Р Е Ш Е Н И Е
№ 784 06.07.2020 г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На десети юни година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1656 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***….. …а” 4, ет.4, ап. 5 против Наказателно
постановление № 20-0769-000371 от 28.02.2020 год., издадено от началник група към
ОДМВР Бургас, сектор пътна полиция Бургас, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г,
с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен защитник. Моли НП да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. Като алтернатива, моли да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не ангажира доказателства. Не прави искане за
разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не
ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
11.01.2020 г. около 23:20 часа, в гр. Бургас, на ул. „Индустриална“ срещу
магазин „Помпен свят“, по посока на движение ул. „Чаталджа“, жалбоподателят
управлявал МПС - лек автомобил „ТОЙОТА ЯРИС“ 1.0 И, с per № А….ММ, собственост на „…“ ООД, БУЛСТАТ 2…., като проверяващи – служители сектор ПП ОДМВР Бургас
установили, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред. При направена
справка с ОДЧ, проверяващите установили, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация на 04.12.2018 г., на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДВП.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение,
който нарушителят подписал, без възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган,
но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради следните съображения:
Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от
които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното
право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи
служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е
обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно
лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези
на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази
субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще
трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е
практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи
от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши
да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен
срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При
неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1
от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и
повече години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
органите на Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас да съставят АУАН, по дефиниция
означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност
субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този
смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за
подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става
известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще
узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно
прекратена регистрация на 04.12.2018г., то от 05.12.2018г. е било налице
задължение за регистрация на автомобила по надлежния ред, т. е. от 05.12.2018г,
нарушителят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е
осъществено с бездействието. Контролните органи на Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас
са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички
данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били
на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо
извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по
разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е
или не нарушението. Същите е следвало да съставят АУАН до 05.03.2019г. Видно от
представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 11.01.2020г, т.е.
след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че
пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на
по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при
преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата
срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от
едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след
изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави
акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок
от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от
откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност
на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави
акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на
нарушението.
Това обстоятелство, а именно
съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната
фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
Само за пълнота, настоящият
състав намира за нужно да отбележи следното: в НП, не е посочена дата на
извършване на нарушението. Въпросната дата, не следва да се определя чрез
тълкуване на обстоятелствената част на НП и изричното и посочване е задължение
на АНО. Това обстоятелство, от своя страна също е съществено процесуално
нарушение и се явява още едно основание за отмяна на обжалваното НП.
На следващо място, от изяснената по делото
фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се
изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, тъй като е безспорно установено,
че същият не е собственик на автомобила. В административно наказателното
производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че
въпросното нарушение е извършено именно от жалбоподателя виновно, като
описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно
наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя.
Предвид обстоятелството, че не е
безспорно установено, че именно жалбоподателят е собственик на управлявания от
него автомобил, а е установен друг собственик, ползвайки автомобила инцидентно,
Д. не би могъл да знае дали автомобилът е надлежно регистриран и съответно дали
регистрацията е изтекла, т. е деянието, извършено от него е безвиновно – липсва
вина за неговото извършване.
Предвид гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е извършено
виновно, не се явява административно нарушение, настоящият състав намира, че
жалбоподателят не е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, което е отделно основание за отмяна на обжалваното НП.
Съдът намира, че жалбата срещу
наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното
постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
По делото няма направени искания
за разноски от страните, поради което същите остават така, както са направени
от страните.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0769-000371 от 28.02.2020 год., издадено от началник група към
ОДМВР Бургас, сектор пътна полиция Бургас, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г.
против И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***….” 4, ет.4, ап. 5, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.:К.СЛ.