Решение по дело №230/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20207240700230
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

278                                        16.10.2020 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки административен съд, публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №230  по описа  за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на Районно управление Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, представлявано от Началника Х. П., чрез пълномощника си по делото юриск. М.А., против решение №123 от 27.05.2020 год., постановено по АНД №229/2020 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отменено наказателно постановление №284з-3166/05.11.2019 год. на Началника на  Районно управление Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което на Ю.М.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лв., на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение чл.264, ал.1 от същия закон.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че е неправилно е прието от районният съд, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В наказателното постановление е посочено, че лицето е пречило на полицейските органи да изпълняват своите функционални задължения, което кореспондира с посочената като нарушена разпоредба. Изписването на израза „не изпълнявайки разпореждане“ е част от описателната част на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №123/27.05.2020 год., на Казанлъшки районен съд, постановено по АНД №229/2020 год. и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Ю.М.К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Казанлъшки районен съд се е развило по жалбата на Ю.М.К. *** против наказателно постановление №284з-3166 от 05.11.2019 год. год. на Началника на  РУ Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което на Ю.М.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение чл.264, ал.1 от закона. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 28.08.2019 год. около 23.50 часа в с. Шейново, ***противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си по служба, като не изпълнява полицейско разпореждане да престане със заплахите за убийство и побой, с което виновно е нарушил чл.264, ал.1 от ЗМВР.

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата незаконосъобразност. Приел, е че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление. Според районният съд, наказателното постановление не отговаря на законовите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в него липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушението, което не е конкретизирано нито то обективна, нето от субективна страна, както и че не е посочено изпълнителното деяние. Чрез описанието на нарушението от фактическа страна, осъществено в наказателното постановление, наказващият орган е допуснал смесването на фактическите състави на две административни нарушения по смисъла на ЗМВР – неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и „противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“. Според съда, не е посочена и конкретната нарушена законова разпоредба. По този начин е налице неяснота за какво нарушение е бил санкциониран К.. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът споделя мотивите на районният съд за формална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като несъответстващо на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни. Съдът е установил по безспорен начина фактическата обстановка по делото, правилно е установил смесването на фактическите състави на две административна нарушения, поради което и е правилен извода му за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Безспорно е че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи имат право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски разпореждания /независимо то тяхната форма, устни, писмени или чрез други разбираеми знаци/ са задължителни за адресатите си по силата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За да е съставомерно обаче и да е налице административно нарушение попадащо под хипотезата на санкционната разпоредба на чл.264 от ЗМВР, е необходимо това пречене да е противозаконно, т.е. да е налице дължимо поведение от страна на гражданина по силата на законовата разпоредба и което поведение да не е било изпълнено. По делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на устното полицейското разпореждане, дадено от надлежен орган. Неизпълнението на това полицейско разпореждане не е довело след себе си поведение, чрез което да се е пречело на полицейския орган за изпълнението на служебните му задължения. Дори и това да е така, не е посочено с какво неизпълнението на полицейското разпореждане да престане с обидите и заплахите за убийство са попречили на полицейския орган да изпълни законовите си задължения и кои точно от тях.

Безспорно е, че неизпълнението на полицейските разпореждания е съставомерно деяние за което е предвидена и санкционната разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗМВР. Безспорно е също така, че съставомерно е и противозаконното пречене на полицейските органи да изпълняват функциите си – чл.257, ал.1 от ЗМВР. Ето защо в наказателното постановление следва да е налице прецизно описание на всички обстоятелства по извършеното нарушение, както и да е ясно изразена волята на наакващият орган, за кое административно нарушение е санкциониран нарушителя – по чл.264, ал.1 от ЗМВР или по чл.257, ал.1 от ЗМВР. Това е необходимо за да се осъществи надлежен съдебен контрол върху издаденото наказателно постановление, респективно дали описаните и установени факти по делото са подведени под приложимата материално правна разпоредба.

Ако се приеме, така както е изложено в касационната жалба, че е санкциониран по чл.264, ал.1 от ЗМВР, то се споделя и довода на районният съд, че не е посочена нарушената законова разпоредба. Като такава следва да се посочи чл.64, ал.4 във връзка с чл.64, ал.1 от ЗМВР, а не както е сторено и в акта за установяване на административна нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление чл.264, ал.1 от ЗМВР. Това е санкционната разпоредба, но тя не поражда задължение за дължимо поведение от страна на гражданите. Задължителността на полицейските разпореждания произтича от чл.64, ал.4 от ЗМВР, но не и от чл.264, ал.1 от същия закон. Безспорно е, на следващо място, че е възможно една да бъде както нарушената така и санкционната разпоредба, но в конкретния случай тази хипотеза не е налице.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №123/27.05.2020 год., постановено по НАХД №229 по описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №123/27.05.2020 год., постановено по АНД №229 по описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                          2.