Р Е Ш
Е Н И Е № 980
26.01.2018г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №108 по описа на съда за 2017г.
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Бенедикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. М. б.,
Област Хасково, представлявано от
Управителя И.Д.Й. и по жалба на Д.Й.М. ***, подадена чрез пълномощник –
И.Д.Й., против Заповед №3-26/23.01.2017г. на Кмета на Община М. б..
В жалбата на „Бенедикс“ ЕООД, с.М. б., се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, тъй
като била издадена от некомпетентен орган, при нарушение на материалния закон,
при съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на целта на
закона и на установената форма. Навеждат се доводи, че липсвала каквато и да е било конкретика в
заповедта, както и нужните доводи, не било спазено и задължителното изискване
постройките да бъдат конкретизирани, поради което не ставало ясно колко и точно
кои постройки следвало да се спрат от ползване и достъп, съответно точните параметри и
конкретното описание на всяка една от тях и точното й местоположение, т.е.
липсвало ясно и точно описание на строежите, чието ползване и достъп било
забранено със заповедта, което нарушение съществено опорочавало производството,
тъй като водело до неизясняване на релевантни за случая факти и обстоятелства,
особено съществено от които се явявало подлежащия на ползване и достъп обект,
който следвало да е недвусмислено индивидуализиран. От това следвало, че при
неправилните констатации на административния орган бил неправилно приложен и
материалния закон. Сочи се, че не се споделял довода на административния орган, че бил налице незаконен строеж,
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Твърди се, че за същия били налице
предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, т.е. касаело се за търпим строеж.
На следващо място се сочи, че процесната постройка била построена
много преди влизане в сила на ЗУТ, поради което за нея били приложими
разпоредбите на ЗТСУ и Наредба №2 за застрояване в земеделските земи. Сочи се още, че процесният обект (навеса) попадал в
приложното поле на чл.147, ал.1, т.10, вр. чл.46, ал.2 от ЗУТ, поради което за
същия не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти. За процесния обект оспорващият
притежавал необходимите законови документи и строителни книжа – Разрешение за
строеж №68/05.07.1994г. за временен павилион, Разрешение за строеж
№38/17.09.2003г. за навес.
Твърди се също, че при издаване на обжалваната заповед административният орган допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като неправилно приложил чл.178, ал.6, вр. ал.4 и ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.6, предл. първо и т.7 от ЗУТ при съставяне и съобщаване на констативен протокол №1 и №2/08.01.2016г., с което оспорващият бил лишен от правото на защита в проведеното административно производство. Това обстоятелство било самостоятелно основание за отмяна на акта, с който завършило административното производство, на основание чл.146, т.3 от АПК, без да се разглежда по съществото му. Твърди се също, че при издаването на обжалваната заповед административният орган не изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и събере всички необходими доказателства в образуваното административно производство. Допуснатите нарушения водели до немотивиран по смисъла на чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК административен акт, с което било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не била спазена установената от закона форма за издаването му. Кметът на Община М. б., като забранил ползването и достъпа до обекта (строеж) и като наредил прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването на процесния обект, издал административен акт, съществено противоречащ на материалноправните разпоредби. Като не обсъдил обстоятелствата във връзка с допустимостта на строежа по разпоредбите, действали по времето, когато бил извършен или по сега действащите разпоредби, въпреки наличието на данни за възникването му при разрешителен режим и инициирано производство по §184, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ в предвидените за това срокове, Кметът на Община М. б. упражнил превратно дадените му от закона правомощия, с което допуснал несъответствие с целта на закона. Изграденият от оспорващия обект, в окончателния си вид, функционирал вече повече от 13 години и до сега Общината не била предприемала никакви действия относно неговата експлоатация. Моли за отмяна на оспорената заповед.
В жалбата си Д.Й.М. излага идентични съображения. Моли се за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага допълнителни съображения за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Кмет на Община М. б., чрез процесуален представител моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски, като представя е писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под регистрационен индекс 5530/06.10.2016г. (л.74) в Община М. б. бил заведен сигнал от Д. И. Н.от гр. Свиленград, в който същият посочил, че било съсобственик заедно с И.Д.Й. ***, при равни квоти – ½ идеални части, на УПИ ХVI, целият с площ от 780 кв.м., находящ се в кв.14 по плана на с. М. б., одобрен със Заповед №51/1990г. и №121/2002г., при посочени граници и сигнализирал, че съсобственика му изградил сграда (кафе-аперитив) без разрешение за строеж върху съсобствения им имот. Помолил за предприемане на необходимите правни и фактически действия, за да бъде премахната незаконно построената сграда.
Със Заповед №3-21/13.01.2017г. (л.76) на Кмет на Община М. б. било наредено да се извърши проверка на място и по документи на обект : „Кафе-аператив“, построен в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с. М. б., като било определен състав на комисията и датата за извършване на проверката.
Съгласно Констативен акт №1, на 18.01.2017г. (л.80-82) на работна група в състав от главен
специалист „ТРС“, младши експерт „ТРС“ и старши специалист „ООРПЧНМ“ при Община
М. б., била
извършена проверка на строеж „Кафе-аперитив“, намиращ се в с. М. б., бул. „В.
Л.“ №*, УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М.
б., обл. Хасково. Констатирано било, че имотът бил собственост на И.Д.Й. и Димитър
Иванов Николов, като било отбелязано, че до момента на проверката се ползвал от „Бенедикс“
ЕООД, с.М. б., а строежът бил собственост на Д.Й.М..
Посочено било,
че обект „Кафе – аперитив“, находящ
се в УПИ ХVI,
кв.14 по плана на с. М. б., обл. Хасково и административен адрес с. М. б., бул.
„В. Л.“ №5, представлявал изцяло завършен строеж, функциониращ по време на
проверката като „Кафе – аперитив“ със съществуващи отклонения от разрешенията
за строеж и поставяне, издадени за имота, с размери 11,80м./6м. Установено било, че строежът било от V-та категория, съгласно чл.137 ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи. Посочено било също, че строежът се ползвал
по предназначение „Кафе аперитив“. Отбелязано било, че нямало представени
документи за въвеждане в експлоатация. В Раздел IV – Установени нарушения, било записано: „Кафе –
аперитив“ в УПИ ХVI, кв.14 се ползва по предназначение, преди да е
въведен в експлоатация по законоустановения ред. Като нарушени разпоредби бил
посочен чл.178, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт бил връчен на 18.01.2017г. срещу подпис на И.Д.Й. и на М. Ф. - пълномощници на Д.Й.М., съгласно представено по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа (л.83), присъствали на проверката. Под рег.индекс 333/18.01.2017г. в Община М. б. било заведено Възражение (л.84-85) против Констативен акт №1/18.01.2017 г. и Констативен акт №2/18.01.2017г., а под регистрационен индекс 358/19.01.2017г. в Община М. б. било заведено Допълнение към възражение с вх.№333/18.01.2017г. (л.86), подадени от името на Д.Й.М., чрез пълномощника му М. Ф..
Въз основа на съставения Констативен акт №1/18.01.2017 г. била издадена обжалваната Заповед №3-26/23.01.2017 г. на Кмета на Община М. б., с която, на основание чл.178, ал.6, вр. ал.4 и ал.1 от ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.6, предл.първо и т.7 от ЗУТ, било забранено ползването и достъпа до строеж „Кафе – аперитив“, находящ се в УПИ ХVI, кв.14 по плана на с.М. б., общ. М. б., обл. Хасково, със собственик на строежа Д.Й.М. и ползвател на обекта – „Бенедикс“ ЕООД, с адрес на управление с. М. б., ул. „П.В.“ №1, управител И.Д.Й..
Административният акт бил изпратен на адреса на оспорващите с писмо рег. индекс 436/23.01.2017г. на Община М. б., получено на 25.01.2017г. от „Бенедикс“ ЕООД, видно от приложеното известие за доставяне (л.95) и на 25.01.2017г. от Д.М., видно от приложеното известие за доставяне (л.94).
Жалбите от „Бенедикс“ ЕООД и от Д.Й.М. били подадени на 27.01.2017 г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото съдът назначи съдебно-техническа експертиза. По първия поставен въпрос, вещото
лице сочи, че описаните в констативната част строителни разрешения
№68/05.07.1994г. и №38/17.09.2003г., както и одобрените проекти към тях, се отнасят за части от
процесния обект, за който е издадена заповедта за забрана ползването и достъпа до строеж „Кафе –
аперитив“, намиращ се в УПИ XVI, кв.14 по плана на с.М. б.. Запазената част от първоначалния павилион е вградена в настоящия
обект.Дървената покривна конструкция на навеса е изпълнена по одобрения проект
към разрешението за строеж от 2003г. В отклонение от одобрените проекти, поетапно са изпълнени
пристрояване на югоизток и югозапад от първоначалния павилион за санитарен
възел и склад, както и заграждане, и остъкляване на дървения навес от югоизток, североизток и
северозапад, като е оформена зала към кафе-аперитива.
По въпрос 2 вещото лице сочи, че процесният обект представлява една
сграда, в която е вградена неразделно част от павилиона, изпълнен по
първоначалния проект и строително разрешение от 1994г. Дървената покривна
конструкция на навеса по одобрения през 2003г. проект покрива както
първоначалния павилион, така и направените допълнително пристроявания към него
на югоизток и югозапад и остъкляването с PVC дограма от югоизток, североизток и
северозапад, като са спазени външните размери и конфигурация на навеса по
одобрения проект.
По въпрос 3 вещото лице сочи, че част от строежа е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти, по които са издавани цитираните по-горе
разрешения за строеж. Има пристроявания на първоначалния павилион на югоизток
за санитарен възел и на югозапад за склад, които са в отклонение от одобрения
проект за павилиона. Част от дървения навес е заграден с тухлени зидове и PVC
дограма от югоизток, североизток и северозапад, което заграждане също е в
отклонение от одобрения проект за навеса.
По въпрос 4 вещото лице сочи, че към момента на
извършване на строителството (за павилиона - 1994 год.) действа ЗТСУ и ППЗТСУ.
Разрешението за строеж е издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ – като за
временна постройка. Съгласно чл.164, ал.5 от ЗТСУ същият не е подлежал на
въвеждане в действие. Към момента на строителството на навеса – 2003г., действащ
е ЗУТ. Разрешението за строеж е издадено „за дървен навес към „Кафе аперитив“,
който не е бил премахнат като временен строеж, с приет траен статут. Дървеният
навес е допълващо застрояване към основен строеж – „Кафе – аперитив“. Строежът
подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.176 и чл.177 от ЗУТ.
По въпрос 5 вещото лице сочи, че към момента на
огледа процесният обект не е в експлоатация, а последно се е ползвал като
заведение – кафе аперитив. Не е променяно предназначението му от 1994г., когато
е издадено първоначалното разрешение за строеж на павилион.
В с. з. вещото лице уточнява, че действително имало
незаконно построени части от този обект. На място имало малко по-малко от
половината на павилиона. Конструкцията и конфигурацията, местоположението,
всичко било така, както било в одобрения проект. Незаконно било само
извършеното остъкляване и затварянето на навеса. Тези масивни елементи били
част от предишното строителство на павилиона. Имало масивен павилион там,
павилионът бил по строителното разрешение от 1994 г. и бил строеж по смисъла на
ЗУТ, а не бил преместваем строеж. На място това, което съществувало, било една
сграда, като конструкция бил неделим обектът. Обектът подлежал на въвеждане в
експлоатация, тъй като цялата сграда вещото лице приемала, че съставлявала
строеж от пета категория. Нямало документи за въвеждане в експлоатация на
обекта като цяло, така както изглеждал в момента. На отделни компоненти, преди
обединяването на този обект също нямало, защото тогава за тях това не било
необходимо. Необходимо било сега, но с оглед сегашния вид на обекта.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата – същата, като подадена в
законоустановения срок от лица с правен интерес, срещу годен за обжалване
административен акт, пред местно компетентиня административен съд, се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът
я намира за основателна.
Оспореният
административен акт съдът намира за издаден от компетентен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно чл.178,
ал.6 от ЗУТ „при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от
четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана
заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване
на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и
други.“. В същият смисъл е и
разпоредбата на чл.223, ал.1 от ЗУТ, където се предвижда, че за строежите от четвърта, пета
и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него
длъжностно лице: т. 6 - забранява ползването на строежи
или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или
се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и
условията за въвеждане в експлоатация. По делото се установява, а и не е спорно, че процесният строеж,
чието ползване се забранява с процесната заповед, е такъв от V-та категория, предвид на
което административният акт, който се оспорва по делото, се явява издадена от материално
компетентен орган.
Ето защо не е
налице основание за обявяване на акта за нещожен.
По отношение
наличието на осн. по чл.146, т.2-3 от АПК, съдът намира следното:
От страна на
жалбоподателите изрично се възразява, че е налице неспазване на общите
изисквания на чл.59, ал.2 от АПК за посочване на конкретни фактически и правни
основания за издаване на акта.
Преди всичко съдът
намира, че заповедта
е обективирана в задължителната писмена форма. Също така съдът принципно намира за верни
твърденията на адв.Г., че заповедта не съдържа в себе си конкретни фактически
основания за нейното издаване, но видно е, че в акта се визира /препраща/ към
констатациите, които се съдържат в издадените два на брой констативни акта с №1
и №2 от 18.01.2017г., в които следва да се съдържат въпросните фактически
констатации. Практиката винаги приема за възможно и допустимо излагането на
фактическите мотиви да се съдържа и в друг документ, различен от
административния акт, ако той се явява част от преписката и е съставен в процеса на издаване на акта.
Ето защо принципно законосъобразно се явява поведението на ответника, като
препраща към установяванията с въпросните КА от 18.01.2017г., които последният
възприема и сочи за конкретни факстически
основания. Още повече и самият текст на чл.178, ал.6 от ЗУТ изрично
предвижда, че именно въз основа на констативен акт Кметът на общината издава мотивирана заповед, с която забранява
достъпа и ползването до съотв. обект при наличие на основанията, установени в
закона.
Не е спорно, че
при провеждане на особеното административно производство има съставени от
надлежни длъжностни лица два констативни акта, които са и сведени до знанието
на засегнатите страни, вкл. и настоящите жалбоподатели. В това производство
особените правила, не предвиждат /за разлика от производтвото по констатиране
на незаконен строеж/ право на възражения в определен срок против констатациите
в акта. Следва обаче да се установи дали въпросните два КА, към които се
препраща в процесната заповед, съдържат /или от тях могат да се извлекат/
конкретните фактически основания, които да налагат /да мотивират/ издаване на
акт по чл.223, ал.1, т.6, предл. първо и т.7 от ЗУТ, вр. с чл.178, ал.6, вр. с
ал.4 от ЗУТ.
Така в КА №1 /л.16/ съдът
установява следните фактически твърдения – обследваният обект – „кафе аперитив“
представлява изцяло завършен строеж, функциониращ по време на проверката със
съществуващи съществени отклонения от разрешенията за строеж и ползване,
издадени за Кмета с размери 11,80/6м. В другия КА №2 /л.19/, към който също се
препраща, съгласно обективираното съдържание на процесната заповед, в раздел III – изпълнение на строежа
се установяват следните фактически твърдения – „строежът /кафе-аперитив/
представлява трайно прикрепен към земята, изпълнен с тухлени прегради, измазани
с варовоциментова мазилка, а от вътрешна страна е с гипсова мазилка и
гипсокартони, които закрепен /цитата верен/ за дървената конструкция на
покрива. Обекта до момента на проверката функционира като „кафе-аперитив“. Няма
данни за периоди на извършване на строежа. В раздел IV – се сочи също, че строежът
е извършен без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж.
От внимателният прочит на
тези фактически установявания относно процесния „строеж“, съдът намира за
изцяло основателен доводът на адв. Г., пълномощник на жалбоподателя Д.М., че в
крайна сметка ответникът не визира ясно кои са фактическите основания, налагащи
да се издаде акт по чл.223, ал.1, т.6 предл. първо и т.7, вр.с чл.178, ал.6 от ЗУТ.
Данните от КА №1 сочат, че
обследваният обект „кафе-аперитиви“ е изцяло завършен и функциониращ и е със
съществени отклонения от разрешенията за строеж и ползване, издадени от Кмета с
размери 11,80/6 м. От втория КА пък се установява вида на изградения строеж,
като трайно закрепен. Нито едно обаче от тези установявания, не сочат ясно и
конкретно дали изцяло или за определена част /коя/ на обследвания обект „кафе
аперитив“ не се следва разрешаване на ползването й и по каква причина това е
налице и дали това е, защото е изградена в съществено отклонение от издадени
/неясно за кой строеж/ строителни книжа, или са други причините. Няма яснота и
защо отклонението се възприема за съществено такова, нито има пълна яснота дали
целият обект не е въведен в експлоатация, а това е задължително, или не е
въведен в експлоатация само онази част от този обект, за която органът
установява, че е изградена при съществено отклонение от издадени предходни
строителни книжа /каквито дори не се визират изрично в акта/.
Изискването на ЗУТ е за
издаване на мотивирана заповед, а тук това не се установява да е налице, защото
дадената в придружаващата документация обосновка на фактите е не само непълна, а
дори е неясна и безспорно объркваща. Това е не само нарушение на императива за
мотивиране на административния акт, но и нарушава правото на защита на
засегнатите лица, както и прави невъзможна адекватната преценка на съда относно
материалната законосъобразност на проверявания административен акт, защото на
фактите от обективната действителност органът е длъжен да даде и правна
обосновка, а при липса на ясно посочване на факти от обективната истина, съдът
няма как да извърши дължимата се от него преценка дали тези факти правилно се
субсумират от визираната правна норма.
Освен това и не на
последно място, съдът намира, че не е спазено и изискването по чл.35 от АПК
административният акт да се издаде след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Видно е по безспорен начин от материалите
по делото, че част от преписката пред органа са и редица строителни документи
/л.8, л.9, л.27,л.32 – л.50/ представени от засегнатите лица, вкл. и два броя разрешения
за строеж, наличието на които не се оспорва от ответника.
Въпреки тях административният
орган приема, че пред него не се представят доказателства, че за така описаният
в заповедта строеж, не се представят
доказателства за одобряването му и че няма издавани строителни книжа, след
което и постановява акт по чл.178, ал.6 от ЗУТ.
Това ли е обаче правилната преценка, която срледва да прави органа,
преди да издаде акт основан на текста на чл.178, ал.6 от ЗУТ.
От подробното заключение
на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза и уточненията на експерта в
съдебно заседание се установява, че процесният строеж, който съществува към
момента на проверката и който органът описва по вид и размери, е изграждан
поетапно, като дори еднопосочно се установява, че някои части от този строеж са
изцяло законни, вкл. и че за някои част /към момента на тяхното изграждане/ не
е налице законово задължение за въвеждането им в експлоатация. Вещото лице сочи,
че има пристрояване към павилиона на санитарен възел и склад, които са
пристроявани в отклонение от одобрения за павилиона проект, доколкото
увеличават застроената площ по първоначалния такъв, както и че за така
съществувашия строеж посега действащото законодателство се изисква същия да се
въведе в експлоатация по съотв. ред. Чрез съдебната експертиза и заключението
на ВЛ, съдът приема, че административният орган допуска нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не отчита редица съществени обстоятелства от значение на неговата
решаваща воля. Така не се отчита изобщо фактът, че обектът е изграждан
поетапно, както и не се отчита фактът, че за части от този обект към момента на
изграждането им не само има издадена строителна документа, но и се
удостоверява, че за тях към този момент законът не установява задължение за
въвеждането им в експлоатация, съотв. не е нарушен законът.
Основният проблем, който
възниква, е следствие на изключително неясното, неконкретно и противоречиво
описание на обследвания обект в КА, вкл. и в заповедта, където няма дадено
подробно описание на този обект, нито като конструкция, нито като размери.
Най-същественото обаче от експертизата е, че отклонение има, но то касае само
извършеното пристояване от югоизток и югозапад от първоначалния павилион за
санитарен възел и остъкляването на дървения навес от югоизток, североизток и
северозапад, но такава конкретика в процесния административен акт или
придружаващата го документация не се установява да е обективирана. Де факто в
акта ке съдържат обстоятелства, обосноваващи акт по чл.225а от ЗУт /какъвто е и
издадено, вж. р-ние по а.д. №200/2017г./, но не и такива, ревелевантни за акта
по чл.178, ал.6, вр. с ал.4 от ЗУТ.
Ето защо, съдът приема извод, че с оглед
събраните по делото доказателства, вкл. заключението по съдебно-техническата
експертиза и устното изложение на вещото лице, фактическата обстановка, изнесена
от органа в двата констативни акта и тази, която се съдържа в оспорената
заповед, не само, че не се доказва, но и не съответства на действителната
такава. Установява се в хода на съдебното производство, че за отделни части от
строежа – запазена част от павилиона и дървена покривна конструкция, са налице
строителни книжа, както и че за тези части към момента на изграждането им не е
налице задължение за въвеждането им в експлоатация. Също се установява чрез
разпита на ВЛ, че изцяло е спазена конструкцията и конфигурацията, и
местоположението на обекта, така както е по одобрения проект, а само
извършеното остъкляване на навеса не е съобразено с него. Изрично обаче се
удостоверява, че обектът е ползван по предназначението си.
Да, принципно ВЛ сочи, че
обектът, като цяло според сега действащите законови изисквания подлежи на
въвеждане в експроатация, защото е строеж от пета категория. Само че, актът е
правно обоснован с чл.178, ал.6, вр. с ал. 4 от ЗУТ, който предвижда забраната,
че не се разрешава ползването на строежи или части от тях не по
предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация“.
При условие, че ВЛ изрично сочи, че обектът се ползва по предназначанието си
изцяло, то безспорно не е налице тази законова хипотеза, за втората обаче съдът
е в невъзможност да извършва преценка, защото не са налични данни в акта, които
да способстват такава. В крайна сметка изцяло неясно остава за съда кои точно
факти налагат издаване на акта по чл.178, ал.6, вр. с ал.4 от ЗУТ.
Ето защо процесната
заповед е незаконосъобразна, не само като постановена в нарушение на чл.146,
т.3 от АПК, но и като несъответна на приложения закон, чл.146, т.4 от АПК, което
налага извода за нейната отмяна и за основателност на оспорванията.
При този изход на делото и
на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна и своевременно
предяване претенцията на жалбоподателя Д.М. за присъждане в негова полза на направените
по делото разноски, които се удостоверява в общ размер на 790 лева, от които 10 лв –
внесена държавна такса /вж. б.б. към дело №109/2017г./, 600 лв – договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение /л.99 по д. №108/2017г./ и 180 лв. /л.139/
– внесено възнаграждение за вещо лице,
платими от бюджета на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Бенедикс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление с.М. б., Област Хасково, представлявано от Управителя И.Д.Й. и по жалба на Д.Й.М. ***.2017г. на Кмета на Община М. б..
ОСЪЖДА Община М. б.
да заплати на Д.Й.М. ***, ЕГН- ********** разноски по делото в размер на 790.00 /седемстотин и деветдесет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :