№ 888
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. И.С. С., против разпореждане №4055
от 18.02.2022г. на РС- Пловдив, 22-ри гр.с., постановено по ч. гр. д. №20225330101001, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК против М.Ш. ХЮ., ЕГН **********. В
частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска се отмяната му
и издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
За да откаже издаване на поисканата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
първоинстанционният съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на
изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и въпреки дадените
му указания заявителят не е отстранил допуснатите нередовности.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени
в чл.127, ал.1 от ГПК, сред които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът. В случая с подаденото заявление заявителят е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 972,62 лв., за която е
посочил, че представлява „неплатени суми“ по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за които е открит акаунт №14226976001,
обективирани в издадени и непогасени фактури, които вземания са били прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение №1 от 28.02.2019г. към договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018г. С разпореждане на
първоинстанционния съд на заявителя е указано в 3- дневен срок от съобщението да
отстрани нередовностите на заявлението, като посочи как е формирана претендираната
сума, какво вземания включва и по кой договор. и суми по основание, размер и
периоди претендира по всеки отделен договор, сключен с длъжника. В предоставения
му срок същият е подал писмена молба, в която е описал само сключените между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и длъжника договори и издадените
1
фактури, но не и вида и размера на сумите, които претендира по всеки от тях. При
това положение правилно заявлението му е било отхвърлено, тъй като то не отговаря
на изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и указанията на
съда за отстраняване на нередовностите му не са били отстранени от заявителя въпреки
предоставената му възможност за това. От съдържанието на изложените от заявителя
фактически обстоятелства е видно, че претендираната сума от 972,62 лв. съставлява
сбор от множество отделни вземания, всяко от които е следвало да бъде надлежно
индивидуализирано чрез посочване на характера му, размера му и юридическия факт,
от който е възникнало. В случая това не е било сторено от заявителя, за което са
изложени подробни съображения в обжалваното разпореждане, които изцяло се
споделят от настоящия състав на съда. От изложените от заявителя твърдения не става
ясно какво точно представляват претендираните „неплатени суми“, за какви вземания
са издадени описаните фактури, как е формиран размерът на общата сума, каква част
от нея се дължи по всяко отделно правоотношение и за какъв период, както и кога е
настъпила изискуемостта на всяко от вземанията. Ето защо обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4055 от 18.02.2022г. на РС- Пловдив, 22-ри
гр.с., постановено по ч. гр. д. №20225330101001, с което е отхвърлено заявлението на
Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против М.Ш. ХЮ., ЕГН
**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2