Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр.Добрич,
29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, V-ти състав, в публично заседание на
петнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря Мария Михалева като
разгледа докладваното от съдия Милева адм.дело №215 по описа на АдмС-Добрич за 2012 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.24 от ЗГР.
Образувано е по жалба на Н.Д.М. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Б. К. против
Отказа на Кмета на с. Смолница, общ. Добричка, обективиран в писмо с изх.
№28/17.03.2022 г., с която му е отказано издаването на удостоверение за наследници
на Д.К.Д., б.ж. на с. Смолница, починал
през 1939 г. В жалбата се твърди,
че отказът е незаконосъобразен, немотивиран и издаден при съществени нарушения
на административно-производствените правила. Твърди се, че заявителят в
производството по чл.11, ал.1 от Наредбата не е длъжен да посочва пълните данни
за раждането и смъртта на наследниците и издадените за тях актове. Сочи се, че
през месец февруари 2019 г. от кметство с. Смолница по искане на друг наследник
е издадено удостоверение за наследници на Д.К.Д.. Релевират се доводи, че
длъжностното лице е било длъжно да направи пълна проверка в регистъра на
населението, а когато е необхоД. и в регистрите на актовете за гражданско
състояние, което не е сторено. Жалбоподателят счита, че административният орган
не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК да издаде акта след като
изясни всички факти и обстоятелства от значение за него. Същият не е използвал
всички процесуални способи за събиране на необходимите доказателства за
наследниците на Д. Д.. Излагат се и съображения относно неприложимостта на
разпоредбата на чл.542, ал.1 от ГПК. Моли, да се отмени отказа и да се изпрати
преписката компетентния административен орган за произнасяне по подаденото
искане за издаване на удостоверение за наследници на лицето Д.К. Д..
Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски за ДТ и за
определяне на адвокатско възнаграждение, доколкото безплатно се представлява
жалбоподателя.
В с.з. оспорващият, чрез своя процесуален представител поддържа
депозираната жалба и моли съда да я уважи.
Ответникът, Кмета на с. Смолница в
представено писмено становище по делото и лично в с.з. оспорва подадената
жалба. Твърди, че за две от лицата – В. Д.ва Б. и Н. Д.ва К. не са налице данни
– дата на раждане, дата на смърт, както и акт за смърт, като за това е
извършена справка в кметство с. Ловчанци. Извършена е справка в семейните
регистри и за тези лица няма информация. Сочи, че при тази фактическа
обстановка няма как да се издаде удостоверение за наследници. Счита, че се
следва правата да се търсят по граждански ред.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения в
чл.149, ал.1 от АПК срок, спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е
надлежна страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
настоящият съдебен състав счита, че същата
е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложените към административната
преписка доказателства е видно, че оспорващият е депозирал до кмета на с.
Смолница, общ. Добричка на 30.08.2021 г. Искане за издаване на удостоверение за
наследници на Д.К. Д., акт за смърт №24/25.04.1993 г. В искането е посочил
известните му наследници по закон на починалото лице.
След подаване на заявление за издаване на
удостоверение за наследници на Д. Д., ответника е поискал от Кмета на с.
Ловчанци информация за наследници на В. Д.ва Б., починала през 1918 г. и за
Недялка Д.ва К. – дъщери.
В отговор на така изпратеното запитване е
постъпило писмо от кмета на с. Ловчанци, изпратено до кмета на с. Смолница, с
което го уведомява, че след извършена проверка се е установило, че не са
посочени пълни данни за лицето – дата на раждане, дата на смърт и акт за смърт,
поради което и няма как да бъде издадено удостоверение за наследници.
От ответника са извършени и справки в с.
Смолница, с. Красен, община Добрич, община Кайнарджа от където са постъпили
изисканите удостоверения за наследници.
На 17.03.2022 г. Кмета на с. Смолница е
издал оспореното в настоящото производство Писмо изх. №28, с която е отказал на
Н.Д.М. издаването на удостоверение за наследници на Д. Д.. Мотивите за издаване
на отказа са, че в регистъра на населението няма данни за две от лицата В. Д.ва
Б. и Н. Д.ва К. – дъщери на Д. Д..
По делото към жалбата са представени
Удостоверение за наследници на Д.К. Д. от 20.05.2013 г., издадено от с.
Смолница и Удостоверение за наследници на Д., издадено от с. Смолница на
02.2019 г., като в първото удостоверение, В. Д.ва Б. е записана като дъщеря на Д.К.
Д., починала на 06.05.2018 г., Н. Д.ва К., също дъщеря, без данни за дата на
смърт.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт, на всички
основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспореното писмо е отказано издаване на
удостоверение за наследници на починало лице, което представлява
административна услуга по смисъла на §8 АПК и издаването му е удостоверителен
административен акт на основание чл. 24 от ЗГР, с който се удостоверяват факти
с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и
посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за
смърт, отразен в регистрите на населението. В този смисъл този отказ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК.
Оспорващият е страна в производството по
издавеното на този административен акт и отказът непосредствено засяга негови
права и законни интереси.
Съдът
счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия. Безспорно е, че лицето е починало
в с. Смолница и му е съставен акт за смърт №24 от 25.04.1939 г. Удостоверението
за наследници е едно от удостоверенията, които се издават въз основа на
регистъра на населението, съгласно чл.24, ал.1 от ЗГР, компетентен да издаде
което, съгласно чл.2 Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. на МРРБ и МП е кмета или
определено от него длъжностно лице от общинската администрация. Формално е
спазена установената форма, като актът е издаден в писмена форма и съдържа
изискуемите от разпоредбата на чл.59, ал.2 реквизити. При издаването му обаче
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените, обуславящи неговата отмяна.
Фактите, които се посочват в
удостоверенията за наследници, са раждането, брака и смъртта и породените от
раждането и брака родствени връзки. Вписването на събитията раждане, брак и
смърт в регистрите за гражданско състояние и вписването на лицата в регистрите
на населението се нарича гражданска регистрация, съгласно легалното определение
на чл. 1, ал. 2 от ЗГР. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за
едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в
качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно
положение, родство, постоянен адрес и др. На гражданска регистрация подлежат
всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български
граждани, и лицата, които не са български граждани, но към момента на
настъпване на събитието се намират на територията на Република България.
Съгласно ал. 3 и ал. 4 от чл. 22 от ЗГР регионална
база данни "Население" е част от регистъра на населението и се състои
от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен
и/или настоящ адрес в областта, а локална база данни "Население" е
част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни
картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината. Личният
регистрационен картон се съставя и съхранява в кметството, в който е
постоянният адрес на лицето. Регистърът на населението в кметството се състои
от личен регистрационен картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес ***.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГР въз основа на регистрите на населението се
издават удостоверения от общинската администрация.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от НАРЕДБА №
РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението за определяне на наследниците по закон длъжностното
лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необхоД., и в
регистрите на актовете за гражданско състояние. Изрично е регламентирано в ал.
3 на чл. 11, че когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен
адрес *** длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението, не
разполага с данни за неговите наследници, изисква служебно същите от
съответната общинска администрация. Удостоверенията за починалите наследници,
издадени от други общински администрации, могат да се представят и от
заявителя. При необхоД.ст на последния се издава удостоверение по чл. 42 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От събраните по делото доказателства, касаещи административното производство
пред Кмета на с. Смолница, общ. Добрич е видно, че същият е поискал информация
от кметство с. Ловчанци за лицата В. Д.ва Б. и Н. Д.ва К.. В писмото изпратено
от кметство в с. Ловчанци до кмета на с. Смолница е посочено, че е извършена
проверка в регистъра на населението и в него няма съставен акт за смърт на В. Д.ва
Б. и за Н. Д.ва К.. Не са извършени справки обаче в регистрите за гражданско
състояние, както и в регистрите на с. Пчеларово /с оглед посочено в
удостоверение за наследници от 2013 г. за адрес на Н. К./. При наличието на функциониращата
регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица и
съществуването на регистри за гражданско състояние в общината, за
административния орган е било налице задължение да събере служебно
доказателства по чл. 35, ал. 1 от АПК относно преките наследници на наследодателя,
починал на територията на общината, като при необхоД.ст поиска от
заинтересованото лице да му окаже съдействие при събирането на доказателствата.
Въз основа на данните, съдържащи се в представените със заявлението или след
поискване от органа писмени доказателства и регистрите за актовете за
гражданско състояние, за общината съществува възможност да удостовери исканата
от заявителя информация.
В резултат от
неизвършването на нормативно установени и безспорно необходими действия в
административното производство ответника е издал немотивиран отказ. Същият
следва да бъде отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне.
Посочването в
отказа, че в регистъра на населението няма данни за дъщерите на Д. е
несъстоятелно. Ако органът считаше, че следва да се съберат още писмени
доказателства следваше да направи допълнителни проверки и в община Добричка и в
селата Ловчанци и Пчеларово и освен в регистъра на населението и такава
проверка в регистъра за гражданско състояние.
Административният
орган не може да се позовава на неизпълнение на задължението си, произтичащо от
нормативните актове за попълване и поддържане на регистрите на населението с
данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни
и да се извърши въз основа на това административна услуга на физическо лице.
При новото произнасяне следва да се
съберат всички относими и допустими доказателства и на база на тях да се издаде
нов мотивиран акт. При извършване на преценката си дали да издаде или не
исканото удостоверение административният орган следва да се съобрази с
разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон,
съгласно който се прави пълна проверка в регистъра на населението, а при необхоД.ст
и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В случая ответникът твърди,
че в общината не са открити документите за две от дъщерите на Д. Д.. От
мотивите в акта не става ясно защо такива няма, дали защото не са съставяни,
дали са изгубени или унищожени или са предадени в Държавен архив. Липсата на
регистър на населението не обуславя автоматично отказ от издаване на исканото
удостоверение. Разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата указва, че в такъв
случай се проверяват актовете за гражданско състояние. В случая от доказателствата
по делото се установява, че проверката е
извършена само от кмета на с. Ловчанци в регистъра на населението. С тази
проверка не се изчерпва задължението на административния орган по чл.11, ал.2
от Наредбата. Такава следва да бъде направена и по отношение на актовете за
гражданско състояние на сочените като негови наследници. Именно от техните
актове за гражданско състояние може да се установи дали е налице родствена
връзка със сочения като техен наследодател и каква е тази връзка и дали
починалите низходящи имат други наследници, непосочени в искането за издаване
на удостоверение за наследници на Д.К. Д.. При преценката адм. орган следва да
вземе предвид, с оглед датите на раждане на посочените наследници, какви актове
и от кого са издавани, с оглед действалото тогава законодателство. За събиране
на доказателства с цел установяване на родствените връзки следва да се укаже и
на заявителя ако разполага с такива да ги представи. Едва след попълване на
преписката с доказателства и извършване на всички относими проверки кмета на с.
Смолница следва, на база на установеното, да постанови крайния си акт, с който
или да откаже мотивирано издаване на исканото удостоверение за наследници или
да издаде такова.
По
разноските:
Предвид
изхода от настоящия спор, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на
разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил разноски в
размер на 10 лева - платена държавна такса.
От процесуалният представител на оспорващият
адв. К. е направено искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн.
чл.38, ал.2, т.2 от ЗА във връзка с чл.7 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В чл.38,
ал.2 от ЗА е
предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение;
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая са
налице посочените по-горе предпоставките и на
адвокатът, оказал безплатна правна помощ
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по, ал. 2, възнаграждението е 500
лв. По тези съображения ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
адвокат Б.П.К. възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, вр. чл.173, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ на Кмета на с. Смолница, общ.
Добричка, обективиран в писмо с изх. №28/17.03.202 г., с която е отказано
издаването на удостоверение за наследници на Д.К. Д., б.ж. на с. Смолница,
починал през 1939 г.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на с. Смолница,
общ. Добричка,за ново произнасяне съобразно указанията на съда, изложени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Кметство Смолница да заплати на Н.Д.М.
ЕГН ********** *** , сумата от 10 ( десет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Кметство
Смолница да заплати на адв. Б.П.К. от Адвокатска колегия, гр. Добрич, адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
правна помощ.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от същото.
СЪДИЯ: