Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,15.07.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на петнадесети юни двехиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1873
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от "ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район С., ж.к. Д., П. п. №… вх…., представлявано от Н. К. Н.
– Изпълнителен директор, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисис“, ЕИК
*********, представлявано от адвокат Г.Р. Велинова, съдебен адрес:***, офис ..
против С.М.А., с ЕГН **********, с адрес:
***, в която ищецът,
чрез пълномощника си, твърди, че
между „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, ЕИК … като
заемодател и „Импулс спорт СА“ ЕООД, ЕИК … като
заемател е сключен договор за заем с номер 7006014 от 19.10.2017г. Твърди, че по силата на договора кредиторът е отпуснал
сума в размер на 3000,00 лева, а кредитополучателят е удостоверил, че е получил
същата в брой (договорът за заем има силата на разписка за предадената,
съответно получена сума) и се е задължил да я върне при уговорените между страните
условия. Сочи, че съдлъжници по отпуснатия заем са С.М.А., с ЕГН ********** и М.А. М., с ЕГН **********, като последните са солидарно отговорни
с кредитополучателя. Твърди, че страните са
уговорили още, че допълнителни суми могат да бъдат предоставяни срещу
подписването на разходни касови ордери. Такива са предоставени на 06.11.2017г.
- 1000 лева и на 13.11.2017г. - 2000 лева. Твърди, че съдлъжниците не изпълняват всички свои задължения в срок и
преустановяват плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил
на 05.11.2018г.
Твърди, че гореописаните обстоятелства обуславят иницииране
на заповедно производство по реда на чл.410 ГПК и пристъпване към принудително
събиране на вземанията на "ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, ЕИК … към „Импулс спорт СА“ ЕООД, ЕИК …, С.М.А.,
с ЕГН ********** и М.А. М., с ЕГН **********.
По образуваното ч. гр. дело №149 по описа на Районен съд - Пазарджик за 2020г. заповедта за изпълнение до С.М.А.,
с ЕГН ********** е връчена при условията на
чл.47 ал.5 ГПК, като това налага, а също и формира правния интерес и
легитимацията на "ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД, ЕИК … да предяви настоящите искове с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК срещу този
длъжник.
Твърди, че дължимата и непогасена сума от
ответника е формирана от главница в размер на 569,70 лева и
такса ангажимент в размер на 273,44 лева. Последната е уговорена в чл.3 от
договора за заем и съответно е равна на 6% от усвоената главница и се калкулира
на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху
усвоената, но непогасена главница към този ден. С исковата молба ищецът се
позовава на това, че
крайният срок за изпълнение на
договор номер 7006014 е настъпил на 17.10.2019г., с което е станал изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима, ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.86
от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на задължението, както и непогасената
част от таксата ангажимент.
В резултат на гореизложеното
и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, моли съда да приеме
за установено между страните съществуването в полза на "ФИНТРЕЙД
ФАЙНАНС" АД, ЕИК… на вземане на С.М.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** произтичащо от договор за заем с
номер 7006014 от 19.10.2017г., както следва: 569,70 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането; 273,44 лева - такса ангажимент за периода от
05.11.2018г. до 17.10.2019г.
Претендира направените разноски.
Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени
искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който е взето становище, че оспорва изцяло иска по основание и размер.
Счита, че клаузата за такса
ангажимент е нищожна, тъй като противоречи на принципите на добросъвестност. Въпросната такса е предвидена в чл.3 ал.1
,т.1 от договора и тя е дефинирана, като дължима сума в размер на 6% от
усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита.
Счита, че клаузите на чл.7 от
договора са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави.
Прави възражение за
прихващане за сумите, които са платени по кредита и отнесени за погасяване на
такса ангажимент и неустойка.
Не се противопоставя по
допускането на поисканата
от ищеца експертиза. Поставя задачи към същата.
Оспорва представените с
исковата молба доказателства.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли изцяло
исковете, като неоснователни и недоказани.
Предявеният иск се
поддържа в съдебните заседания от процесуалния представител на ищеца, с депозираните
по делото писмени молби. Моли съда да уважи иска. Излага подробни съображения
по същество. Претендира разноските по делото.
