№ 97304
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110141712 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „Ю.Б.“ АД срещу С. К. С. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за суми дължими по Договор за
предоставяне на овърдрафт по сметка от 04.09.2020г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 13 лева такси по Тарифа от 02.09.2020г. за действия по
ограничаване на негативните последици от просрочие.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на такси по
Тарифа за таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършвани услуги на
клиенти – физически лица.
Относно претендираното вземане за действия по ограничаване на негативните
последици от просрочие, съгласно Тарифа на банката следва да се отбележи, че
съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа в договора за потребителски
кредит. Липсват данни за ясно уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно
събиране и техния размер във формуляр, съдържащ дължимата преддоговорна информация,
и в самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в
предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално
извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето
защо клаузите на чл. 3, ал. 3 от Договора и т. 11 от Тарифата са нищожни поради
противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за сумата от 13 лева такси по Тарифа за действия по ограничаване на негативните последици
от просрочие.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 494,17 лева (общо държавна такса и адвокатско
възнаграждение).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
211997/26.07.2023г., подадено от „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ..., срещу С. К. С., с ЕГН: **********, В
ЧАСТТА за сумата от 13 лева, такси по Тарифа от 02.09.2020г. за действия по ограничаване
на негативните последици от просрочие, както и в частта за разноските за разликата над
сумата от 494,17 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2