковата молба
ищецът твърди, че е сключил с „СИ ЕЛ 2003“ ООД четири договора за кредит с №
075/2005 от 18.03.2005г. /падежирал на 31.01.2014г./,
№ 896/2008 от 24.07.2008г./падежирал на 30.04.2014г./,
№ 895/2008 от 24.07.2008г. /падежирал на 31.10.2013г./
и № 558/2008 от 22.05.2008г. /падежирал на
30.04.2014г./ Сочи, че условията по договорите са многократно предоговаряни с анекси, като на 19.10.2010г. с анекси по
всеки от тях Красимир Живков Даскалов и „ЛЪКИ 2006“ ЕООД са се задължили да
отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя.
Излага, че след
поемане на солидарната отговорност, на 02.01.2014 г. „ЛЪКИ 2006“ ЕООД е апортирал в капитала на „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД пет недвижими
имота. Твърди, че към тази дата и впоследствие първият ответник е имал
непогасени задължения по договорите за кредит. За тези задължения на банката са
издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи срещу ответника
„Лъки – 2006“ ЕООД, по които са образувани изпълнителни дела. По
договора за кредит №075/2005 от 18.03.2005г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение от 30.09.2014г. по ч.гр. дело №41278/2004г. по описа на СРС и
изпълнителен лист за сумата от 509119.85 евро главница, ведно със законната
лихва считано от 25.07.2014г. до изплащане на задължението, сумата от 114589.01
евро договорна лихва за периода 30.08.2011г. до 30.04.2014г., сумата от 9800.56
евро наказателна лихва за периода 19.06.2014г. до 24.07.2014г., сумата от
424.27 евро административна такса за периода 31.01.2014г. до 28.02.2014г., сумата
от 424.27 евро административна такса за периода 28.02.2014г. до 31.03.2014г.,
сумата от 424.27 евро административна такса за периода 31.03.2014г. до
30.04.2014г. и разноски 24830.52лв. и 600лв.
По договор за кредит
№896/2008 от 24.07.2008г. са издадени заповед за незабавно изпълнение от
26.08.2014г. по ч. гр. дело №41277/2014г. по описа на СРС и изпълнителен лист
за сумата от 35669.29 евро главница, ведно със законната лихва считано от
25.07.2014г., сумата от 9166.71 евро договорна лихва за периода 30.05.2011г. до
30.04.2014г., сумата от 3346.23 евро наказателна лихва за периода 29.02.2012г.
до 24.07.2014г., сумата от 809.09 евро такса, 25.56 евро разноски, 245.51 евро
такса и съдебни разноски от 1926.98лв. и 600лв.
По договор за
инвестиционен кредит №895/2008 от 24.07.2008г. са издадени заповед за незабавно
изпълнение от 12.12.2013г. по ч. гр. дело
№50539/2013г. по описа на СРС и изпълнителен лист за сумата от 277562.31 евро
главница, ведно със законната лихва считано от 03.12.2013г., сумата от 55349.10
евро договорна лихва за периода 15.04.2011г. до 30.10.2013г., сумата от 13608.08
евро наказателна лихва за периода 15.12.2012г. до 02.12.2013г., 7 бр. такси от
по 115.65 евро общо за периода 31.03.2013г. до 31.10.2013г., сумата от 25.56
евро разноски за подновяване на обезпечението и съдебни разноски 13587.33лв. и
7243.67лв.
По договор за
инвестиционен кредит №558/2008 от 22.05.2008г. са издадени заповед за незабавно
изпълнение от 11.03.2015г. по ч. гр. дело №41279/2014г. по описа на СРС и
изпълнителен лист за сумата от 632043.69 евро главница, ведно със законната
лихва считано от 25.07.2014г., сумата от 84865.78 евро договорна лихва за
периода 11.06.2011г. до 30.04.2014г., сумата от 110372.42 евро наказателна
лихва за периода 24.07.2013г. до 24.07.2014г., сумата от 576.80 евро такса, и
съдебни разноски от 32383.02лв. и 600лв.
Твърди, че с
прехвърлянето на имотите длъжникът „ЛЪКИ 2006“ ЕООД е увредил интересите на
ищеца, като е затруднил удовлетворяването на банката от имуществото на
дружеството. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на иска
по чл. 135 ЗЗД. Излага, че е кредитор на „ЛЪКИ 2006“ ЕООД, като вземането му е
възникнало преди датата на извършване на разпоредителното действие, доколкото
към датата на апорта са били налице изискуеми и непогасени задължения по
договорите за кредит. Сочи, че ответниците са знаели за увреждането, защото към
момента на сключване на апортната сделка, както и към настоящия момент,
управител и на двете дружества е Красимир Живков Даскалов, който е и солидарен
длъжник по договорите за кредит. Апортът е увреждащ
кредитора, макар и дружеството „ЛЪКИ 2006“ ЕООД да е придобило дялове от
капитала на „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД чрез него,
тъй като е трудно изпълнението върху дружествени дялове, освен това тяхната
стойност зависи от имущественото състояние на дружеството и представляват лесно
обезценим актив.
По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да прогласи апорта за
относително недействителен.
По делото е постъпил отговор от
ответниците „ЛЪКИ 2006“ ЕООД и „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД в срока по чл.367 от ГПК.
Ответниците твърдят, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен.
Излагат, че ищеца няма правен
интерес от иска и злоупотребява с процесуални права, поради нарушаване на
принципа за добросъвестност. Сочат, че ищецът бездейства и не осребрява
наличните активи на длъжника „СИ ЕЛ 2003“ ООД, с открито производство и обявена
несъстоятелност с решение №517/10.03.2016г. и решение №1695/03.10.2016г. по т.
дело №8537/2014г. на СГС, като вместо да предприема изпълнителни действия,
образува дела, с които увеличава дълга и удължава пътя на удовлетворяването си.
Не оспорват, че са се задължили по процесните договори за
кредит, вземанията по които са станали изискуеми, и за които са издадени
изпълнителни листи, както и извършения апорт на недвижимите имоти.
Твърдят, че не е налице увреждане на банката, тъй като
притежаваните от „СИ ЕЛ 2003“ ООД и предлаганите от „ЛЪКИ 2006“ ЕООД активи са
достатъчни да покрият остатъка от задълженията, но ищецът отказва да приеме
осребряването им.
Сочат, че към 2013г., когато е извършен процесният апорт,
ответникът „ЛЪКИ 2006“ ЕООД е имал други задължения към кредитори /Прокредит Банк /България/ АД и
НАП/. На 08.06.2011г. по силата на договор за встъпване в дълг, „Лъки – Варна“
ООД се е задължило да отговаря солидарно за задълженията по договор за кредит с
„Прокредитбанк „България“ АД на „Лъки 2006“ ЕООД и ЕТ
„Лъки – Красимир Даскалов“. Част от задълженията по този договор за кредит са
били погасени от „ЛЪКИ ВАРНА“ ООД, поради което се е сключена апортната сделка,
за да бъдат балансирани финансовите отношения между двете дружества.
За изплащане на задълженията „Лъки – Варна“ ООД се е
разпоредило с два от имотите, предмет на апорта. След
предявяване на иска на 05.09.2017г. един от апортираните
имоти – склад № 3 с идентификатор 10135.4508.97.1.9 е продаден на „ИВ ИМОТИ
ВАРНА“ ООД, а склад № 2 с идентификатор 10135.4508.97.1.8 е продаден на
„ФУРНИТ“ ЕООД. Считат, че следва искът да е предявен и срещу приобретателите на имотите, доколкото се касае за поредица
от увреждащи сделки.
Допълнително сочат, че апортът
е сключен за уреждане на отношения с други кредитори, поради което не може да
се приеме, че е извършен с цел увреждане на ищеца.
По
изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
В допълнителната искова молба ищецът
е взел становище, че възраженията на ответниците са
неоснователни. Сочи, че като кредитор има интерес да предяви иск срещу двамата
ответници, доколкото са сключили сделка, която го уврежда и е без значение дали
има и други способи, които може да използва за удовлетворяване на вземанията
си. Излага, че зависи от неговата преценка кой способ ще избере и доколкото е
законосъобразен той не води до недобросъвестност. Твърди, че е без значение
дали апортът е извършен, за да се удовлетворят други
кредитори, защото имуществото на длъжника е намаляло и по този начин се уврежда
ищеца. Сочи, че независимо от късното вписване на исковата молба имотите са
прехвърлени в хода на процеса, поради което легитимирани страни по делото са
тези, срещу които е предявен иска. Отделно от това се оспорва извършването на
разпоредителната сделка между ответника „Лъки – Варна“ ООД и „Фурнит4 ООД. Допълнително
твърди, че ответниците са знаели за увреждането,
защото под знание по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се има предвид знанието
на физическите лица от състава на съответния орган, които управляват и
представляват юридическите лица.
Постъпилият допълнителен отговор от
ответните страни съдържа същите оспорвания, изложени в основния отговор, както
и правни аргументи. Твърдят, че не могат да изпълнят задълженията си, защото
банката бездейства и осуетява изплащането на дълга. Сочат, че дружествата длъжници
имат имущество на значителна стойност, но те не могат да го продадат, за да
платят задълженията си, защото върху същото са наложени възбрани от банката.
Излагат, че въпреки издадените изпълнителни листи и образувани изпълнителни
дела, по тях не се извършват ефективни изпълнителни действия и дългът нараства.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да
установи, че е има качеството на кредитор спрямо ответника /задължението по
основание и размер, включващ договорите за кредит, по които първият ответник се
е задължил солидарно; че е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист/,
че ответникът „ЛЪКИ 2006“ ЕООД се е разпоредил със свои недвижими имоти, като е
извършил апорт в капитала на „ЛЪКИ ВАРНА“ ООД, че ответниците са знаели за
съществуващия дълг на „ЛЪКИ 2006“ ЕООД към ищеца/банка, тъй като управител и на
двете дружества е едно и също лице, че целта на апорта е била да се увреди
кредитора, за да не може да реализира своето вземане.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ответниците, че следва да докажат, че положителните
факти, на които се позовават, а именно, че кредиторът злоупотребява с права,
че сделката не е извършена с цел увреждане, че част от недвижимите имоти са
прехвърлени на трети лица преди вписване на исковата молба.
Съдът
обявява за общоизвестни обстоятелствата вписани по партидите на дружествата в
Търговския регистър, а за служебно известни водените други дела между страните
в същия съд.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не са
ангажирали доказателства.
По предварителните въпроси по реда
на чл.374, ал.1 от ГПК.
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на
иска, поради липса на правен интерес у страна на ищеца, защото е
недобросъвестен и злоупотребява с права.
Съдът приема възражението за недопустимост за неоснователно. Доколкото се
касае за предявен конститутивен иск интересът от търсената защита се предполага
при твърдения от страна на ищеца, че в негова ползва съществува предвиденото в
закона потестативно право. Дали ищецът е недобросъвестен и злоупотребява с
права е въпрос по същество и подлежи на доказване в хода на процеса при
въведено такова възражение от страна на ответника, но установяването на тези
факти не води до недопустимост на иска.
Релевирано е и възражение, че
доколкото са налице последващи предявяването на иска сделки с част от
недвижимите имоти следва ищецът да насочи иска си и срещу тези лица. Съдът
приема възражението за пасивната легитимация за неоснователно, доколкото
настъпилата в хода на процеса промяна в материалните правоотношения не задължава
ищеца да насочва иска си към приобретателите на
спорните права (чл. 226 ГПК).
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане
представените с исковата молба, уточняващата молба и отговорите писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора, като направените
възражения от ищцовата страна досежно тяхната доказателствена стойност ще бъдат
разгледани при постановяване на крайния акт на съда.
Искането на ищеца за допускане на съдебно счетоводна експертиза с
посочените от него задачи е основателно, като задачата следва да бъде допълнена
с въпрос досежно остатъчния размер на задълженията
след извършеното погасяване по универсалното и индивидуалното принудително
изпълнение.
Искането на ответниците за призоваване като свидетел кредитния инспектор на
банката, следва да се остави без уважение, доколкото е представил писмени
доказателства за установяване факта на водене на преговори за погасяване на
дълга.
Искането за изискване на изпълнителното дело, за установяване на насочване
на изпълнението е неотносимо, поради което следва да се остави без уважение.
Искането за изискване на писмени обяснения от ЧСИ е недопустимо, доколкото
показания пред съда се дават непосредствено в устна форма чрез призоваване на
лицето като свидетел. Отделно от горното, причините за непровеждане на опис не
са във връзка с настоящото производство, поради което и установяването на тези
факти е неотносимо към предмета на спора.
Исканията за издаване на съдебни удостоверения, с които ответниците да се
снабдят с информация от Прокредит банк
и НАП, са неконкретизирани по периоди и са неотносими, доколкото задълженията
на ответниците към други кредитори не са предмет на установяване в настоящото
производство.
Искането за задължаване на ищеца да представи счетоводна справка на
задълженията е ненужно, доколкото е допусната експертиза установяване на тези
обстоятелства. Отделно от това за да бъде уважено искане по реда на чл.190 от ГПК следва документът, който се иска да бъде представен от насрещната страна да
съществува и да се намира у нея, а не да бъде съставен за целите на процеса.
Искането за задължаване на синдика на „СИ ЕЛ 2003“ ООД да представи справка
за притежаваните от дружеството недвижими имоти е основателно и следва да се
уважи, тъй като се цели установяване на обстоятелството, твърдяно от ответника,
че за ищеца е налице възможност да се удовлетвори в производството по
несъстоятелност.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците прекратяване на
производството поради недопустимост на основание чл.130 от ГПК.
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 23.04.2018г. от 10.40 часа, за която
дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото
определение, на ищеца препис от допълнителния отговор.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба, уточняващата такава и отговорите писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза със задача вещото лице след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на ищеца, да даде заключение
по следните въпроси:
1.
Какъв е размерът на дълга /главници, договорни лихви,
наказателни лихви, такси и др./ по Договор за кредит № 075/2005 от 18.03.2005г.,
Договор за кредит № 896/2008 от 24.07.2008 г., Договор за инвестиционен кредит
№ 895/2008 от 24.07.2008 г. и Договор за инвестиционен кредит № 558/2008 от
22.05.2008г. към 02.01.2014г. – датата на извършване на апорта и съответно към
датата на изготвяне на заключението, като се съобразят и плащанията по изпълнителните
производства и по производството по несъстоятелност.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 1200лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на
препис от определението.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Радослав Станчев.
Да се призове вещото лице след
внасянето на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за ангажиране на гласни
доказателства при режим на призоваване чрез разпита на свидетеля Христо Валчинков, кредитен инспектор към „Банка Пиреос България“ АД за установяване на обстоятелството, че
са водени преговори с управителя на „Лъки 2006“ ООД и „Лъки Варна“ ООД за
доброволно плащане на част или изцяло на задълженията по четирите договора за
кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за изискване на
изпълнително дело № 20137900402182 на ЧСИ Христо Георгиев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за изискване на писмени
обяснения от ЧСИ Христо Георгиев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за издаване на съдебни
удостоверения, с които да се снабдят с информация от „Прокредит
банк“ АД и НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за задължаване на ищеца
да представи счетоводна справка на задълженията на „СИ ЕЛ 2003“ ООД.
ЗАДЪЛЖАВА синдика на „СИ ЕЛ 2003“ ООД - Христо Желязков Христов, гр. София, ул. „Христо
Ботев“ № 48, ет. 3, тел. **********, в срок в едноседмичен срок от съобщението
да представи справка за притежаваните от дружеството недвижими имоти, за изплатените суми в производството по несъстоятелност и размера на
остатъчния дълг към кредитора „Банка Пиреос България“
АД. Същият да се уведоми и по телефон.
Съдът приканва страните към спогодба като
им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно,
като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице
– медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка –
заявление за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални
представители, че в съдебно заседание следва информират съда за
участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова
участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/