Процесуалният
представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
недоказан и неоснователен, ведно със законните последици. Излага доводи.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 20.01.2020
год., ищцовото дружество „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС“ АД е подало по пощата Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 21.01.2020г.,
срещу „Импулс спорт СА“ ЕООД, ЕИК …, ответника С.М.А. и М.А. М., в качеството им
на солидарни длъжници, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №149/2020
год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №68 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 24.01.2020г., с която е разпоредил посочените трима длъжници да
заплатят солидарно на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 569,70 лв. - главница; 273,44 лв.
– такси за периода от 05.11.2018г. до 17.10.2019г. законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.01.2020г. до пълното й изплащане, както и
деловодни разноски по делото, включващи държавна такса в размер на 25,00 лв. и
360,00 лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от парични задължения по договор за
заем с №7006014, сключен на 19.10.2017г.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника С.М.А. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на
установителен иск за вземането. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК срещу длъжника С.М.А..
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е влязла в сила по отношение на другите
двама длъжници - „Импулс спорт СА“ ЕООД и М.А. М. и в полза на заявителя -
ищеца е издаден изпълнителен лист против тях за присъдените с нея парични суми.
При тези
данни съдът приема, че предявеният иск против длъжника С.М.А. е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане.
По съществото на иска, съдът
приема следното:
От представените и приети по делото
писмени доказателства се установява, че на 19.10.2017г. между ищцовото
дружество „ФИНТРЕЙД
ФАЙНАНС" АД, като кредитодател и третото, неучастващо по делото
лице „Импулс спорт СА“ ЕООД, като кредитополучател и солидарните длъжници ответника С.М.А. и М.А. М. е сключен Договор за паричен заем
с номер … от ….. По силата на чл.1 от договора
кредитодателят предоставя на кредитополучателя паричен заем под формата на кредитна линия
в максимален размер до 3000 лева, който може да се усвоява на части, съгласно
условията на договора. Съгласно чл.2 от договора, с подписването му
кредитодателят предава в собственост на кредитополучателя сума в размер на 3000
лева, а кредитополучателят удостоверява, че е получил същата, като договорът
има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.
В чл.3 от договора страните са
уговорили условията, при които се предоставя кредита, а именно: 1.Такса
ангажимент за ползване на кредита: 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен
период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 лева. Таксата се
начислява на всеки първи ден от всеки 14-дневен период върху усвоената, но
непогасена главница към този ден. Кредитополучателят заплаща таксата в срок до
14 дни от датата на нейното начисляване; 2.Минималната погасителна вноска е в
размер на таксата по т.1. Падежът на първата вноска е на 02.11.2017г. и всяка
следваща е дължима на 14-ия ден, след падежа на предишната; 3.Срок на договора:
две години, считано от датата на подписването му.
С чл.4 от договора страните са договорили, че допълнителни суми могат да бъдат предоставяни
срещу подписване на разходен касов ордер, неразделна част от договора. Такива са предоставени на дружеството-кредитополучател на 06.11.2017г. - 1000 лева и на 13.11.2017г.
- 2000 лева, видно
от приложените към исковата молба два броя разходни касови ордера.
В исковата молба
ищецът твърди, че
ответникът в качеството си на солидарен длъжник, не е изпълнил задълженията по
договора за заплащане на дължима главница, както и на такса ангажимент за
периода от 05.11.2018г. до 17.10.2019г. Позовава се на настъпването на крайния
срок на договора.
В конкретния случай крайният срок
на договора е изтекъл на 19.10.2019г. – съгласно чл.3 ал.1, т.3 от договора /и преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че са издадени разходни касови ордери за изплатени суми
в брой, за отпускане на кредит по Договор №7006014 от ищеца на „Импулс спорт СА“ ЕООД за 6000 лв., както
следва: на 19.10.2017г. - 3000 лв. с РКО №7408, на 06.11.2017г. - 1000 лв. с РКО №7613 и на 13.11.2017- 2000 лв. с РКО №
7691.
Според заключението на вещото лице, последната вноска по кредита е направена на 22.10.2018г.,
сумите са плащани в брой на търговски представител на ищеца: до 04.06.2018г. – В. И. Т., след 04.06.2018г. – Т. А. Н., като не са налични данни кое е
лицето, което е предало сумите на търговския представител. Вещото лице е
установило, че при
ищеца, по процесния кредит, са отразени като платени общо 7885.36 лв., разпределени както
следва: 5430.30 лв. –
главница, 1821.02 лв.
- такса ангажимент/лихви за периода 02.11.17г.-22.10.18г., 634.04 лв. - наказателни такси/неустойка по чл.7 ал.1 за периода
19.12.17г.- 20.08.18г. Към 22.01.2020г. при ищеца са
отразени като дължими 843.14 лв.: 569,70 лв. - главница с падеж 11.02.19г., 273,44 лв. - такса ангажимент/лихви за периода 05.11.18г.-11.02.19г. В счетоводната система на ищеца
няма начислени задължения по процесния кредит след 11.02.2019г. По кредита са платени 634.04
лв. - наказателни такси/неустойка по чл.7 ал.1 за периода 19.12.17г.-20.08.18г. При неустойка
в размер на законна лихва върху непогасена главница и преразпределяне на
погасени задължения с извършени плащания, размерът на
задълженията към 22.01.2020г. /отразен в Приложение 4
към заключението/ би бил общо 2811,33 лв., от които: 2461,33
лв. – главница, 273,44
лв. - такса
ангажимент/лихви за периода 22.10.2018г.-11.02.2019г., 76,56 лв. - неустойка/наказ. Такси /законна лихва/ за периода 22.10.18г.-11.02.19г. Вещото лице е посочило, че в данните, предоставени й от ищеца, такса ангажимент по
чл.3 от договора е наименована ,лихви“, а неустойката по чл.7
ал.1 - „наказателни такси“. Според заключението на вещото лице, ищецът е правил изчисленията си за
дължима такса ангажимент/лихви, въз основа на договореното в чл.3 ал.1, т.1, а именно 6% от
усвоената главница за всеки 14-дневен период. При главница 3000 лв., за 14 дни е начислена такса
ангажимент в размер на 180 лв. Ищецът е отразил в системата си намаляване на дължимите от
ответника суми за такса ангажимент, без същите да са плащани, вписано е основание
„отстъпки“. Ищецът е правил изчисленията си за
дължима неустойка/наказателни такси, въз основа на договореното в чл.7 ал.1, а
именно 0.3% от всичко дължимо по договора за кредит /в т.ч. главница, такса,
неустойка/ за всеки ден забава.
В съдебно заседание, вещото лице
уточни, че на 02.11.2017г. търговският представител на ищеца е получил от
ответника „Импулс спорт СА“ ЕООД 3180 лв., с които са погасени начислена такса
„ангажимент“ в размер на 180 лв. и главница в размер на 3000 лв. Цялата сума е
погасена на 02.11.2017 г. Следващата получена сума е погасена на 24.09.2018г.
частично в размер на 859.57 лв. и окончателно - остатъкът на 22.10.2018г. По
последната сума е постъпило частично плащане на 22.10.2018г. Неразплатен е
остатъкът от нея в размер на 569.70 лв. Според вещото
лице такса „ангажимент“ е начислявана върху усвоената и непогасена главница,
като в повечето случай през по-голямата част от периода, същата е в размер на
3000 лв., като стойността на 6% от 3000 лв., равняващи се на 180 лв., усвоената
към 14- дневния период от начисляването на таксата и непогасената главница, с
изключение на малък период от време, усвоена и непогасена е главница в размер
на 3000 лв., като на всеки 14-дневен период са изчислявани 6% от усвоената и
непогасена към 14-тия ден от периода главница. Вещото лице е установило, че в
данните на ищеца е отразен вносител „Импулс спорт СА“ ЕООД и че няма данни за
физическото лице. Самото плащане е извършено на търговския представител на
ищеца, като той е внесъл на касата на ищеца сумата и записаните имена на касата
са на неговия търговски представител, две лица, които са били В. П. и Т. Н.. В
партидата на „Импулс спорт СА“ ЕООД са отразявани внесените суми.
