Р Е Ш Е Н И Е
№278 16.10.2020 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки
административен съд, публично съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №230 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационната жалба на Районно управление
Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, представлявано от Началника Х. П., чрез
пълномощника си по делото юриск. М.А., против решение №123 от 27.05.2020 год.,
постановено по АНД №229/2020 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е
отменено наказателно постановление №284з-3166/05.11.2019 год. на Началника на Районно управление Казанлък при ОДМВР - Стара
Загора, с което на Ю.М.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лв., на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР,
за нарушение чл.264, ал.1 от същия закон.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че е неправилно е прието от районният
съд, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В наказателното постановление е посочено, че лицето е
пречило на полицейските органи да изпълняват своите функционални задължения,
което кореспондира с посочената като нарушена разпоредба. Изписването на израза
„не изпълнявайки разпореждане“ е част от описателната част на нарушението. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Решение №123/27.05.2020 год., на Казанлъшки
районен съд, постановено по АНД №229/2020 год. и да се постанови друго, с което
да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация Ю.М.К., редовно призован, не се
явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Казанлъшки районен съд се е развило
по жалбата на Ю.М.К. *** против наказателно постановление №284з-3166 от 05.11.2019
год. год. на Началника на РУ Казанлък
при ОДМВР - Стара Загора, с което на Ю.М.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева на
основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение чл.264, ал.1 от закона. От
фактическа страна въззивният съд е приел, че на 28.08.2019 год. около 23.50
часа в с. Шейново, ***противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си по служба, като не изпълнява полицейско разпореждане да престане
със заплахите за убийство и побой, с което виновно е нарушил чл.264, ал.1 от ЗМВР.
С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното
постановление по съображения за неговата незаконосъобразност. Приел, е че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление. Според
районният съд, наказателното постановление не отговаря на законовите изисквания
на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в него липсва формулирано и конкретизирано
описание на нарушението, което не е конкретизирано нито то обективна, нето от
субективна страна, както и че не е посочено изпълнителното деяние. Чрез
описанието на нарушението от фактическа страна, осъществено в наказателното
постановление, наказващият орган е допуснал смесването на фактическите състави
на две административни нарушения по смисъла на ЗМВР – неизпълнение на
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и
„противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“. Според
съда, не е посочена и конкретната нарушена законова разпоредба. По този начин е
налице неяснота за какво нарушение е бил санкциониран К.. Това го е мотивирало
да постанови решение за отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Съдът споделя мотивите на районният съд за формална
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като несъответстващо
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което и същите не следва да бъдат
преповтаряни. Съдът е установил по безспорен начина фактическата обстановка по
делото, правилно е установил смесването на фактическите състави на две
административна нарушения, поради което и е правилен извода му за
незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
Безспорно е че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР,
полицейските органи имат право да издават разпореждания до граждани, когато
това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски
разпореждания /независимо то тяхната форма, устни, писмени или чрез други
разбираеми знаци/ са задължителни за адресатите си по силата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение, или застрашават живота или здравето му. За да е съставомерно обаче и
да е налице административно нарушение попадащо под хипотезата на санкционната
разпоредба на чл.264 от ЗМВР, е необходимо това пречене да е противозаконно,
т.е. да е налице дължимо поведение от страна на гражданина по силата на
законовата разпоредба и което поведение да не е било изпълнено. По делото се
установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на устното полицейското
разпореждане, дадено от надлежен орган. Неизпълнението на това полицейско
разпореждане не е довело след себе си поведение, чрез което да се е пречело на
полицейския орган за изпълнението на служебните му задължения. Дори и това да е
така, не е посочено с какво неизпълнението на полицейското разпореждане да
престане с обидите и заплахите за убийство са попречили на полицейския орган да
изпълни законовите си задължения и кои точно от тях.
Безспорно е, че неизпълнението на полицейските
разпореждания е съставомерно деяние за което е предвидена и санкционната
разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗМВР. Безспорно е също така, че съставомерно е и
противозаконното пречене на полицейските органи да изпълняват функциите си –
чл.257, ал.1 от ЗМВР. Ето защо в наказателното постановление следва да е налице
прецизно описание на всички обстоятелства по извършеното нарушение, както и да
е ясно изразена волята на наакващият орган, за кое административно нарушение е
санкциониран нарушителя – по чл.264, ал.1 от ЗМВР или по чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Това е необходимо за да се осъществи надлежен съдебен контрол върху издаденото
наказателно постановление, респективно дали описаните и установени факти по
делото са подведени под приложимата материално правна разпоредба.
Ако се приеме, така както е изложено в касационната
жалба, че е санкциониран по чл.264, ал.1 от ЗМВР, то се споделя и довода на
районният съд, че не е посочена нарушената законова разпоредба. Като такава
следва да се посочи чл.64, ал.4 във връзка с чл.64, ал.1 от ЗМВР, а не както е
сторено и в акта за установяване на административна нарушение и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление чл.264, ал.1 от ЗМВР. Това е
санкционната разпоредба, но тя не поражда задължение за дължимо поведение от
страна на гражданите. Задължителността на полицейските разпореждания произтича
от чл.64, ал.4 от ЗМВР, но не и от чл.264, ал.1 от същия закон. Безспорно е, на
следващо място, че е възможно една да бъде както нарушената така и санкционната
разпоредба, но в конкретния случай тази хипотеза не е налице.
По тези съображения
касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №123/27.05.2020
год., постановено по НАХД №229 по описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък, е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №123/27.05.2020 год., постановено по АНД №229 по
описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.