Предвид
горното, съдът приема от правна страна следното:
От процесния
договор №7006014 от
19.10.2017г. се установява, че
между ищеца и ответника
е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на паричен заем под формата на
кредитна линия. Сключването на договора,
подписването му от ответника и поемането на задълженията по него от страна на
ответника като солидарен длъжник не са оспорени от ответната страна.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните и приложените
платежни документи – разходни касови ордери по несъмнен начин се констатира
изправността на ищеца, който в изпълнение на поетите договорни
задължения е предоставил на кредитополучателя сумата в общ
размер на 6000 лева.
Настоящият съдебен състав счита клаузата на
чл.3 ал.1, т.1 от договора за кредит, касаеща договорената такса ангажимент за ползване на кредита в
размер на 6% от усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на
кредита, но не по-малко от 30 лева, за нищожна като противоречаща на закона. За
установяване нищожност на клауза не е необходимо възражение от страна на
ответника, доколкото съдът е длъжен служебно да извърши проверка за наличие на
нищожна клауза, на която ищецът основава вземането си. В конкретния случай
такова е и налице. Съдът намира, че включването на тази такса в
общия размер на дължимите от кредитополучателя суми има за цел единствено
увеличаване на главното вземане на кредитора. Начисляването на тази такса
противоречи на чл.32
ал.1 от ЗПК и на чл.10а
ал.2 от ЗПК. Последната разпоредба забранява кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, а уговорката касателно възнаграждението на кредитодателя, безспорно
е типично действие по управление на кредита и съставлява присъщ за основния
предмет на договора, а не допълнителен разход. Самото естество на действията на
кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя
престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за което да е
обосновано насрещно възнаграждение в размер на цената на таксата.
Систематичното тълкуване на чл.10а
и чл.19
ал.3 и чл.33
от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от
кредитора, предоставящ кредита на условия, при които освен обявената договорна
лихва и обезщетението за забава, се възлагат и други плащания като допълнителни
такси и фиксирани по размер разходи, свързани със събирането, респ.
управлението на кредита. Ето защо клаузата за такса
ангажимент е нищожна поради противоречие със закона.
Затова съдът счита, че сумата от 273,44 лева, начислена като такса
ангажимент е
недължима. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза е,
че по процесния
договор, при ищеца е отразено плащане на такса ангажимент в размер на 1821,02
лв.
При данните,
че усвоеният кредит е в общ размер на 6000 лева и че към датата 22.10.2018г. /когато е направена последната вноска по кредита/, кредитополучателят е заплатил сума в общ размер на 7885,36 лева, от които 5430.30
лв. – главница, 1821.02 лв.
- такса ангажимент /недължимо платена/, 634.04 лв. - наказателни такси/неустойка
по чл.7 ал.1 за периода 19.12.2017г.- 20.08.2018г./, то искът за заплащане
на главница в размер
на 569,70 лв. се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Предвид горното, искът с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК се явява неоснователен и ще следва да се отхвърли
изцяло.
С оглед изхода на делото, страната,
имаща право на разноски - ответникът не е направил такива /и не претендира/,
поради което и не му се присъждат.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "ФИНТРЕЙД
ФАЙНАНС" АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ж.к. Д., П. п. №..,
вх…, представлявано от Н. К. Н. – Изпълнителен директор, чрез Адвокатско
съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисис“, ЕИК …, представлявано от адвокат Г.Р. В.,
съдебен адрес:***, офис 15 против С.М.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: за приемане за
установено между страните съществуването в полза на "ФИНТРЕЙД
ФАЙНАНС" АД, ЕИК …на вземане от С.М.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***,
произтичащо от договор за заем с номер 7006014 от 19.10.2017г., както следва:
569,70 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 273,44 лева -
такса ангажимент за периода от 05.11.2018г. до 17.10.2019г. като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: